Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - lili

Страници: [1]
1
Понякога ми се иска наистина да не ми пука и да не изживявам нещата толкова навътре и толкова емоционално. Как да си поставям такива граници? Вярно че понякога греша и се чувствам зле, извинявам се, но гадното чувство продължава. Трябва ли да продължавам да се измъчвам след като съм сгрешила, а не съм направила умишлено това? Ама върви че обяснявай на отсрещната страна, че не е умишлено. Иска ми се да не се измъчвам толкова, но за съжаление колкото и да се опитвам да проумея, сякаш трябва да си "платя". Ама не е ли достатъчно това, че вече съм проумяла грешката си, та трябва толкова дълго време след това да го изживявам? Как да се справя с това?

2
:) С приятеля ми поговорихме както и бяхме решили. Казахме си нещата открито. Всъщност разговора ни беше кратък и изпълнен със силни емоции. Накрая всичко завърши много добре. :) П.П. И двамата прочетохме отговора и успяхме да си признаем някои неща. Благодаря Ви, но бих искала да Ви попитам дали просто признаването на компромисите, осмислянето им е достатъчно в последствие те да не носят неудовлетвореност? Ами тези "складирани" грев, тревоги, неспокойствие и др. достатъчно ли е само да се извадят на яве и да се осмислят и приемат от една по-положителна страна? Как човек по принцип да се справя с натрупаните негативни емоции?

3
Заедно сме от три години, но напоследък отношенията ни започнаха да търпят голяма променя. Започваме да ставаме по-раздразнителни и взискателни един към друг. Караме се по-често и то за незначителни неща. Преминали сме през доста трудности и винаги сме се справяли - заедно, но сега нещата започват да ме тревожат. Дори и в интимен план не върви добре. На него му писва и доста често избухва, мен пък ме дразни понякога поведението му и вече честно казано нямам търпение да му обяснявам леко, а направо си го казвам. Вече не знам какво да правя. Последния път едва не стигнахме до раздяла, а ние си държим един на друг и искаме да сме си заедно, само дето напоследък не върви. Това май започва да ни се превръща в навик. Ще се радвам ако ме посъветвате как да постъпя. Къде да търся проблема и как да се справим? Не ми се иска да премълчаваме и търпим нещата, защото в един момент всичко ще се "срине". Последното ни решение беше да поговорим открито за проблемине и това което изпитваме и ни тревожи. Ами после?

4
Благодаря Ви много за бързия отговор :)

5
работното място, което заемам е с доста голяма отговорност, но жената която стои над мен е изключително НЕкомпетентна. трудно се работи по този начин, защото тя не може да ми отговори на никакъв въпрос и това ме затруднява доста. опитва се да ми прехвърля отговорност, която просто не е моя и в един момент дори започва да ми повишава тон, като се има предвид, че аз си върша работата добре. нещо повече справям се много добре. не бих искала да си загубя работата, но се опасявам, че отношенията ни започват да се оптягат доста. колебая се дали да не говоря с шефа си, но това може да усложни нещата. тя очевидно започва да изразява негодувание към мен, а като види проблем и ставам много ценна. в един момент като навлезе в работата, ако изобщо навлезе, ще започне още по явно да ме критикува с повод и без. а ако аз реагирам сега не знам дали ще се задържа на работа, защото тя по принцип контактува повече с шефа. работата ни доста изостава и вече направихме големи грешки. а тя май не е наясно със задълженията си

6
Благодаря Ви за отговора! :) Много се радвам, че тук може да се намери подкрепа от Ваша страна за всички въпроси и всякакви дискусии. :D Това много ме радва. :wink: Понякога на мен ми се е случвало да изпитвам подобни чувства към хора, само защото предполагам, че няма кой да им окаже подкрепа и да им помогне. Защото аз също съм преминавала през доста трудности и често си казвам, че ако е имало някой който да ми помогне да намеря правилната посока, а понякога дори и някаква посока, е щяло да ми бъде по-леко. И тогава си задавам следния въпрос: Ами ако този човек не намери посока? :?:

7
Бихте ли ми обяснили, защо хората изпитват съжаление към някой и защо някои обичат да ги съжаляват? Сблъсквала съм се със ситуации, в които хората разказват за себе си колко са нещастни и колко бедствия са ги сполетели и като им покажеш, че ги съжаляваш сякаш им става по-добре. Не знам дали това е така или греша. Другата ситуация е пък когато някои обича да съжалява другите. Той просто изпитва съжаление към хора, които видимо не са добре със здравето или са тъжни или нещо друго. Защо хората изпитват съжаление към напълно непознати например?

8
Сексът / jelanieto ni za seks namalqva...
« -: януари 21, 2007, 06:41:03 pm »
Благодаря Ви за отговора! Наясно съм с това, че сексуалното желание не може винаги да е еднакво, обаче при нас се получава нещо друго. От доста време, вече става месеци, сме по-пасивни в интимен план. Говорим за това и отговорът ни е: "Не ми се прави...". Претърпяхме известни промени в нашата връзка. На мен ми се наложи да напусна предишната си работа и сега ми е трудно да си намеря нещо подходящо. Той от своя страна започна да бъде все по-зает с работа и времето, което ни остава да сме заедно е малко. Иначе сме си много близки. Непрекъснато си демонстрираме по някакъв начин, че си се радваме един на друг, било то да си говорим или просто да си се гушкаме, но когато дойде време за секс... сякаш се чувстваме уморени. Вероятно причината е в напрегнатата ситуация, най-вече покрай мен, но не съм сигурна дали след по-дълго такова отношение няма да има негативни последствия.

9
Сексът / jelanieto ni za seks namalqva...
« -: януари 11, 2007, 06:38:47 pm »
s priqtelq mi sme zaedno ot dve godini i polovina, no prez poslednite meseci pravim seks dosta rqdko i ... kato 4e li nqmame takova silno jelanie za seks. govorili sme na tazi tema, mnogo durjim edin na dryg, nqmame strani4ni polovi kontakti. govorq i ot negovo ime za6toto sme obsujdali problema i dvamata re6ihme da potursim psihologi4eski suvet. Ne jiveem zaedno, vijdame se po4ti vseki den ili prez den, a pravim seks 1-2 na sedmica, a ponqkoga dori propyskame i sqka6 nqmame jelanie. v smisul kato go pravim ni e dosta hybavo, ama trydno zapo4vame. ne e prosto do raznoobrazie.. ne znam... tozi, neka go nareka problem, zapo4va da stava dosta tryden za re6avane. mnogo durjim edin na drug, no ... trqbva li za tova da potursim i nqkakvo drugo re6enie?

Страници: [1]