10
« -: юли 13, 2007, 05:14:18 pm »
Със съпруга ми искаме да имаме дете. Или поне така си мислех доскоро, защото той продължава да го твърди. Естествено не ползваме предпазни средства, но той категорично отказва да бъде интимен с мен около датата на овулация. Аз чета много, следя си температурата и други признаци, много добре знам кога е дата на овулация, какъв е „прозорецът,” в който забременяването е възможно и пр. Промениn изцяло хранителните си навици с цел общо здраве, пия билки и добавки, спортувам редовно; изобщо правя, каквото е по силите ми, за да съм в добро физическо състояние да създам подходяща среда за бебе. Той, напротив – пие, пуши, яде какви ли не боклуци – но това все пак си е въпрос на личен избор и себеусещане. Често обаче иронизира моите усилия, което намирам за много несправедливо и омаловажаващо; да не споменавам колко ме боли от това. Както и да е... Наскоро ми каза за пореден път, че иска нещата да станат естествено, без планиране, графици, цифри. И за мен това би било най-приятното, но все се сещам за онзи виц, в който един човечец години наред молил Господ да му прати печалба от тотото, накрая на Господ му писнало, небето се отворило и се чул гръмовен глас „Е, поне един фиш си пусни, де!”. Та, и аз така ги виждам нещата: никой не сее през зимата или през лятото, просто защото от хилядолетия е известно че няма да се хванат семенцата. Сексът е хубаво нещо по всяко време, но ако се пропусне онзи прозорец от 3 дни шансът за забременяване е същият, като да очакваш да спечелиш от тираж, за който не си пуснал фиш... Въпросът ми е къде греша? Какво трябва да направя, за да преодолеем този момент? До започна да го лъжа ли? Да крия цикъла си? (и без, това не обръща много внимание). Или пък и аз да тегля една дълга и широка на всичко, да зарежа „мерките и теглилките” и да се надявам на съдбата така да дръпне конците, че негова милост да има желание, което да съвпадне с моята овулация и тънкия шанс то 20% за имплантация.... Не, това не са въпроси за Вас. От Вашата компетентност е анализът на следното: След всички усилия, които полагам да „поддържам почвата богата на минерали, рохка и с подходяща влажност”, моят скъп съпруг най-небрежно махва с ръка и казва, че точно сега не му е кеф да хвърля семенца в нея, че го изнервя мисълта за планираност. Това му поведение направо ме влудява, имам чувството, че го прави абсолютно нарочно с цел да ме тормози психически (а тормозът е кански по ред причини) и не мога изобщо да проумея, при положение че ме обича (както твърди) какво му коства да правим секс и когато има някакъв шанс да забременея. И още повече, че потентност не му липсва, и най-малкото нещо го възбужда, но не и в дните около овулацията ми. Ето това не разбирам и понеже не съм избухлива по характер, та да си го изкарам на него, и да ми мине, насочвам цялото омаловажаване и обида навътре и страшно много ме боли ...до такава степен, че по цяла нощ плача, когато ми отказва, и на следващия ден също. После ми минава, намирам си „устоите” и нещата си тръгват щастливо и прекрасно до следващия му отказ. Че няма да го променя ми е известно, но как да направя, така че да не ме боли? Да се откажа от идеята за дете и да чакам той да „узрее” за това? В момента ми е просто черен и не искам да го виждам, че само се разстройвам допълнително. Не знам докога ще продължи това... и естествено и дума не може да става за секс.... Кой иска да спи с този, който го наранява!?!?
Покажи участието
Факт е обаче, че изобщо нямам нужда от такива именно защото получавам толкова много от съпруга ми 
) Работата до по-късничко, разните му там домакински нужди и децата (предполагам) допълнително усложняват опитите за кратко откъсване от материалното. ... Не че сега не ОК положението, много е добре даже, но кой се задоволява с "добре" при положени че може да е "фойерверки и северно сияние" ако не всеки път то поне много по-често?!? И не, не бъркам медитацията със секса!! :wink: макар че ако задълбаем в анализа, могат да се намерят някои обще черти.... :wink:
