e-therapy.bg

Форуми => Най-личните Ви тревоги => Темата е започната от: kometa в февруари 27, 2010, 11:32:04 pm

Титла: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в февруари 27, 2010, 11:32:04 pm
От две години насам имам проблем, който все повече се задълбочава. Бях писала за него преди, имах и проведени сесии с терапевтите. Но факт е, че нищо не се е подобрило, а даже напротив. Чувствам все по- голяма неприязън към мъжете.

С две думи, дълго време живея с нелюбим човек ( по една или друга причина не мога да се освободя все още от зависимостта си от него.) Дразня се тотално от всяко едно нещо в неговото поведение, ежедневието ми е спокойно само, когато го няма. На всичкото отгоре в момента с нас живее още един човек ( пак мъж съответно). Не мога да търпя вече мъжко присъствие, факт е, че съм заобиколена само от техни приятели – мъже и аз изпитвам огромно нежелание да общувам с тях. Искам да избягам, да замина надалеч и да не виждам мъже около себе си изобщо. Имах шанса да отида на гости при приятелка, там се поуспокоих, но след завръщането ми пак се усилиха депресивните ми състояния.

Искам да живея сама, да се грижа сама за себе си и сина си. Не искам никакви сериозни обвързвания, камо ли вече семейни съжителства. Нямам абсолютно никакво желание за секс (двамата не сме имали интимни контакти от една година) . Просто не понасям да ме докосва, целува, а камо ли нещо друго. Опитвали сме се да говорим за това. Накрая ми каза, че щом имам непоносимост към мъже, значи съм с болна психика и ми трябва психологична помощ. А аз мисля, че съм си съвсем наред. Все пак- това нормално ли е?
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в февруари 28, 2010, 02:20:02 pm
Здравей kometa,
Надявам се факта, че съм мъж, да не предизвика автоматична неприязън към това което пиша ;) Ако е така кажи навреме да не си губя времето.
Струва ми се, че искаш да застанем в ролята на съдии и да отсъдим. По мое мнение в личните проблеми не може да очакваш отсъждане отвън. Но да ако някой те праща на доктор това не те прави автоматически болна.
Ще поставя няколко въпроса на които да отговориш за себе си. Не държа да публикуваш отговорите. Освен на последния.
1. От колко време живееш с този нелюбим за теб човек? Казваш дълго. Кое прави дните с него толкова дълги?
2. Твой избор ли беше да заживееш с него?
3. Преди да заживееш с този човек изпитвала ли си подобна неприязън към мъжете дори и да не е била толкова силна и да не си се фиксирала върху нея като основен и непреодолим проблем.
4. Казваш проблема се задълбочава. Заедно можете ли да го решите? Дори и само хипотетично има ли някакъв шанс дори и само във фантазията ти?
5. Позволих си да прочета всички твои предишни постове тук. Оставам с впечатлението че живееш в добре уредена страна, някъде на север. Там как се справяш с проблема с депресиите, заради намаленото количество слънчева светлина, на чисто физиологично ниво. Знам че местните си имат разни похвати като супер белтъчна закуска например.
6. Въпросния мъж, който си избрала за партньор вероятно е чужденец. Как преодоляваш културната разлика на емоционално и интелектуално ниво.

И накрая един въпрос, към който проявявам лично любопитство и те моля да отговориш тук във форума. Имаш син. Той също е мъж. Как гледаш на него?
Как ще се ориентира той между нелюбимия втори баща по обстоятелства и неприязънта на мама към мъжете.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в февруари 28, 2010, 04:14:43 pm
Хектор, привет!
Благодаря ти за отзивчивостта и не се притеснявай – това е форум и ти не участваш в личния ми живот. ;)

Само да кажа- не искам никой да съди и отсъжда, защото това едва ли ще промени усещанията ми. Опитвам се да си обясня дали „ повредата е в моя телевизор”.

Питам се вече- дали тази неприязън в случая е към всичко мъже като цяло, или е насочена точно срещу човека с когото живея? Предполагам, че се касае за това, макар и преди да съм имала случаи отбягвам мъжете, защото  някой (пак повтарям – с когото имам връзка), не ми е приятен, или не изпитвам чувства. Преди така се случи и с брака ми – след 7 години съвместен живот, не можех да понасям присъствието на бившия си мъж около себе си, камо ли да пожелая някакъв интимен контакт. Затова вече не знам какво става с мен. Просто искам да се скрия някъде далеч от него, както писах, да не стъпва мъжки крак в дома ми.
Ще отговоря на последното питане от поста ти. Знаеш ли, странно, но моят приятел ми зададе същия въпрос. Аз имам син, не мисля ли тогава , че моята неприязън към мъжете би могла да го повреди – точно така ми каза той. Сега ме питаш и ти. Синъм ми е момче – така, че моето светоусещане  няма да  му повлияе негативно към отношението му  с мъжете. Ако имах дъщеря, тогава би било по- притеснително. Ако въпросът ти е в другия смисъл- дали моята неприязън няма да се обърне и срещу сина ми – не! Не смятам, той ми е дете все пак , а не е мъж с когото имам личен живот. Ако не съм успяла да изложа добре становището си, поправи ме.
Но наистина не знам как един ден ще му обяснявам за „ мамината неприязън „ към даден мъж, или в случая към конкретния.

Живея в северна страна,  връзката ни е от 2 години -  мъжът е българин ( и то с доста от ориенталски начин на мислене) – тоест ябълката на раздора ни станаха много битовистки неща. Но не искам да изпадам в подробности. Затова категорично казвам- вече не искам нищо да се връща назад, тоест свърши времето, с което полагах усилия да подобрявам отношенията ни .
Да, аз поисках да замина при него, но нещата се промениха коренно някъде след първите 6 месеца от съжителството ни. От тогава съм във всекидневна агония и затъваща все по- дълбоко в чувство за вина. Усещам как ми олеква и започвам да се чувствам по- жива, когато той излиза за работа, а после буцата ми засяда в гърлото, когато се върне. Събота и особено неделя е най- трудния ден за мен, защото си е в къщи. Гледам да си намирам нещо за правене, за да стоя по- малко с него в една стая.  Не мога да премахна  тези усещания.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в февруари 28, 2010, 08:32:48 pm
Въпросът ми какво мислиш за сина си всъщност беше зададен в друг смисъл. Той е момче, но ще се изгражда като мъж. Ти ще участваш в това изграждане като майка. Няма ли да се изкушиш да резнеш в зачатък онези чисто мъжки черти, които те дразнят. От друга страна синът ти ще попива мъжко поведение и от настоящия ти партньор. Ти като жена можеш ли да решиш кое е добро кое не за един малък мъж ако изпитваш силна неприязън към мъжете. Че ти ще го обичаш винаги като майка е едно, но друго е дали той ще може пред теб свободно да се държи като мъж. Щото ние мъжете понякога имаме нужда да правим ужасни за жените неща ;D
Предполагам че тази неприязън към мъжете я възприемам леко хиперболизирана, но дори и да не е толкова силна на мястото на партньора ти на всеки мъж би било трудно да поддържа емоционална връзка.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в февруари 28, 2010, 09:48:49 pm
Щото ние мъжете понякога имаме нужда да правим ужасни за жените неща ;D
Предполагам че тази неприязън към мъжете я възприемам леко хиперболизирана, но дори и да не е толкова силна на мястото на партньора ти на всеки мъж би било трудно да поддържа емоционална връзка.

Зависи какви чак толкова ужасни неща имаш предвид. Може твоята представа за тях, да е различна от моята, или въобще женската.
А това последното не го разбрах.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в февруари 28, 2010, 11:43:24 pm
Това последното го написах набързо щото две малки зверчета ми скочиха отгоре и не ме оставиха на мира докато не оставих компютъра да им обърна внимание ;D Сега вече спят и мога да се върна към дискусията на спокойствие. Като го чета това последното изречение и аз разбирам, че е на няколко места нееднозначно. Именно това имах впредвид обаче под хиперболизиране. В случая не съм сигурен дали съм разбрал до каква степен е стигнала твоята неприязън. На мен ми прозвуча наистина много силно. Но всъщност допускам и да не е точно така. Мъжете колкото и нечувствителни създания да сме неприязънта я усещаме с кожата си. Аз например в такава ситуация блокирам тотално, гласът ми става друг, движенията ми са сковани. От друга страна напълно закономерно е да се опитам да игнорирам жената която ме ненавижда, да стана саркастичен и в крайна сметка тя няма да получи от мен това от което явно се нуждае като жена - внимание, нежност, приятни емоции, изненади ... Става затворен кръг. Ти го ненавиждаш и това премахва всякакво желание у мъжа да бъде нежен и внимателен, да импровизира. Това обратно се връща като бумеранг към жената. И така до безкрай едни нескончаеми емоционални рекушети. Разказвам какво се е случвало с мен и как съм го преживял от моя страна. Трудно се живее в такава ситуация.
А за ужасните неща... в предния пост се спрях да влизам в подробности, но мога да дам един два примера.
В книгите на Карл Май имаше на едно място описание на облеклото на трапера. Та, панталоните му бяха описани като естествено импрегнирани с мазнина я от бърсането на ножа я на ръцете след ядене. Както един мой приятел, човек на изкуството, скулптор казва: "Ми да за какво му са панталоните на един мъж ако не си избърше ръцете след ядене в тях." ;D
Дами ужасихте се нали. Да ама всеки мъж има нужда да му е широко около врата и около топките. Да има своя територия. Да има място на което да носи дрехи за които не му пука как ще изглеждат. Някакво ателие или работилница в което да се цапа до уши, да оставя в безпорядък, да реализира всякакви щури идеи. Да фантазира за 3000 години напред. Да се хвали какъв мотор има батко му или вуйчо му. Да налита с юмруци, когато усети че достойнството му е засегнато. Да се връща с разбит нос и кръв по ризата. Да влиза с кални обувки и когато успее да улучи мястото, където се оставят чорапите за пране, те да бъдат задължително наполовина сгънати така както ги е свалил от краката си. Да лочи вода направо от чешмата или от маркуча в градината. Да краде от крушите на съседите. Да има ножче и кибрит по джобовете си. Да има тайно скривалище в някой дънер. Да има фенерче с което да чете до късно под завивката...
Мисля че всяко момче трябва да мине през това и след това постепенно така както водата заглажда камъка в един естествен процес тези "мъжки ръбатости" да бъдат загладени, възпитани, но не и ампутирани или смачкани.

Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 01, 2010, 02:43:58 pm
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА на всички съфорумци!
Да сте бели и червени! Дълъг живот, здраве за всички и много по- малко проблеми!

В случая не съм сигурен дали съм разбрал до каква степен е стигнала твоята неприязън. На мен ми прозвуча наистина много силно. Но всъщност допускам и да не е точно така. Мъжете колкото и нечувствителни създания да сме неприязънта я усещаме с кожата си. Аз например в такава ситуация блокирам тотално, гласът ми става друг, движенията ми са сковани. От друга страна напълно закономерно е да се опитам да игнорирам жената която ме ненавижда, да стана саркастичен и в крайна сметка тя няма да получи от мен това от което явно се нуждае като жена - внимание, нежност, приятни емоции, изненади ... Става затворен кръг. Ти го ненавиждаш и това премахва всякакво желание у мъжа да бъде нежен и внимателен, да импровизира. Това обратно се връща като бумеранг към жената. И така до безкрай едни нескончаеми емоционални рекушети. Разказвам какво се е случвало с мен и как съм го преживял от моя страна. Трудно се живее в такава ситуация.

Ами много силна е, да!!! Не знам на какво чак толкова се дължи, наистина. Може би  защото изобщо не изпитвам чувства и всичко ме дразни. Но явно си личи и дори съм изненадана , че колкото по- дръпнато се държа, колкото повече избягвам контакти с човека, толкова пък насреща си срещам противоположно поведение. Ето и това не е нормално за мен- става все по- обичлив, слуша ме за всичко, постоянно търси контакт с мен - физически и всякакъв. А пък аз от това прилепчиво поведение още повече се дразня и се мъча да бягам. Задушавам се, усещам , че не ми стига едва ли не въздуха, когато той ме обгражда с прекалено внимание.

И о, де тоз късмет, Хектор! Знаеш ли колко пъти тайно съм се надявала да почне да прави типични мъжки неща! Да излезе на кръчма с приятели, да се съберат по мъжки да гледат мача, да правят разни мъжки щури и не толкова щури неща, само и само аз да имам спокойствието да полежа с книга на дивана, да побъбря по скайпа с приятелка, да погледам любовен филм, да почета книга.
Да, ама не! Навсякъде иска да е с мен, без мен не може и не отива никъде. Сърди се, когато аз искам да съм само с приятелки. Не ми се описват подробности, наистина. За другите може да е шантаво, ама аз такива кучешки любови не обичам. Или съм прекалено себична, знам ли?

Факт е, че искам да съм сама. Факт е, че той смята това за нередно. Факт е и , че съм в задънена улица, затънала в собствената си вина. Факт е, че не мога сама да анализирам ситуацията и съответно за сега не знам какъв е изхода.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 02, 2010, 08:50:51 am
kometa,
6 месеца не са ли твърде малко време за да се напаснеш с човек с който правиш избор да живееш?

Честита Баба Марта!!! Поздрави на всички които четат форума. :)
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 02, 2010, 10:25:45 am
Dear Kometa!

I have a dream ... оооо тва е много мартинлутеркингово  ;)

Имам една молба:

Дефинирай (ако може разбира се) какво значи за теб понятието 'МЪЖ' като изключваме разбира се половите белези.  :)
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 02, 2010, 11:49:21 am
СиДи, може ли да дефинирам МОЕТО понятие за мъж? Ама не искам никой от вас да се чувства обиден.

За мен мъжа ВЕЧЕ означава създание от противоположния пол, което знае, че трябва да изкарва пари, а жената е длъжна да домакинства. Мъжа си мята дрехи и чорапи из цялата къща, като смята, че щом на някого това не му харесва , просто да прибира, ама без да мрънка. Мъжа е този, който след работа почива като се залепи 5 часа на компютъра, докато жена му лети със салатката и вечерята. В почивните дни също. И определено не  полага грижи за себе си., щото така и така си има вече сигурна жена в къщи. Гадно звучи нали? Няма нищо от това, което наистина трябва да бъде мъжа – поне за МЕН!
А ето какво разбирам аз под нормален мъж – не ИСКАМ да ме издържа, да ме лигави или да ми угажда за всичко. Искам да е съпричастен към нещата в дома и да не ми прави селски сметки колко часа е работил.  Да се грижи за себе си и да знае какво се прави все пак с една жена и от какво има нужда. Ама не исках да се стига до такива подробности в темата – преди пак  се задълбочиха нещата и затова спях да пиша.

Като пуснах новата тема аз имах съвсем друго като идея.

Хектор, изобщо вече не подлагам на анализ защо и как се стигна до това положение- така, че не мога да ти отговоря и на въпроса дали 6 месеца са малко или много за да се нагодиш към един човек. Знам, че няма връщане назад в нашите отношения, защото АЗ не искам.

Исках просто да разбера аз ли нещо съм се повредила, та вече не искам и да чувам за съжителства. Защото точно преди 2 години исках нещо съвсем различно от това, което искам днес. Исках да чуя мнения именно по този въпрос, защото доста хора мислят обратното. Както и моят приятел – той явно може да живее и по неприемлив начин с някого, само и само да не е сам. Ами аз не мога!!! И не искам да се чувствам виновна от факта. Другото, което знам, е че все повече семейни приятелки се чувстват доста разочаровани от браковете си и ако можеха да избират, биха се върнали към самостоятелен живот. Ето , тогава значи не съм извънземно?

Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: VILLI в март 02, 2010, 01:46:36 pm
Здравейте,
Аз съм нова и нямам много време да разгледам постовете на Комета. И не разбрах - тя мрази всички мъже и мъжа си конкретно, а има приятел, кагото иска. Така ли е? А може би Комета трябва да поработи за разнообразие в добре уредената страна, а не само да прибира чорапи и да прави салатки. Ако нещо не ми е ясно, ме извинете.
А пропо, интересно ми е да чуя CDman.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 02, 2010, 02:17:11 pm
По никакъв начин не би могла да ме обидиш (поне мен) особено след съботното издание на Отечествен фронт. Попитах те не за друго а за да се уверя за сетен път че жените, които изпитват неприязън към мъжете по един или друг начин имат доста противоречиви и (да не кажа друга дума ) невъзможни за изпълнение критерии и изисквания към партньорите си.

Няма да издребнявам и да се опитвам да намеря проблема. От опит знам че подобно нещо е невъзможно или иначе казано - непостижимо, но да отбележа и още нещо:

Цитирам теб:

Защото точно преди 2 години исках нещо съвсем различно от това, което искам днес.

Да предположим, че в един момент ситуацията се обърне точно така както описваш т.е. отидеш някъде далеч от мъже(макар че лично аз не виждам начин това да стане) , сама със сина си и 'заживееш щастливо' - това искаш 'днес'.
Интерсно ми е след колко време ще кажеш пак същата фраза ?  ???
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: VILLI в март 02, 2010, 02:55:13 pm
Скъпа Комета,
Защо не ни обясниш защо не можеш да го напуснеш. С какво си толкова зависима. Нали всичко има граници. Какъв е смисъла да се разболяваш заради тази зависимост?
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: (X) joreste (X) в март 02, 2010, 03:32:31 pm
kometa  ;) Знаеш, че правиш значими, малки карачки! Имай още малко търпение и сила, колкото и да е трудно това! ;)

 
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: VILLI в март 02, 2010, 03:52:04 pm
Ама защо никой не ми отговаря?
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: VILLI в март 02, 2010, 03:53:20 pm
ехо
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 02, 2010, 03:58:56 pm
Вилли !

Този форум не е от най-активните т.е. ако търсиш отговор - рядко е в рамките на деня. В прочем ако се беше зачела в мненията на авторката (с които аз съм наясно ) нямаше да я питаш. Ето !

http://e-therapy.bg/smforum/index.php?topic=1140.msg4406#msg4406


Писано е на 23.12.2008 г
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: VILLI в март 02, 2010, 04:43:51 pm
Благодаря ти, CDman,
ще бъда търпелива. Аз ти писах лично съобщение, не знам дали си го получил, но още веднъж искам да кажа, че твоите коментари много ми харесват.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 02, 2010, 05:07:32 pm
Вили, благодаря за коментарите, но все пак - аз не седя по цял ден на компютъра - нищо, че съм в къщи доста време, защото така се налага, работя, търся още една допълнителна работа, освен това уча и ходя на стаж. Та не бих казала, че умирам от скука и се чудя за какво да се вайкам. За теб да поясня - имам си само приятел ( радвам се, че не ми стана мъж!!!). И все още не мога да се отделя самостоятелно, защото доходите ми не го позволяват.

Цитирам теб:

Защото точно преди 2 години исках нещо съвсем различно от това, което искам днес.

Да предположим, че в един момент ситуацията се обърне точно така както описваш т.е. отидеш някъде далеч от мъже(макар че лично аз не виждам начин това да стане) , сама със сина си и 'заживееш щастливо' - това искаш 'днес'.
Интерсно ми е след колко време ще кажеш пак същата фраза ?  ???

СиДи, на този въпрос никой не може да отговори. Ситуациите се менят, хората също. Преди две години изобщо не съм си представяла  дори, че ще дойде ден , в който ще мисля по сегашния начин.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 02, 2010, 06:25:10 pm
Комета,
Погледни развитието на цивилизацията. Първобитни хора, ловуват заедно защото така имат по-голям шанс да оцелеят. Движат се на племена обособени по родов признак защото така разбирателството и съответно взаимодействието е най-ефективно.
Развива се цивилизацията. Ловът е заменен с едно шофиране до супермаркета, където напълваш багажника за цяла седмица. Може да го правиш и сам. Дори по-добре да си сам. Няма с кого да се съобразяваш с кого да делиш щастието на две. Даваш всичко само на значимите за теб хора. Правиш сам своите избори. Никой не ти се меси.
Погледни сега при теб. Не можеш да си самостоятелна защото доходите ти не го позволяват. Но виждаш, че може и иначе. Приятелките ти също споделят подобни идеи. Имаш приятел с когото отношенията са чисти може би щото не му переш чорапите. Вероятно с него общуването е в пъти по-леко. Т.е. защо да не живееш така.
Имаш идея, която е в противоречие с идеята ти от преди 2 години. Не случайно твоето описание на желания мъж започва с "НЕ"... "неИСКАМ да ме издържа...".
Всяка идеология е обособена като отрицание на други идеи. ВСЯКА...
Всяка идеология се подхранва от противоречието и с "другите" идеи. Ако това противоречие изчезне идеологията скоро след това губи смисъла си. Преживяла си несгоди с един мъж в една забутана страна. Търсиш ново начало намираш мъж, който няма отявлени себични интереси, които да му пречат да те приеме с детето ти. Заживяваш в уредена страна от белия свят. И идеята основана на отричане на предишния ти живот губи заряда си. Започваш да генерираш нов. Неприязън, непоносимост, отричане...
Имаш заряд, имаш идея, трябва ти упор в който да се оттласнеш, а мъжът един такъв мек като възглавница. Обичлив, слушка... Тласъците ти потъват в някакъв буфер, който демпфира енергията на отблъскването. Объркване?!? Какво става, защо механизма не работи?!? Да не са се сменили всемирните закони на механиката?
...
Казахме не търсим осъждане нито отсъждане. Не търсим вина. Търсим отговори. Търсим отговорност за избора. Някой трябва да отговаря. Кой е той?
Кой отговаря за собствения ни избор?

Не си единствената. Не си повредена, но действаш по неумолим програмиран начин. Търсиш рефрешване на живота си. Учиш се след всеки нов опит, но и годините минават и наивните и чисти години остават назад.
Надявам се да не държиш в неведение за всички твои терзания мъжа до теб. Ако имаме ясна цел мъжете действаме безотказно.

с поздрав
Хектор
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 02, 2010, 07:35:07 pm
Комета,
 Имаш приятел с когото отношенията са чисти може би щото не му переш чорапите. Вероятно с него общуването е в пъти по-леко. Т.е. защо да не живееш така.

Надявам се да не държиш в неведение за всички твои терзания мъжа до теб. Ако имаме ясна цел мъжете действаме безотказно.

с поздрав
Хектор

Хектор, възхищавам се колко добре казваш нещата! Ти и СДмен сте съфорумци, чиито постове с удовоствие препрочитам от време на време.
Само не разбрах в какъв смисъл е първото от твоите изречени, които цитирам. А за другото - абсолютно не държа в неведение човек. Казвам го с ръка на сърце- в последния ни разговор наистина му казах всичко, което споделям тук. С риск да изпреваря събитията и да се наложи да търся начини за оцеляване. Но просто той се държи сега още по - влюбено и обсебващо.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: VILLI в март 02, 2010, 10:19:36 pm
ЯСНО, МИЛА КОМЕТА,
ПРОСТО ОЩЕ МАЛКО ТИ СЕ НАЛАГА ДА БЪДЕШ МЕБЕЛ. НО....МИСЛИ ЗА ПОСЛЕ. НАИСТИНА ТИ ЖЕЛАЯ КЪСМЕТ, ЗАЩОТО И МОЕТО ПОЛОЖЕНИЕ НЕ Е МНОГО РАЗЛИЧНО ОТ ТВОЕТО.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 02, 2010, 10:35:24 pm
... А за другото - абсолютно не държа в неведение човек...
Това е добре. Изпитвам респект към хората, които говорят открито.

А относно смисъла на изреченията ми ... да ти кажа напоследък съм трудно разбираем и от най-близките ми и от приятелите ми.
Включих се в тази дискусия защото видях в твоята история неща, които и на мен са се случвали.
Ако можеш въпреки неприязънта, зачитай достойнството на мъжа, който макар и нелюбим те е приел теб и малкият ти син.
В предния пост не дадох всички варианти на придвижване. Единият е когато имаме твърд упор и използваме силата на реакцията. В друг случай използвайки принципа на реактивния двигател може да се придвижваш и във вакуума на космическото пространство. Не знам какво би търсила там обаче. На Земята ще си оглушителна и ще трябва да се рееш високо в простора.
Да не забравяме и придвижването във водата където също няма твърд упор, но въпреки това някои морски обитатели се справят изключително добре. Там обаче трябва да се бориш със съпротивлението на по-плътната среда.
Комета, защо не погледнеш и от съвсем чисто физиологичната страна на проблема си? Хормоналния баланс може да се постигне и с йога например...
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: VILLI в март 02, 2010, 10:50:25 pm
ей, хектор... много си интересен...
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: (X) joreste (X) в март 03, 2010, 12:44:04 am
Здравейте, Какво е определението / смисъла на думите - да "БЪДЕШ МЕБЕЛ"???
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: VILLI в март 03, 2010, 02:00:02 am
ами това Комета го чувства най-добре сигурно. според мен това е да си там където трябва според партньора ти, да не пречиш, да си удобен, никакви отклонения от еснафското... просто там ти е мястото и не можеш да се преместиш, ако не го реша аз. мебел, просто мебел...
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 03, 2010, 06:48:50 am
Драга Комета!

Брат ми обяснява на 17-годишния ми син що е то жена: " Една жена, момчето ми, никога не знае какво иска, но винаги го постига!"
Мисля, че в момента си живо олицетворение на горното мъжко твърдение.

Може би ти трябва някой да те понабие, да врътне някой и друг незаслужен шамар на сина ти, да не можеш да си платиш тока месец-два и да си спомниш за кучешката любов на нелюбимия ти приятел с умиление и съжаление. CDman беше развил някъде тази тема...

Също така си мисля, че нямаш проблем с мъжете, а имаш проблем с конкретния човек до теб, но тъй като явно не ти стиска да станеш и да си тръгнеш, защото не намираш у него достатъчно вина, се опитваш да му я вмениш и да си повярваш сама, че то на, видите ли, ми те мъжете просто са си отврат, защото са мъже. Ти просто се опитваш да го предизвикаш, за да има за какво да се хванеш, но той просто не поддава на провокациите ти.
Защо просто не си тръгнеш? Може би е по-честно.

Не можеш никого да убедиш, че един мъж като си хвърля насам-натам чорапите трябва да се разведем с него.
И мъжът ми не разбира как мога с часове да говоря по телефона с проятелки, с които сме се разделили преди 15 минути, ама не е тръгнал да се развежда.

Мога да споделя, че една от приятелките ми има мъж-мечта по твоите критерии. Мие чинии, глади, прави баница, чисти банята, пуска прахосмукачки.. и всичко това по негова инициатива. Жалка картинка. Един ден си направих кафе у тях, измих филтъра на кафе-машината, а човекът го изми отново,'щото не съм го била измила добре. АААА, не!!! Предпочитам да ми меткат чорапи наляво и надясно.

Старите хора казват, че човек се жени за старини, а не за младини. Докато е млад всеки може сам, а после???

И още нещо за хормоналния (дис)баланс: йога и други заместители не помагат!

Наистина ти пожелавам да намериш себе си! После всичко ще си дойде на мястото.





 
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 03, 2010, 08:27:41 am

Наистина ти пожелавам да намериш себе си! После всичко ще си дойде на мястото.
Ето този израз го чувам за хиляден път и винаги се питам какво точно означава? Какво е да намериш себе си????
Ами аз съм се намерила вече- поне така мисля. И мисля, че знам какво искам ( ако ще е връзка с мъж, то да не е съжителствена).
И мисля да действам в тази посока. Знам, че така ще е най- честно за всички.
И Vourga, и без ток съм седяла, и гладна , още какво ли не, но никога не съм се чувствала толкова депресивно, най- малкото пък да съжалявам за нещо изгубено ( от към свестни мъже или подобни).
Явно наистина имам проблем с обвързването ??? И моят приятел знае това, но не иска да си го представи че е истина - затова ме изкара с повредена психика.
А по принцип го уважавам и съм му благодарна за всичко, което е направил и прави за мен и сина ми. Затова давам своя дял от общото ни съществуване ( тоест домакинстването). Като ни гледаш отстрани, никога няма да разбереш как се чувствам аз, защото не показвам нищо.
НО благодарността и уважението НЕ СА ЛЮБОВ!
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 03, 2010, 10:07:38 am
Няма как да не те попитам какво е за теб ЛЮБОВ? ???
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 03, 2010, 11:36:32 am
А по принцип го уважавам и съм му благодарна за всичко, което е направил и прави за мен и сина ми. ....
НО благодарността и уважението НЕ СА ЛЮБОВ!

Е сега вече и аз съм в потрес  ???  хем го уважаваш - хем не можеш да го понасяш. Честно - объркан съм  ??? И не само за това. Казваш че изпитваш непоносимост към противоположния пол , а си имаш приятел  ??? Ако ситуацията е да живееш при този, който не можеш да понасяш и да си имаш гадже тогава съвсем се обърквам  ??? Би било добре да чуем и едно мнение на човека, който е причината да пишеш тук - би дало много светлина по темата , но мисля че това е невъзможно.
А между другото замисляла ли си се понякога къде щеше да си в момента ако него го нямаше ?
Знам че въпросите с думата 'ако' звучат нелепо - но опитай да си отговориш сама. Не е задължително да ни информираш и нас.

И още нещо свързано с предишния ми въпрос:

Всеизвестно е че постигнатата мечта не е вече мечта. Мечтите са присъщи на по-крехката възраст - не че възрастните не мечтаем. Разликата между мечтите на децата и възрастните е, че на децата обикновено друг сбъдва мечтите им и когато не са това, което те са очаквали имат кой да обвинят. Когато възрастните постигнат мечтите си - обикновено виновните са самите те, което предполага да поемат сами отговорността  за постигнатата мечта, а не просто да я заместят с нова. 
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 03, 2010, 11:53:32 am
Ей,...!!! Тука постоянно се подмятат едни провокативни идеи да дадаваме лични дефиниции на това или онова. Каква е целта? Да изградим common sense? Да разберем дали наистина всяка дума като термин употребена от отсрещния отговаря на това което и ние разбираме...?
Това е виртуален форум. Това е невъзможно да стане тук. Тук се изказват мнения. Защитават се позиции. Обменят се идеи. Дават се различни гледни точки. Но не се заблуждавайте, че можете да стигнете докрай... Как в един виртуален форум ще дефинираш какво е ЛЮБОВ???
Vourga, йога не е заместител, а помощно средство. Ако започнеш да практикуваш йога не е задължително да се оттеглиш в пещера и да се откъснеш от света щото йога ще ти замести всичко.
Отново насочвам темата към чисто физиологическата страна на въпроса защото макар и да не ни се иска да го признаем ние сме подвластни на биохимията в нас. На какво се дължат усещанията след като си се любила с мъж, който ти доставя удоволствие??? На какво се дължат усещанията, когато изведнъж изтръпваш под погледа на някой случаен мъж? Това са усещания, които идват отнякъде. От къде? От тялото ти. Неосъзнати, но мощни. Неопределени или определени. Как ги описваш има ли значение? Един/една ще ги оприличи на пеперуди друг на изтръпване, на взрив в слънчевия сплит. Емоциите са като едно все още неосъзнато знание. Все едно гледаш в небето, гледаш облаците и ги оприличаваш ту на слон, ту на кораб...
Защо освен всичко друго да не правиш И това, И да спортуваш, И да практикуваш йога, И да опознаваш по-добре собственото си тяло. Едното не изключва другото нали? Невероятно невежество се шири масово, невежество по отношение на това което става в собствените ни тела. Процесите които не осъзнаваме, но най-силно ни влияят и най-малко познаваме. Опитваме се отвреме на време да се намесим с някое и друго хапче, но само още повече объркваме естествения баланс вътре в самите нас. Баланс граден с хилядолетия, програмиран и заложен. Тормозим се от липсата на свобода, от ограничения които ни налагат отвън, а най-твърдите ограничения са в самите нас. Там няма мърдане... и понеже нищо не можем да направим или нямаме воля за себе си проявяваме воля към другите хора и към околния свят.
Но ако това което в самите нас ни тормози продължава да стои непокътнато както и да променим околния свят, каквито и причини да си измисляме извън нас проблемът ще стои. И ще изниква отново и отново. Трябва нещата да вървят и на двата фронта и на личния и на външния.
Човек има способноста да се откъсва от физиката си. За някои това е по-лесно за други само отвреме на време, за други направо невъзможно. Човек е като една обособена система с вътрешен баланс. Тази система има връзки с околния свят, влияе се от него, но вътре в нас има саморегулиране, чиято цел е да се запазва вътрешния баланс. Този баланс не можем да го обхванем с нашите знания, не можем да го манипулираме с разни хапчета или хранителни добавки, можем само да го изместваме в една или друга посока. Но истината е че най-вярната информация за това как да подредим самите нас черпим от естествения баланс в неманипулираната дива природа. Там къде естествените закони са установили равновесието с течение на милиони години.
Цитат на: Хамлет
Така. Виждате ли сега за какво низко нещо ме смятате! Искате да свирите на мен. Държите се, сякаш познавате всички дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми нота. А в тази малка цев има много музика, прекрасен глас, но вие не можете да я накарате да проговори. Хиляди дяволи, мислите ли, че е по-лесно да се свири на мен, отколкото на едно пискун-че? За какъвто и инструмент да ме сметнете, можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен.
Мисля всичко това макар и не директно по темата има връзка с "намирането на себе си". Не може да работим на едно ниво и да пренебрегваме другите нива. Абсурдно е!!!
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: VILLI в март 03, 2010, 12:32:39 pm
Хектор е много прав. Абе много умници сте тук. Много е приятна компанията ви.
Днес е прекрасен ден. Бъдете ведри. Най-вече ти, Комета.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 03, 2010, 01:31:46 pm
Е сега вече и аз съм в потрес  ???  хем го уважаваш - хем не можеш да го понасяш. Честно - объркан съм  ??? И не само за това. Казваш че изпитваш непоносимост към противоположния пол , а си имаш приятел  ??? Ако ситуацията е да живееш при този, който не можеш да понасяш и да си имаш гадже тогава съвсем се обърквам  ???
 
Не знам аз ли не мога да обяснявам правилно нещата или какво?
Уважавам го, но не го обичам! Понасям, не понасям- засега живея с него и се мъча да се нагодя към ситуацията. Нямам си друго гадже и изобщо не ми минава и мисъл да търся тръпки навън. Този човек ми е приятел - така го наричам, защото не сме женени.
А непоносимостта ми дойде с времето , през което живеем съвместно.
И като написах темата исках просто помощ , за да изясня ЗАЩО започнах да се усещам по коренно противоположен начин, защо изпитвам тази неприязън, било към него, било към други връзки и към това да живея с мъж в една къща. Истината е, че нямам никакви физически и физиологически нужди от секс - не знам дали ако срещна друг мъж ще е същото, но с този изобщо не се получава.
 Наистина Хектор е прав- химията е определяща за наличието на сексуални желания - при мен поне.
 Не исках да задълбавам в подробности и да прозвучи като оплакване от труден живот или подобно.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 03, 2010, 02:35:04 pm
Цитат на: kometa
Не знам аз ли не мога да обяснявам правилно нещата или какво?
Ами и мене ме обърка... Ту го наричаш мъж, ту приятел, ту неприятно ми е да съм с него...
Наистина объркващо е. Аз помислих, че имаш и приятел с който например си приказваш отвреме-навреме.
Отстрани не ти личи, а вътрешно се терзаеш от противоречия. Това е двойна игра. Като да си двоен агент, шпионин и носи лек привкус на адреналин. Също както прекрачването на границите носи адреналин за някои хора. Адреналина е важен за синтеза на серотонин - който пък ни кара да се чувстваме щастливи и здрави. Всичко това го казвам на базата на научнопопулярна информация, която можеш да намериш и в Wikipedia.
Какво може да помогнат занимания като йога тук. Ами няма да те докарат до оргазъм или да те направят щастлива, но може би ще ти помогнат да не се подмокряш само като чуеш някои кадифен мъжки тембър или да изпитваш необяснима неприязън към мъжа с който живееш.
Йога е само пример. Не съм йога-инструктор не съм я практикувал редовно от години. Нито пък смятам, че е панацея. Потърси в тази насока.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 03, 2010, 02:39:31 pm
...да намериш себе си означава да си наясно какво искаш!!!

...защо изпитвам тази неприязън, било към него, било към други връзки и към това да живея с мъж в една къща. Истината е, че нямам никакви физически и физиологически нужди от секс - не знам дали ако срещна друг мъж ще е същото, но с този изобщо не се получава.

Мисля, че сама си противоречиш.

Ти, очевидно, имаш проблем с конкретния човек, а не с мъжете изобщо. Не разбирам защо пак по своя воля го правиш по-абстрактен и обобщаваш.
Не го обичаш - ок, как реши, че мразиш другите. Не ти се прави секс с него - пак ок, защо реши, че нямаш физическа потребност от секс. Не го понасяш, ами не казваш да те е вързал. А, както забелязах, никак не изключваш възможността да срещнеш друг мъж. А за да разбереш дали ще е същото, ще трябва да преспиш с него. А за да преспиш с него, ще трябва да се е появила химията.
За момента си решила да живееш с него, независимо по какви причини. Значи си направила своя избор.
 
Извод: имаш непоносимост към приятеля си, а не към противоположния пол.

От личен опит мога да ти споделя следното: за едно момче е много важно да расте с мъжко присъствие, да има мъжкия контакт, мъжките разговори, мъжкото мълчание. Това не можеш да му го компенсираш. :-X



  
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 03, 2010, 03:31:30 pm
Vourga, преди малко прочетох твой пост в тази тема:

http://e-therapy.bg/smforum/index.php?topic=1861.msg6103#new

Значи си наясно какво е да не желаеш да правиш секс с партньора си. Ти си намерила решение. Аз опитах със същото, но и там не се получи - опитах се да започна връзка навън, и то не веднъж а два пъти. Ами не стана- отказах се от тях, в един момент не можех да понасям никого ( мъж) и не можах да правя секс дори с мъже, с които не живея.
Знам ли, ето за това се чудя аз ли съм повредената?
А за адреналина, Хектор е прав, преди съм имала ( с бащата на сина ми) много различина, екстремна и нестандартна връзка и още ме боли за него. Но имаше емоция. Нищо, че после изпитвах и панически страх да не ме открие де съм. ( Дори и тема имах за това ;D)
Не знам какво става с мен, остарявам ли???? :-\
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 03, 2010, 11:18:38 pm
Комета,
До тук сподели достатъчно. Не си повредена. Разбирам те че искаш да останеш сама. Но някак си ми светва винаги червената ламба, когато някой употребява думичките: "никога", "винаги"... Едва ли искаш да останеш завинаги сама. Не виждам защо хората се плашат. И нормалните хора имат нужда да остават сами със себе си. Както някои преживявания е хубаво, когато ги преживяваме с точните хора, така и понякога точния човек сме самите ние и никой друг. Не не е егоистично или себично. Аз например обичам да се разхождам сам в гора или в планината. Без да има някой, който постоянно да бъбри или пък да слуша радио, когато трябва да усещаш неприкосновената тишина... или някой който да изостава и да се спира на всеки капинак. :)
По някое време ти се приисква да се върнеш обратно у дома в компанията на близките и приятелите. Искаш да го направиш, когато дойде момента, когато ти решиш, когато ти стане студено и имаш нужда от топлина. Когато огладнееш, когато закопнееш.
Едва ли си избрала някой идиот с който да живееш. Сигурен съм, че може да те разбере. Но бъди внимателна.

Vourga, да намериш себе си не се изчерпва само с това да си наясно какво искаш. Трябва да знаеш и какво можеш, на какво си способен, до къде можеш да стигнеш, колко да търпиш и кога вече не можеш да търпиш. Трябва да си виждал себе си и други хора в критична ситуация, доведени до предела. Да знаеш че способностите са и функция на времето. Да си открил начините, които те презареждат и да си намерил ритъма на циклите заряд-разряд така че да не стигаш до изтощаване и да не опустошаваш източниците от които черпиш. Трябва да си наясно какво можеш да свършиш за остатъка от деня така че края на деня да не те завари "до никъде". Трябва да знаеш кога да затвориш всички врати и да се довериш единствено и само на себе си и кога да не обръщаш внимание на фалшиви сигнали идващи от самия тебе. Оценката за теб на кои хора е вярна и да я използваш като обратна връзка за да не изпадаш в самозаблуди. Да усещаш кога любимите за теб неща всъщност те предават и да сложиш твърда граница.
Това което искаме е само началото.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 04, 2010, 08:31:46 am
...не съм казвала, че да намериш себе си се изчерпва с това да си наясно какво искаш.
Да си наясно какво желаеш е началото на пътя. А дали ще тръгнеш по този път...това вече е нещо друго...

Но пък ще кажа, че за да си решиш проблема, първо трябва ясно да го дефинираш. Иначе рискуваш да се въртиш като пате в калчища в собственото си объркване и да се хващаш за всяка сламка, която ти подадат.....

От всичко изписано до тук, май единственото сигурно е:
остарявам ли???? :-\

Да, остаряваш!  :)       Както, между другото, и аз!!! ::)
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 04, 2010, 09:34:23 am
От всичко написано до тук заключвам че ти Комета имаш нужда от банкомат.

Защо ли ? Има поне 3 причини:

1. Не е мъж и не се налага да правиш секс с него.
2. Осигурява ти всичко необходимо.
3. Не ти е в къщата

Дано да ти се случи - УСПЕХ !

Хектор !
Ти казваш:
Ей,...!!! Тука постоянно се подмятат едни провокативни идеи да дадаваме лични дефиниции на това или онова. Каква е целта? Да изградим common sense? Да разберем дали наистина всяка дума като термин употребена от отсрещния отговаря на това което и ние разбираме...?

Не знам за другите но аз моля за дефиниции само и единствено за това да сверя собственото си понятие за даден термин с понятието на пишещия отсреща, a не за да дам универсална дефиниция за нещо (от опит знам че такива няма). На базата на това определям дали да използувам даден термин (дума) и дали тя действа по начин по който бих искал. В края на краищата когато казваш 'крак' не е все едно дали остреща си мислят че говориш за крайник или за хакване на парола (crack).  ;) Не се осланям никога на контекста т.е. думам ти дъще - сещай се снахо  :D
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: VILLI в март 04, 2010, 10:19:31 am
Хахахаха..... и какво? Километри изписани дебати до май единственото правилно заключение. Необходимост от банкомат. Отлично попадение, CDman.  8)
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: (X) joreste (X) в март 04, 2010, 10:26:32 am
В днешно време Всеки има нужда от банкомат!
Комета,
До тук сподели достатъчно. Не си повредена. Разбирам те че искаш да останеш сама. Но някак си ми светва винаги червената ламба, когато някой употребява думичките: "никога", "винаги"... Едва ли искаш да останеш завинаги сама. Не виждам защо хората се плашат. И нормалните хора имат нужда да остават сами със себе си. Както някои преживявания е хубаво, когато ги преживяваме с точните хора, така и понякога точния човек сме самите ние и никой друг. Не не е егоистично или себично. Аз например обичам да се разхождам сам в гора или в планината. Без да има някой, който постоянно да бъбри или пък да слуша радио, когато трябва да усещаш неприкосновената тишина... или някой който да изостава и да се спира на всеки капинак. :)
По някое време ти се приисква да се върнеш обратно у дома в компанията на близките и приятелите. Искаш да го направиш, когато дойде момента, когато ти решиш, когато ти стане студено и имаш нужда от топлина. Когато огладнееш, когато закопнееш. Едва ли си избрала някой идиот с който да живееш. Сигурен съм, че може да те разбере. Но бъди внимателна.

Vourga, да намериш себе си не се изчерпва само с това да си наясно какво искаш. Трябва да знаеш и какво можеш, на какво си способен, до къде можеш да стигнеш, колко да търпиш и кога вече не можеш да търпиш. Трябва да си виждал себе си и други хора в критична ситуация, доведени до предела. Да знаеш че способностите са и функция на времето. Да си открил начините, които те презареждат и да си намерил ритъма на циклите заряд-разряд така че да не стигаш до изтощаване и да не опустошаваш източниците от които черпиш. Трябва да си наясно какво можеш да свършиш за остатъка от деня така че края на деня да не те завари "до никъде". Трябва да знаеш кога да затвориш всички врати и да се довериш единствено и само на себе си и кога да не обръщаш внимание на фалшиви сигнали идващи от самия тебе. Оценката за теб на кои хора е вярна и да я използваш като обратна връзка за да не изпадаш в самозаблуди. Да усещаш кога любимите за теб неща всъщност те предават и да сложиш твърда граница.
Това което искаме е само началото.
Много добър коментар!
... Защо не се опитате да погледнете темата от др. ъгъл? ... /само предлагам/
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: etherapy в март 04, 2010, 10:58:17 am
Има и една много трудна непоносимост към партньора, която слагаме в сляпо поле, защото идва от самите нас.  Горе-долу започва така: Имаме идеи, имаме мечти, планове, визия за бъдещето. Те са нашия шаблон и в него вграждаме и нашите потребности. Още в началото, преди реализацията на част от всичко това налагаме шаблона върху партньора. Малко по малко с времето шаблона не пасва все повече и все повече. Тогава вече знаем, че този партньор не може да е това, което включваме в потребности, идеи, мечти, бъдеще... Ядосваме се на себе си, защото символично това  е ограбване. Точно като онези (макар и на дребно ниво), в които не знаем дали ние сме изгубили портфейла или са ни го взели от отворения джоб, а там е било всичко. Изпитваме дифузен яд-към себе си, към другия, към това, което все още не става. Тогава този яд прераства все по-ясно в непоносимост към другия. Така цялата еденргия е канализирана.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 04, 2010, 04:44:44 pm
Хахахаха..... и какво? Километри изписани дебати до май единственото правилно заключение. Необходимост от банкомат. Отлично попадение, CDman.  8)
СиДи, успя да ме развеселиш! Както винаги квинтесенцията на проблема я напипваш точно и прецизно. Все си повтарям ( тайничко и само пред приятелки ) , че имам ли работа и пари, мъж не ми трябва - за всичко останало си има Yellow Pages.

Комета,
До тук сподели достатъчно. Не си повредена. Разбирам те че искаш да останеш сама. Но някак си ми светва винаги червената ламба, когато някой употребява думичките: "никога", "винаги"... Едва ли искаш да останеш завинаги сама. Не виждам защо хората се плашат. И нормалните хора имат нужда да остават сами със себе си. Както някои преживявания е хубаво, когато ги преживяваме с точните хора, така и понякога точния човек сме самите ние и никой друг. Не не е егоистично или себично. Аз например обичам да се разхождам сам в гора или в планината. Без да има някой, който постоянно да бъбри или пък да слуша радио, когато трябва да усещаш неприкосновената тишина... или някой който да изостава и да се спира на всеки капинак. :)

Хектор, това са мечти за необозримото бъдеще. Това е голям проблем - винаги има сърдити, искам ли да остана насаме със себе си.

Така цялата енергия е канализирана.
E-therapy, този неща сте ги казали много точно и това се отнася и за мен. Но как човек може да се справи сам със себе си, за да разпръсне тази канализирана отрицателна енергия, как да я изкара от себе си? Това се опитвам да разбера. Но може би никой не знае отговора.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 05, 2010, 10:15:32 am
СиДи, успя да ме развеселиш! Както винаги квинтесенцията на проблема я напипваш точно и прецизно.

Не беше трудно ;) Просто се запитах кое е това нещо, което дава пари, не иска секс и не ти е в къщата  ;D


Но как човек може да се справи сам със себе си, за да разпръсне тази канализирана отрицателна енергия, как да я изкара от себе си? Това се опитвам да разбера. Но може би никой не знае отговора.

Енергията лесно се изкарва - намираш си занимания и готово. И-терапи говорят за ‘еденргия’ ! Нещо друго ще да е това ;)

Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 05, 2010, 12:30:44 pm
СиДи... мен... ако тръгнем да се обясняваме за кой какво искал да каже сме на път да влезем в една дълбока рекурсия. Ето пример защо няма смисъл във виртуален форум да се дават точни дефиниции и да се заформя полемика около тях. Е може да опитваме все пак. Но и аз имам правото да се съмнявам в резултата.

Vourga, ясно ми е и на мен, че не си толкова елементарна. Но ето втори пример, какво означават думите в нашите постове. Какво означава да намериш себе си...

etherapy, тоя модел направо ме разби. Коментарите ще ги запазя за себе си ;D

Комета, ако си мислиш, че аз пък имам възможност да оставам сам... В годината се броят на пръсти дните в които мога да се запилея нанякъде.
Имаше един пример с една полярна експедиция. Живели в тясно пространство месеци наред. С времето някак се заформила непоносимост един към друг. Не помня как му казваха ама термина беше нещо от сорта на "постоянна показност". Смисълът е че всеки има нужда от ъгълче, лично пространство в което никой не го вижда и където може да се държи свободно. Да си бърка в носа например ;D В тясната барака на полярната експедиция, всеки си слага параван около леглото и това е неговото примитивно пространство.
Може би си струва да убедиш хората около теб, че имаш нужда да оставаш сама и че това е в реда на нещата. Това едва ли ще ти разреши кардинално проблемите, но поне няма да нагнетява излишно негативни емоции и ще имаш възможност да обърнеш повече внимание на себе си.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 05, 2010, 01:21:19 pm
Може би си струва да убедиш хората около теб, че имаш нужда да оставаш сама и че това е в реда на нещата. Това едва ли ще ти разреши кардинално проблемите, но поне няма да нагнетява излишно негативни емоции и ще имаш възможност да обърнеш повече внимание на себе си.
Хектор, именно над това съм се заела да работя в последно време. Виждам, че е трудно, защото хората имат различни представи и разбирания що е съвместен живот и " има ли той почва у нас". Но на този етап не мога да направя друго за себе си, освен занимания ( за разпръскване на енергията ) и отстояване на свободата и личното пространство. Пък по- нататък ще му мисля...

Ей, момчета много сте готини- това за сетен път доказва, че мога да говоря с мъже, стига да нямам емоционална връзка с тях ;D
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 05, 2010, 02:04:40 pm
Ей, момчета много сте готини- това за сетен път доказва, че мога да говоря с мъже, стига да нямам емоционална връзка с тях ;D

 :o :o :o

Говорете си, говорете си, докато не се е заформила някоя емоционална връзка, я с Хектор, я със СиДиман, че после  ::)...........КРАЙ на приказките!!!

Чудех се, кой ли от двамата по-добре би изпълнявал ролята на банкомат??? ??? ??? ;)
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 05, 2010, 03:37:19 pm
Mалко сме големи за виртуални любови (така мисля аз) ;D Аз си падам по-първичен (за Хектор не знам)  ;D


(http://s2.rimg.info/9cf7056e2f42e0fc9c07e7f736d11a8d.gif) (http://smiles.33b.ru/smile.21449.html)

 ;D ;D ;D ;D ;D
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: VILLI в март 05, 2010, 03:43:54 pm
Хахахаха..... Да..... наистина много са загрижени момчетата  ;D
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 05, 2010, 04:11:41 pm
Mалко сме големи за виртуални любови (така мисля аз) ;D Аз си падам по-първичен (за Хектор не знам)  ;D


(http://s2.rimg.info/9cf7056e2f42e0fc9c07e7f736d11a8d.gif) (http://smiles.33b.ru/smile.21449.html)

 ;D ;D ;D ;D ;D


Ммм, даа, определено си sexy!!! Но не забелязвам да носиш пари!!!
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 05, 2010, 05:19:53 pm
Олеееееее, никакви любови не ща аз! Било то и виртуални.
Най- лесно ще ми е само с добре напълнена дебитна карта, да ви кажа- щото банкомати по път и над път, ама и те трудно се обслужват. Пък картичката не заема място и не изисква грижи, носиш си я навсякъде и ако е с приемливо съдържание, светът е почти твой.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Gita в март 05, 2010, 06:21:11 pm
Здравейте:)
Известно време нямах достъп до интернет... и какво да видя - тук станало интересно... Изтървах ви аз... Разпусната работа...  ::)

Мога да пиша и сериозно по темата, но може би по-нататък...Сега просто не мога да се въздържа и да не споделя, че Сиди е направил много точно наблюдение за банкомата, НО по мое мнение ако искате да помогнете на Комета, просто трябва да кажете и КЪДЕ да го намери този банкомат!...  8) Тогава ще се зарадваме на хепи енд-а и изпълнената американска мечта за един милион долара...

Иначе коментарите по темата са страхотни, наистина! Четох ги с голямо удоволствие... а и съм сигурна, че са и полезни...
Чао засега!  ;)
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 05, 2010, 09:04:43 pm
Момичета "near forty", не ни оставяйте на 20 годишните ;D
Не остарявайте без нас...
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 05, 2010, 10:33:16 pm
Хектор, други мъже дават мило и драго за 20 годишно! Ти да не си нещо извънземен? То ние така и така си остаряваме без вас...........
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 06, 2010, 07:28:14 am
Момичета "near forty", не ни оставяйте на 20 годишните ;D
Не остарявайте без нас...

Aaa, Хектор, не се притеснявай! Няма такава опасност!!! ::)

Аз без бой не си давам банкомата на друга!!! ;D ;D ;D
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: VILLI в март 06, 2010, 07:32:31 pm
Ммммм....Хектор, много си мил. Поздравления!
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 08, 2010, 12:24:00 am
Сигурно съм извънземен. Трябва да съм извънземен. Ама не съм от Марс. Там няма вода. А пък на мен пъпа ми е хвърлен във водата. ;D
Но със сигурност съм извънземен. Жена ми изопачи всичко в мен, а аз нямам намерение да я сменям с друга. Но пък аз не съм просто мъж, аз съм "ТАТИ". А вчера жената към която изпитвам най-чистата любов навърши 4 години.
Не не съм пропуснал нулата ;D

Да изпреваря всички и да поднеса моите поздравления по случай 8-ми март!
Жени, момичета, не забравяйте, че най-силното ви оръжие е ЛЮБОВТА. ;D

http://www.youtube.com/watch?v=bJs8_plnQ3Y

Цитат
Да, я знаю беда не приходит одна
А как тень ходит след во след
Только если слова - это просто вода
То глаза всё-равно ответ

Время тянется или я спешу
Но когда-нибудь я решусь

Пошлю его на небо за звёздочкой
Конечно всё хуже может кончиться
Ещё один мучительный день пройдёт
И захочется, жить захочется

Да, я знаю - гроза, если гром прогремел
Если небо уже дрожит
Не вернётся назад всё, что было и нет
Да и сердце давно молчит

Я люблю его или просто лгу
Но когда-нибудь я смогу

Пошлю его на небо за звёздочкой
Конечно всё хуже может кончиться
Ещё один мучительный день пройдёт
И захочется, жить захочется

Пошлю его на...
Пошлю его на...

И захочется, жить захочется...

Пошлю его на...

Пошлю его на небо за звёздочкой
Конечно всё хуже может кончиться
Ещё один мучительный день пройдёт
И захочется, жить захочется

Пошлю его на небо за звёздочкой
Конечно всё хуже может кончиться
Ещё один мучительный день пройдёт
И захочется, жить захочется

Пошлю его на небо...
Ещё один мучительный день пройдёт
И захочется...

Пошлю его на небо за звёздочкой
Конечно всё хуже может кончиться
Ещё один мучительный день пройдёт
И захочется, жить захочется


Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 08, 2010, 08:10:44 am
Хубаво е да отвориш очи и да прочетеш ( или чуеш ) мили думи.
Странно е колко често ние забравяме, че сме жени, приятелки, майки.....Но когато има някой да ни го припомни, сякаш това ни плясва през врата. И се чувстваме някак си по- истински.

А вчера жената към която изпитвам най-чистата любов навърши 4 години.

Да е жива и здрава и твоята малка жена и нека вашата любов остане завинаги така чиста!
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 08, 2010, 09:49:34 am
Странно е колко често ние забравяме, че сме жени, приятелки, майки.....

След като упорито повтаряш че нямаш нужда от мъж - нормално е да забравиш че си жена  :D

И след като така и така сме почнали да се поздравяваме за празника - разгледах какви картички има в нета  ;)

Тази , която най ме впечатли е:

(http://www.bg.funnygallery.net/graph.php?id=938)

Хем поздрав , хем пожелание  ;D
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 08, 2010, 08:34:31 pm
Винаги следствието си има причина СиДи! Когато дълго време живееш с мъж, който само от време на време ( или хич ) се сеща , че има жена при себе си, ти постепенно забравяш, че си такава. А от там вече и мъже не ти се искат.
 Ставаш като някакво безполово създание.
Пък за картичката  ;D ;D ;D
Абе я дай насам банкомата!!!
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 09, 2010, 08:30:17 am
Kазах вече!
Без бой не го давам, банкомата!!!
 ;)
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 09, 2010, 09:36:30 am
Винаги следствието си има причина СиДи! Когато дълго време живееш с мъж, който само от време на време ( или хич ) се сеща , че има жена при себе си, ти постепенно забравяш, че си такава. А от там вече и мъже не ти се искат.
 Ставаш като някакво безполово създание.

Вече съм абсолютно убеден че трябва да чуя и мнението на този мъж за да ми се изясни картинката. Лично за мен подобно съжителство е меко казано непонятно.  ??? Да не говорим че не мога да свържа последния ти пост с предишните ти твърдения че те глезел, че ти ходел по задника и т.н. Дори напротив - ти каза че ти трябва мъж който да не те глези, а  този (съдейки по последния ти пост ) дори не те забелязва  ??? и въпреки всичко пак не ти е добре с него ??? Е как става това не знам  ???

Между другото би било полезно да попрегледаш една много стара тема:

http://e-therapy.bg/smforum/index.php?topic=1164.0

И ако искаш да понапишеш нещо и там ;)
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: VILLI в март 09, 2010, 11:00:51 am
Комета, много си объркана бе, мила. Защо така? Най-добре го напусни този мъж. независимо дали те глези или не те забелязва. Какъвто и да е. Просто го напусни.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 09, 2010, 11:12:00 am

Брей, CDman, ма ти си бил голям наивник...

Хем уцели десятката с банкомата, хем копаеш дупки в пясъка (ама си забравил за прилива)!!! ??? ::) ::)
Ако все още не ти е ясно, накратко: пари, money, деньги, dinero, λεφτα, argent...

Вече съм абсолютно убеден че трябва да чуя и мнението на този мъж за да ми се изясни картинката.


..или искаш да си пообщуваш с банкомат? :o

Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 09, 2010, 11:18:50 am
Оле, хора хептен се ошашавих вече. Ми СиДи, какво да дълбая още, бре човек?
Преди годинка и половина той не ме забелязваше изобщо, все зает. За тогава рекох, че бях престанала да се чувствам жена. Когато на мен вече ми стана все тая и почнах и аз да не забелязвам, той пък взе , че се обърна ( за последните месеци говоря), та стана прекалено мил, ама аз и сега пак не мога да си се почувствам такава - жена де! Защото с него НЕ ИСКАМ!
И поради тези причини, ама ай вече да не нищя, искам само една квартирка, работа, парички и никакви мъже при мен.
Па онази тема ще я прочета, може и да пиша - странно какво ли ще е мнението ми ???
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 09, 2010, 02:58:31 pm
Брей, CDman, ма ти си бил голям наивник...

 ;)

И поради тези причини, ама ай вече да не нищя, искам само една квартирка, работа, парички и никакви мъже при мен.

ОК ! И аз спирам  :)
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 09, 2010, 05:51:06 pm
Вече съм абсолютно убеден че трябва да чуя и мнението на този мъж за да ми се изясни картинката.

Само за последно да ти кажа, щот мА гложди , че пропуснах. На този мъж няма да имаш щастието да му прочетеш мнението по 2 основни причини:

1. Ако знае, ще се нацупи, че споделям неща от съвместния ни живот и ги обсъждам с хората от Нета. Самият той мрази да споделя, особено пък с непознати.
2. Дори и да попогледне, ще види че си нищим на философски теми истините за живота и ще каже, че всичко това са БЛЯ-БЛЯ, празни приказки.

Ние не разговаряме за тези неща, просто не умеем, отдавна съм се отказала.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 10, 2010, 12:10:14 am
Хммм темата току леко се открехна и вие гледате да я претупате.
Вярно тук става дума за личен проблем и ако Комета предпочиташ да оставиш пружината свита пред това да я развием и да видим колко силно ще ни удари по носа...
Канализираната еденргия е следствие. Май по-добре е да се насочим към първоизточника. Кой е той? Гневът преминаващ свободно от единия към другия партньор? Шаблонът? Поставящ рамки и ограничения...превръщащ свободата в луфтове и недостатъци.
Едното е тук и сега с тъпото усещане, че ни е кофти. Другото е било там, тогава в наивното начало.
Остава човека разпънат между тази вилка във времето.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 10, 2010, 08:02:40 am
Хектор, обясни сега по- просто, че моят мозък е доста мухлясал от липса на нещоправене.

Хммм темата току леко се открехна и вие гледате да я претупате.
Вярно тук става дума за личен проблем и ако Комета предпочиташ да оставиш пружината свита пред това да я развием и да видим колко силно ще ни удари по носа...
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 10, 2010, 08:39:59 am
Когато има натрупно желание/нежелание сме като една свита пружина. Готова за действие, но и стояща в готовност, статично. Само ако знаехме кога колко да натягаме пружината... Ако е пренатегната не е добре, ако е развита и недостатъчно свита също. Нищенето на проблемите един вид разтяга пружината и проверяваме колко и е силата, също облекчаваме точките в които се крепи да не се скапят от постоянното статично натоварване. А после може да я натегнеш отново вече с повече знание.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 10, 2010, 09:33:37 am
А после може да я натегнеш отново вече с повече знание.

И защо после да я натягаш, не разбрах? ??? Някаква необходимост или личните ти мераци?
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 10, 2010, 10:41:17 am
И защо после да я натягаш, не разбрах? ??? Някаква необходимост или личните ти мераци?
Уф... това е някаква хиперболизация на това което казах.
Натегната пружина = на човек готов за действие. Разтегната пружина = на човек уравновесен, удовлетворен на него действие не му трябва.
Но реално нещата не са толкова прости. Пружината се свива и развива постоянно.
Ако личните ми мераци представляват интерес за темата ще ги кажа с думи прости и направо. Ама се страхувам че не са.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 10, 2010, 10:44:06 am
Нещо се пооплесках с публикацията - няма как да изтривам тотално, затова да се чете по- долу! ;D
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 10, 2010, 10:44:39 am
Я да видим дали правилно съм разбрала сега. Аз съм подтисната от някакъв проблем, той ме стяга за гърлото все повече и повече, защото на този етап е неразрешим. Това е навиването на пружината. Става все по- стегната и по- стегната , защото аз трупам в себе си неизказани негативни емоции.
Намирам хора, с които мога да споделя ( независимо дали реално или виртуално ) - отпушвам се и казвам какво ми тежи. олеква ми за момента и това развива пружината до някаква степен. Този период продължава известно време, през това време се опитвам да спазвам съвети, да се настройвам положитено, нещата леко се видоизменят.
Но! Минава време, до крайно решение и развой все още не се е стигнало. Пружината отново започва да се тяга и продължава още по- силно- до точка на скъсване почти. И хоп- аз пак се бухвам да нищя кое , как и защо, белким поолабя напрежението. И това пак е до време. Цикъла ще се повтаря , докато не се пристъпи към конкретни действия, които ще доведат до баланс в състоянието на тази пружина, тоест до положение на нормална разтегаемост.
Хектор, дай оценка, правилно ли схванах? ??? ??? ???
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 10, 2010, 11:10:29 am
Май трябва да избягвам усложнени метафори ;D
Та ще карам направо.
Комета прилича много на моята жена. Открих много сходни черти та дори съм уплашен. Разбира се има и достатъчен брой тотални разминавания между нейния образ и моята жена, но като че ли по различни пътища и при двете се стига до сходна ситуация.
Моите "лични мераци" бяха да науча малко повече. Това което etherapy каза беше точно на място, но само загатва за основните неща. Трябва повече разнищване според мен. Разбира се тука е намесен личен проблем и само Комета ще реши дали иска да продължи с нищенето.
От друга страна стои "банкомата". ;D
Само стремеж към финанси ли е вградила Комета в своя шаблон? Вярно банкомата изглежда солидно, създава усещане за сигурност, тежи си на мястото независимо има ли пари или няма в него. Но това е по-скоро за да е трудно подвижен и да не го крадат лесно.

Комета, това което си разбрала ми е познато, просто "пружинната" абстракция го е провокирало без да съм искал точно това да кажа. Но... да се закача към това което си разбрала. Да, споделянето и приказките помагат, но не бива да се ползват като болкоуспокоителни. Лично аз се поставям на мястото на мъжа до теб и какъвто и да е не заслужава да живее като осъден на тайно женско съдебно заседание. Това прави ситуацията нагласена. И изхода предварително решен.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 10, 2010, 12:20:31 pm
Само да отбележа  :)

Има няколко вида пружини:

Тези действат само ако са опънати , но не и на натиск т.е.  само при определен тип въздействие усещате че имате пружина - в другия случай си е просто желязо


(http://www.prugini.com/images/products/opynovi.jpg)


Тези действат т.е. работят и когато са под натиск и когато са под опън и се стремят да запазят текущото си състояние т.е. дължина:


(http://emk-33.com/shop/image/prujina.jpg)

Ако се замислите - същото може да важи и за хората
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 10, 2010, 01:13:38 pm
CDman, недей. Стига с тея пружини, че скоро ще стигнем и до закона на Хук. ;D
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 10, 2010, 01:18:18 pm
A може и до закона на ОМ!  ;D
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 10, 2010, 01:48:37 pm
С тия пружини стана тя... една! Я да видим сега кои са две по две съвместими и кои няма как да се задействат в комплект! Като при хората!

Хектор,
ако съм мъж и жена ми е като Комета, съм я зарязал веднага! Ей сега, точно в този миг... (В никакъв случай не твърдя, че това е правилната постъпка, просто аз така бих постъпила.)

Хайде сега да разширим темата или да я обърнем малко: ЗАЩО вие, мъжете, все я карате по инерция и споделяте дните си с тези, които изпитват непоносимост към вас? Питам от чисто женско любопитство! 
И отговорът да не е: само заради децата!
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 10, 2010, 02:01:40 pm
От друга страна стои "банкомата". ;D
Само стремеж към финанси ли е вградила Комета в своя шаблон? Вярно банкомата изглежда солидно, създава усещане за сигурност, тежи си на мястото независимо има ли пари или няма в него. Но това е по-скоро за да е трудно подвижен и да не го крадат лесно.

В никакъв случай не искам да оставате с убеждението, че в образа на Банкомата виждам мъж!!!
Явно моят проблем идва от това, че явно съм от този малък процент хора, които не искат непременно да споделят живота си с друг човек. Мога да съм си самодостатъчна и щом всичко в един мъж започва да ме дразни, значи имам проблеми със съвместното съжителство. От цялата тема исках да разбера това нормално ли е, или не!
При съвсем различни обстоятелства нямаше да се получават такива драми - щях да сложа "картите на масата" и да кажа :- Ей, Кънчо ( или пенчо, станчо...) - виж кво! Не се получава, тръгвам си, няма нужда да губя твоето и моето време"!! И отдавна щях да съм приключила с нищенето и чепкането.
Да, но тук обстоятелствата са различни! Притисната съм - нямам пари , да! Зависима съм! Депресирам се, така съм непълноценна за себе си, за сина си, и за човека, който е с нас.
Наистина имам нужда да говоря, но май трябва да е с психолог. Иначе става досадно за околните.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 10, 2010, 04:22:39 pm
Хайде сега да разширим темата или да я обърнем малко: ЗАЩО вие, мъжете, все я карате по инерция и споделяте дните си с тези, които изпитват непоносимост към вас? Питам от чисто женско любопитство! 
И отговорът да не е: само заради децата!

Защото повечето жени крият това от мъжете си и го изливат само пред приятелките си. Ако го заявят в прав текст пред мъжете си (банкоматите си) мислиш ли че са незаменими  ???  То май май е по-лесно да се оплакваш отколкото да се издържаш  ::)

Бреййй - навалица бе ;)

  4 Гости, 4 Потребители
Активни потребители през последните 15 минути:
CDman, kometa, Vourga, hektor 
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 10, 2010, 04:32:53 pm

Защото повечето жени крият това от мъжете си и го изливат само пред приятелките си. Ако го заявят в прав текст пред мъжете си (банкоматите си) мислиш ли че са незаменими  ??? 

Ама аз не крия, бре! Казвам го - вече и в прав текст. Ама  пак ме търпят. И аз се чудя що?!
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 10, 2010, 04:45:52 pm
Все пак, ако някой не те понася, то се усеща, нали? Усеща се и без да ти го казват... И не става дума за колега, съсед и т.н., а за човека, с когото споделяш дните си. ???

А, иначе..., много по-лесно е да мрънкаш, отколкото да се издържаш. За туй, мисля, Комета трудно ще реализира мечтите си. Просто светът на бизнеса е мъжки и всяка жена, попаднала там поради прекалени амбиции (да е самостоятелна и еманципирана) я разглеждат само като потенциален сексуален обект или като истерична дърта кранта, когато вече й е минало времето. :o :o Към такава, обикновено, се прикрепя някой мухльо...  :( :(

    




Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 10, 2010, 04:52:50 pm
Бреййй - навалица бе ;)

  4 Гости, 4 Потребители
Активни потребители през последните 15 минути:
CDman, kometa, Vourga, hektor 

Така или иначе си обвинен, че ти плащат, за да поддържаш форума, та имам вече претенции за част от хонорара ти!!! ;D ;D ;D ;) Парите, нали  знаеш, да ги пуснеш по банкомата! :P
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 10, 2010, 05:23:41 pm
Комета, банкомата е метафора. Аз например оставям на теб да ме убедиш какво точно виждаш в него - мъж или сандък ако това има някакво значение ;D
Тука говорим по принцип, конкретните обстоятелства всеки сам ги знае за себе си. За мен поне не беше досадно, на моменти дори беше по-ефикасно от разговор с психолог. Твое решение е дали нищенето продължава и в каква насока.

Vourga, някъде спомена че си инженер. Тогава знаеш, че без инерция и движението би било коренно различно и светът би бил коренно различен. Айде да не се фокусираме върху инерцията. Аз бих употребил друга дума по-приемлива ама щом си казала "инерция", инерция да е. ;) Но ако решиш да я замениш с "мързел" съм категорично против.
Аз не съм оня общ случай. Не стоя при жена си заради купичката спагети(жена ми въобще не готви добре). Не стоя "заради децата". А живеем заедно И заради децата.
С моята жена съм минал през цялата гама на чувствата. И сме били разделени и сме бягали заедно. Доскучавали сме си и сме копнели взаимно един за друг. И не сме можели да говорим и сме споделяли ВСИЧКО включително и неудобни един за друг неща. Съпоставям я с други жени и да ти кажа в почти всички случаи печели тя.
Не е красавица, но ме привлича. Не е умна, но я има онази житейска женска мъдрост и в същото време на моменти си е направо куха лейка ;D Докарва ми комплекси за малоценност не със заплата, ами с прояви на чисто мъжество. Може да сложи в малкия си джоб един отбор по ръгби с мъжеството си и в същото време я е страх от паяци. ;D Опаа да не останете с впечатлението, че е някоя мъжкарана... - 45 кила с мокри дрехи ;D
Това е което в един форум мога да кажа, това са моите "защо"... останалото си го запазвам. Аз милото и драгото не си го сменям и за две 20 годишни.

Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 10, 2010, 06:39:13 pm
Да! Да!

Както се казваше в една стара естрадна песен: "ОБЕЩАЙ МИ СВЕТЛО МИНАЛО!"

Преди години ми звучеше абсурдно, сега не чак толкова... :)
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 11, 2010, 01:14:58 am
Vourga,
При мен няма обещания, няма и светло минало. Като казах, че съм минал през цялата гама на чувствата мисля, че стана ясно.
И... онова неистово желание да се махна... го подтиснах. Няма как да ме разбереш защо.
Пък ти ако искаш ме пиши в образа на средностатистическия мъж.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 11, 2010, 08:01:12 am

И... онова неистово желание да се махна... го подтиснах.
Как успя? Аз не мога.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 11, 2010, 09:09:07 am
Статистики не водя, ??? защото не съм от правителството! (няма кого да лъжа чрез тях).

И нямах идеята да бистрим твоя случай в дълбочина, а да поразсъждаваме защо мъжете я карат по инерция (или която там дума ти харесва) дори когато жената насреща им не ги понася...

А ти като се подтискаш, кажи ми след 20 години докъде си я докарал...
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 11, 2010, 09:55:53 am
Парите, нали  знаеш, да ги пуснеш по банкомата! :P

Айде сега  ;D банкомат  :D баба ти само с банкомати е работила  :D ;D Ей ти ги кеш (http://s2.rimg.info/cc4395aeb80d12c9b9fe7e29d94360ab.gif) (http://smiles.33b.ru/smile.38201.html) И недей да ги харчиш всички наведнъж  :P :P
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 11, 2010, 10:10:24 am
Vourga, някъде спомена че си инженер. Тогава знаеш, че без инерция и движението би било коренно различно и светът би бил коренно различен. Айде да не се фокусираме върху инерцията. Аз бих употребил друга дума по-приемлива ама щом си казала "инерция", инерция да е. ;) Но ако решиш да я замениш с "мързел" съм категорично против.

Хектор ! Нека да избягаме от севета на материалните примери и да си минем на доста по-трудно обяснимите понятия и думи.
Според мен всичко е въпрос на мотив. Всеки за да прави нещо си има мотив. Ти имаш мотив за да живеете заедно с жена ти, мъжът на Комета има мотив да живее с нея т.е. всички имат някакъв мотив. Понякога необясним за останалите но напълно достатъчен за самите тях.
Напоследък все по често испадам в недоумение за това или онова решение на един или друг човек което лично в моите представи граничи с пълна идиотия. Понякога тези хора печелят моето съчувствие и желание да им се помогне. Научавайки повече подробности обаче т.е. стигайки до опашката на крушката разбираш че в същност съчувствието ти е безпочвено. Последния пример беше когато попаднах на предаването 'емигранти' където една възрастна (53 г) жена работеше в Гърция за да  помага на семейството си. Когато в началото слушах историята на жената останах с впечатление че е мъченица и че всичко, което прави е в името на оцеляването на семейството и. И така до момента в който се разбра че е взела кредит от гръцка  банка (5000 евро) за да ожени дъщеря си ('момиченце' на 33 години) за чужденец  :o :o :o Както каза и Карбовски - тя ги кърми още .. впрочем чакай да видя дали мога да го намеря. Да - има го:
 
http://www.vbox7.com/play:e166cad4

Ами как да го кажа по-иначе - мотив. За мен идиотски, но за нея  :-\
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Gita в март 11, 2010, 12:58:25 pm
Нека се включа и аз сериозно по темата:) На Хектор му се искаше да поразнищим отношенията…  Говорим си с метафори – за банкомати и пружинки… -  но преди всичко за това, какво трябва да даде партньора и как се чувстваме ние… Затова си мисля, че ако искаме да не "претупваме нещата" (както казва Хектор), ще е хубаво да си отговорим на няколко въпроса, за да разберем най-напред, къде сме самите ние…

То е ясно, че са важни нашите желания и чувства, но има и един друг аспект:
1. Когато обсъждаме проблемите си, смятаме ли връзката си за едно цяло (мислим ли за общите проблеми на връзката)  или не можем без да делим на „АЗ” и „ТИ”?
2. Имаме ли общ интерес, общо семейно гнездо, общи цели?
3. Мислим ли за общите почивки – кога, къде и как да прекараме времето си заедно?
4. Умеем ли сме да изслушваме партньора си?
5. Способни ли сме да споделяме на партньора си за нашите проблеми, без това да звучи веднага като обвинение?
6. …
7. …

Комета, по мое мнение твоят човек те праща на лекар не защото е необходимо, а защото не си представила проблема както трябва и си създала у него (при това умишлено) погрешни впечатления. Картинката е ясна – ти не искаш да си с този човек, но по известни причини на сегашния етап не ти стиска да се разделите. Тази ситуация не е приятна, разбира се (и за двама ви), но е далеч от основно поставения въпрос в темата. Затова моят съвет е – не човъркай проблема там, където НЕ Е, защото така няма как да го решиш.

Възможно ли е, липсата на желание за секс да се дължи на хормонален дисбаланс или на други физиологични и съответно биохимични причини? Да, безспорно… Но в твоя случай се питах, при тази непоносимост към партньора, много ли ще те успокои да разбереш примерно за проблем със щитовидната жлеза? Дали това ще ти даде необходимите отговори или просто ще се зарадваш на евентуално оправдание за пред него?

А и ти често говориш НЕ за физиологична липса на желание, а за чисто емоционална:  
Цитат
…не мога да си се почувствам такава - жена де! Защото с него НЕ ИСКАМ!

Освен това често споменаваш и (финансовата) ЗАВИСИМОСТ от "приятеля" си (каквъв приятел е той?!), но дали няма някакво отношение и факта, че (преди около две години) в тази "зависимост" си се вкарала сама, по собствено желание?  Ето какво си мислех аз.

Стигаме до метафората на etherapy за шаблоните. Преди време си попаднала на мъж, устроил се  "в нормална държава", със стабилно финансово положение, изградил дом… и всичко останало…  Срещнала си този човек не случайно (!), а в процес на търсене на по-стабилен живот. Събрали сте се с него доста скоростно и без особено умуване. В последствие става ясно, че да, човекът ти е осигурил материално спокойствие (т.е., отговорил е на очакванията ти!!!), но се оказва, че не е твой тип. Шаблонът започва да се измества! Вече няма значение, дали този мъж ти предлага онова, което си търсила и което не си намирала у бившите. Предишните не са ти давали сигурност, но затова пък е имало страст.
Страст или Пари?  ::)  :)

Сещам се един скеч от Улицата:) Мая Новоселска много копнееше да отиде някъде, където е по-добре… Да отиде там – от другата страна… Пресече улицата и установи проблем: "Ами аз вече съм 'от другата страна' и сега за мене другата страна е 'от другата страна!'… " ...  ;D

Мила Комета, според мене не е малък проблема, че пружината при тебе е от много дълго време навита!
Хектор казва, че неговата връзка е преминала през всякакви състояния - то е ясно, че няма само хубаво и само лошо… Но не е тайна, че в крайна сметка е важно съотношението и баланса. А при тебе, Комета, лошото изглежда преобладава и е с твърде дълга продължителност.  Споменаваш някъде в началото на темата, че връзката ви е започнала преди 2 години. От друга страна първия ти пост тук (за съжаление в момента с изтрито съдържание), в който споделяш че не живееш добре, е от 21.12.2008г. (преди година и няколко месеца). Още от тогава е започнала агонията ти. Колко време още мислиш че можеш да издържиш при това положение на нещата, без да се разболееш?

Аз не съм оня общ случай. Не стоя при жена си заради купичката спагети(жена ми въобще не готви добре). ...
Хектор, според мене готварството не е най-първо качество и на  Vourga.   ;D  8) ...Ако тя беше чак такъв изкусен кулинар,  тогава нямаше да пише че мъжът и обича нейните спагети, а нейнотоооо...  примерно "рагу по испански" или знам ли… ;)

Както се казваше в една стара естрадна песен: "ОБЕЩАЙ МИ СВЕТЛО МИНАЛО!"

Преди години ми звучеше абсурдно, сега не чак толкова... :)

Това и аз започнах да го разбирам с времето! :) И всъщност имаше период, в който страхотно ми харесваше… а сега бих предпочела варианта:
"Обещай си светло минало."
Тъй като миналото в крайна сметка е в нашите ръце ;) ;) ;)

П.П. Колко много съм писала, без да се усетя. На това място задължително трябва да напиша: "благодаря за вниманието" на всеки, който прочете поста до края! ;)
П.П.П. Хектор, прочетох поста ти, но бързам за работа, а там компютрите нямат кирилица... Затова ще пиша най/рано утре.
Хубав ден на всички! :)
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 11, 2010, 01:00:53 pm
Мда и аз не исках да изкарвам "моя случай" в интернет форум макар и тук атмосферата да е по-предразполагаща. Но мисля, че е по-добре да се изяснят мотивите  с които участвам в дискусията и опита от който правя заключения. Моя опит е с ЕДНА жена. Нашата история е дълга и оплетена и не е същата като при Комета. Но наистина видях общи неща. Жена ми наистина изпитва някаква непонятна за мен, а и за нея самата непоносимост към мен и към мъжете. И това не е толкова явно изразено, не е постоянно, не е доминиращо. Зная какво е когато не си в разцвета на с младоста, но имаш достатъчно опит зад гърба си, когато жизнените сокове все още текат в теб, успяваш да реализираш мечти, цели. Разбираш че времето ти е ограничено и че не можеш да се разпиляваш. И в такъв един момент усещаш как силата ти се стопява заради нещо което чука мотивацията ти по кокалчетата. А ти си тук, ти си жив...
Когато отвътре започне да не ти идва, когато самия ти се инатиш и на себе си ... тогава ти се иска да те оставят на мира... Да събереш сили отново, да погледнеш света отвисоко, да почерпиш вдъхновение, желание за живот дори.
Подтискането или го правиш или не. Средния вариант е по-лош. Просто затваряш капака на тенджерата и оставяш налягането вътре да расте. Аз намерих отдушник в спорта. И не съжалявам. Миналото лято ми казаха че съм имал тяло като на 18 годишен ;) Т.е. 20 годишните са малко старички за мен ;D И ги оставям само да се облизват наоколо...
CDman виждаш нещата точно, понякога ги казваш точно и в същото време ги оставяш леко да се плъзнат така че да не нараняват и без това нарaнените ни душици ;D
Когато човек сам е направил избора си, сам трябва да си понася последствията.

Накрая ше отвлека вниманието от моите проблеми с един стих от Висоцки:

Так оставьте ненужные споры -
Я себе уже все доказал :
Лучше гор могут быть только горы,
На которых никто не бывал!


 PS: Gita докато се натуткам с поста си видях че и ти си публикувала. Добре дошла в дикусията :)
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 11, 2010, 02:01:20 pm
Хубав пост Гита ! Но искам да наблегна на нещо, което споменаваш в началото.

Цитирам:

Говорим си с метафори – за банкомати и пружинки… -  но преди всичко за това, какво трябва да даде партньора и как се чувстваме ние…

И в разрез с изброените по-долу точки ще кажа какво навява в мен тази фраза.

Напоследък (а и много преди това ) се начетохме на изисквания на жени към партньорите им или евентуалните такива. То и кастинг като брадърския да направите едва ли ще попаднете на подобни мъже. Дори и Комета , която иначе не иска мъж споделя в продължението на темата на Пилигрим, а именно

http://e-therapy.bg/smforum/index.php?topic=2016.msg6166#msg6166

че видите ли ако мъжът така и така то жената така и така - демек дайте ни това, което искаме , а ние ще ви дадем това, което можем. Това, което пропускате обаче (съзнателно или не) е, че ние мъжете ви оценяваме не през вашите очи, а през нашите си и ако ни посрещнете със списък с изисквания, които трябва да удовлетворим естествената наша реакция е да ви наврем в носа подобен списък, който пък вие трябва да изпълните. Ако не ви харесва - ще си намерим партньорка, която не иска нищо от нас (но го лапа още от вратата) и на нея ще отдадем вниманието си, грижите си, парите си и каквото се сетите.  ;D Подобно развитие на ситуацията никак не е приятно и почти никога няма желаните резултати. Един партньор може да даде всичко, което искате от него - разковничето е в подхода ( Вилли  ;) ) към него. Трудно е да се направи но от личен опит ще ви кажа че угаждайки на партньора, можете да постигнете много повече от изисквайки от него. Сами ще се сетите защо  ;)
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 11, 2010, 03:30:13 pm
Не сме само ние (т.е. вие)

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2830931

Цитати от статията:

 "По-рано за хората беше по-лесно да създадат семейство, защото родителите им помагаха при намирането на брачен партньор, понякога дори ги принуждаваха да се задомят.

Днес обаче не е така. Младите имат голям избор, в който обаче не могат да преценят какво точно искат", обяснява директорът на училището Етсуко Сатаке.


Училището в Токио отворило врати преди месец и вече има 30 редовни ученички. Записали се и тридесетина мъже, но много малка част от тях посещават курсовете.

Средната възраст на курсистите е 30 години.


"Търся си съпруг, който да печели повече от 100 хил. долара годишно, да не ме кара да живеем с родителите му и да се грижи добре за мен", не крие 32-годишната Меи Ода. Самата тя работи в юридическа кантора.

Коментар от Симон (мъж предполагам):

Меи Ода --- 32-годишната мома, непорочна, с претенции !
Продължавай с вибраторите, не се занимавай с щуротии !


Какво да кажа повече  :o

Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 11, 2010, 11:27:32 pm
:D ;D Ей ти ги кеш (http://s2.rimg.info/cc4395aeb80d12c9b9fe7e29d94360ab.gif) (http://smiles.33b.ru/smile.38201.html) И недей да ги харчиш всички наведнъж

Да, да, като баба и аз кеш ги предпочитам! И валутата не е лоша! ;D


Ауауауау, забелязаха другите, че добре плащаш и ... голямо писане е паднало!!!  :o :o :o



Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Gita в март 12, 2010, 12:34:05 am
Ауауауау, забелязаха другите, че добре плащаш и ... голямо писане е паднало!!!  :o :o :o  

Е  па вие що решихте, че всякой само за пари мисли? ;)… Недейте така… -  хора разни, свят голям... Аз за чест и за слава писах,... за вас не знам...  :) 8)

Жена ми наистина изпитва някаква непонятна за мен, а и за нея самата непоносимост към мен и към мъжете.

Хектор, възможно е съпругата ти да е намекнала, от къде идва "непонятната непоносимост", а ти да си нямал "ушо" за тези неща… Проблемът е (и това го мисля съвсем сериозно), че ние често чуваме САМО нещата, които ни се иска да чуем, и пропускаме онова, което действително ни се казва… Споделям го от личен опит, но и по принцип съм на мнение, че не рядко основният конфликт в отношенията е грешната комуникация…

Даже (за да разведря обстановката;) си спомням, че преди време на немския книжен пазар излезе един речник: "Немски – жена,  жена – немски: Бърза помощ за безпомощния мъж". Без майтап, това книжле счупи рекордите по продажби… Не след дълго се появи и отговора: "Немски – мъж, мъж – немски: Да разберем мъжа - лесно и просто"…  (А явно автора от мъжки род се заигра, защото сега се среща и варианта: "Жена – немски, немски жена 2: За напреднали")

Ето снимков материал, ако не вярвате:  ;D
(http://media.buch.de/img-adb/05801304-00-00/langenscheidt_deutsch_frau_frau_deutsch.jpg)   (http://www.pasajeslibros.com/images/portadas/9783468731112.jpg)

Хммм... ... Дааа... ...
... .... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
...
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 12, 2010, 08:50:50 am

Хектор, възможно е съпругата ти да е намекнала, от къде идва "непонятната непоносимост", а ти да си нямал "ушо" за тези неща… Проблемът е ...

Ех, писахме, писахме и пак до там стигнахме: жените намекват, а не казват направо, а мъжете слушат, но не чуват...

И си намекват жените, намекват си, противоположният пол дава вид, че слуша, ама не; докато един ден си го каже жената директно (както иска CDman) и тогава мъжът се стряска и си казва: "Какво пък й стана на тая сега, досега всичко си беше ок?!?"
И като не може да си отговори на въпроса, тъй като нищо не е чул от намеците, праща жената на лекар, какъвто е случаят на Комета.   :(
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 12, 2010, 09:50:42 am
Намеци, намеци, намеци...
Пароле, пароле, пароле...
Признавам нямах ушо. Трябваше да ме халосат с един тежък чук по главата за да ми се отпушат ушите. И това ли беше начина???
Да намеци има, но акцентите са доста изместени... Според мен са изместени от невежество най-вече, после от заблуди, от блудстване между изкушения, от изопачаване...
Пример:
Жена ми се подтиска и почва да ми таранисва да сме се махали от тая скапана държава(б.а. България). Да ама аз съм обиколил половината свят и знам, че където и да отида, проблемите ще си ги занеса и там със себе си. Освен това клишето "тая скапана държава" директно задейства у мен автоматично пренасочване към блатото на национално недоволните хора. Да оставим настрана, че ако тук в България не можем да се справим, в по-уредена страна само ще прикрием проблемите, ще ги позамажем, ще освободим пространство за нови заблуди. Докато не си ударим носа отново в стената на по-широките граници и не разберем, че всъщност това което ни пречи е превръзката на очите.
Да има много ушна кал в нашите мъжки уши, но според последните лекарски препоръки, редовното чистене носи много повече проблеми като опасност от разраняване и последващи инфекции. Да не говорим, че ударът с тежък предмет по главата е един екстензивен метод за отстраняването и.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 12, 2010, 10:15:04 am
И си намекват жените, намекват си, противоположният пол дава вид, че слуша, ама не

Айде моля  ;) и вие се правите на ударени и недоразбрали ако ви изнася. И за да не съм празнословен - случка от студентския ми живот.

Няколко месеца прехвърчаха хормони между мен и една омъжена колежка и веднъж като по поръчка я срещам близо до квартирата - сама  ;)
- Искаш ли да поем по едно кафе в квартирата ? - питам аз с блеснал поглед.
- Защо в квартирата ? Не може ли в барчето ? - прави се на недоразбрала тя  ;D
- Защото в барчето няма да можем да правим секс - уточних аз  ;) :P :P

Познайте къде 'пихме кафе'  :P :P :P :P
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Gita в март 12, 2010, 11:35:56 am
Жена ми се подтиска и почва да ми таранисва да сме се махали от тая скапана държава(б.а. България). Да ама аз съм обиколил половината свят и знам, че където и да отида, проблемите ще си ги занеса и там със себе си.

Напълно съм съгласна с тебе, че човек където и да отиде, ако не е решил проблемите си, ще си ги "носи със себе си" …
Понякога обаче хората просто не се чувстват добре в ситуацията, в която живеят, и имат нужда от промяна – на работното място, на жилището… може и на държавата… Така, че едно такова "разнообразяване" определено би могло и да помогне…  Освен това, Хектор, ти си обиколил света и си направил своя опит… Сега искаш от нея просто да приеме твоето мнение… Не че не може, но не е ли по-добре да си говорите за тези неща… да я убедиш…  (или тя тебе  ;D) …Едно време получих съвет, който не мога да забравя: "Умната жена прави така, че нейните думи да излязат от устата на мъжа" (т.е., той да е убеден, че той е взел решението.. )… Малко е странно да ти давам на тебе същия съвет, но… Опитай… ;)

По отношение на чужбина… Някои хора тук знаят, че понякога изпадам в носталгични настроения… Много си ми харесва България! И винаги съм се самоопределяла като патриот… Но понякога абсурдите в тази държава ми идват в повечко. Хубавите неща се размиват на фона на тъпотиите… И определено ми е мъчно от това… В момента съм доста активна в опитите да променим някои абсурдни точки от Семейния кодекс, затова имам и малко по-голям допир с институциите, с обществените настроения…  Ако знаете, колко често ми е идвало да се откажа… Засега не съм... :)

Познайте къде 'пихме кафе'  :P :P :P :P

Сиди, ако щеш вярвай, но нe се сещам... И съм много любопитна да науча...  :)

И си намекват жените, намекват си, противоположният пол дава вид, че слуша, ама не; докато един ден си го каже жената директно (както иска CDman) и тогава мъжът се стряска и си казва: "Какво пък й стана на тая сега, досега всичко си беше ок?!?"  

Колко точно казано!  :)
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 12, 2010, 11:37:00 am
В КВАРТИРАТА, РАЗБИРА СЕ! :P :P :P

А ПОЗНАЙ ЗАЩО? :P ???
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Gita в март 12, 2010, 11:43:51 am
...
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 12, 2010, 12:09:53 pm
По отношение на чужбина… Някои хора тук знаят, че понякога изпадам в носталгични настроения…

Сложи на видно място голям портрет на Бойко Борисов  ;D и носталгичните ти настроения драстично ще намалеят.

А за историята с колежката  ;) - избощо не пихме кафе  ;D т.е. пихме но на другия ден в барчето на ВМИ 8)
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 12, 2010, 12:15:22 pm
Τъкмо се чудех дали изобщо сте пили кафе!!!!!! ;D ;D ;D (в квартирата, де) ....
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 12, 2010, 01:29:15 pm

А ето и нещо за размисъл:

„Както справедливостта, така и любовта изискват любов към истината и налагат търсенето на истината.
Без истина любовта стига до сантименталност. Любовта става една празна черупка запълвана произволно. Този е фаталният риск за любовта в една култура без истина. Тя е в плен на чувства и на временни мнения на субектите, една дума, с която се злоупотребява и е погрешно разбрана, докато започне да означава обратното”.


Приятна събота и неделя! :)
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 12, 2010, 03:33:09 pm
Аха !! ??? Значи това е като онова но не точно като онова а като другото, което изобщо не прилича на това, и малко напомня за онова ???   :D
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 12, 2010, 03:40:41 pm
Докато аз тук работя върху себе си, вие сте писали, писали.........и то станало много забавно. Тъкмо бях решила да спирам с тръшкането.

СиДи, Хектор, я кажете вие като мъже , ако взема и река директно :
"Миличко, предполагам знаеш че не те обичам, пък и от идеята да правя секс с тебе направо  ми се повръща, НО тъй като ти си много свястно момче, затова вярвам че ще ме издържаш докато си намеря работа и си стъпя на краката, пък тогава с чиста съвест ще ти бия шута."

дали този мъж би ме разбрал по- правилно и какви биха били последствията???

Гита, благодаря и на теб, че се включи в темата! Да, проблема ми е от доста време, миналата година бях доста емоционално нестабилна, помня историята с изтритите постове ;D
Сега съм доста по- уверена в себе си, защото мога вече да контактувам с хората и знам какво да правя, независимо какво се случва.

А относно това :

Освен това често споменаваш и (финансовата) ЗАВИСИМОСТ от "приятеля" си (каквъв приятел е той?!), но дали няма някакво отношение и факта, че (преди около две години) в тази "зависимост" си се вкарала сама, по собствено желание?  Ето какво си мислех аз.
Никога не съм знаела как ще понеса нещо, което ми се случва за пръв път. И още от първите ни срещи бях предупредила човека, че с финансовата зависимост няма да свикна. Може би и в това е корена на всичко - след повече от 10 години самостоятелен живот и с дете, ами няма как после да ми хареса постоянно и за всичко да казвам " Може ли да ми дадеш пари за да подстрижа детето" , или да му купя нещо, да напазарувам и така нанатък. Ами унизително ми е. Чувствам се като абсолютно безполезна твар, която само харчи, а все още нищо не изкарва. И за сметка на това се отблагодарявам с домакинстване.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 12, 2010, 03:46:52 pm
СиДи, Хектор, я кажете вие като мъже , ако взема и река директно :
"Миличко, предполагам знаеш че не те обичам, пък и от идеята да правя секс с тебе направо  ми се повръща, НО тъй като ти си много свястно момче, затова вярвам че ще ме издържаш докато си намеря работа и си стъпя на краката, пък тогава с чиста съвест ще ти бия шута."

дали този мъж би ме разбрал по- правилно и какви биха били последствията???

Ако го кажеш на мен - ще ти намеря квартира и ще ти помогна да си изнесеш багажа. Не за друго а защото съм 'свястно момче'.

А като си говорим за причини и следствия да ти кажа - ако жена ми не прави секс с мен една година - и аз ще започна да се държа като приятеля ти. Та смятай !
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 12, 2010, 04:38:24 pm
Ами нали директно трябвало? Пък излиза, че ако е съвсем директно, ще ни изстине мястото. Обърках се вече >:(
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Vourga в март 12, 2010, 05:17:19 pm

Ако го кажеш на мен - ще ти намеря квартира и ще ти помогна да си изнесеш багажа. Не за друго а защото съм 'свястно момче'.

Така де, директните приказки, водят до конкретни действия!  ;D

Аха !! ??? Значи това е като онова но не точно като онова а като другото, което изобщо не прилича на това, и малко напомня за онова ???   :D

Така де: секс, бира, секс, бира, секс, секс, бира, секс...... (все пак сексът заемаше повечко място!) :P :P :P

Ееех, любов ли бе, да го опишеш!!! ;D
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 12, 2010, 05:27:04 pm
Ще те търпя докато си намериш подходяща работа, но ще започна да водя самостоятелен живот. Разбирай ще си каня момичета в къщи. Ще излизам и ще се прибирам когато реша. Ще се държа възпитано с теб и особено с детето.
Но да ти кажа това го казвам след като трябваше да премина през моя личен ад. Ако ми се стовари изведнъж и аз бих бил объркан. За това си трябва или време или много откровен и решителен разговор.

Това беше директния ми отговор, а сега кратък коментар...

А защо въобще да го казваш? Така казано звучи като предрешена ситуация. Все едно си решила предварително и това е... Освен това в посланието има редуване от лека подигравка към тънка заплаха. Да, изглежда (за теб) това е директно изразяване на това което те тресе в момента. Ама какво толкова е направило това свястно момче, че предизвиква такива емоции у теб???

Имаше една притча в която при един владетел дошъл ясновидец и владетелят поискал да узнае какво го чака в бъдеще. Гадателят погледнал и му казал: "Виждам че всичките ви деца ще умрат преди Вас. Ще ги погребете и ще останете сам."
Разстроил се владетелят. И в пристъп на гняв наредил да обезглавят гадателя.
За да разсее мрачните мисли, които го налегнали, заповядал да намерят най-способния гадател и да му го доведат.
Довели му най-способния сред способните. Владетеля пак поискал да узнае какво ще бъде бъдещето му.
Погледнал ясновидеца и казал директно: "Ваше превъзходителство чака Ви дълъг живот, ще надживеете всичките си деца и ще живеете дълго след тях."
Това се харесало на владетеля. Успокоил се. Зарадвал се и заповядал богато да възнаградят този гадател.
...
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 12, 2010, 05:34:12 pm

А ето и нещо за размисъл:

„Както справедливостта, така и любовта изискват любов към истината и налагат търсенето на истината.
Без истина любовта стига до сантименталност. Любовта става една празна черупка запълвана произволно. Този е фаталният риск за любовта в една култура без истина. Тя е в плен на чувства и на временни мнения на субектите, една дума, с която се злоупотребява и е погрешно разбрана, докато започне да означава обратното”.


Приятна събота и неделя! :)


Vourga, цитирам тук отново този пост за да не го затрупват последвалите постове...
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 12, 2010, 06:30:22 pm
Vourga, много красиви думи, но няма да коментирам. Тотално не разбирам любовта вече. Затова си мълча!

Благодаря ви, мъже , че бихте постъпили джентълменски и няма да проявите физическо надмощие ( както доста мъже биха сторили). Естествено, че аз никога няма да кажа истината  по такъв начин, бе хора! Все пак имам малко мозък в главата си.

Хектор, между другото ситуацията е подобна, човека не води момичета в къщи, но си чати до среднощ. И аз знам за това, защото той дори не си прави усилията да чисти компа после............ама да не задълбавам. Пародия на връзка сме ние, пародия!
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Gita в март 12, 2010, 07:59:23 pm
Гита, благодаря и на теб, че се включи в темата! Да, проблема ми е от доста време, миналата година бях доста емоционално нестабилна, помня историята с изтритите постове ;D
Сега съм доста по- уверена в себе си, защото мога вече да контактувам с хората и знам какво да правя, независимо какво се случва... ... ...

Извинявай, станало е недоразумение. Не съм искала в никакъв случай да наблягам на това, от колко време имаш проблема...- само споделях мнение в разни поски...   Относно зависимотта... просто исках да кажа, че тя е въпрос на личен избор.

Цитат
И още от първите ни срещи бях предупредила човека, че с финансовата зависимост няма да свикна.
Добре, разбирам те за това... Но не ми е ясно, как тогава според тебе би трявало да изглеждат нещата в идеалния вариант? Каква би била алтенативата? И какво конкретно се изискваше от твоя приятел, за не си зависима?

Vourga, цитатчето е много хубаво, но и доста философско затуй не е ясно, ако вземем да го нищим, дали няма да стане досадно...  ;)
И все пак... В текста се засягат все фундаментални понятия - любов, истина...
     "Без истина [....] Любовта става една празна черупка запълвана произволно..."
Но какво е истината? Дефиниции за истина колкото щеш... и за любов също... Четейки цитата например разбираме, че е взет от някой религиозен текст:
     "[Любовта е] В ПЛЕН на чувства и на  ВРЕМЕННИ мнения на субектите"
Ясно е, от кое понятие за "истина" е изхождал автора... Но нашето понятие кое е?   :)

Ох, ще спирам да пиша, че съм на работа и щъкам по една електронна клавиатура...
Приятни събота и неделя!
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 12, 2010, 08:25:53 pm
И какво конкретно се изискваше от твоя приятел, за не си зависима?

Нищо, абсолютно нищичко не съм изисквала. Просто копнеех още от първия ден тук да започна работа. Това ми стана фикс идея, но виждам, че изобщо не е толкова възможно, колкото мислех.
Отивам да чета за Сатурновата дупка, след месец остарявам, изпадам в още по - голяма душевна криза, от това ще да е!
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: hektor в март 12, 2010, 08:55:16 pm
Vourga, цитатчето е много хубаво, но и доста философско затуй не е ясно, ако вземем да го нищим, дали няма да стане досадно...  ;)
Стига да не залитате в спорове и дефиниции... ;D
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: Gita в март 15, 2010, 11:13:16 am
Vourga, цитатчето е много хубаво, но и доста философско затуй не е ясно, ако вземем да го нищим, дали няма да стане досадно...  ;)
Стига да не залитате в спорове и дефиниции... ;D

Аааа, аз всъщност само исках да кажа, че ще ни е трудно с "размислите на тема" ;), тъй като текста едва ли е взет от светска литература...
Според мене в горе изложения цитат понятието ИСТИНА просто е = БОГ. Причината да мисля по този начин бях описала с големи букви... Беше нещо от рода на:
"В ПЛЕН на ВРЕМЕННИ чувства"...
Та, заменете в цитата думичката "Истина" с "Бог" и ще разберете, какво имам в предвид... ;) ;) ;)

Хубав ден от мен!  :)
 
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: CDman в март 15, 2010, 11:31:54 am
Благодаря ви, мъже , че бихте постъпили джентълменски и няма да проявите физическо надмощие ( както доста мъже биха сторили). Естествено, че аз никога няма да кажа истината  по такъв начин, бе хора! Все пак имам малко мозък в главата си.

Не забравяй, че всеки от нас говори за себе си, а  между другото - последното изречение от поста ми (предния) прочете ли го ??? или деликатно си замълча  ;)
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в март 15, 2010, 03:04:04 pm
Не забравяй, че всеки от нас говори за себе си, а  между другото - последното изречение от поста ми (предния) прочете ли го ??? или деликатно си замълча  ;)
Деликатно си мълча! Както си мълча и за това:

Хектор, между другото ситуацията е подобна, човека не води момичета в къщи, но си чати до среднощ. И аз знам за това, защото той дори не си прави усилията да чисти компа после............ама да не задълбавам. Пародия на връзка сме ние, пародия!
Защото разбирам последствията. Или трябва да мълча, или трябва да правя насила нещо, което не желая.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: nadygala в април 14, 2010, 03:12:53 pm
Комета, аз имах абсолютно същия проблем на твоите години. Дразнеше ме натрапчивото присъствие на мъжа ми. Мечтаех да съм на спокойствие със сина си. Да живея без да съм непрекъснатао заедно с него. Той да си има мъжки занимания и да ме остави на мира поне за малко. Сега проплаквам, че умирам от самота. Това ли е цената на нашата свобода. Разбирам те прекрасно какво чувстваш. Но къде е спасението. Дали ако се насилиш ще свикнеш. Това ли е брачното съжителство. Свикване и насилие над себе си.
Титла: Re: Непоносимост към противоположния пол
Публикувано от: kometa в април 16, 2010, 02:40:14 pm
Дали ако се насилиш ще свикнеш. Това ли е брачното съжителство. Свикване и насилие над себе си.
nadygala, понеже не искам още да дълбая по темата, ще ти кажа само , че няма ли ЛЮБОВ МЕЖДУ ДВАМА ДУШИ, всичко между тях впоследствие става насила. И тогава съжителството се превръща в бреме, а свиква този, който може да го носи.