Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Gita

Страници: [1] 2 3 ... 8
1
Случайно надникнах във форума и що да видя...   ???
Хектор си тръгва...  Вярвам, че ще липсва на много съфорумци тук (минали и бъдещи), но пък ще се радвам, ако причината да не посещава вече форума е чувството, че е получил всичко, което му е нужно... :) Ние вече свикнахме да си казваме виртуално "сбогом"... ;) И СДман го стори и Уоли (него изглежда го изгонихме  ::))... Диплодон изчезна тихомълком... :) Пилигрим, Миси, Имунитас, Комета... Хм... Скоро форумът вероятно ще изглежда както първоначално - въпрос и отговор от Терапията...

Във всеки случай аз мноооооооого се радвам, че се запознах с вас (групичката) лично!!! Чувствам ви толкова близки! Ще ми се да не преставаме да се събираме... Хеееей, Емпрес, ела да прочетеш, какво се случва тук... :)

Хектор, от сърце ти пожелавам много щастие, успехи и любов! Пък и на всички пишешти тук и на Терапията... :)
Чао!:)

2
Той този страх и това отвращение към лекари и лекове се срещат често при хора със сериозни емоционални проблеми и направо си е част от картинката... Но трябва някак да убедите сестра си, че няма причина за притеснения и за нея ще е много полезно...

3
Ееей, Хектор..  :D как се сети за тази песньовка?...  Страхотен поздрав, благодаря! :)

4
И аз се страхувам да пътувам с кола... В България!
Нямам шофьорска книжка, но обикновено кара съпругът ми, който е опитен и внимателен шофьор и винаги се съобразява с моитеее чувства и капризи... ::)  Но... Както Емпрес беше писала, не сме само ние на пътя и тук някак "във всеки миг очаквам Баба Меца да излети иззад завоя и да ни помели"... Страшно е по нашите пътища! Защото дори и ние да спазваме правилата, не можем да разчитаме на това, че отсрещния съвестно ще "решава уравнението"...  Желанието да контролираш нещата е едно, но нежеланието да се спуснеш в риска на "войната на пътищата"  е друго... В самолет контрола, който имаме, е далеч по-малък..

В Германия по магистралите няма билбордове с мацки по бански, които предлагат бира и други... И понеже и паметни плочи няма (не са позволени), в кампания за безопасно шофиране са налепени едни големи плакати със стряскащи картинки, включително и некролози... (Примерно: http://www.dvr.de/aktionen/runter-vom-gas.htm (под текстчето); или: http://blog.radalert.de/allgemein/kampagne-runter-vom-gas-mit-neuen-motiven, http://www.youtube.com/watch?v=LpguaokTLiw)...  Въпреки това там се чувствам по-спокойно на пътя... Не, че там няма катастрофи, но у нас (в България) се създаде почти истерия на темата, за съжаление безрезултатно! Миналия ден се прибирахме с детето пеша, когато покрай нас (в населено място!) профуча кола със скорост поне 200, която шумно взе завой направо под прав ъгъл от 90 градуса... Такива стресови ситуации създават чувство на несигурност и без ПР или други проблеми...

Въпросът е, как се справяме със стреса. И (в случая) дали можем да се научим да си казваме: "Аз ще направя каквото зависи от мене, пък  да става каквото ще. Не всичко е в нашата власт и каквото има да се случва така или иначе ще се случи"

П.П. Между другото, аз също се чувствам по-сигурно във висока кола или в автобус...

5
Дъра-бъра / Re: Сбирки
« -: юли 07, 2012, 12:48:16 pm »
Хееееей, радвам се, че успяхме да се организираме толкова бързо и  че ще се видим съвсем скоро!  ;D
Ще сме почти в непроменен състав, но и нови попълнения са добре дошли...  :)
Хубав ден на всички!

6
murdraal, изглежда наистина си отглеждаш следродилна депресия... ;)  Напиши термина в гугъл и вероятно ще излезе доста информация. Във форума на БГмама също има много теми за следродилната депресия... Вероятно психолог би могъл да даде известна помощ...

Относно конфликта с родителите ти - мисля че ще намалее значително в момента, в който социалния ти живот стане по-пълноценен. Често се случва така, и аз съм го изживявала - когато не сме доволни от себе си, започваме да дълбаем в отношенията си с родителите си и да търсим там "разковничето" на нашето недоволство... А като сме добре, изглежда нямаме никакви грижи с родителското тяло и ставаме много по-благородни и търпими...

7
Дъра-бъра / Re: Сбирки
« -: юни 29, 2012, 08:01:25 pm »
 ;D  Mmmuuaaah!  8) Ние тръгваме в понеделник на дълго пътешествие с кола. Стискайте палци да не е много стресово и да пристигнем благополучно!... За вас удобно ли е в някои от дните между 5.07. и 15.07. на уреченото място? :) Този път бих могла да дойда с мъж и дете... Но мога и да ги оставя да се гледат сами... :) Хеееей, много хубаво ще е, ако стане... Мечтая за философски нощи на винце или ракийка със салата... :)

8
Дори си спомням, че изкрещях на баща ми, че няма да имам деца, защото не искам да изпитват вината, която изпитвам аз, че родителите ми са нещастни. Аз ги определям като нещастни, въпреки че те самите не си признават и никога няма да кажат, че са станали нещастни, защото са имали деца.
Явно това е основата, основната причина, проблема в мен, който не ми позволява все още да приема факта, че имам дете...

murdraal,  мислех си,... изпиваш вина, че родителите ти са нещастни заради тебе или по-скоро обвиняваш родителите си (възпитанието им), че ти в момента си нещастна? Детенце те кара да се чувстваш зле или се страхуваш, че след време то ще се чувства зле заради тебе? Измъчва те миналото (отношенията с родителите) или се притесняваш за бъдещето (на детенце)? Или просто В МОМЕНТА не се чувстваш добре - уморена от грижите и от липсата на социален живот?
Не си споменала, на каква възраст е детенцето и на каква възраст си ти... Ако не ти харесват методите на възпитание на родителите ти, кой е казал, че ти трябва да прилагаш същите? И защо трябва да водиш живот като техния?...

9
Семейството / Re: .
« -: юни 27, 2012, 08:41:01 am »
Вероятно ревността като общо състояние е страст, не знам... особено тази, която може да премине граници... Имах партньор, който беше "полулуд" по мене  ;D и от ревност...  трепереше... Иначе да, ревност и страст в определени аспекти дори може да са синоними. Изразът "ревностен привърженик" може да се замени със "страстен привърженик", "страстен почитател"... :)

Ноооо, както споменах, според мене  ревността след конкретна изневяра (каквато беше тази на Леново) е нещо друго. Тя е разочарование, страх, обида... И в такъв момент е по-естествено да ревнуваш, отколкото да не ревнуваш...  Мисля, че е въпрос на темперамент, кой - как проявява това чувство... Някои се владеят доста добре, което не означава, че не изпитват ревност... Както с любовта - тя може да е спокойна или страстна... :) По какъв начин човек изпитва ревност вероятно зависи и от начина на обвързване (сигурно, несигурно, амбивалентно и т.н.)...

10
Дъра-бъра / Re: Сбирки
« -: юни 26, 2012, 01:20:35 pm »
Ех, как ми е домъчняло за ваааас! :) Спомних си за онази хубава срещичка, вероятно защото скоро ще съм в България... Хайде пак там...  ;D

11
Семейството / Re: ревността:)
« -: юни 26, 2012, 01:04:46 pm »
[
Гита, онзи пич дето пропускал закуските - абсурдно е да му повярваш на думите. Какво обяснение измислил само :)
Нали?  ;D Да си лягаш с някого, при това редовно, не е интимно,... но виж, да закусиш с него - е това вече си е твърде лично... ;)

[...] За някои може да е проява на благордство или здрав циничен разум, но може и да е просто защото не ти пука, защото си охладнял и не те жегва нищо от една изневяра.
Та какво мислите за онзи мит:"Ако ревнуваш някого значи го обичаш."
Хектор, ревността след изневяра е нещо съвсем различно от ревността по принцип и според мене тя си е в реда на нещата. Нормално е да не толерираме изневярата, да ни боли от нея,... от нарушеното доверие, от разбитите заблуди... Нормално е да, се разклати чувството ни за сигурност, ако партньорът ни изживява интимни отношения с някой друг (все едно, дали тези отношения са мимолетни, само сексуални, флирт без физическа близост, виртуални и всякакви други вариации :)...) Ние сме социални животни и отговаряме на определени обществени норми, според които изневярата не е от най-моралните действия... И ако някой изпитва антиподни на любовта чувства към изневерилата му "половинка" или по-скоро към съответната постъпка, това вероятно също е съвсем естествено...

Аз си мисля, че ревността в нормални граници е нещо съвсем естествено и здравословно, но както при всяко нормално нещо, и там може да има отклонения...

Ами ако се окаже че ревността е нормален природен механизъм производен на инстинкта за запазване на рода?
Така, де... :) В крайна сметка животните също ревнуват, при това не само себеподобни. Наблюдавала съм поведението на кучета, които от ревност не позволяват на други кучета да доближават стопаните им...

Напоследък често ставам свидетел и на друг вид ревност - между членовете в едно семейство. Примерно, снаха ревнува другата снаха и се опитва да омаловажи качествата и постиженията и... Или пък братя, които се ревнуват заради децата и родителите си: на кого бабата и дядото обръщали повече внимание и т.н... - такава ревност може да доведе до сериозни семейни конфликти...

Така, че ревност има не само в любовта между мъж и жена... :)

12
Можеше бъдещи потребители да научат нещо от темата - нали затова са форумите... А и след като Lenovo показа нежеланието си да коментира, никой не го е притеснявал повече... Но съм съгласна с тебе - след като форума позволява да се трият мнения, акаунти и т.н., право на потребителя е да се възползва...  Хайде, със здраве!:)

13
Аууу, изтрити са всички постове на Lenovo... :) Защо ли? Обидихме ли го? Какво мислите?
П.П. Между другото, Lenovo, не знам дали си забелязал, но ако решиш, би могъл да изтриеш и целия си профил...

14
Благодаря на всички, мисля че за себе си открих "лекарството", с което да излекувам раните и да продължа напред.
В крайна сметка всяко нещо което идва в живота ни, и хубаво и лошо, идва с цел да ни научи на нещо, да промени нещо, което не може да продължава постарому.

Много се радвам! Успех!:)

15
Аз не се смятам за идеален, също допуснах грешка, но разликата е в това че осъзнавах какво правя и докъде мога да стигна, борих се с изкушението и бях удовлетворен от себе си че не му се отдадох...

Аз също имах възможност да изневеря, излязох на кафе с друга жена няколко пъти, стигнахме до няколко целувки при което аз почувствах че това не е правилно и директно й казах че всичко спира дотук.
Мисля че постъпих правилно и не съжалявам за това. Не съм имал чувства към тази жена, беше някакво кратко увлечение, което не успя да замъгли здравия ми разум....

Lenovo, а какво щеше да стане, ако беше ВЛЮБЕН в тази жена, ако имаше повече чувства, ако тя те привличаше по-силно, ако няколкото "целувки" бяха несравними за тебе ? Какво би било, ако тази жена ти допадаше повече в интелектуално отношение и трудно би се лишил от дискусиите си с нея? А ако в допълнение към това в онзи момент имаше и проблеми (вероятно в известна степен и разочарования) със съпругата си? Дали тогава нямаше да стигнеш и по-далече? В кой момент би помислил, че не е редно онова, което вършиш? Как би изглеждала "борбата"? Удовлетворен си от това, че си спрял след няколко целувки... А според мене щом си ЗАПОЧНАЛ, на който и етап да се беше отказал, все си се подал на изкушението...  За това става дума, а не за различното отношение на жените към целувките... Едва ли би одобрил, ако съпругата ти приеме твоята теория, че целувката не е изневяра и така си общува с околните свободно (все пак не е нищо особено;), ама пък се спира "навреме"... :)  Съгласи се, че е нелепо. Човек или започва нещо или не... Какво е това "само се целувахме"?... Погледни от този ъгъл на ситуацията за да разбереш, че обстоятелството, че ти не си легнал с твоята "авантюра" с нищо не те прави по-добър или по-малко "предател" от съпругата ти... Или ти си започнал флиртче (без значение, на кой етап си размислил),... но просто си шокиран, защото не си очаквал, че съпругата ти е способна на същото? Да, тя е стигнала по-далече, но според мене това е въпрос на обстоятелства...

Страници: [1] 2 3 ... 8