e-therapy.bg

Форуми => Дъра-бъра => Темата е започната от: hektor в април 26, 2012, 03:26:48 pm

Титла: А сега де!?
Публикувано от: hektor в април 26, 2012, 03:26:48 pm
Сигурно сте чували онази съвременна философска дилема - какво ще се случи, ако залепим за гърба на една котка, филия намазана с масло и така я пуснем от високо?
Според един неписан закон, филията с масло пада винаги с намазаната страна  надолу, а според друг, котка никога не пада по гръб.  ;)

Та, предложението ми е да проверим, какво ще се случи и се случва в разнообразни житейски ситуации, чрез един експеримент - игра.
Идеята ми дойде от тук:

Веднъж чух един такъв ценен съвет към жените: "Ако съпругът ви се промени, започне да спортува, да се грижи за външния си вид, стане по-добър любовник - знайте че има друга."  :o
А сега де?!?

Ако само "другата" жена е способна да извади един мъж от мързеливото му ежедневие и е способна да го вкара в добра физическа форма, хм, това хич не говори добре за вас, мъже...  :o
А сега де?!?

Да проверим може ли да обърнем всяка ситуация наопъки поглеждайки я през очите на противоположния пол.
И в крайна сметка, ще излъжем ли котката да падне по гръб, ако и залепим намазана филия с масло. Или ще преодолее ли намазаната филия законите на Мърфи, благодарение на инстинктите на една котка.

Ето задавам една ситуация за начало:
Върви по тротоара мъж. На видима възраст леко над 40-те. Стига до място на тротоара където заради ремонт е оставена само една малка пътечка за преминаващите. Участък от няколко метра по който може да мине едновременно само един човек. Преди да стъпи на пътечката, нашия герой вижда, че от отсрещната страна тъкмо се кани да премине млада и красива жена. Изведнъж в него позвънява инстинкта му на джентълмен и той се отдръпва правейки път на дамата. А тя е наистина красива, но и доста млада. В момента в който двамата се изравняват един с друг, очарования поглед на нашия човек преминава в една широка усмивка. Обаче! Преминавайки без дори да се обърне към него жената процежда едно: "Простак!" и отминава с полюшваща се походка.
А сега де!


Формата на играта е свободен. Ако не успявате да се закачите към зададената - пробвайте с ваша ситуация.

Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: Gita в април 26, 2012, 10:01:09 pm
Четейки историята на Хектор си спомних си една ситуация от преди повече от 12 години, когато заминах за чужбина и тепърва откривах страната, в която живея. Подгонена от носталгия стоях в компютърния център на университета и си чатих с приятел от България. Кихнах и някой в залата ми каза много ведро: "наздраве" :) Зарадвах се аз и разказах тутакси на събеседника си от България, че  "младежите тук са много възпитани". А отговорът беше: "А пък тук жените са много странни - ако кажа на някоя 'наздраве', ще ме наругае, нарече 'простак' и обвини в мръсни помисли..."  :)
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: Елизабет в април 26, 2012, 10:17:20 pm
Четейки историята на Хектор си спомних си една ситуация от преди повече от 12 години, когато заминах за чужбина и тепърва откривах страната, в която живея. Подгонена от носталгия стоях в компютърния център на университета и си чатих с приятел от България. Кихнах и някой в залата ми каза много ведро: "наздраве" :) Зарадвах се аз и разказах тутакси на събеседника си от България, че  "младежите тук са много възпитани". А отговорът беше: "А пък тук жените са много странни - ако кажа на някоя 'наздраве', ще ме наругае, нарече 'простак' и обвини в мръсни помисли..."  :)

Е, стига дееее, не всички са така :) Сигурно има и такива де, но повечето ще кажат "Благодаря" :)
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: Елизабет в април 26, 2012, 11:59:24 pm
Ето задавам една ситуация за начало:
Върви по тротоара мъж. На видима възраст леко над 40-те. Стига до място на тротоара където заради ремонт е оставена само една малка пътечка за преминаващите. Участък от няколко метра по който може да мине едновременно само един човек. Преди да стъпи на пътечката, нашия герой вижда, че от отсрещната страна тъкмо се кани да премине млада и красива жена. Изведнъж в него позвънява инстинкта му на джентълмен и той се отдръпва правейки път на дамата. А тя е наистина красива, но и доста млада. В момента в който двамата се изравняват един с друг, очарования поглед на нашия човек преминава в една широка усмивка. Обаче! Преминавайки без дори да се обърне към него жената процежда едно: "Простак!" и отминава с полюшваща се походка.
А сега де!

Хектор, признавам си, че отначало задачката ми се стори доста трудна, защото в първия момент си помислих, че аз никога не бих постъпила така. Няма оправдание за момиче, което нарича "Простак" някой мъж, който и прави път, пък дори и той да се хили насреща и тъпашки. Викам си - е няма две мнения - това ще да е било някоя "кифла" и си викам - край, претрепа се котката ;) Защото, както всеки, който чуе историята, ще си помисли, че момичето нарекло "простак" именно героят на твоята история. Но после.... Всяка история има поне 2 страни, а понякога и повече. Аз измислих цели 4 варианта да спася котето, но ще напиша само 2 ;)

Вариант 1:
Тя беше млада и много красива. Носеше  елегантна тъмна рокля до коляното, семпла, но същевременно подчертаваща стройната и фигура. Обувките на висок ток допълнително подчертаваха дългите и крака. Бе прибрала косата си в кок, а в лявата си ръка носеше скъпа дамска чанта. Отдалеч се забелязваше нейната класа и добро възпитание. Казваше се Анастасия,  но всички я наричаха Ана. Преди 3 години завърши МИО, като един семестър беше изкарала в чужбина на разменни начала. Владееше отлично английски и испански, и отчасти португалски. След като завърши почти веднага си намери скъпо платена работа като преводач в голяма търговска фирма.
Сега тя бързаше за работа и дори вече малко закъсняваше. За пореден път проклинаше на ум, че колата и вече цяла седмица е в ремонт и трябваше да идва пеша на работа. А ето и този проклет ремонт. Отново прекарват кабели за телефон или интернет или кой-знае  какво. И точно през деня ли трябва да го правят? Как се върви на висок ток по този разбит тротоар. „Защо не си взех такси, защо не си взех такси?!” А и тези проклети майстори, поне да работят вместо да се почесват по цял ден и да храчат в трапа. Толкова е отвратително!
„Фйю-фйююююююююю” изсвири след нея един от работниците.
Тя сви юмрук и си пое дълбоко въздух. Беше под достойнството й да обръща внимание на глупави подсвирквания, но вътрешно едвам се сдържаше. „Простак!” – презрително процеди през зъби тя, щом ги отмина, и отново забърза към лъскавата сграда на ъгъла, където работеше.

И за да е по-интересно, другата история - утре сутрин с кафето  ;)

Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: hektor в април 27, 2012, 06:45:46 am
Той се казваше Бонд.
Джеймс Бонд.
И скапания му късмет го доведе в тази жалка балканска държавица. Шефката беше в отпуска и заместничката и, която веднъж бе имал неблагоразумието да вкара в леглото си, сега му отмъщаваше.
Прикритието му бе като бригадир на ремонтна бригада в БТК. Каквото и да значеше тази "блъди" абревиатура. Това не беше ли тукашна марка цигари. Спомените му от предишното пребиваване тук датираха от времето на Тодор Живков. Не биваше да се разсейва. Изплю се инстинктивно в трапа, но това беше по-скоро невротично за да се придържа към ролята на обикновен работник. Тук някъде трябвало да минава оптичен кабел към който трябва да монтират кутия предваща данни в Ми-6. Докато подвикваше разни псувни набързо заучени в самолета на път за насам, Бонд не спираше да сканира околната обстановка. един полицай си купуваше баничка отсреща. Някакъв циганин(Гита включвай се :) ) стоеше на отсрещната страна на кръстовището и Бонд вече беше сигурен че ги наблюдава. Хоп по-нататък друг добре облечен циганин с излъскани обувки имитация на Гучи(това си личеше дори от тук) правеше зрителен контакт с първия циганин и се оглеждаше нервно. "Аматьори :)" помисли си той.
Ооо!!! Коленете му се подкосиха. Зад гърба му се чуха дамски токчета. равномерния ритъм издаваше стегнати бедра. При това на което бяха направили тротоара току що, дамата трябва да беше наистина от класа за да може да върви така. Изведнъж в него едновременно позвъня инстинкта му на джентълмен и на шпионин Nо1 на кралицата. Надделя професионализма му. Не се обърна.
Дамата премина покрай него, в облак от евтин парфюм. В едната си ръка носеше чанта, която обясняваше сколиозата, която погледа му веднага долови под тънката рокля. За да не излиза от роля, подсвирна и се почеса по тила.
Момчетата от бригадата му се ухилиха и спряха да копаят за да изплакнат очи.
С изключение на един който усърдно копаеше.
Казваше се Кадир. Кадир Кадир. Кланът на неговата фамилия го беше изпратил на тайна мисия. Внедрен в структурите на БТК(сега Виваком) трябваше да проучи детайлно кабелната инфраструктура. По неговите скици, ударните групи изготвяха планове и набелязваха цели. Двама братовчеди го осигуряваха. Поддържаше зрителен контакт с единия. Бригадира му беше съмнителен...
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: Елизабет в април 27, 2012, 10:04:37 am
Ееее, Хектор, много си вдигнал летвата :) Цяла нощ ли го мисли това??? Честно казано вместо да мисля как да се включа, предпочитам да прочета продължението от теб. Много добре! Супер ме заинтригува :)

Хектор, ти какво работиш?
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: hektor в април 27, 2012, 06:45:51 pm
Не можах да се стърпя. Съжалявам че така отнесох нишката в измисления свят. Всъщност, да направя връзката с другата тема, историята е действителна. Разказваше я един познат преди време. Но не е изолиран случай. Един приятел пък разказваше как в автобуса един дядо станал да направи място на една хубава жена, а тя го наругала така все едно и пуснал ръка. Дядото се сащисал и почервенял от срам.
Та, това са действителни истории с неочакван край.
Като автор на темата въвеждам прецедент - не е нужно да търсим продължение на нишката. Може да пускаме един вид свободни краища и да ги оставяме да си висят.
Ще те разочаровам, но продължение не беше замислено. Написах го така както ми дойде тази сутрин преди да изляза. Но да оставим това.
Имам някакво обяснение защо някои жени реагират така. Просто етикета е част от система от защити. Но това не изключва аварийния вариант, директната защита - отхвърлянето. Както и много мъже използват користно именно вдъхващото доверие джентълменско поведение. И съответно някои жени са загубили доверие към този тип поведение и дори им светва сигналната ламба.

Какво да правиш - принципите не са това което бяха :)

PS: На въпроса какво работя ми е трудно да отговоря. От една страна винаги ми е трудно да отговарям какво точно работя. За работа говоря с много тесен кръг хора в моята област. От друга страна от една година насам нямам постоянна работа и върша разнородни неща. От трета страна въпроса е личен и не искам да споделям във форума.
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: hektor в април 28, 2012, 08:25:42 am
Покрай картинката с бачкерите-зяпачи се сетих за една сходна ситуация, но на други географски ширини и съвсем наопъки обърната.
Преди време работих няколко години като корабен механик(като стана въпрос какво работя). Та бяхме с един кораб в едно пристанище в щатите, Савана се казва. Договорът който подписвахме беше за 6 месеца, през които едва ли се събираха и 6 дена да сме стъпвали на бряг. Често кораба заставаше само за часове на кея, по машината имаше работа и няма време да слезеш на брега. Ако успееш то е за часове. Добре че в някои пристанища уреждаха микробус, който идваше до кораба и ни водеше до града. Щото пристанищата, в много държави вече са изнесени далеч извън населените места.
Та този ден в Савана беше ден за излизане. Бяхме се качили в микробуса 10-12 човека. И чакахме още някого преди да тръгнем. зяпахме камионите които носеха товара за нашия кораб - дълга върволица из пристанището. Един камион, който тъкмо подхождаше към кораба се караше от шофьорка. Шофьорка на TIR. Как си я представяте? Някоя дебелана :) Неее беше една симпатична руса мацка. А сега де!? Никой не подсвирна, но погледите и ухилените ни брадясали физиономии са били красноречиви. И докато я обсъждахме, мацката ни забеляза и... ни се усмихна широко и ни помаха с високо вдигната ръка като ни извика: "Hi, gays!"
А сега де!?

Америкън уомън. :)
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: Елизабет в април 28, 2012, 06:31:04 pm
По отношение на първата история си мислех най-различни неща. Хем тъй поглеждах на нещата, хем иначе.

Според мен има голямо значение как точно е погледнал мъжа, как е изглеждал и какво впечатление е направил. Защо изрично подчертаваш, че жената е млада? Смяташ, че по-възрастна жена, не би обидила мъжа или смяташ, че ако жената не беше чак толкова красива и чак толкова млада, мъжът не би се усмихнал "широко".

Като цяло си мисля, че все повече хората не се уважават един друг и не ги и учат на уважение. Сякаш добрият етикет вече не включва добронамереност, а само и единствено някакво поведение в определени ситуации. Където погледнеш - все е така - в семейството (деца към родители), в училище (ученици към учители), на улицата и в автобуса (млади към стари), на работа (работодател към подчинен, но и обратно също). В това число и мъжете не проявяват такова уважение към жените, както е било едно време. Дори и мъжете, които в определени ситуации се държат джентълменски (правят път на дама, отварят врата на красива дама), ако в следващия момент не освободят място на бременна жена в автобуса или пък прередят някоя баба в магазина, защото много бързат, тези мъже за мен не са джентълмени. То и не всички жени са дами де  ;D Но нали все искаме да сме равнопоставени с мъжете, скоро може ние да ви отваряме вратите и да ви придържаме стола, докато сядат.  ;)

Та от тази гледна точка, как ще коментираш същата история, ако мъжът прави път не защото е джентълмен, а просто защото не иска да си разваля настроението с някаква разправия и ако в последствие мъжът не се е усмихнал приветливо, а похотливо и оглеждайки и оценявайки жената.  В този случай и на мен би ми станало неприятно, друг е въпроса, че бих си замълчала. Съвсем не казвам, че случаят е бил такъв, но има вероятност и да е било така. :)
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: hektor в април 30, 2012, 05:15:48 pm
Да хубаво е че можеш да погледнеш от много страни. Ако можеш да погледнеш за кратко и с очите на недоумяващия мъж от историята.
А за истинската история и истинския герой в нея ще кажа само, че равнодушен към красива жена не е оставал. Може пък и ухилената му физиономия да е издала нещо, което не е искал да бъде показвано.
А историята е доста стара. Поне от преди 25 години. Така че и тенденция някаква няма как да базираме на нея.
Защо подчертавам, че жената била млада. Ами запазвам си правото на разказвач да добавям и нещо от себе си :)

А Вие как ще се чувствате ако един ден започнете да ни придържате стола докато сядаме? Айде да не е стола. Например да посрещнете мъжа си на вратата, да му вземете дрехата или там каквото носи, да му свалите обувките, после и чорапите. Да му сложите краката в топла вода, после да ги изтриете с кърпа и така да го посрещнете вечер в къщи.
Интересно дали ще Ви гледа с недоумяващ поглед :)
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: Елизабет в април 30, 2012, 11:36:55 pm
А Вие как ще се чувствате ако един ден започнете да ни придържате стола докато сядаме? Айде да не е стола. Например да посрещнете мъжа си на вратата, да му вземете дрехата или там каквото носи, да му свалите обувките, после и чорапите. Да му сложите краката в топла вода, после да ги изтриете с кърпа и така да го посрещнете вечер в къщи.
Интересно дали ще Ви гледа с недоумяващ поглед :)

То и сега има жени, които посрещат мъжа си на вратата, вземат му чантата и връхната дреха, после тичат да сложат салата и да налеят ракията, но... аз не съм от тях :)

А защо все повече искаме да сме самостоятелни  и да работим мъжки професии - за да сме по-съпричастни с мъжете, за да не ни изолират под предтекст "Ти си жена - не разбираш", за да ни уважават повече и защото е интересно. Поне аз затова. Не че е дало кой-знае-какъв ефект :)
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: hektor в май 01, 2012, 09:36:48 am
А защо все повече искаме да сме самостоятелни  и да работим мъжки професии...

Според някои зад това се крие цяла конспиративна теория.
В Източните писания пък е написано, че Светът започва да се разпада когато започнат да се развращават жените. Когато жените се развращават, започват да се смесват кастите. А кастите са били скелета на тамошното общество.
Няма лошо в това което искате, но то не идва лесно ако има вече изградено някакво статукво. Александър Македонски не е печелел битки с пискане и вайкане. Излизал е на бял кон начело на конницата си. И се е врязвал в мелето.
Нещо което е немислимо днес - всеки ще цели ездача на белия кон.
Както се е случило например с Бенковски, който в първото сражение срещу турски башибозук се е принудил да слезе от белия си кон и да се скрие в храстите и от там да изгледа цялото сражение. Захари Стоянов го е разказал в "Записки по Българските въстания".
Ние мъжете също недоумяваме, когато ни водите отговорни за Вашите чувства. И ние изпадаме в ситуации където чуваме: "Ти си мъж ти не разбираш." Или по-правилно: "Ти не чувстваш." ;)
Замервате ни с някакви клишета. Мъжете това, мъжете онова. Или един мъж това, един мъж онова. Опитвате се с пиперливи езици да промените хилядолетия история в която мъжът се е формирал в истински битки и суров труд. А при това естествено е нещо да сме изгубили. Като способността да различаваме цикламено от пурпурно например.

Елизабет, ако обичаш да четеш, има един разказ на Робърт Шекли. Има го ето тук: http://chitanka.info/text/8940

Прочети го за разведряване ;)



Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: Елизабет в май 01, 2012, 10:52:59 pm
Добре, добре, този път имам какво да кажа :)

Няма лошо в това което искате, но то не идва лесно ако има вече изградено някакво статукво. Александър Македонски не е печелел битки с пискане и вайкане. Излизал е на бял кон начело на конницата си. И се е врязвал в мелето.
Смесваш нещата. "Пискане и вайкане" - да, но аз не говоря за тези жени, които само това могат. Освен тях има и много успели жени - не говоря само за някакви бизнес-дами, а за всички жени, които са си поставили някакви цели в живота и са ги постигнали или работят, за да ги постигнат. Има и жени, които се стремят да постигнат много, само и само за да докажат, че са нещо повече от някой мъж. И тях не искам да ги коментирам, защото не познавам такива.
А като се сетя за един мой познат, който така почва да мрънка, ако вечерята закъснее - хленчи като малко бебе... А сега де?!

Цитат
Ние мъжете също недоумяваме, когато ни водите отговорни за Вашите чувства. И ние изпадаме в ситуации където чуваме: "Ти си мъж ти не разбираш." Или по-правилно: "Ти не чувстваш." ;)
Замервате ни с някакви клишета. Мъжете това, мъжете онова. Или един мъж това, един мъж онова. Опитвате се с пиперливи езици да промените хилядолетия история в която мъжът се е формирал в истински битки и суров труд. А при това естествено е нещо да сме изгубили. Като способността да различаваме цикламено от пурпурно например.
Да те поправя, по-скоро чувате "...обяснения...(които между впрочем повечето мъже "пропускат" през ушите си)...уф, мило, нищо не разбираш" - което означава, че не можете да ни разберете, след като сме се постарали да обясним най-подробно. И това е съвсем различно от това "няма да разбереш" - без дори някой да се е опитал да обясни. Е това вече е клише. И колкото и клишета да има за мъже, толкова има и за жените - така, че в този спор победител няма да има според мен. Не си ли съгласен?

Това, което повечето жени искат или се оплакват, че не получават, е точно разбиране. Или поне опит за разбиране. Или поне адекватна реакция, дори и когато мъжа не разбира, така че жената да не се чувства като извънземно. Много мъже дори не слушат жените си - в смисъл не ги изслушват, абстрахират се от това, което казват. Това е адски обидно и пренебрежително.
Да допуснем, че един мъж иска от жена си да готви, да му поддържа дрехите чисти и да го уважава. Не знам дали това е най-важното за един мъж, но съм останала с такова впечатление. И да допуснем, че жената прави тези неща. Само че не всеки обича да готви, на кой му е приятно да пере, простира и глади, а да не говорим за прах и прахосмукачка. Ужас. Но повечето жени го правят. Въпреки че ще им е по-готино да си имат чистачка и готвачка вкъщи. Та тогава защо и мъжът да не прави нещо, което не му е съвсем по сърце - като това да изслушва жена си и да се опита да я разбере. Осъзнавам, че не е любимото занимание на мъжа, но и жените вършат много неща, които не са им любими. А сега де?!

Цитат
Елизабет, ако обичаш да четеш, има един разказ на Робърт Шекли.
Ще го прочета, и ще се опитам да намеря време да прочета и "Записки по българските въстания". Когато бях ученичка, ми беше много скучно, но преди няколко месеца започнах да чета книгата и ми беше много интересно, само че все не остава време.

Поздрави
Елизабет (по инерция без малко да си напиша истинското име ;))
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: Елизабет в май 01, 2012, 10:55:54 pm
Хектор, а ти чел ли си Хорхе Букай и харесва ли ти?
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: Елизабет в май 01, 2012, 11:03:48 pm
Тази тема е подходяща и да публикуваме много често срещани отговори или реплики от единия пол, а другият пол да дава превод.
 
Например:
Жената: Скъпи, ще направиш ли еди-какво си?
Мъжът: Ъхъ.
Или
Мъжът: Добре, скъпа.

След колко време мъжът ще свърши това, за което го е помолила жената, ще го свърши ли въобще, и дали въобще е чул какво иска жената?  ;) Хайде сега, скъпи и уважаеми мъже, какво всъщност ни казвате?
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: hektor в май 02, 2012, 10:42:51 am
...да, но аз не говоря за тези жени, които само това могат.
....
И аз не говорех за жените, а за подход и начин на действие.
Разбира се не всички сме потомци на Александър Македонски или на Атила. Но мъжете имаме други подходи. Държа да се отбележи множественото число - подходи.
Единия от подходите е - формализирането. Когато си изправен пред сложна ситуация, а трябва да вземеш решение, понякога е по-добре изобщо да не се заравяш в подробностите, а да погледнеш отгоре, чисто формално и да действаш директно и безкомпромисно. Това отстрани може да изглежда и като пренебрежително. Но това е практика при много от хората, които ръководят. Спомням си една фраза, че: "В една голяма фирма, шефа стоящ най-високо в йерархията е най-малко компетентен по въпросите касаещи реалното производство." В някои случаи този човек може да мине дори за некадърник в очите на някой обикновен работник. Но това е неговата роля и неговата роля го е направила такъв.
Разбира се семейството или една двойка не може да се сравни с мащабите на една голяма фирма. Но този подход се прилага и в такива по малки мащаби, когато ситуацията е усложнена или се вижда усложнена, а трябва да се действа понякога бързо.
Нещо такова исках да кажа. Че ако очаквате от нас мъжете да взимаме бързи и адекватни решения - не ни занимавайте с комплицирани емоционално-душевни проблеми. Особено ако и без това в дадения момент нищо не можем да направим.
Виж ако партньорът ти не вдява нещо което се опитваш да му обясниш, не се ли замисляш, че може би двамата се развивате с различни темпове и/или в различни посоки. Ако единия е надскочил общото ниво за двамата. Другия може да се почувства дори малоценен. Особено ако първия му скача отгоре. Всяка подобна ситуация почва да травмира, а понеже проблема не е разрешен тя се повтаря и повтаря. Е в такъв случай как да действа един мъж(ех и на мен ми се изплъзна това клише от езика), няма ли да стане игнорантен, да формализира, понякога да стане циничен. Проблема е наболял, иска решение, вече няма накъде за отлагане, над нивото му е или извън сетивата му.
И какво получаваме - "no win" ситуация. Котката пада по-гръб и филията с маслото надолу.
А сега де?

Хорхе Букай хмм опитах да прочета една негова книга: "Да се обичаме с отворени очи." Но така и не стигнах до края. Като писател май не го бива.
Разказа на Шекли трябва да се чете с включено чувство за хумор поне на 75%. При това Шекли е майстор на късия разказ.
Темата за разбирането/усещането между мъжа и жената е много обширна. Ето още един, още по-къс разказ - Хемингуей, "Котка в дъжда."
http://chitanka.info/text/8860-kotka-v-dyzhda

Трудно ще напишем тълковен речник за междуполова комуникация. Можем да поговорим обаче за общите неща, където можем да срещнем двата пола. Там където се разминават, тя майката природа си го е направила така - да сме различни.

Аз ще спирам до тук, че днес куп работа ме чака.
Приятен ден!
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: Елизабет в май 03, 2012, 12:10:31 am
Цитат
Нещо такова исках да кажа. Че ако очаквате от нас мъжете да взимаме бързи и адекватни решения - не ни занимавайте с комплицирани емоционално-душевни проблеми. Особено ако и без това в дадения момент нищо не можем да направим.
Аз съм "ЗА" жената да подкрепя мъжа в трудни ситуации, а не той да се справя сам. Две глави мислят по-добре от една. Това, че е мъж, не значи, че трябва да решава всичко сам. Затова искам и съпричастност към "женските" проблеми.

Цитат
Виж ако партньорът ти не вдява нещо което се опитваш да му обясниш, не се ли замисляш, че може би двамата се развивате с различни темпове и/или в различни посоки.
Ако това е конкретен въпрос за мен и моят партньор, ще ти отговоря. Да, мислила съм го. Смятам, че той си има един път и си го следва, а аз не мога да следвам нито неговия, нито своя. И се чудя колко от двойките са така?!

По отношение на разказите:
Шекли - странен.
Хемингуей - много ми е приятно да го чета, но накрая винаги имам чувството за незавършеност. Абсолютно не мога да разбера, какво е искал да предаде с написаното. Този разказ също сякаш е отрязан. Ще ми е интересно, да прочета, какво ти харесва в него.

Цитат
Трудно ще напишем тълковен речник за междуполова комуникация. Можем да поговорим обаче за общите неща, където можем да срещнем двата пола.
Ами добре и това става. Обаче дай пример, защото аз нещо не се сещам  ;D
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: hektor в май 03, 2012, 04:26:30 pm
Цитат
Виж ако партньорът ти не вдява нещо което се опитваш да му обясниш, не се ли замисляш, че може би двамата се развивате с различни темпове и/или в различни посоки.
Ако това е конкретен въпрос за мен и моят партньор, ще ти отговоря. Да, мислила съм го. Смятам, че той си има един път и си го следва, а аз не мога да следвам нито неговия, нито своя. И се чудя колко от двойките са така?!
Тука мога само да вметна, че Ви пожелавам да намерите общата пътечка по която да вървите заедно.
Само двамата съпрузи в едно семейство могат да разберат и усетят какво се случва с тях. Мразя кибиците дето все имат усещането, че ако те бяха в играта всичко щеше да е различно.

Шекли е странен като всеки който пише "фикшън".
За мен беше странно пък да открия в една книжарница в щатите, книгите на Хемингуей на щанда на раздела "фикшън". Да така беше. Фикшън - измислица. Като се замисля ако Хемингуей влиза там то кой остава извън него.
Изкушавам се да напиша какво ми харесва в този му разказ, но не и чрез клишето: "какво е искал да каже автора".
"Котка в дъжда" е разказ в който няма почти никакво действие. Но дори и тази липса  на действие заедно с кратките изречения направо извиква във въображението ми картината в онзи следобед - дъжд и скука. Харесвам автори като Хемингуей, които вместо да налагат някакви естетически ценности, просто разказват и оставят на всяко изречение отворен прозорец за въображението.
За мен всяко изречение в този разказ отваря образи - паметника, сервитьора с пустия поглед към пустия площад, вълните разбиващи се на дълги ивици.
Хемингуей е живял в Европа и сигурно често се е вглеждал в американските туристи. Може би е виждал неща, които те никога няма да видят и които той никога няма да може да им разкаже.
Освен ако не подбере внимателно думите и сюжета.
Как мислиш защо, когато не намира котето в дъжда, тя започва да иска. Искам това, искам онова... Защо съпруга и само маркира някакво внимание. Защо управителя на хотела все едно има сетива навсякъде и е готов да угоди на всяко желание.
Ей това ми харесва в разказа - загатва и ти оставя свобода и неща върху които да мислиш.
И не е вярно че е незавършен. Дори своеобразен хепиенд си има - точно когато жената ще се пръсне от желание, че иска котка и тя се появява на вратата като по поръчка.

В разказчето за момент става дума и за онова основно сякаш желание на жената да се усеща ценна, желана, значима.
Това не е ли общо и при двата пола. Така както съпругите имат нужда от внимание, така и мъжете съпрузи имат нужда от внимание. И ние мъжете имаме нужда да бъдем значими по свой начин.
Може би когато разбереш че някой който смяташ за различен изпитва същите неща които и ти. Може би по този начин придобиваш сетива за неговите чувства. Ако пък постоянно дълбаеш върху различията и това което липсва стигаш до дъното на разочарование, което сам си издълбал.
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: Елизабет в май 03, 2012, 10:07:52 pm
Цитат
За мен всяко изречение в този разказ отваря образи - паметника, сервитьора с пустия поглед към пустия площад, вълните разбиващи се на дълги ивици.
Хемингуей е живял в Европа и сигурно често се е вглеждал в американските туристи. Може би е виждал неща, които те никога няма да видят и които той никога няма да може да им разкаже.
Много добре казано. Успяваш много добре да кажеш това, което искаш, използваш точните думи, явно писането ти се удава. Аз все още чакам продължението на "Джеймс Бонд в България"  ;)
Ако имаш желание, потърси книгата "Един незавършен живот" на Марк Спраг. Предполагам, че ще ти хареса, щом харесваш Хемингуей. Малко хора обичат да четат толкова ... не знам как да ги определя... - описателни творби.

Имам чувството, че непрекъснато се опитваш да ме убедиш колко сте чувствителни мъжете:
Цитат
Ние мъжете също недоумяваме, когато ни водите отговорни за Вашите чувства. И ние изпадаме в ситуации където чуваме: "Ти си мъж ти не разбираш." Или по-правилно: "Ти не чувстваш."
Цитат
Така както съпругите имат нужда от внимание, така и мъжете съпрузи имат нужда от внимание. И ние мъжете имаме нужда да бъдем значими по свой начин.
Съгласна съм, никога не съм го оспорвала това!

Хектор, тази тема май трябваше да я кръстиш "Темата на Хектор и Елизабет" :( Не разбирам защо другите не пишат тук. Но няма значение - и така ми е приятно :)
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: hektor в май 04, 2012, 11:32:50 am
Имам чувството, че непрекъснато се опитваш да ме убедиш колко сте чувствителни мъжете:...
А всъщност се опитвам да посоча че взаимоотношенията в една двойка за да бъдат хармонични трябва да са двупосочна улица. Трябва двамата да развият способността да разбират и усещат другия. Ако се стоварят един куп клишета - усещането се губи. Човек почва да я кара вече само по карта и GPS. Без да гледа къде стъпва.
Как по друг начин човек може да развие емпатия, ако не като се поставя хипотетично на мястото на другия. Ако не му остави отворена възможност да се променя за добро или за лошо. Ако не му остави свобода да го изненадва извън клишетата. Клишетата са патерица за ума. Като тича, тича и като си навехне органите за тичане и хоп хваща се за патерицата. Някои така се хващат за нея, че няма пускане от тук насетне. :)
Разбира се, а и за жалост много семейства така си и живеят без хармония. Единия тъпче другия, той пък му го връща по свой си начин. Мъжете в сравнение с жените сме лека кавалерия, когато стане дума за сетивност. Така както жените пък издишат там където се искат мускули. Много жени си го връщат на мъжете като ги тормозят емоционално. Играят си с чувствата им все едно са кученца. Най-добрия вариант е да се проявят като добросъвестни дресьорки и научат паленцето на това-онова. Да изпълнява прости команди - "Дай лапа!", "Седни!", "Мирно!", "Дръж!". Мъжете си мислят високомерно, че те командват с твърда ръка, а пък жените подмолно ги удрят под кръста. Подмолно и без да оставят видими следи.
Ако мъжа набие жената, синините ясно от къде са дошли. Но ако мъжа ходи с увиснало самочувствие - той си е такъв бе.
Жените едва ли разбирате какъв тайфун минава през мъжа, когато е хлътнал по жена. Вие си живеете в самото око на тайфуна в неведение или високомерно изолирани от периферията, където на всичко му се разказва играта.
Там дори и Джеймс Бонд да се появи, ще предпочете да го заровят в изкоп за кабели и там вече да търси начин да копае тунели и да се измъква или да живее анаеробно, но само да е на сигурно.
Всъщност да не развалям образа на агент 007, но и той си пати яко от тайфуни с нежни имена.
Елизабет, благодаря за комплиментите към мен. Да ги инвестираме обратно в темата.
Има една книга: "Наръчник на прелъстителя.". Написана е от датския философ Сьорен Киркегор. Казват че това е труд, който най-добре улавя женската душевност. А всъщност Киркегор не е имал жена. Не знам дали дори не си е умрял и девствен.
От което може да извадим и един такъв извод, че за "да разбираш" или по-скоро за да усетиш душата на жената, трябва да си философ и никога да не си живял с нея.
А сега де!

PS: Надявам се тези които четат да не са изключили чувството си за хумор!
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: Елизабет в май 04, 2012, 12:31:38 pm
Цитат
Най-добрия вариант е да се проявят като добросъвестни дресьорки и научат паленцето на това-онова. Да изпълнява прости команди - "Дай лапа!", "Седни!", "Мирно!", "Дръж!". Мъжете си мислят високомерно, че те командват с твърда ръка, а пък жените подмолно ги удрят под кръста. Подмолно и без да оставят видими следи.
И това го е написал мъж?!?  :o Хектор, пази се, да не те подгонят тайфа разгневени мъже, че разкриваш тайните на мъжката емоционалност  ;)

Всъщност, знам, че е така. Сама стигнах до този извод след няколко години съвместен живот. А по отношение на това, че и вие имате чувства, както казах - съгласна съм, но... Защо не ги показвате? Защо смятате, че това е срамно или слабохарактерно? Не казвам, че трябва да ревтунете непрекъснато, но когато нещо ви е трогнало или засегнало  - споделете го. Имате чувства - ами нека да ги разберем и ние, а не да си ги фантазираме и да се мъчим да ги налучкаме!

Малко ще наруша анонимността на форума и ще разкажа една лична история:
Попитах мъжа си дали преди, кога е бил млад и зелен  ;), си е мислел или мечтал един ден да намери "съвършения" партньор - жена, която да споделя интересите му, жена, която да му се възхищава, да разбира желанията и стремежите му - един вид нещо като негов двойник в мечтите, стремежите и разбиранията за живота. (Забележка: След това щях да го питам дали чувства, че аз го разбирам и подкрепям, но за съжаление до там не се стигна)
Той отговори: Не, просто исках да си имам приятелка.
Та така - вместо да се почувствам, че съм единствена за него, сега се чувствам като една случайност.   :)

И сега заради този Киркегор, ще трябва да ходя да си подновявам картата за библиотеката. И кога пък си го чел този Киркегор? Голяма мистерия си  :D
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: hektor в май 04, 2012, 10:09:52 pm
Тълпа разгневени мъже??? Мъжете, които се разпознаят в този образ, който описах, дори и на тълпи да ми скочат, само ще ме разплачат от смях. :)

Елизабет, този личен момент който споделяш. Не е ли някак предизвестен? Като че ли очакваш точно определен отговор. След това веднага подготвен въпрос.
А отговора на съпруга ти, какво да ти кажа. Напълно естествен отговор на разумен човек.
Ако съпруга ти е имал някакви възвишени очаквания преди още да те срещне, точно тогава би имало място за притеснения. Много добра отправна точка е да гледаш реалната жена вместо някакъв подготвен предварително образ в който тя да трябва да се вмести.

Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: Елизабет в май 04, 2012, 10:13:56 pm
Цитат
А отговора на съпруга ти, какво да ти кажа. Напълно естествен отговор на разумен човек.
:) Може и така да е, но явно аз не съм от най-разумните.

Да разбирам ли, че и ти никога не си имал никакви очаквания към никоя жена?
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: hektor в май 04, 2012, 10:25:05 pm
Никога, никакви...??? Това е абсолютизиране Елизабет.
Ако става въпрос за мен. И аз мисля че човек иска да бъде приятел с даден човек. Иска да се ожени за жена не за някоя жена. Така неопределено...? Не се вързва.
Но една връзка понякога започва с нещо просто. И в последствие се развива.
Нали си чувала за аранжираните бракове. Гита беше писала преди време тук във форума за един такъв брак. Двамата бъдещи съпрузи се виждат на живо в деня на сватбата. От там започват отношенията им. И явно и така става. Раждат им се деца, живеят си щастливо...
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: Елизабет в май 04, 2012, 10:33:41 pm
Не ме разбра. Ясно, че връзката започва без големи очаквания. Аз не говоря за конкретна връзка, а принципно. Аз лично винаги съм имала не някакви очаквания, но мечтан образ - да. А неговият отговор ми прозвуча, все едно никога не си е мислел такива неща. Но както и да е, не е толкова важно.
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: Елизабет в май 04, 2012, 10:37:57 pm
Гледал ли си "Love.net"? Много ми хареса момента, където двамата съпрузи си пишат в чата, и мъжът е страшно привлечен от собствената си жена (без да знае, че е тя), а в ежедневието не я удостоява с грам внимание.  :)
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: hektor в май 04, 2012, 10:48:43 pm
Гледах го този филм. На мен пък ми хареса двойката Джон Лоутън и българската режисьорка. Другите бяха някак много измислени.
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: Елизабет в май 05, 2012, 11:36:57 pm
"Първична сила"!!! Е няма такава драма... Сапунените сериали ряпа да ядат!  ;D
А сега де?
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: hektor в май 06, 2012, 11:09:34 pm
"Първична сила"!!! Е няма такава драма... Сапунените сериали ряпа да ядат!  ;D
А сега де?
Пуснах "първична сила" в гугъл за да разбера за какво говориш :)
Хмм... сега май съм аз на ход да изопачавам.
Макар че не разбирам кой въобще гледа тази странна щуротия, ще се опитам да го извъртя.
Преди време от скука отидох с приятели да гледам "Златното око". Първите няколко минути ме разбиха с откровено фантастичните каскади. Но пък се отпуснах и като че ли разбрах, че този тип екшън филми са просто за забавление. Така както преди време за да убия няколко часа с бира в ръка прогледах "Формула 1" и дори за около година не пропуснах нито едно състезание. До тогава не разбирах, какво може да се гледа на монотонните обиколки.
За кечистите, не знам, но онзи филм с Мики Рурк("The Wrestler") направо ме разплака.
Вкусовете винаги са чувствителна тема. Може да обединяват хората на групи може и да ги разделят. В много ситуации дори опита да останеш неутрален към нечий вкус е равносилен на отхвърляне.
А споровете около вкусовете са безпощадни и ожесточени.
Същото може да се каже и за идеологиите и религиите, за убежденията и за вярванията. Там борбата е безпощадна. Кой не скача е червен.
На тоя фон кеч-а е невинен и добронамерен развлекателен спорт.
В резултатите от гугъл виждам че има и онлайн таква игра. Е тука какво пък има да се играе съвсем не разбирам ама вкусове. Какво да правиш. Като не го споделяш просто оставаш извън кръга на посветените и толкоз.
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: Елизабет в май 06, 2012, 11:15:26 pm
Хахаха, не знам какво да кажа, освен, че съм изумена колко неща си изписал, за нещо, което не си гледал  ;) Готов си за философ  :)
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: hektor в май 07, 2012, 10:54:21 pm
Идва ми само едно: А сега де!?!
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: Елизабет в май 16, 2012, 12:55:21 am
Наскоро си мислех нещо по следния казус. Разбира се може и да греша в преценката си за мъжката половина от човечеството :) Ще ми се да греша и за женската половина, но не ми се вярва.  :-\ А ето я и ситуацията:
Един мъж флиртуват с една жена, защото е влюбен в нея или просто заради самия секс, но той задължително я харесва.  8)
Една жена флиртува с един мъж поради същите причини, но освен тях, може да флиртува с мъж, когото не харесва, само за да повдигне самочувствието си и да поглези себелюбието си, без да има желание за секс с него, а дори и без да има желание да го види повече.  :-*

А сега де!  ???


Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: hektor в май 16, 2012, 11:00:53 am
Интересно, като че ли има нещо вярно в това което казваш. Макар че първоначално си помислих: "Хм, поредното обобщение, мъжете това, жените онова..."
Като че ли никога мъжете не флиртуваме с жена, която не ни привлича с нещо. Не е задължително симпатията да е цялостна. Някои харесват само дадено нещо у някои жени. Но винаги има нещо което харесваме у жената с която флиртуваме. Дали ще търсим секс или сме налапали въдицата няма значение, мъжете можем да флиртуваме безкористно и ни харесва. Но с жени, които не ни привличат май не е редно да го наричаме флирт дори и ако има нещо.
Но дали трябва да се нарича флирт и когато жена флиртува заради себелюбието си. Сигурен съм че ако го кажеш това на мъж с който флиртуваш и... с флирта е до там. От там нататък от мъжа се изисква доста себеирония за да продължи.
Което пак показва че в обобщенията се губят съществени неща.
Флирта е игра. Играта има правила, но ако тези правила предопределят крайния резултат, играта губи привлекателност.
Титла: Re: А сега де!?
Публикувано от: Елизабет в юни 10, 2012, 12:05:38 am
Чук-чук. Кой е тук?  :)
Ехо, къде сте всички! Е, радвам се, че всички са добре  явно нямат проблеми, но можете да пишете в "Дъра-бъра".  ;D