...помня как моята маминка ме учеше да чета и пиша иии наистина бях много добър
после започнах училище... помня как баща ми понякога ме слагаше в скута си и карах москвича и там се справях доста добре.Мисля че бях 8 срещу 9 клас ...ваканцията ,тогава ми беше и първия работен ден на плажа.Ставане рано, обирах фасовете и всякакви боклуци от пясъка,сменях найлоновите торби за боклука и после на портала късах билетите на плажуващите.60 кинта заплата беше бях на пловин работен ден.Нямах годините да бачкам но баща ми много насояваше да се науча на труд и имаше начин и ме уреди.Той беше от ония хора които използваха девиза,,Тука има нещо гнило...,,:) Абсолютния Отечественик.Всяка ваканция работих на плажа а по нататък и като барман.Бяха яки години под 10 кинта на ден не съм си тръгвал,чудех се къде да си харча парите, 99ст беше литъра бензин А86
един ден,за първи и последен път ,баща ми ме извика на сериозен разговор и той беше за настъпването на датата за казармата.Пита ме кратко и ясно-искаш ли да влизаш в казарма или не ? постоях малко замислих се и казах ДА искам защото какъв мъж ще съм като не отида
) Такъв будала като мен втори няма
Все едно му казах че искам да стана като тоя по нешинал географик дето показва как се оцелява
) мина като един ден както казват хората и веднага само след около4-5 дена пак започнах да работя като готвач в едно заведение.Мамка му,имах чувството че не съм на правилното място.Сервитьорката идваше все насинена от мъжа и и ме молеше и нея да замествам,бармана пък беше студент и бачкаше на половин работен ден и нещо почнах да се изнервям.След няколко месеца казаха че травел фалирва или нещо подобно вече не помня само помня как нямаха пари да ми платят мижавата заплата а шефовете си изписваха командировки всеки месец и се криеха по къщите си а парите си ги слагаха на джоп.Естествено понеже не ме слуша главата понякога отидох в дирекцията на златните ...касиерката отказа да ми плати и си измясляше куп причини за да отлага в ремето и аз поначупих някои неща в кабинета и и ме прибраха...отпечатъци и прочие.Един ден срещнах един познат ...как си що си и той каза че голяма далавера има да купиш маршрутка и да е пуснеш на някоя автобусна линия а в германия били много евтини.Тогава се оговорихме да заминем заедно и да купим партийната маршрутка и да бачкаме.Аз намерих 2500 марки а той заложи къщата си и имаше някаде около 3500 марки. това става 91г септември.С наближаването на влака към Германската граница започнаха проверка на документите и когато видяха че нямаме визи направо ни свалиха
бяхме на няколко километра от Субице а това е гранично градче и само един тъп мост ги делеше и река дунав с Франкфурт на Одер
Останахме в едно скапано хотелче за да премислим как да минем отатък и решихме да преплуваме дунав.Опаковахме багажа в найлонови чували и като отидохме да разгледаме от близо релефа откъде и как се появиха граничари така и не разбрахме
на следващия ден започнахме да се въртим около пазара за коли там а той беше един от най големите но скъп пазар в сравнение с германските автооказиони.Докато обикаляме се запознахме с нашенски мангали които само се чудеха кой да оправят професионално
Бяха на групи и имаха ейрархия в групите,че тия мангали ни прекараха вечерта през едни пътеки в гората и помогнаха да минем а тези пътеки те използвали за да прекарват хора срещу заплащане.Минахме успешно и на обяд докато чакаме вече в германия на гарата влака за франкфурт на майн пристигнаха цивилни полицаи и ни прибраха в ареста
тогава ми беше първия черен печат.Тръгнахме после да се прибираме уж но къде ли не обиколихме и в чехия че накрая стигнахме до крайова в румъния
там вече поняшляпах малко спътника ми поради ред причини и тръгнах към ферибота,но докато вървях видях в един магазин дървено олио или зехтин
зехтин в продълговати консерви като ред була но доста по голямо.Купих си един сак колкото багажник на кола
и го напълних с зехтин.Ферибота пристигна във видин и от там направо с автобуса в софия на жданов на пазара.Докато показах зехтина веднага ми го купиха на двойна цена.Веднага автобуса за наобратно и ферибота и така няколко пъти докато един път забрави капитана да вдигне носа на ферибота и започна да се пъни с вода корабчето.Добре че бях от вън застанал и го видях и се развиках
както и да е бях се улисал а времето е хвърчало не бях се прибирал от 15 дена и не се бях и обаждал в нас да ме чуят как съм що съм.Хората говориха после че баща ми се лутал като полудял по мои познати ...да пита дали някой не е чул нещо за мен.Тогава си казах тоя човек ме обича
че понеже времето летеше и това с кораба ми дойде в повечко реших да се прибирам вече.Навръщане минах през така известната софийска магура
докато се появих понеже исках да видя да ли един стар приятел с който работихме заедно на плажа не беше там.Докато го търсех с поглед си чух името и изведнъж той отпред.Едвам го познах мамка му:) стабилен тип беше тоя ванко,с златни ланци модерно облечен...прегърна ме ,попита ме защо не приличам на човек и докато му разказвах сагата си ме заведе на ресторант,наблизо имаше един ресторант Рощок май се казваше и там хапнах най вкусната пържола в живота си
след като хапнахме отидохме на магурата пак и ме помоли да му пазя гърбъ докато провери нещо в багажника на една кола.Тогава,точно тогава за пръв и последен път видях толкова много пари на едно място той не броеше банкнотите а пачките.След сделката ми предложи да бачкам с него а той се занимаваше с обмяна на пари- ченч
и понеже исках да си видя родителите вече му казах че нека да се прибера да си почина малко и после че видим.Така и не отидох а след известно време чух че са го стреляли пред входа му и оцелял,но с големи поражения.Аз започнах да търгувам с стоки от румъния,боти, прахосмукачки и т.н. отивах в силистра имаше една главна улица не помня как се казваше заставах на една сергия за която плащах 10лв на ден и много бързо разпродавах всичко.И там имах премеждия ...вечер за да не давам пари за хотел спях в москвича на баща ми а като ми станеше студено влизах в една кръчма казваше се белия калпак беше денонощна кръчма поръчвах си една супа и без да е ям подремвах ...един ден реших да стана таксиметров шофьор и забих към белгия по точно анверс или антверпен.Това става 1992г.Купих си най хубавата лада на света 2105.Беше толкова запазена с фабричната смазка по нея още.Бях на седмото небе мамка му
прибрах се и станах таксиметрист
карах само вечер защото повече пари се печелиха от нощната тарифа.Но всичко свърши след 7 месеца защото майка ми през това време започна да търгува с турски стоки искаше да и помага.Багажа беше много дори изключително обемист и трябваше муле за да го носи
пачките започнаха не да капят а направо да валят да валят да валят.Но естетсвено държавата беше помислила за всичко как и по какъв начин да вземе парите на хората и отвориха така известните ,,пирамиди,,Помня майка ми как плачеше денонощно за тези пари бях се изплашил че ще и стане нещо.Тоя любомир гаич ако го бях хванал тогава щях да го насека направо.Тоя трябва да го хвърлят в тъмница доживотно.Останалите пари вложихме в строеж на фамилна къща.Къща ама не като къща ами цяла про гимназия 500кв на три етажа семеен хотел.Такъв таралеж не бяхме си слагали в гащите.Всеки спечен лев,всяка стотинка ,всяка стотна от стотинката къщата е поглъщаше като прахосмукачка и не усещаше нищо.Баща ми си продаде апартамента и майка ми после и тя и пак доникъде и пак в строеж живеехме.През това време се захванах с частен бизнес и понеже ми тръгна повече от добре а всички знаем поговорката че в ада няма пазачи само на казана с българите защото сами се дърпат надолу за да изпълзи друг и ме измислиха .И до ден днешен обектът работи с много по висок наем и т.н.Имах спестени пари вече и реших да продължа с обзавеждането на този проклет музей.После станах брикер в фирма за недвижими имоти.Там бях като един млад творец който минаваше сделка след сделка ,правех хубави пари и имах шефка която само на мен делеше по равно сделките милали през мен.Беше ми казала че от мен иска само да седя пред вратата на улицата да ме виждат хората защото много често минаваха познати и спираха да ме питат как съм що съм и си оставяха за продажба по някой друг имот.Един ден като никога се влюбих
После жена деца...знайте как е.После се захванах с метали,изкупувах изкупувах и се накупувах
цените стремглаво започнаха да падат и понеже имах много стока чаках чаках да порастнат цените за да е продам и накрая хем на безценица продадох хем и фалирах.Кризата витаеше навсякаде.Търсих си работа каквато и да е без претенции но навсякаде удрях на камък.Нямах от никъде никаква помощ тъй като баща ми се беше разболял от рак и всеки лев отиваше за лекарства.Пък и детето разстеше и хубавееше и продължава да хубавее
неочаквах и помощ от тъщата защото и тя едвам свърваше двата края,а дядото беше пълен егоист бяха разведени с тъщата и той живееше в софия а тя в пловдив.Мамка му обаче съм имал и хубави моменти например когато се роди дъщеря ми
Нямам време да пиша защото трябва да е прибирам от градината,но за да не остане без край моя разказ ще кажа само че ме пуснаха от следствения и сега съм под гаранция и отново се радвам на моята принцеса която надявам се никога няма да изоставя до края на дните си.Баща ми почина преди две години в ръцете ми докато го пренасях от леглото на инвалидната количка.Майка ми и тя е инвалид,а аз вече ми се струва че полудявам и имах няква нужда да поговоря или напиша...сякаш че имам буца в гърлото.Сега започнах да правя гъбарник със събраните пари от причината да съм следствен.Купих си джипка сложих изолации на гъбарника трябва обаче да намеря сериозен пазар
и да помнете ако видите след около два месеца тарелка с гъбки на фирма Бея ,моля купете си
Покажи участието
