Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - piligrim

Страници: [1]
1
Привет на всички!

Напоследък при редовните месечни самоанализи взе да ми мига една червена светлина. Първоначално реших, че е светофарът от близкото кръстовище обаче по пътя на логиката отхвърлих този вариант понеже всеки знае, че светофарите мигат в жълто или в зелено (за по-романтично настроените), но никога в червено! Освен това мигането продължаваше и в затворена, светлинно изолирана стая. И накрая ми просветна... Този път в бяло... Имам проблем с послеписите! Хронологически, статистически и обективно погледнато в последно време послеписите ми са по-дълги от първописите с поне 4-5 сантиметра, а понякога и повече...
Например тази вечер. Реших да си поръчам малко аксесоари за чай (напоследък направо съм се чалнал по зеления чай, че и Лейди покрай мене). А бе общо взето най-обикновена поръчка към най... (е добре де не съвсем обикновен) интернет магазин. Избрах си стоките, проверих си адреса и начина на плащане но, когато стигнах до полето за инструкции... Сами преценете:

"Тоя път инструкции - нихт. &*^$#% е добър и предпочитан избор!
Много поздрави и усмивки на целия ви екип!
И да се похваля (или да взема да се оплача ли)... След като ми гледа 2 седмици самодоволната физиономия, съпругата ми не издържа и... заряза кафето. Сега си правим различни модели чай и водим задълбочени диалози от рода на: "Ммммм! Искаш ли да си опиташ от моя?"
Така, че всъщност половината поздрави са от нея...
Както виждате, този път поръчката е предимно хардуер и добавки... То това нещо - чаят де - много икономична работа излезе!? Аз вече кажи, речи вода спрях да пия, а пущината не намалява и това си е. И макар напоследък портфейлът ми да изглежда малко нещо усмихнат експериментаторският ми дух изпада в лека депресия. Е, това е то. Пълно щастие няма...

piligrim

P.S. Червеният Ройбос може и да й мирише на ливади на моята любима, но кой знае защо, все от другите си прави... Та седи си в ъгъла Ройбо, почервенял от яд ли, що ли и си мечтае за вряла водица ама не му се отваря парашута...
Преди време един доктор реши, че имам туберкулоза и като ми изпонапредписа едни илачи... Сигурно има страни от третият свят с по-ниски годишни бюджети отколкото струваше тая рецепта... И аз глупака взех, че я напазарувах. Ама откъде да знам, че тоя доктор бил с лоботомия, а и имал роднинска връзка с аптекарката.... Както и да е. Наредих аз илачите на масата. Подсигурих се с литър вода (за по-лесно преглъщане) и отворих първата опаковка... Ма нали съм чел едни умни книги дето хората казват, че договор и упътване се четат най-малкото докато започне да ни се струва, че схващаме нещо от тях... Взех та се зачетох в противопоказанията... И колкото повече четях, толкова по-добра перспектива ми се струваше туберкулозата...
А бе накратко... настинката ми премина за 4-5 дни..., след което смръщено награбил торбата с бюджета на третия свят се запътих към болницата с твърдото намерение да му ги тикам в гърлцето на оня „специалист” тия лекарства, докато не се насладя и на последното противопоказание описано в листовките им... И така: влизам аз в кабинета му и бодро рапортувам, че „туберкулозата” се е оказала просто настинка, а лекарствата съм ги напазарувал, но не съм ги пил след което бръкнах в торбата и извадих първото, което ми попадна (72 кинта струваше мам.... му) и с меден гласец го попитах „А с това, какво да правя докторе?”, като се бях приготвил веднага след отговора да му се метна и да тъпча, да тъпча, да тъпча... докато не се опразни торбата... Да ама не! И 1000 години да живеете няма да познаете какво ми каза оня „доктор”!!! Каза ми буквално следното: „Ами виж сега... Така и така си ги купил, ако на село имате пилета дай им ги. Точно тия хапчета много добре им се отразяват!”
След тези думи изгубих и говор и картина като телевизор Темп – втора ръка. Смънках нещо, изпълних „кръгом със залитане” и напуснах това светилище на съвременната медицинска наука. Толкова бях омагьосан, че чак два етажа по-надолу се запитах „А бе тоя що си мисли, че съм от село...?”
Та исках просто да ви запитам: Как се отразява червеният Ройбос на пилци, тип бройлер...?"


И всичко това само за да попитам, какво да правя с един чай, който не ми харесва... Даже и не питам, понеже зная, че накрая ще го метна в кофата за боклук...
Надявам се някой да може да ми помогне, защото напоследък писмата ми започнаха да се състоят предимно от послеписи, а писането им е доста уморително занимание. Вече опитах да изскубна „ P ”, „ S ” и „ . ” от клавиатурата но това не помогна понеже след 16 години пред компютъра вече ги набарвам интуитивно, а и е леко болезнено без клавиши...
Дано проблемът ми да има решение! Аз съм сериозен мъж все пак, а не някакъв си послеписописец!

С надеждица и трепет

piligrim

P.S. На всичкото отгоре Ройбос не е чай: Ройбос е наистина уникално растение, което вирее единствено в красивия район Кедърбърг край Кейптаун. Жителите на тази местност първи откриват, че от фините игловидни листа на дивия храст Aspalathus linearis може да се прави ароматичен чай с чудесен вкус. Днес Ройбос се отглежда в огромни плантации, в които не се използват никакви торове и химикали и дори не се извършва напояване, за да не се промени ценният състав на това великолепно растение.
P.P.S. Чудесен вкус – друг път. На мен ми мирише на обор! Това червеният. Зеленият обаче е наистина добър! Има дъх на мед. Да им се не начудиш, от един и същ храсталак ги берат пък то...
P.P.P.S. Ха! Видяхте ли? Ей го на проблема с послеписите! Като почна, нямам удържане! Нищо, че първият “P.S.” e copy / paste... Брои се!
P.P.P.P.S. Ако не положа съзнателно усилие мога да докарам нещата до една страница с „P.”, последната буква „S.”, а по насетне един религиозен символ знае...
P.P.P.P.P.S. Дали пък не е нещо от чая..? А?
P.P.P.P.P.P.S. А да не ви казвам при предишната поръчка що нещо изписах... Томовете на Т.Ж. мязат на кратка бележка върху парче от салфетка в сравнение с инструкциите и коментара към предишната ми поръчка!
P.P.P.P.P.P.P.S. Ама красиво стои това P.P.P.P.P.P.S.... Аритметична прогресия във формата на правоъгълен триъгълник...
P.P.P.P.P.P.P.P.S. Само от червеният Ройбос ще да е... Аз пих от него. Един път и половина пих. Ама като не мога да се сетя преди или след послесписването беше...
P.P.P.P.P.P.P.P.P.S. Лека нощ!

2
Цитат
Пилигрим, какво стана с твоя отговор, щяхме да бистрим причините за мъжкото поведение... защо един мъж предлага света на една жена, но след като я получи загубва интерес и тръгва да се усъвършенства... развива... гледа много футбол... чопли по колата денонощно или пък закъснява от работа... Какво го прихваща... защо всички мъже си имат някаква мания и удобно винаги се скриват зад нея, когато ги накарат да покажат емоции...
Мила Кори – в живота ти има едно доста неподредено място – намира се малко под прическата и леко зад очите. Факт! Откакто обаче ни позволи да го поразгледаме – шансовете някой ден да бъде подредено нараснаха значително! Ние сме тук, за да си помогнем взаимно, за да опознаем себе си, нараняваме се постоянно и от истината много ни боли, но това е лека за нашите проблеми, да се погледнем отстрани и да разберем къде грешим... и най важното, истината я казват безпристрастни хора...Оценката в голяма степен е обективна, макар и пречупена през личностните особености на всеки. Това примерно е основата на груповата терапия, доколкото аз разбрах, от хора които вече са ходили. Там се ходи за два пълни поредни дни от месеца или нещо подобно, всички се събират и един доброволец разказва проблема си, останалите го обсъждат и изказват мнения, колкото мнението е по точно и близо до целта, толкова по-зле се чувства обсъждания, но това му помага да преодолее нещата и да се научи да е част от цяло, с всичките положителни и отрицателни страни на това... Не бих могъл да го кажа по-добре! Но в случая не е важно кой ще го каже – важното е, че ти сама си го разбрала! Отварям нова тема за да започнем на чисто и да караме едно по едно. Както казваше баба ми „Стълби се метат отгоре надолу!” На въпросите ти относно мъжкото поведение ще отговоря, когато стигнем до съответното стъпало. Засега ще те помоля да ми отговориш на един въпрос!? Какъв е животът, който искаш да имаш? Забрави за това, което е в момента! Забрави за мъжът, с който живееш, за проблемите, страховете, нуждите и липсите. Напиши как би искала да бъде! Дори и фантазиите! Отдай се на мечти и ги опиши с думи. Отговори не на въпроса „Какво искат жените?”, а на въпроса „Какво иска една жена – Кори?”. Колкото по-пълен и честен е отговорът ти – толкова по-добре – защото това ще е основата! Тук сме възрастни хора (поне повечето де) и дори да напишеш „Искам да имам поне пет оргазма дневно!” няма да има идиотски реакции!!! А няма да има защото лично ще модерирам тази тема и няма да позволя дори и минимално отклонение от нея, нито пък общи лафове, и празни дрънканици!!! Ти ще ми обещаеш, че ще отговаряш само на хората със сериозно отношение, а останалите (ако се появят) ще ми ги оставиш аз да се оправям с тях! Надявам се и e-therapy да помогнат ако се наложи...! И така... Давай да „метем първото стъпало”! piligrim

3
Най-личните Ви тревоги / Чувства
« -: май 05, 2008, 08:28:26 am »
Чувствам се като идиот! Най-вече защото не мога да намеря сили за да приема това, което не мога да променя. Чувствам се като анахронизъм! Най вече защото непрекъснато виждам как хората подритват като пробити петачета нещата, които аз приемам за ценности. Чувствам се зле! Защото кошмарите отново смущават съня ми. Чувствам, че пътят все още не е извървян и нещо трябва да бъде променено – но още не зная какво! Чувствам толкова много неща... Но за част от тях не мога да открия истинските думи, с които да ги изразя, а тези, които изрека или напиша се връщат като ехо. И не разбирам! Не разбирам, аз ли съм сбъркан или светът в който живея. Сигурно съм аз! Нали Светът е толкова по-голям... Иска ми се да изчезна, да се изолирам, да не мисля, да не чувствам... Иска ми се като рак отшелник да си имам своя черупка защитена от голяма, остра щипка... Но не мога. Тези черупки са само за един, а самотата не е опция! Чувствам се като идиот! Седя пред компютъра и изливам душата си пред него. После ще натисна един бутон и ще я дам на хора, които не познавам и които не познават мен. Как ли ще постъпят с нея? Чувствам се безсилен! Защото усещам, че съм научил нещо важно – но не зная как да го предам на някой друг. И така намирам самотата, от която се боя. Веднъж, като момче влязох да поплувам в Дунав. Когато излязох на брега, цялото ми тяло беше покрито с петна мазут, които дълго време не можех да измия. Сега се чудя как и с какво да измия сърцето си? Къде да открия душ за душата си? Наскоро разбрах, че моя позната от дълго време изневерява на съпруга си с един от най-близките му приятели. Собственият ми баща сподели, че изневярата на мъжа не била чак толкова неприемлива – нещо, което обясни доста от скандалите, на които бях свидетел като дете... Огледах се около себе си и се почувствах като проклета бяла лястовица... Дали да не се бухна в локвата с катран за да стане перушината ми черна като на останалите? Не мога! В съзнанието ми изниква образа на птиците попаднали в разлетия от потънал танкер мазут. Отпуснатите им между жълтите ръкавици тела или отчаяно махащите, слепени, безформени криле, които никога повече няма да стигнат небето. Не мога! Не искам! Искам ято от бели лястовици! Нека не е голямо, но да носи надежда, че на света все още има нещо чисто и неопетнено. Че можем да бъдем добри, честни, почтени... Lady се събуди току що. Дойде при мен сънена и топла. Прегърна ме и усетих ударите на сърцето и. Тя е моят път! Моят изход от килията с пълзящите към мен стени. Ще се вкопча в нея. Ще вдишам мирисът и. Ще попия енергията на любовта и към мен. И дано Съдбата бъде благосклонна към нас...! piligrim

4
Предоставям ви един мъъъничък откъс от книга, която сииилно ме впечатли... Аннотация Энциклопедия относительного и абсолютного знания – книга легенда! C нее началось восхождение Вербера к вершинам мировой славы! Ее прочитал каждый второй француз! Теперь и на русском языке! Бернард Вербер Энциклопедия относительного и абсолютного знания Не будем забывать, что тесты на интеллект созданы с целью доказать, что умны те, у кого интеллект… такой же, как у составителей теста. :smt082 :smt023 ТОВА не мога да не го преведа "Да не забравяме, че тестовете за интелигентност са създадени с цел да докажат, че най-умни са тези, които притежават интелект... като на съставителите теста." [Предисловие] Собрать воедино все, что было известно в его время, – такова была амбициозная цель профессора Эдмонда Уэллса. Перемешивая точные и гуманитарные науки, квантовую физику и кулинарные рецепты, этот странный ученый одиночка в течение всей жизни коллекционировал удивительные, малоизвестные сведения. Одно свойство объединяет все отрывки, представленные в этой книге: они наводят на размышления, как он говорил, «заставляют искриться нейроны». Эдмонд Уэллс ни во что не ставил правила, догмы, всевозможные «что будут говорить». «Мне важно не истины пошатнуть, – утверждал он, – а открыть новые горизонты». И добавлял: «Вопрос иногда бывает интереснее, чем ответ». Он говорил тем, кто хотел его слушать, что большая часть сегодняшних «официальных» научных данных будут опровергнуты завтрашними открытиями, и поэтому назвал свою книгу «Энциклопедией относительного и абсолютного знания». Профессор Эдмонд Уэллс, по свидетельствам знавших его, был человеком очень остроумным и придавал большое значение парадоксам. Но самым удивительным парадоксом был, конечно, он сам, человек, который, как теперь известно… никогда не существовал! Современный капитан Немо, ранимый и нелюдимый, вел читателя от науки к философии во всех романах Бернарда Бербера. ... [Вы] Переворачивая эту страницу, вы замечаете, что касаетесь указательным пальцем какой то точки на бумаге. Это вызывает незначительное нагревание этой самой точки. Незначительное, но совершенно реальное. В мире бесконечно малых величин нагревание вызывает движение электрона, покидающего свой атом и сталкивающегося с другой частицей. Но частица эта на самом деле «относительно» огромна. И удар электрона становится для нее настоящим потрясением. До этого момента она была инертной, пустой и холодной. Из за вашего «прыжка» со страницы на страницу у нее наступает кризис. Своим жестом вы спровоцировали изменения, о последствиях которых вы даже никогда не узнаете. Взрыв в мире бесконечно малых величин. Фрагменты разлетающейся в разные стороны материи. Выделяемая энергия. Быть может, родились микромиры, быть может, в них живут люди, и они откроют металлургию, способ приготовления пищи на пару и межпланетные путешествия. И даже окажутся умнее нас. Их никогда бы не было, если бы вы не взяли в руки эту книгу, и если бы ваш палец не произвел нагревание именно этого участка страницы. Вместе с тем наша Вселенная, несомненно, сама находится в уголке страницы гигантской книги, в подметке ботинка или в пене пивной кружки какой нибудь цивилизации великанов. Наше поколение уже никогда не узнает, среди каких бесконечно малых и каких бесконечно больших величин мы находимся. Но мы знаем то, что давным давно наша Вселенная, во всяком случае, частица, составляющая нашу Вселенную, была пустой, холодной, черной и неподвижной. А затем кто то (или что то) вызвал кризис. Перевернули страницу, наступили на камешек, сдули пену с кружки пива. Было совершено какое то воздействие. В нашем случае, как известно, это был Большой взрыв. Только представьте себе бескрайнее безмолвное пространство, вдруг разбуженное титанической вспышкой. Почему где то наверху перевернули страницу? Зачем сдули пену с пива? Именно для того, чтобы все эволюционировало вплоть до этой самой секунды, в которую вы, некий читатель, читаете некую книгу там, где вы сейчас находитесь. И может быть, каждый раз, когда вы переворачиваете страницу этой книги, где то в мире бесконечно малых величин возникает новая вселенная. Подумайте о своем беспредельном могуществе. ... [Народ снов] В семидесятых годах два американских этнолога обнаружили в дебрях лесов Малайзии примитивное племя сенуа, вся жизнь которого была подчинена снам. Племя так и назвали – «народом снов». Каждое утро за завтраком вокруг огня все говорили только о том, что видели ночью во сне. Если один из сенуа во сне совершил несправедливость по отношению к кому то, он должен был сделать пострадавшему подарок. Если же кто то напал на соплеменника во сне, то должен был извиниться и сделать подарок жертве для того, чтобы заслужить прощение. Мир сновидений у сенуа был более познавательным, чем реальная жизнь. Если ребенок говорил, что встретил во сне тигра и убежал, его заставляли увидеть хищника следующей ночью, сражаться с ним и убить. Старики объясняли ребенку, как этого достичь. Если ребенку не удавалось победить во сне тигра, он подвергался осуждению всего племени. Согласно системе понятий сенуа, если видишь во сне половой акт, надо обязательно дойти до оргазма, а затем в реальном мире отблагодарить партнера подарком. Если же привиделся кошмар, нужно победить врагов, а потом потребовать от них подарок, чтобы превратить их в своих друзей. Наиболее желательным сюжетом для сна был полет. Все племя поздравляло того, кто летал во сне. Первый полет во сне ребенка был подобен первому причастию. Ребенка заваливали дарами, а затем объясняли, как во сне улететь в дальние страны и принести оттуда диковинные гостинцы. Сенуа покорили западных этнологов. Племя не знало насилия и душевных болезней. Это было общество без стрессов и войн. Работали сенуа ровно столько, чтобы обеспечить необходимый для выживания минимум. Сенуа исчезли, когда леса, в которых они жили, начали вырубать. Но мы, тем не менее, можем попытаться использовать их знания. Утром следует записать сон, увиденный ночью, дать ему название и указать дату. Потом рассказать сон близким, например, за завтраком. Затем необходимо двигаться дальше, применяя основные правила науки о сновидениях. Перед тем, как заснуть, надо определить тему сна, решить, что вы будете делать: передвигать горы, менять цвет неба, путешествовать в дальние страны, видеть диковинных животных. Во сне мы всемогущи. Первым испытанием на владение наукой сновидений является полет – вытянуть руки, планировать, падать штопором, набирать высоту. Науку сновидений надо познавать постепенно. «Летные» часы придают вам уверенности и фантазии. Детям хватает пяти недель, чтобы научиться управлять своими снами. Взрослым иногда требуются многие месяцы.

5
Дъра-бъра / Честит 8-ми Март
« -: март 08, 2008, 08:46:37 am »
Честит празник мили дами! Желая ви здраве, късмет и много, много Щастие. piligrim

6
:idea: Имам идея! Нека се опитаме да споделим какво мъжете знаят за себе си, а какво жените за тях си. Един вид наръчник „Как да се оправяме с мъжете?” написан от мъже и „Как да се оправяме с жените?” написано от жени. За целта ще ви помоля за спазването на някои правила: 1. Без отговори! Само твърдения и разсъждения! 2. Без извадки от контекста! 3. Цитати – само неща с които сте съгласни за да се пести време. Много ми се иска по тази тема да има дискусия без спорове! Ценното да бъде, не кой кого е надприказвал, а споделения опит! Съгласието или несъгласието да си останат за тези, които четат. И така... Сутрин, когато се будя и не е необходимо веднага да се омитам от леглото обикновено си мисля за разни неща. Е, днес е една такава сутрин. Незнайно от къде ми хрумна, че всъщност жените не разбират нещо важно за мъжете и от това произтичат редица проблеми и недоразумения. Хм! От къде ли дойде пък това? Аз много харесвам закона за количествените натрупвания, защото твърде често наблюдавам неговите проявления и валидност. От няколко месеца съм в този форум. Споделям, чета мнения, участвам в дебати и спорове, а в съзнанието ми се оформя картина. Едно платно рисувано от всички нас – дори от тези, които участват мълчаливо или само споделят без да взимат отношение. Този форум е уникален по своята същност! Мисля, че съм го писал и на друго място, но пак ще поразсъждавам върху това. Неговата уникалност се състои в ролята на e-therapy като фактор. Защо толкова много хора четат, а толкова малко пишат? Задавали ли сте си този въпрос? Според мен защото присъствието на терапевтите правят нещата истински. Предполагам повечето от участниците тук ползвайки вездесъщия Google са попадали на места от рода на rozali.com... Там е стълпотворение! Истории, споделяния, дебати, мнения... Но всичко е на принципа потребител – потребители – потребител. За нас някак естествено ми идва аналогията с бушуващия клас ученици и момента, в който влиза учителя... Защо е важно това присъствие? Ами защото се предполага, че участниците тук споделят субективното си състояние не само за да се „разтоварят” емоционално, а и защото вярват, че ще бъдат професионално оценени. Следователно са максимално откровени и много по-склонни да четат задълбочено отговорите. Тези, които пишем сме от малко по-различна „порода” ама това е друга история. Но „Да се върнем на нашите овни!”. Според моите разсъждения една от основните причини за това неразбиране са натрапените, общовалидни и напълно погрешни схващания за мъжката психика и поведение! Или по-скоро неразбирането как са формирани. Искам да се спра точно върху този процес. И така. Нека разгледаме различните етапи от човешкия живот: детство – юношество – зрялост – средна възраст - старост. В случая са ни интересни втория и третия, като по-важно от двата е юношеството. Та, какво се случва тогава? Наблюдавал съм го при себе си – виждам го сега и у синът си. Това е момента, в който настъпва сексуалното осъзнаване и най-динамичното формиране на характера. Но под въздействието на все още незавършилото детство и поради големия магнитут на новите емоции и изживявания, нещата започват да се оплескват още на този етап. А поради принципното отсъствие на напътствия от страна на зрели хора, процеса протича обусловен от погрешни механизми и последствията остават за целия останал живот. Момичетата се прехласват по младежи с по-хубав външен вид, с по-хубави дрехи и с повече пари. В техните очи това е „представителната извадка”. Няма значение, че въпросните младежи в повечето случаи се държат като пълни простаци – напротив това е “Cool”. А останалите? Масата? Гледат и понеже, и те искат да са “Cool” започват да подражават, и някак извън всякаква логика започват да си мислят, че за да те хареса някоя жена трябва да се държиш като простак – пиене, екшън и никакви задръжки... И всичко това поради наследената от детството склонност всичко да бъде оценявано според неговия външен вид, а не според съдържанието му. Ето как младите момичета създават мъжете, които в последствие няма да харесват! Но нека погледнем за малко в бъдещето. Можем да видим понапълнялата и вече не толкова привлекателна красавица в ролята на самотна майка, а „тежкаря” как използва мускулите си да товари чували на сточна гара. На този етап те са вече без значение, но последствията от поведението и самото им съществуване като понятия са съвсем друго нещо. Да се концентрираме върху средно статистическия млад мъж. Нека да не кара мерцедес, но да предположим, че се справя и вече е много по-атрактивна „партия” от преди. Девойките, които са се превърнали в жени вече са започнали да търсят други качества у него. Но... Очаква ги изненада?! Те вече успешно са насадили в мъжката психика погрешно отношение и разбиране! А Той е пропуснал да си коригира понятията защото не осъзнава, че момиче и жена са две съвсем различни неща!!! Ето къде е разковничето! Детството преминава в юношество, а юношеството в зряла възраст. Но всичко това е процес, а не трансформация! Наследството от предходните етапи си остава и продължава да оказва своето влияние. Ще попитате: И къде е „файдата от ползата”? Ами всъщност не е толкова сложно. Ако сте вече в зряла възраст, просто преценете потенциалният си партньор от тази гледна точка. Вслушайте се внимателно в неговите и на приятелите му разкази за ученическите, и студентските му години. Преценете какво е наследил от тях и тогава вземете решение. Ако допусне някаква грешка в поведението си, помислете върху тези потенциални причини. И най-вече! Покажете на мъжа, че вече сте жена, а не момиче! Ако видите, че той схваща разликата – значи има потенциал! Вижте! Много мъже допускат тази грешка в „свалките” – използват методи от юношеството си. Това обаче не означава, че „не стават”! Просто не са се променили или пък не се сещат, че има и друг начин. Не приемайте думите ми като упрек, но след като сте ни формирали като юноши не забравяйте да го направите и когато сме вече мъже... За вас това е много по-лесно! Партньор не се получава даром – той се създава!!! Ей това ми хрумна тази сутрин, преди да стана от леглото.... piligrim

7
Дъра-бъра / Обичате ли да четете?
« -: февруари 12, 2008, 10:38:28 am »
Ето една тема за нещо хубаво! Няма да си говорим само за "тъмната страна" я!? :twisted: За Коледа си позволих нещо, за което мечтая още от дете. Разбира се, както и много други неща него го имаше само в научно - фантастичните книги. Но нали сега е бъдещето... Ей го на: В едно ей такова нещенце се събират между 1000 и 3000 книги в зависимост от формата... Размерът му е 25х30х2 mm :shock: Сега, като тръгна на почивка ще мъкна с един сак по-малко! :D На кратко: мога да събера библиотека от няколко милиона книги в джоба си! :shock: Устройството работи с електронна хартия и не излъчва светлина - т.е. можете да си четете и на пейка в парка в слънчев ден. Може да показва и графика с 4 степени на сивото. Има си и MP3 плеър в случай, че обичате да слушате музика докато четете. Само не пускайте чалга, че ще ви се изтрият книгите... :lol: Вече дори и част от кулинарните ми рецепти са вътре... Позволявам на всеки, който иска да ми завижда, колкото може! :twisted: :wink: Не пускам адреса на мястото от където го купих за да не мине за реклама. Но ако някой има излишни 600 лв. ще му го предоставя с удоволствие!. В момента има и по-нов модел с по-ярък екран но е малко по-скъп - 660 лв. piligrim

8
Дайте да видим кое-как...?

9
Дъра-бъра / Семейна психотерапия... Ха, ха, ха
« -: януари 19, 2008, 11:23:25 pm »
Поставих свой личен рекорд. Цели пет минути издържам да гледам и слушам как един торен бръмбър (Венета Райкова) се опитва да си направи топче от Кики и Андрей. В момента половината суровина си събу обувката и я натика в лицето на водещата за да се похвали, че струва... 140 лв. (чифта) :wink: Еееех! Де го сега Евгени Минчев? Missi и Empress писаха във форума за психодрама... Аз мисля да въведа нов термин ПСИХОЧАЛГА. e-therapy можете да си го доразработите и дори патентовате - писмено се отказвам от претенции... И без друго до някъде вие сте "виновни"... Но съвсем искрено се надявам, че нямате нищо общо с подзаглавието на "Горещо"! Цък! Смених канала. И моята издържливост си има граници. Лека нощ!

10
Днес се навършват двадесет години от деня, в който с Lady официално станхме семейство. Четящите в този форум знаят, че за един кратък момент от живота ние имахме проблем... И тъй като повечето тук имат подобни, днес искам да ви кажа следното: Животът е странна комедия! Но ВСЕКИ един от нас може да вземе участие в писането на нейния сценарий! Освен големия финал, който изчиства всички сметки, всеки един момент от битието ни подлежи на "преодоляване"! Може и да ви е писнало, но пак ще цитирам моето верую - Срещу каквото и да се изправим, каквито и битки да водим в самите нас, винаги имаме избор. Нашите избори определят кои сме. И винаги можем да изберем правилната постъпка. Днес съм щастлив! Изпълнен съм с любов и оптимизъм! И отново искам да кажа на моята съпруга: "Ти ме допълваш. Караш ме да се чувствам цял и завършен. Животът ми има смисъл защото го споделям с теб." Мили приятели! От все сърце ви пожелавам да изживеете "комедия" подобна на нашата! И да знаете - проблемите в живота не са непременно нещо лошо. Ако човек намери сили и способности да ги преодолее може да излезе от тях още по-силен, по-завършен и щастлив! Бъдете здрави и... късмет! piligrim

11
Препоръки / Предложение
« -: юли 29, 2007, 10:04:23 am »
Предлагам Ви да промените името на рубриката
Цитат
Кой как реши психологическите си проблеми
на: Как реших проблема си Психологическите проблеми са следствие на житейски проблем. В по-голямата си част те ни пречат да решим това, което ги е породило. Именно поради тази причина се налага да ги преодоляваме за да си подсигурим възможността за трезва преценка и намиране на адекватен изход от дадена ситуация. Решаването на даден психологически проблем обаче, съвсем не ни гарантира решаването на житейския, защото в повечето случаи ние не сме единствения компонент на уравнението. Тоест, след като се справим със себе си тепърва ни предстои да се справим с проблема на човека срещу нас. Към настоящия момент "Изповедалнята на cdman" е много по-адекватно поставена и обоснована. Имам и една забележка към екипа Ви. В стремежа си да се покажете като професионалисти, забравяте да се показвате като живи хора. Колкото и да сте квалифицирани, трудно бихте ме убедили, че сте способни да разрешите проблем, за който сте чели само в учебниците си. Считам, че малко повече съпричастност би Ви направила по-ефективни и би помогнала на хората, споделящи проблемите си тук, да се отнасят с по-голямо доверие. До някъде смятам, че Вие имате проблем с "първия контакт"... Деловитият тон и сухият език, когато човек е изправен пред някаква житейска трагедия или дилема, едва ли е най-правилния подход. Също считам, че професионални психолози би трябвало да си дават сметка за ефекта от любимия Ви слоган "Препоръчваме ви да се възползвате от безплатната онлайн сесия..." върху хората, които четейки темите във форума, непрекъснато се натъкват на него... На всеки разумен човек му е ясно, че сте създали този сайт за да правите бизнес, а не просто от алтруизъм. Просто си мисля, че не е нужно това да си личи толкова много... Поздрави piligrim

12
Любов и интимно партньорство / 26 дни
« -: юли 06, 2007, 06:04:49 pm »
Историята е редактирана и вече напълно завършена. Намира се ето тук: http://e-therapy.bg/forum/viewtopic.php?p=1927#1927

Страници: [1]