Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - объркана

Страници: [1]
1
Защо никой не отговаря? Нали е форум за взаимопомощ? Гледам, че по доста от темите също никой не е писал.

 Може да е глупав проблема, който имам, но имам нужда от съвет! Детето ми е объркано...............Предполагам, че доста от запиталите тук, също се надяват на отговор!??????

2
Много ми беше трудно да опиша какво се случва с мен.
Винаги, от както се помня, никога не съм обичала да живея с някого съвместно. Отначало всички  хубаво, има тръпка, емоция и страст. С някой от моите бивши заживявахме заедно. С някои всичко беше хубаво, с някои от тях имахме проблеми. Но винаги става така, че след около година- две аз искам да бягам. Винаги! Не изпитвам привличане, спирам да желая мъжа и да правим секс…….Винаги и всичко започва от мен. Никога не съм се усещала като половин човек, който цял живот търси своята друга половина. Не ми харесва да споделям легло, къща и въздух с някой постоянно, а се ужасявам при мисълта, пред факта да живея цял живот с един и същи човек.

 Половината си живот съм била сама, защото родителите ми починаха много рано и се наложи да се справям с живота. Майчинството ми също беше самотно ( не е точната дума), но винаги съм била заобиколена от много и близки приятели, никога не ми е било трудно. Но обичам личното си пространство и свобода повече от това да имам до себе си мъж. Душата ми изобщо няма необходимост от това.

Ето и сега – от четири години съм във връзка с много добър човек. Към личността му, навиците и делата му нямам забележки. От година и половина заживяхме заедно под моя покрив – аз имам апартамент, живея с 11 годишния си син. Този мъж познавам като добър колега и приятел. Вярно е, че беше с мен в доста трудно време и ми помогна много. Така стана, че приятелството ни прерасна и в интимно. Но никога не сме правили планове – брак, деца – той не иска, не са му важни. Стар ерген, живял до 40 години при родители. Имам усещането, че просто за да избяга от тях се пресели при мен – да заживеем заедно беше негова инициатива. Аз не бях ентусиаст, но приех – не знам защо, може би като един вид благодарност, че ми е помогнал.

Нямам никакви проблеми – не се караме, не е мъж, който ще ми изневери, слуша ме за всичко – аз съм мъжа в къщи. Помага на детето ми – за училище най- вече. Весел е, разсмива ни. Продължава да помага с всичко, с пари също – делим си всички сметки и пазаруване. Понеже аз работя, а той е с непостоянна заетост- седи повечето време в къщи и се грижи за дома – типична „ жена домакиня“. Никога не ми е повишавал тон, привидно ми е супер спокойно и би трябвало да се радвам на това.

Но не се чувствам изобщо добре, подтиснато ми е. Усещам как ми олеква, ако сутрин тръгне на работа, и как нещо ме стяга за гърлото като се връща вечер. Имам нужда да бъда сама, да спя сама, да имам свободата и пространството да бъда себе си, както е било и преди.
Секс не сме правили от близо половин година, за чувства не говори, за планове за бъдещето- абсолютно не!
 Добри съквартиранти, близки приятели, колеги – защото имаме общ интерес и работим понякога заедно. Но в никакъв случай партньори с бъдеще. Но така ги виждам аз нещата. Не знам как се чувства той, защото никога не сме говорили по темата. На него може и да му пречи, но не казва. Няма секс, няма ласки, няма целувки – няма свободен разговор относно това какво ще става занапред. Не знам колко ще издържа още……….уважавам го, но нищо повече. Но не искам да го нараня, чувствам се ужасно виновна пред себе си. Не знам как да разговарям за това. Чакам да се случи нещо, да имам външна причина, за да започна разговор.

Моля ви, нужен ми е съвет какво да направя, за да бъда в мир със себе си, с него и със съвестта си! Иначе не знам колко може да продължи този душевен тормоз. Ако успея да го разреша, си обещавам никога повече да не живея и да се обвързвам с когото и да било, без да съм усетила вътрешната необходимост.

Страници: [1]