Публикации

1

Съобщения / Re: Проблем с психиката на 4 годишния ми син......

« -: юли 04, 2013, 10:08:42 pm »

Истината е че децата изпитват върху себе си развръзката в отношенията между родителите. А в любовта и на война всички средства били позволени. Жените са далеч по-гъвкави от нас мъжете. Ние го удряме на благородство, докато те с лекота решават да използват всяко оръжие до което се докопат. Факт е че много жени не се посвеняват да използват дори децата като инструмент за емоционално нараняване.
Пробвай да и припомниш че е майка, но не назидателно и менторски ами като отбележиш някои дребни факти - че се грижи за хигиената на детето, за това да е облечено и нахранено, че то разчита преди всичко на нея, като негова майка. Е разбира се, предполагам, че майката на Марти го прави.
От моя опит съдя, че всеки опит да търсиш и провокираш отговорност от майката завършва с емоционален тормоз върху главата на детето.
А това което казваш за малкия, как се чувства когато е при теб... това е което можеш да му дадеш - да има място където го обичат и приемат. Където има свои играчки и любими неща. А като порасне - къде да поиска 20 лева

2

Съобщения / Re: Проблем с психиката на 4 годишния ми син......

« -: юли 01, 2013, 07:58:40 pm »

Да вървиш след някого и да поправяш, ще те вкара в схемата на догонващ. По-скоро остави настрана какво вижда и чува детето, когато не е с теб. Децата са малки папагалчета, но и бързо забравят механично заучени неща.
Прави това, което ти смяташ за редно, поддържай връзката и контакта без да натежаваш и ще видиш колко малко усилия са необходими за да се води детето по теб. Дори мисля, че и да не искаш детето пак ще копира от теб. Така че едно от нещата е да не си толкова чувствителен и разтревожен. Синът ти е малък. И разбирам че ти е свиден и всяко странично вмешателство е болезнено. Но няма как да го изолираш от външни въздействия. По-добре да го направиш устойчив на тях като просто му покажеш твоята добра страна от живота и му дадеш алтернатива, която винаги може да потърси. 

3

Съобщения / Re: Проблем с психиката на 4 годишния ми син......

« -: юни 29, 2013, 09:34:22 am »

Психиката е може би най-гъвкавото и адаптивно звено в цялата верига. И в същото време понякога е най-трудно именно там да се преодолее проблем. Но това е може би защото масата хора или не познават елементарни неща за психиката, както и за самите себе си или не търсят решение където трябва.
Аз лично мисля, че институциите в България не могат да помогнат във всяка ситуация. Има ситуации в които просто не ги търси.

4

Съобщения / Re: Проблем с психиката на 4 годишния ми син......

« -: юни 28, 2013, 09:57:49 pm »

Здравей,
Донякъде мога да разбера ситуацията в която се намираш и ти и твоето момче. Преминах през целия този ад в който едно от най-трудните неща е неразбирането и уж деликатната ненамеса на околните.
Синът ти е малък, но расте. И един ден ще порастне и ще стане мъж. Хубаво правиш че си загрижен за него, защото той има нужда от баща. Има нужда да попива опита, поведението, начините за реагиране в определени ситуации именно от теб.
Някак се създава илюзията, че бащата може да бъде игнориран. Всъщност трябва да си доказан престъпник и да не се интересуваш с години от детето си за да бъдеш лишен от родителски права. В интерес на детето е да изпълняваш и задълженията си като баща. А голяма част от нещата които се правят от обществото са чисто и просто тормоз за бащата и за детето.
С две думи не чакай помощ от институции. Макар и с ограничен режим на виждане можеш да направиш много неща да го накараш да се почувства малък мъж. Има неща, които майката не може да му покаже и да говори за тях. Действай там. Мисля че няма нужда да ти давам конкретни примери ще се сетиш и сам.

Продължавай борбата!

5

Дъра-бъра / Re: Малодушието- на какво се дължи и има ли "лек" за него?

« -: юни 03, 2013, 01:34:59 am »

Вероятно и трите неща могат да допринасят, но не и да го оправдават. А е вероятно и твоята оценка за малко и голямо да е изместена или да си свръхкритичен към себе си.

6

Любов и интимно партньорство / Re: Втора изневяра

« -: юни 03, 2013, 01:29:41 am »

Здравей,
Излишно е да да ровиш в себе си и да търсиш сам причините. В същото време предполагам нещата между вас в момента са доста изкривени за да можете да поговорите откровено заедно. Какво остава за нещо повече от разговори.
Тази жена в момента не знае какво е лично достойнство. И вероятно за това и с лека ръка посяга към твоето.
Сигурно може и да ти бъде абсолютно вярна от сега нататък, но всичко което се е случило поставя въпроса: "Заслужава ли си?"
Дали това не идва за да ти отвори очите за разминавания между Вас двамата за които всеки си затваря очите през романтичния период и не всеки успява да живее с тези разминавания след това.

7

Любов и интимно партньорство / Re: Непланирана бременност

« -: май 31, 2013, 06:28:03 am »

Помисли какво щеше да те посъветва твоята майка. Като коя майка искаш да бъдеш? Като твоята или като неговата(на приятеля ти)?
Можеш да взимаш решенията от свое име. Имаш това право.
Аз мисля, че трябва час по-скоро  да започнеш да пиеш фолиева киселина.

8

Любов и интимно партньорство / Re: Непланирана бременност

« -: май 30, 2013, 10:37:36 pm »

Здравей Андреа,
Имам един приятел, който преди време си спомням, че говореше точно като твоя човек. Беше ми споделил, че приятелката му е бременна. И двамата бяха студенти още. И той така, казва "Не съм се наиграл. Аз съм още дете..." Сега е горд татко на две деца.  Голямата им дъщеря миналата година беше абитуриентка. А той все още не се е наиграл.
Събитията никога не чакат да се подготвим, да се наиграем, да се наживеем. То и какви събития ще бъдат ако вече всичко е прекипяло в нас. Пенсионерски може би.
Сега избора ти се вижда труден и тежък. В такива моменти опитай се да начертаеш мислено в представите си утрешния ден. Проектирай в бъдещето детето, което вече носиш в себе си. Представи си го млад и усмихнат младеж.
Със сигурност детето Ви има майка. Ако баща му не е категоричен и се държи неопределено то все пак има майка.
Около едно дете винаги се намират хора, които да помагат. Някак сякаш детето идва с нещата, които са му нужни и това не са памперси и бурканчета с пюрета ами топлина, обич, радост. Родителите, колкото и да са неподготвени събират мотивация и нещата се нареждат.
Бъди сигурна, всичко ще се нареди. Каквито и трудности да има животът намира начин.

с поздрав
Хектор

9

Любов и интимно партньорство / Re: бясна, тъжна и раздвоена

« -: март 27, 2013, 10:38:29 am »

Надявам се да не се хващаш само за думите. Играта е част от живота. И различни са мотивите за да търсиш игра. Аз съм само един лаик с наклонности към дървено философстване  Но може човек да търси игра за да излезе от скуката. Скуката е много силен мотив за действие. Може просто да се забавлява, както казваш да разпуска. Има хора на които това им е част от натурата - търсят игра. По-особен случай е играта с електронна джаджа. Там наистина човек като че ли потъва. Като че ли става нещо като аутист. Има и зависимост, пристрастяване, но пък рано или късно джаджите остаряват. Интереса към тях намалява.

Помня един плакат с изброени 10 причини поради които една бира е по-добра от една жена. Сещам се само за:
"Стои чинно в хладилника и чака да и обърнеш внимание."
"Никога не ревнува, когато посягаш към друга бира."
...
и т.н.
Но до тоя плакат някой беше сложил контра-плакат. Една мацка с изкусително тяло. Лицето и не се виждаше защото фотографа я беше щракнал в момент в който тъкмо си съблича фланелката през главата. Отдолу беше без сутиен и фланелката едва откриваше стегнат бюст от който на всеки мъж кръвта му ще закипи от хормони.
На тоя втория плакат имаше само един надпис: "А може ли една бира да направи това?" 
Та, всяко сравнение е излишно и куца и както биха добавили от e-therapy... e начало на обезценяване.

10

Любов и интимно партньорство / Re: Тя вече не ме обича, как да си я върна?

« -: март 26, 2013, 08:17:46 pm »

Тя вече не ме обича как да си я върна?

Нея - трудно, но любовта ... както пееше Емил Димитров: "Никой не може да ти отнеме..."
http://www.youtube.com/watch?v=BP7WGKWPZKg

И правиш голяма грешка като плачеш пред нея. Макар доста жени да се жалват че уж мъжете не сме показвали чувствата си... ела и гледай какво става, когато им падне някой чувствителен мъж - почват да го тормозят и мачкат емоционално. В най-деликатния случай го тровят системно и методично - по женски.

Тъжно я описваш ситуацията около теб в малкия град. Това много тежи, когато заедно с близък човек загубиш и перспективата която си имал пред себе си. Трябва да положиш услия, да нарисуваш мислено новия си път с нея или без нея все едно. Трябва да се опиташ да си представиш утрешния ден, следващата седмица, идния месец, лятото... Сам виждаш че сегашната ситуация е изчерпана. Няма как да върнеш човек, който не го желае. Търси нови варианти и прави нови проекции напред във времето.

с поздрав
Хектор

11

Любов и интимно партньорство / Re: бясна, тъжна и раздвоена

« -: март 26, 2013, 07:56:49 pm »

Здравей,
Минал е едва месец. Но пък щом вече ти натежава това че те игнорират заради една играчка, значи за теб този месец не е малко време. Може би съмненията че има друга жена са те докарали до ръба на търпението. Според мен, без да съм специалист обаче, един месец е много малко за да се нарадва твоят мъж на тази играчка. Но и това ще стане - ще му охладнее интереса към телефона.
Така се случи че влязох във форума вчера и прочетох първия вариант на разказа ти. Мисля че второто изречение от сегашния ти пост най-добре описва как се чувстваш - повече майка отколкото съпруга. Едно малко и едно голямо дете... 
Мисля че това само изостря нуждата ти от внимание и се замисляш дали да не отговориш на "индикациите" както ги наричаш. Има опасност обаче това да измести още повече баланса в семейството и то дотолкова доколкото ти да си търсиш внимание навън, а съпругът ти да продължава да си се кефи на телефончето. И да поддържате едно такова равновесно или по-скоро компромисно положение. А връзката ви да продължава да се скапва. И познай, кой първи ще пострада от това - детето.
Вярвам ти - 7-8 часа зомбиране с една електронна джаджа и всичко около нея - форуми, софтуер... може много да скапва отношенията в една връзка. Малко хора си дават сметка отстрани. Това мога да го разбера.
Съзнанието му се е свило като 5 стотинки е станало и нищо наоколо не му е интересно, а само там някъде го влече нещо интензивно, нервната му система жужи и го кара да се чувства жив.
Помисли си защо съпругът ти търси това. Но без да го поставяш на кантар със собствената си ценност. Защо приема ролята на детето?
Или май му се викаше homo ludens - играещият човек.

12

Кой как реши психологическите си проблеми / Re: ... Но получих всичко, което ми е нужно.

« -: ноември 17, 2012, 04:00:38 pm »

Имало едно джудже, което когато минавало покрай бара, заставало на ръце, влизало така ходейки на ръце вътре, изпивало едно уиски и пак така на ръце излизало навън и си продължавало по пътя.
Защо правело така?

Това е един стар виц, дано сте го позабравили.

Отговорът е че се било зарекло кракът му да не стъпва вътре. 

На мен все още ми е интересно да чета форума. Но реших да не поствам и да не участвам в дискусиите.
Вече го няма първоначалния импулс, който ме влечеше тук и правеше така че проблемите на непознати хора да занимават мислите ми с дни.
Остана само инерцията да отварям страницата на форума покрай няколко други страници, които чета редовно.
А дали получих това от което имам нужда?
Ето притчата, която цитирах:

Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен. Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване. Аз молих за богатство..., а животът ми даде ум и силно тяло, за да мога да работя. Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам. Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си. Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности. Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно.

Спомняйте си хубавите моменти и не забравяйте да се радвате на живота.

с поздрав
Хектор

13

Кой как реши психологическите си проблеми / ... Но получих всичко, което ми е нужно.

« -: октомври 13, 2012, 01:19:22 pm »

Привет на всички, които четат форума.
Пиша в тишината, която владее форума и мисля това да е последния ми пост тук. Всеки по една или друга причина спира да пише тук. Знам че доста от тях се връщат и хвърлят по едно око. И аз правя така от известно време. Това е доста отворен форум, даже прекалено отворен. Без модераторска намеса, без цензура.

Толкова отворен, че даже се чудя как стана така, че за известно време привличаше една малка групичка да пише тук.

И всеки има свободата да бъде тук или да не бъде.

Този раздел на форума - Кой как реши психологическите си проблеми - е създаден вероятно за да сподели всеки с какви мисли и чувства си тръгва. В каква посока поема. Защото има един огромен дисбаланс в споделянето, където всички се изповядват на пристигане, но почти всички си заминават без нито думичка.
Какво да се прави това е свободен форум.

И аз си тръгвам от форума като от свободен форум.

Може би психолозите ще кажат има ли някаква пасивна агресия в това мълчание на тръгване от тук. Или просто всеки вятъра го отвява в някаква посока.

Аз оставам с добрите спомени от общуването тук във форума на e-therapy.
Благодаря на хората от e-therapy за подкрепата в трудните за мен моменти.
Радвам се че срещнах тук хора като CDman, piligrim, empress, Gita... и дори такива като абонатаелуд. От всеки от тях научих по нещо.

Ако трябва накрая да обобщя как реших проблемите си, бих използвал един цитат от притча, която чух тук:

"Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно."

Сбогом! 
Хектор

14

Най-личните Ви тревоги / Re: Проблеми с контрола

« -: август 13, 2012, 01:56:35 pm »

...,но повярвай ми чрез спорта най-добре се изкарва негативната емоция.Когато излезех от залата бях като нова...

+1

15

Любов и интимно партньорство / Re: Любов от разстояние

« -: август 13, 2012, 01:48:22 pm »

..., донякъде е така...като хероин е като наркотик... Защото чувството с нея е просто щастие, чувстваме се щастливи заедно и после просто съществувам, а не живея...

Мдааа не виза ами направо трябва да я арестуват на границата за трафик на наркотици.

Идеализираш я. И си като пчела на стъкло. Около теб може да има каца с мед, но ти искаш Слънцето, Въздуха и Свободата. Може едното крило на прозореца да е отворено, но ти блъскаш на това на което първо си залепнал.