Покажи участието
1
Работното място / Жената на шефа
« -: май 17, 2016, 02:38:13 pm »
Здравейте!
Работим със съпруга ми в една и съща фирма. С течение на времето и двамата се доказахме, като специалисти и отговорни хора. На мен ми възложиха отговорността по качеството, а него го издигнаха до ръководител в съответното звено. Преди година му предложиха работа като ръководител на новооткрития офис на фирмата в друг град. Приехме предложението, тъй като фирмата се ангажира да ни осигури работа и на двамата и квартира. В момента работим и двамата в един и същ офис.
Възникна обаче неминуемия проблем с колегите, с които комуникацията и отношенията бяха силно затруднени поради факта, че съм жената на шефа. Дългият ми трудов стаж мина през други три колектива, в които никога не съм имала проблеми с колеги. Добрите ми отношения с хората се засвидетелстваше от честите изказвания, колко позитивен и слънчев човек съм. Свикнала съм да бъда в помощ и услуга с каквото мога - съвет, пари, предмети и т.н.
Тук обаче ситуацията е различна. Многогодишно трупаните ми знания за отношения с хората, тук не ми вършат много работа. Мина година и половина и за изтеклото време се надявах - да бъда оценена като човек, стремящ се да работи основано на принципи. Принципи за лични и морално чисти отношения, гарантиращи, че личните ни разговори са предмет на лично споделяне, което изключва възможност тези разговори да стигат до ушите на шефа.
Въпреки всичко продължавам да работя в обстановка на недоверие. А всяка залежка и изискване от шефа към тях се тълкува многоаспектно, и както се казва го "отнасям" аз. Имаше дори изказване, че всяка жена управлявала мъжа си, всички искали да управляват - така по тази логика била изключено аз да съм друг човек и усилията ми да се сприятелявам с тях били лицемерни.
Бихте ли ми помогнали - има ли разрешение този казус? Има ли начин, човек действително да докаже, че работата си е работа и че е възможно човек да е принципен.
Как се гради доверие в подобна ситуация. Или просто да се примиря и да приема, че хората няма как да надскочат себе си. Много вярвам, че за всяка врата има ключ, стига да се положат достатъчно усилия той да се открие...
Работим със съпруга ми в една и съща фирма. С течение на времето и двамата се доказахме, като специалисти и отговорни хора. На мен ми възложиха отговорността по качеството, а него го издигнаха до ръководител в съответното звено. Преди година му предложиха работа като ръководител на новооткрития офис на фирмата в друг град. Приехме предложението, тъй като фирмата се ангажира да ни осигури работа и на двамата и квартира. В момента работим и двамата в един и същ офис.
Възникна обаче неминуемия проблем с колегите, с които комуникацията и отношенията бяха силно затруднени поради факта, че съм жената на шефа. Дългият ми трудов стаж мина през други три колектива, в които никога не съм имала проблеми с колеги. Добрите ми отношения с хората се засвидетелстваше от честите изказвания, колко позитивен и слънчев човек съм. Свикнала съм да бъда в помощ и услуга с каквото мога - съвет, пари, предмети и т.н.
Тук обаче ситуацията е различна. Многогодишно трупаните ми знания за отношения с хората, тук не ми вършат много работа. Мина година и половина и за изтеклото време се надявах - да бъда оценена като човек, стремящ се да работи основано на принципи. Принципи за лични и морално чисти отношения, гарантиращи, че личните ни разговори са предмет на лично споделяне, което изключва възможност тези разговори да стигат до ушите на шефа.
Въпреки всичко продължавам да работя в обстановка на недоверие. А всяка залежка и изискване от шефа към тях се тълкува многоаспектно, и както се казва го "отнасям" аз. Имаше дори изказване, че всяка жена управлявала мъжа си, всички искали да управляват - така по тази логика била изключено аз да съм друг човек и усилията ми да се сприятелявам с тях били лицемерни.
Бихте ли ми помогнали - има ли разрешение този казус? Има ли начин, човек действително да докаже, че работата си е работа и че е възможно човек да е принципен.
Как се гради доверие в подобна ситуация. Или просто да се примиря и да приема, че хората няма как да надскочат себе си. Много вярвам, че за всяка врата има ключ, стига да се положат достатъчно усилия той да се открие...