Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - zvezdi4ka

Страници: [1]
1
Зависимости / Зависимост към захар
« -: юни 05, 2015, 11:55:58 pm »
От хаоса в главата ми е трудно да започна...и да напиша мислите си систематизирано и подредено...

Преди години писах във форума, връщам се към тази стара тема и ми става едно такова хубаво...и си припомням, че мога да променя нещата, когато не ми харесва нещо :) Този път обаче не знам как...

Прекалявам със сладкото ужасно много - вафли, шоколади, плодове и всичко що има захар в него... От 4 години е така. Опитвала съм да се огранича, да спра да ям захар множество пъти. Получава се за около месец максимум. Коства ми огромни усилия на волята да хапна само едно парче шоколад и да не го изям целия или да се задоволя с едно парче торта или да откажа каквото и да било сладко като ми предложат. И в края на краищата се натъпквам. Особено в моментите, когато съм сама. Винаги търся нещо, с което да се занимавам и ангажирам съзнанието и да не мисля за нещо сладко... А захарта...колкото повече ядеш, толкова повече ти се яде. Не съм с наднормено тегло, защото спортувам много. Но тялото ми не се чувства добре. Постоянно ми е тежко, излизат ми пъпки по цялата кожа и т.н. Да не говорим, че през месец съм по зъболекари, да не споменавам риска от диабет.

Много пъти съм анализирала поведението си - какво ме подтиква да ям толкова много захар, как се чувствам след това, как се чувствам като не ям седмица-две захар. Като отида в магазина и преди да си купя поредния шоколад знам, че после ще се чувствам виновна, че ще го изям целия и въпреки всичко го купувам...

Нали уж като се опитваш да премахнеш някой навик, трябва да запълниш празното място с нещо друго. Но не знам с какво. Не знам каква е причината. Както казах, опитвах много пъти и не ми се получава. И всеки ден е едно ново начало на моята фикс идея и анализите започват от начало, и търсенето на причината... Чувствам се зле и не зная какво да направя, за да преборя този упорит, лош и вреден навик.... Пък и се обичам достатъчно, за да не оставям тялото ми и съзнанието ми (щото съм сигурна, че корена на проблема е там, но още не съм го открила) да страдат  ;D

2
Когато сме тийнейджъри / Re: Падам...
« -: февруари 21, 2012, 03:45:55 pm »
 :) Ето ме пак. Макар и рядко влизам от време на време във форума. Прочетох темата си...и у мен настъпи едно чувство на удовлетвореност и пълноценност. Вече видях как активността ми и ползотворното прекарване на времето дават резултат. Сега съм студентка първи курс и се занимавам точно с това, което искам. Постигнах една цел и положих основите при избора на професия (която между другото е доста нестандартна за момиче, но изключетлно интересна и хуманна:) )... Разбира се, сега имам още мечти и цели, които ме карат да вървя напред. Търся смисъл в това, което правя. В хубава среда съм, обкръжена съм от добри хора, приятели, помагаме си. Забавлявам се.
Не очаквам отношение към поста. Само реших да споделя настроението си :)

3
Когато сме тийнейджъри / Re:
« -: декември 11, 2009, 07:44:46 pm »
joreste, да, имам усещането че падам. Единственото нещо, което правя с желание е да тренирам. Започнах преди 3 месеца. Треньорът казва, че имам качества, но аз съм неуверена в себе си, не вярвам във възможностите си... От малка родителите ми насаждат в главата, че не ставам за нищо и явно заради това имам ниска самооценка.

Ще се възползвам от безплатната сесия и благодаря на всички! :)

4
Когато сме тийнейджъри / Падам...
« -: декември 10, 2009, 09:33:09 pm »
Здравейте  :) На 17 год. съм и...се изморих да не правя нищо. В последната една година се нося по течението и мисля, че е време да променя нещо. Още с настъпването на новата година (2009г.) ми тръгна с плач, депресии и пълна пасивност. Започвам да си правя равносметка за годината, която е към своя край и това допълнително ме разочарова. Необщителна съм, нямам почти никакви приятели. Не споделям с никого. Постоянно изпадам в депресия. Яд ме е заради всичко, което пропуснах и не направих. Не мога да си простя. Не мога да живея в хармония със себе си. Вечер лягам, плача и се намразвам допълнително. Ниско самочувствие, нежелание за нищо, апатия, яд, душевна болка....Не се харесвам, а най-лошото е, че не правя нищо за да се променя. Всъщност хората не се променят! Искам просто да изляза от собствения си свят на тъга и отчаяние. В училище нещата вървят доста зле. Не мога да се концентрирам, постоянно витая на някъде. На ръба съм. Не мога да си позволя лукса да падна. А усещам как вървя надолу и всеки момент ще потъна. Как да намеря пътя към реалността? Искам да искам да го търся, докато реката все още ме държи на повърхността! Имам нужда от помощ!

Страници: [1]