e-therapy.bg

Форуми => Любов и интимно партньорство => Темата е започната от: tonus в юли 26, 2006, 05:32:30 pm

Титла: изневяра
Публикувано от: tonus в юли 26, 2006, 05:32:30 pm
Какво да правя,не чувствам вина,а изневерявам с най добрия си приятел на човека,който обичам...Всъщност всичко започна след завръщането му от чужбина,не се бяхме виждали дълго време и при първата ни среща усетих привличане,каквото не съм си и представяла,че може да съществува.Той е наш общ приятел,заедно сме преживели много трудности и хубави моменти през последните 7 години.Никога не съм имала скрити намерения към него,а както сме си и говорили впоследствие,и той не е имал към мен.Не мога да си обясня защо се случва всичко това-виждаме се насаме,правим любов,крием се.В един момент се случи така,че се озовахме тримата,заедно с моята половинка в неговото легло.Беше прекрасно..Някъде бях чела,че нещо,което се случи веднъж може и да не се повтори,но нещо което се случи 2 пъти,ще се потрети и т.н.Така стана наистина,тази тройна игра се случва вече няколко пъти,а междувременно се виждаме и насаме-рядко разбира се.Не знам как ще продължи всичко..Дайте ми съвет или просто споделете мнение..Не искам да загубя никой от двамата,и никой не искам да изгуби мен-като приятел или като партньор.Благодаря Ви!
Титла: Отговор
Публикувано от: etherapy в юли 27, 2006, 10:59:57 pm
Връщайки се от чужбина Вашият общ приятел е бил новото и интересно нещо, което е имало притегателна сила. Той е близката и позната свежест, която при това не е и толкова рискова за връзката Ви, колкото би била една друга забежка. Ако тази ситуация удовлетворява и трима Ви, то можете да я изживеете, но с ясното съзнание, че в определен момент или ще трябва да избирате, или нещата сами ще поемат по своя логичен и естествен ход. Избора явно за момента сте направили и тримата и отговорността за събитията носите не само Вие.
Титла: blagodarq
Публикувано от: tonus в юли 31, 2006, 05:44:23 pm
Благодаря на e-therapy! Ще се радвам и на други мнения,защото сигурна съм,че това не се случва само на мен.Засега историята продължава,но мога да кажа,че ни се отразява много добре.С моята половинка сме изключително близки,а така не сме се чувствали отдавна. Благодаря още веднъж,радвам се,че ви има!
Титла: отново съм аз
Публикувано от: tonus в септември 19, 2006, 02:36:38 pm
Здравейте! Всичко при мен продължава да се развива...не знам дали това е правилната посока.Объркана съм,понякога плача,но не със съжаление за случилото се,а точно обратното...С другия човек,когато сме насаме разбира се сме много близки и се разбираме без думи,усещаме желанията си и всичко се получава от само себе си..Говорим за ситуацията,но в крайна сметка ршаваме,че и на двмата ни харесва и продължаваме,защото не става въпрос само за секс,а както мислим и двамата имаме и чувства,които обаче не могат да бъдат определени.Тримата не сме имали интимни отношения скоро и не вярвам,че това ще се случи отново,всъщност нищо не се знае.А с приятеля ми сме също в добри отношения,понякога усещам обачече докато се любим мисля за другия,но това пък ми въздейства много възбуждащо.Това не е винаги разбира се.Мисля и за двамата,но в крайна сметка осъзнавам,че съм много силно привързана към половинката си.Нямам сила да се променям,а понякога човек има нужда от радикални промени в живота си.Моля за съвет отново,не мога да говоря с друг на тази тема,защото всичко,както се досещате е една голяма тайна.Благодаря!
Титла: Отговор
Публикувано от: etherapy в септември 21, 2006, 08:42:08 pm
Явно е дошъл момента, в който усещате нужда от по-конкретни отношения, стабилност и яснота. Все пак двойната игра уморява и емоционално и физически. Трябва да признаете пред себе си какво наистина искате, кое е по-важно за Вас, какво Ви носи по-голямо удовлетворение...? Можем да Ви поканим на разговор тук в директна сесия с психолог.
Титла: Blagodarq Vi za nasokata
Публикувано от: tonus в октомври 05, 2006, 04:30:54 pm
Blagodarq Vi! Zasega mislq,che ste uspeq da se sprawq s problema si,zastoto naistina sednah i pomislih.Dosega dejstwah impulsivno,otdawah se na momenta i qvno ne prezenqvah kakvo prichinqvam naj veche na sebe si.Osaznah,che edna vryzka ne moje da bade idealna,kato nashata dosega.Malko ste se otklonq,no mislq,che e vagno-nie ne sme se karali prez wsichkite tezi godini,ne sme se razdelqli,ne sme si povishavali ton,prosto vinagi sme namirali reshenie,vsichki ni kazvaha kolko idealna dvojka sme.Moje bi tova sastoqnie,tazi idealnnost me e podtiknala kym vsichko,koeto se sluchi,neznam dali sam prava..Nie sme hora,a horata greshat i chrez opita si prodyljavat napred.Dano mislq v pravilnata posoka. Ste opitam s pologitelnata si naglasa da razvarga situaciqta i ste spodelq..Obestavam,che ako usetq,che ne moga da se spravq sama ste Vi potyrsq!Blagodarq Vi oste vednaj,zastoto naistina pomagate na horata! Iskreno vasha:tonus P.S.Sajalqvam che pisha na latinica,no nqma instalirana BP
Титла: Отговор
Публикувано от: etherapy в октомври 06, 2006, 01:20:35 pm
Благодарим Ви за обратната връзка. Тук бихме искали да добавим, че не бива да се страхувате от решенията си. Вие сама ги взимате и тук няма грешни или верни-има само такива, които са в унисон с времето и потребностите Ви.
Титла: Обещах,че ще споделя...
Публикувано от: tonus в октомври 30, 2006, 05:47:48 pm
Здравейте, чувствам се уверена в това,което правя,чувствам се добре, а и хората около мен,тези,които обичам и на които държа усещат това.Преоткрих любовта си,има моменти,в които се чувствам като 16 годишна тийнеджърка открила голямата си любов...С приятеля ми сме щастливи,намираме радоста и в най-малкото,наистина има разлика в отношенията ни отпреди няколко месеца.А за връзката си с другия човек реших,че няма смисъл да продължава повече.С него не сме говорили,но сме си дали знак,с което оставаме приятели,каквито сме били и преди,колкото и банално да звучи.Така се бяхме разбрали в самото начало на цялата история. Вече съм по-спокойна,това,което преживяхме тримата е опит,който няма как да натрупаш,ако не преживееш всичко лично.Скоро прочетох една мисъл на Оскар Уайлд за изкушението,много ми хареса-За да убиеш изкушението трябва да му се отдадеш.Само думичката трябва не ми допада,но явно понякога е полезна. Благодаря Ви още веднъж! Т.
Титла: Отговор
Публикувано от: etherapy в октомври 31, 2006, 11:04:10 am
Искрено Ви благодарим за обратната врзка:) Желаем Ви още по-прекрасни мигове, много удовлетворени желания и изживяни изкушения:)
Титла: изневяра
Публикувано от: chancy в май 04, 2007, 02:34:46 pm
Здравейте.От дълго време се ровя в интернет,за да намеря точно вас.Много съм отчаяна,и ще ви бъда много благодарна ако успеете да ми помогнете.Аз съм омъжена от 3 години.3 месеца след сватбата ми, се влюбих в един мой колега.Работехме заедно в една фирма.От начало не ми правеше впечатление,но той ме беше харесал.Започна все по често да идва при мен,говорехме си дълго,умееше да прави комплименти,за пръв път в живота си говорех с кавалер.Но не това ме накара да се влюбя в него.По това време мъжът ми замина в чужина за няколко месеца,и ние започнахме да се виждаме.С всяка изминала среща аз се влюбвах вси повече в него.Заричахме се че като се прибере съпругът ми,ще приключим всичко веднага.Да-той се прибра след два месеца,но ние не само че не приключихме,а взе да става по сериозно.Мъжът ми започна да се усеща,идваше без предупреждение в работата,чакаше ме вечер за да види с кой с тръгвам....Но не можа да ме "хване".Стана така,че трябваше да отсъствам от работа за една седмица и като се върнах..той беше напуснал.Не можех да повярвам!След това той дойде и каза че е напуснал заради мен,че така ще го забравя и той мен и ще приключи всичко.Е,от тогава се изминаха 2 години,а аз не спирам да мисля за него.Постоянно го сънувам,и за минута не ми излиза от ума.На няколко пъти се засичахме,но не смееме да се погледнеме,аз съм все с мъжа ми.Моля ви дайте ми съвет,какво да направя,аз няма да го забравя-това са 2 години.Какво да правя-дали да се свържа с него и да се видим или да оставя времето да заличи спомена за него....след 20 год.Моля ви помогнете ми
Титла: Отговор
Публикувано от: etherapy в май 04, 2007, 08:07:50 pm
Ясно е, че човек не може да бъде господар на емоциите си, но може все пак да погледне отстрани себе си и да намери рационалния път до безконтролното и мъчително състояние. Този фатален мъж е дошъл на подходящото време в подходящия момент, както се казва. Запълнил е дефицитите от галантно отношение и едва с неговата поява, Вие сте разбрала , че имате нужда точно от това. Запълнил е липсите на внимание, на нежност...Щом като продължавате още след 2 години да мислите за него, значи тези дупки в интимния Ви живот не за попълнени! В лучая, Вие сте толкова объркана, че на драго сърце бихте приела почти всеки съвет, който би Ви дал значим за Вас човек и който би Ви се сторил облекчаващ. Ние тук няма да Ви дадем готова рецепта! Как ще минете през това състояние ще бъде Ваш избор, но преди да го направите е редно да си отговорите на въпроси като: Кое не върви в брака ми? Какви са причините за това неудовлетворение? До колко аз съм уверена, че не намирам желаните черти за мъж в собствения си съпруг? Дали не идеализирам другия, поради разтояние и забрани?..... Има и куп други въпроси, след които ще дойде и реалното действие. Затова Ви каним на разговор он-лайн. Възползвайте се от безплатната сесия, която подаряваме на нашите клиенти.
Титла: изневяра
Публикувано от: chancy в май 04, 2007, 11:00:45 pm
Наистина съм много щастлива от бързия отговор.Благодаря.Аз бях на 19 години когато се мъжих.Мъжът ми е с 5 години по-голям от мен.Не мога да кажа,че това ми се случва защото на времето съм нямала приятели-напротив.Просто в мъжът ми се влюбих силно и за 4 месеца се оженихме.Не мога да кажа,че го познавах добре.Между мъжът ми и другото момче има много разлики и аз ясно ги виждам.Мъжът ми е груб,мил и нежен е само в леглото,за разлика от другия.Той е направо неуписуем.В началото на нашия съвместен живот,не мога да кажа,че сме имали големи проблеми.Карали сме се,но го считах за нормално.Нямаме деца,аз не искам.От известно време го отбягвам и в леглото,защото си мисля само за другия.Просто не го искам.Всяка нощ преди да заспя мисля само за него.На моменти ми е идвало на ум какво ще стане ако се разведа.И дали ако го направя другият ще ме приеме отново.Само мога да кажа,че чуствата на другия бяха много силни преди.Сега не знам.Той е свободен и може би има друга..незнам.Не намирам особени проблеми в семейството ми,но може би не ги виждам а да има такива.На кръстопът съм голям.Чуствата отвътре ме изяждат,не ми дават мира.С най-голямо удоволствие ще ви пиша on-line,но незнам къде и как
Титла: Отговор
Публикувано от: etherapy в май 08, 2007, 10:22:30 am
За да говорите он-лайн с психолог е необходимо само да се регистрирате през login на заглавната страница на сайта и влизайки в своята потребителска страница да вземете безплатната си сесия, която да запишете в удобно за Вас време. Всичко е описано-нужно е само да следвате стъпка по стъпка указанията.
Титла: изневяра
Публикувано от: tonus в май 11, 2007, 11:42:37 am
Здравей chancy,искам само да ти кажа,че преди да вземеш някакво решение за живота,защото в този труден за теб емоционален момент то ще бъде точно такова,погледни себе си и ако можеш си отговори на въпроса:Обичам ли се?Опитай да откриеш това,което наистина те радва.Другият мъж е далеч от теб,ти си го представяш,сигурна съм,представяш си как имате общо бъдеще и всичко е прекрасно...Може и да е така,но може и да не е..За да намериш нещо,трябва да го потърсиш..Потърси в съпруга си онези черти,които ти липсват,може просто да са скрити,той не може да знае,какво мислиш ти,трябва да има диалог.Аз също понякога мисля за връзката,която изживях/ме.След последния път,когато съм писала тук се случиха и други неща,т.е. сме имали отново близки отношения...тримата,но вече го приемам по друг начин..щом се случва,значи си го предизвикал по някакъв начин,няма нищо случайно в този живот,просто е трудно да го разберем. Пожелавам ти успех,искрено ти го пожелавам и искам да ти кажа,че можеш да се довериш напълно на специалистите тук,защото наистина си разбират от работата!
Титла: :)
Публикувано от: etherapy в май 11, 2007, 12:39:35 pm
Изключително радостни сме, че потребителите на форума се подкрепят взаимно. Благодарим на Тонус и за хубавите думи и за обратната връзка, която ни дава за развитието на ситуациите около нея.
Титла: изневяра
Публикувано от: chancy в май 14, 2007, 09:18:47 pm
Наистина съм много благодарна за отговорите.Накарахте ме да се замисля за това,дали наистина съм влюбена в това момче и дали си заслужава да си разваля брака заради него.Не мисля.По скоро вече мисля,че сама си втълпявам тези неща,сама предизвиквам тези чуства,мъжът ми не ме е лишил от нищо.Е не може да бъде кавалер като другия-не на всеки му се отдава,но открих тези дни качества у съпруга ми,които преди не бях виждала.Наистина вие много ме успокоихте,и най-важното накарахте ме да се замисля за някои неща и да проумея,че има начин другото момче да го забравя.Все още не съм го забравила,но знам вече,че има начин.Наистина съм ви много благодарна.Дано по често се срещат хора като вас.
Титла: Отговор
Публикувано от: etherapy в май 15, 2007, 12:20:46 pm
Желаем Ви да съхраните този поглед над ситуацията и да развивате взаимоотношенията с партньора си в хармония и без колебания.
Титла: м/у двама
Публикувано от: megi2007 в януари 09, 2008, 12:25:23 pm
Като прочетох твоите притеснения, вълнения ,чувства имах усещането че това е моята история.Аз съм омъжена от 7г. с 2деца и преди 5г.се влюбих в приятел на мъжа ми и то как се влюбих!Обичам мъжа си ,а си мисля за другия ,дори нямам желание да правя секс с мъжа ми ,а той е най-милия и любвеобвилен човек и въобще не го заслужава.Другият мъж по нищо не превъзхожда моя,дори в леглото,но умирам да съм с него.как да се справя с тази буря в душата си -незнам.Нямам сили да напусна мъжа си ,нито да прекратя другата си връзка
Титла: Към Меги2007
Публикувано от: CDman в януари 09, 2008, 01:55:40 pm
Направете тройка. :!: Така ще удариш с един куршум 2 заека … даже 3. Първо мъжа ти ще те напусне или поне няма да има нищо против да го напуснеш. Второ – ще си развалят приятелството и няма да имаш угризения, че спиш с негов приятел. Трето – ще се отдадеш изцяло на пет годишната ти връзка, която по традиция ще ти омръзне след 2 години и ще се влюбиш в някой от неговите приятели. Като си помисля най-зле ще е за децата но след като 5 години лъжеш баща им – явно не ти пука много за тях. Впрочем и двете ли са негови :?: …. Само питам.. :?
Титла: Отговор
Публикувано от: etherapy в януари 09, 2008, 07:23:03 pm
Здравейте! Колкото и прекрасни да са емоциите и пълноценни да са изживяванията, в тази ситуация, сама сте усетила, че идва момент, в който трябва да се направи еднопосочен избор. Отлагането му или влизането в половинчати варианти, води до нагнетяване на доста голям обем напрежение, тревожност и последствия не само за един или двама участници в събитията. Трудно е да се с съпоставят бурните емоции и рационално осмислената вече връзка. Всяко от тези "притежания" си има своите притегателни сили, затова и много хора във Вашето състояние отлагат за доста дълъг период справянето и решаването в коя посока да поемат. В този смисъл се пораждат доста по-тежки последствия, които се оценяват едва от величината на изминалото време, но които в настоящето емоциите маскират... Няма да даваме рецепти, готови теории и прогнози-всяка връзка има свой живот.. Ако имате възможност, възползвайте се от своя безплатен час тук, за да обсъдите със специалист проблема.
Титла: изневяра
Публикувано от: chancy в януари 10, 2008, 04:29:57 pm
Здравейте отново.Дълго се залъгвах,че чуствата ми към другия са изчезнали,в месеците в които бях в чужбина дори бях сигурна,че напълно съм го забравила,бях се поуспокоила.Прибрах се декември и като го видах!.......Всичко наново-чуства,страст,копнежи..И лъжи към съпруга ми.Другия също има силни чуства и може би това е най-лошото.Не мога да се откажа,непосилно е за мен.Не споделям мнението на cdman,любовта не пита зает ли си,свободен ли си.Тя те връхлита без да иска мнението ти.Не мисля че megi2007 не обича децата си,или не се грижи за тях,нито към съпруга си,просто как да ви кажа-не може да се обясни,най-добре знае този който го е изживял.
Титла: изневяра
Публикувано от: Missi в януари 10, 2008, 05:06:42 pm
Била съм в подобно положение. То се случва както на жени, така и на мъже, и в общи линнии и двата пола имат еднакви терзания, но ги преживяват и споделят по различен начин. Изводите, които аз за себе си си направих: - влюбването не е еднократен акт, дори при любовта от пръв поглед. Когато някой ни хареса на пръв поглед, обикновенно сме мотивирани да продължим да развиваме контакта си с него. Житейският ни опит е достатъчен оринтир в такива случаи и нещата могат да бъдет спрени и насочени в по-подходяща посока още на този етап. - когато прескочим момента да се спрем овреме, това е сигурен знак, че нещо ни липсва - било то във връзката, която имаме в момента, било то вътре в нас. - има случаи, когато човек е надраснал значително нивото на партьора си и сегашната си връзка и е готов (и търси, дори и да не го осъзнава в даден момент) следващото ниво. В този случай, изборът е между познатото, но недостатъчно и новото, но обещаващо. В никакъв случай не е лесен, и ще има засегнати, но е избор. - ако не това е случаят, отново се връщаме към липсите; една двойка обаче винаги има възможности да попълни тези липси (пък дори и с помощта на приятели и терапевти), стига да има желание за това и да осъзнае къде точно се крият те, от какво са породени. Моето заключение е че, човек може добре да анализира чувствата си и да прецени какво точно не му достига и с какво някой друг така силно го привлича. Установявайки това, може да прецени дали иска и може да попълни липсите чрез работа в настоящатат си връзка или иска да зареже всичко и да се впусне в ново приключение. Факторите, които влияят на решението са индивидуални за всеки и с различна тежест за всеки конкретен случай. Доброто познаване на себе си обикновенно се оказва ключа към развитието на това положение в удовлетворяваща ни посока.
Титла: ..........
Публикувано от: CDman в януари 11, 2008, 09:54:03 am
Най-лесния начин да накараш една жена да те се влюби лудо в теб е да я чукаш когато тя знае, че не може да те има. Ако хипотетично си представим че разменим мъжете и любовниците на горе пишещите блогърки ситуацията ще се повтори но наопъки. Ще се чукат по задължение с любовниците си и ще си мечтаят за съпрузите си. Кой каза че мъжете били безчувствени,а жените нежни и раними ??!!
Титла: изневяра
Публикувано от: megi2007 в януари 11, 2008, 10:32:43 am
Не е вярно ,че жената се влюбва в чуждия,защото не може да го има.Аз например мога да съм с него през 2-3дена ,но не ми е омръзнал.Ако някога си обичал ще знаеш че любовта те връхлита и нищо рационално не може да те спре,това не се контролира, не се планира.Разликата според мен м/у мъжете и жените в изневярата е ,че една жена ,ако не е курва изневерява с чувства,а мъжете -за бройката
Титла: изневяра
Публикувано от: piligrim в януари 11, 2008, 08:47:50 pm
chancy & megi2007 Винаги съм си мислил, че едно от най-лошите неща, които могат да се случат на човек е... да му се сбъднат всички мечти и фантазии... Особено фантазиите! За повечето мъже поразголената жена е значително по-възбуждаща от напълно голата... За жените не зная. Предполагам, че няма голяма разлика. Cdman както обикновено е директен но прав! Ако човек непрекъснато си мисли, че има някой по-добър за него въпреки, че "обича" и "уважава" настоящия си партньор най-вероятно ще му се наложи да се изправи пред нелицеприятната истина, че е "изпуснал питомното за да гони дивото"... Все си мисля, че жена или мъж изневерявайки по този начин - чрез продължителна връзка с чувства - всъщност се страхува точно от това. Лично на мен ми е трудно да си представя как е възможно да се изпитва любов към двама различни човека...? Любовта - поне така, както я разбирам аз - би трябвало да изключи подобна възможност. Привличане, секс, страст, чувство за вина. Това да! Но любов...? Едва ли! Наистина ли някой би казал, че е нормален и естествен риска да причини огромна болка на човека, който твърди, че обича и от когото смята, че е обичан...? Извинете ме за израза, но мисля, че това е извратено! Да обичаш означава да си загрижен, ангажиран и себеотдаден, а не да си вириш краката/пениса с някой чужд/чужда! Според мен първото, което трябва да направите за да решите проблема е да поговорите НАПЪЛНО ОТКРОВЕНО сами със себе си. Задайте си въпроса: Защо съм със съпруга си и защо искам да бъда с другия? След това си дайте сметка готови ли сте да изтърпите унижението, когато извършеното излезе наяве. Можете ли да посрещнете вероятните последствия. И най-вече къде мислите, че ще се намират любовниците ви, когато бурята дойде... До вас? Или някъде „на сухо”... Дали те биха свързали живота си с жена способна да изневери на човек, който „обича”... И дали когато им се кълнете в любов няма да си задават въпроса „До кога ли...?” (в случай, че са ви приели разбира се...). Не зная дали някоя от вас някога е преживяла изневяра от човек, който искрено е обичала... Щом вършите всичко това предполагам, че не. Съпрузите ви може да не са страхотни като любовниците, които имате но... наистина ли заслужават ТОВА? Вие самите заслужавате ли го? Щом все пак изпитвате някакви скрупули едва ли сте от така наречените „фатални жени”... И на двете ви ще кажа: Нямате си и най-малката представа какво е това ЛЮБОВ! Точно толкова, колкото „приятелите” на съпрузите ви си нямат представа, какво е ПРИЯТЕЛСТВО! megi2007!
Цитат
Обичам мъжа си, а си мисля за другия, дори нямам желание да правя секс с мъжа ми, а той е най-милия и любвеобилен човек и въобще не го заслужава. Другият мъж по нищо не превъзхожда моя, дори в леглото, но умирам да съм с него. Как да се справя с тази буря в душата си – не знам. Нямам сили да напусна мъжа си, нито да прекратя другата си връзка.
Хайде сега си представи как този мил и любвеобилен човек разбира за това, което вършиш. Представи си как се сгърчва от болка и обида. Как целия му свят се срива... И след като си, си представила всичко това кажи, че го обичаш...! Искрено се съмнявам съпругът ти да има враг, който може да му причини това, на което си способна ти (и "приятелят" му)! chancy
Цитат
...просто как да ви кажа - не може да се обясни, най-добре знае този който го е изживял.
Дано никога не разбереш, колко си права... (за справка – горния абзац). А и не винаги, но често, забранения плод се оказва горчив... И въпреки, че се повтарям (за десети път :wink: ) и на двете ви препоръчвам внимателно да прочетете подписа ми. Може би ще ви наведе на някои размисли...
Титла: изневяра
Публикувано от: megi2007 в януари 12, 2008, 02:42:06 pm
Всичко което казваш е точно така .В това няма никакви съмнения,аз мисля по тези въпроси вече 5г.,но до отговори не стигам.Знам,че всичко е въпрос на нагласа ,но това ,че ще спреш да се виждаш с някого не значи ,че ще го забравиш.Аз два пъти съм прекратявала връзката си -единия път за 1,5г.другия път за1г.,но през това време нищо не се промени в чувствата ми.Напротив станах много нервна,мислих си много повече за този мъж,изпитвах нужда да го виждам,макар че не ми липсва секс.Ако беше само страст мисля че тя щеше да премине ,особено след две такива дълги раздели.Много пъти си казвам край-дотук ,моето място е при мъжа ми,но как да изтръгна от ума и сърцето си мислите за другия?Знаеш ли какво е до болка да искаш да бъдеш с някого?
Титла: Re: ..........
Публикувано от: tonus в януари 13, 2008, 02:29:40 pm
Цитат на: "cdman"
Най-лесния начин да накараш една жена да те се влюби лудо в теб е да я чукаш когато тя знае, че не може да те има.
Cdman, това ми хареса...в моята ситуация първо се появиха чувства,неопределени..не любов, може би привличане, нещо различно..които доведоха до интимни отношения.А какво ще кажеш за обратната ситуация, когато мъжът знае,че не може да бъде с дадената жена, дали говорим пак за същото. А за ситуациите около chancy и megi2007 ще се повторя с преден мой пост,но:погледни себе си и ако можеш си отговори на въпроса:Обичам ли се? Това е важно,а не фантазиите за живот с другия или по-лошо за двойна игра от ваша страна.Това уморява..Попитайте се защо всъщност сте с вашите съпрузи и отговори от типа на заради децата или не ми се развежда не приемам.. А относно:
Цитат на: "cdman"
Направете тройка. :!: Така ще удариш с един куршум 2 заека … даже 3. Първо мъжа ти ще те напусне или поне няма да има нищо против да го напуснеш. Второ – ще си развалят приятелството и няма да имаш угризения, че спиш с негов приятел. Трето – ще се отдадеш изцяло на пет годишната ти връзка, която по традиция ще ти омръзне след 2 години и ще се влюбиш в някой от неговите приятели. Като си помисля най-зле ще е за децата но след като 5 години лъжеш баща им – явно не ти пука много за тях. Впрочем и двете ли са негови :?: …. Само питам.. :?
много ме разсмя,да знаеш..В тройката няма нищо лошо,всичко зависи от партньора.Разбира се в повечето български семейства това се възприема за нещо срамно и извратено.Ако е така и при вас cdman e прав :lol: ,но в другия случай..Първо мъжът ти ще е щастлив, че може да се разтовари по един различен начин,без да се страхува от реакцията на жена си :D Второ - няма да си развалят приятелството,напротив, могат да си имат повече доверие.Трето - не препоръчвам ,а само споделям :D
Титла: изневяра
Публикувано от: piligrim в януари 13, 2008, 04:20:53 pm
megi2007 Да! Зная! За съжаление в твоя случай нямам добър съвет, който да ти помогне. Всъщност зная какво и как но мисля, че на теб няма да ти свърши работа. От моя гледна точка единственото, което можеш да направиш е да се подготвиш за момента, когато всичко това ще излезе наяве. Колкото и да подхранваш илюзията, че много, ама много внимаваш и няма начин да те хванат, тези неща имат свойството да излизат на бял свят по най-неочакван начин. Съжалявам! По никакъв начин не мога да те оправдая но се чудя, защо по дяволите се обричаш на страдание вместо да потърсиш Щастието... piligrim
Титла: Re: изневяра
Публикувано от: CDman в януари 14, 2008, 11:03:14 am
Цитат на: "megi2007"
Много пъти си казвам край-дотук ,моето място е при мъжа ми,но как да изтръгна от ума и сърцето си мислите за другия?Знаеш ли какво е до болка да искаш да бъдеш с някого?
Уважаема Меги2007! За сетен път нарушавам принципа си да не взимам навътре проблеми чието решение е много близо до ума, но явно прословутата тръпка е доста силен наркотик и така ти е замъглила съзнанието че нямаш почти никаква реална представа за решението. Тъй като усещам че и сега думите ми няма да бъдат изтълкувани правилно минавам възможно най-директно към решението на проблема. Следващия път когато се видите с въпросния господин използувай момента когато устата ти е свободна и му кажи, че мислиш да се пренесеш да живееш при него заедно с децата. Подозирам, че ще зависне като китайски сървър. Изчакай го известно време да се осъзнае преди да ти отговори. Най-лесния начин да се измъкне е да те попита дали това е шега. Ако искаш наистина да разбереш какво си за него кажи му, че не е след което внимателно го изслушай. От отговора му ще разбереш много неща. Като мъж ще ти отговоря че е много по лесно някой друг да храни жената и двете и деца а аз само да я ‘клатя’. По стечение на обстоятелствата имам представа колко струва издръжката на такова семейство и колко ‘мъж’ трябва да си за да чукаш на аванта. Това е. Айде успех. Надявам се няма да споделиш резултата, но аз не бих се обидил.
Титла: изневяра
Публикувано от: Missi в януари 14, 2008, 11:22:27 am
Меги, Щях да ти предложа да се поровиш малко в себе си и да видиш какво толкова те привлича към "приятеля" на мъжа ти. От опит знам, че тръпката наистина е в нас и зависи основно от нас, и Е напълно постижима с дългогодишния ни партньор :) Щях също да предположа, че ще ти е по-лесно да ровиш и по-бързо ще стигнеш до резултат с помощта на терапевт, но не разчитай да стане за 2 сеанса!! Обаче, това, което cdman предлага е много по-бърз и на практика безплатен начин!!! Отговорите на "приятеля" ще ти свършат много повече работа от догатките - твоите и на терапевта. Нищо няма да загубиш, ако зададеш тези въпроси, напротив - ще намериш ОТГОВОРИ! Успех!
Титла: изневяра
Публикувано от: megi2007 в януари 14, 2008, 03:28:39 pm
Благодаря ви за съветите,но аз няма как да пробвам варианта с пренасянето при другия,защото той е женен.Аз дори съм сигурна че ако живея с него няма да съм щастлива,защото той е женкар и аз и сега си знам че не съм единствена,но не ме питайте какво правя тогава с него.Този мъж така е влязъл под кожата ми че или съм голяма глупачка да съм с него,или твърде много го обичам. Според вас как една жена да е сигурна че един мъж я обича ?
Титла: изневяра
Публикувано от: Kori в януари 14, 2008, 03:49:17 pm
Според мен, един мъж те обича, ако щади достойнството ти - в най-общия случай. Ако с него се чустваш унизена, принудена, самотна, недооценена - този мъж вероятно също те обича, но не колкото обича себе си!!!!!!! Понякога егоизма им е по-силен.
Титла: изневяра
Публикувано от: Missi в януари 14, 2008, 04:10:28 pm
Съгласна съм с Kori. Меги, запиши си няколко сеанса при психолог; очевидно е че нямаш желание и сили да се действаш сама. Ако наистина искаш да решиш проблема и да се отървеш от натрапчивите си "чувства", терапевт може да ти помогне. Ако очакваш някой да те подкрепи или осъди, да те успокои, че "нищо лошо" не правиш или да потвърди съмненията ти, това няма по никакъв начин да ти помогне да си решиш проблема. Не това е смисъла на форума. Хората тук споделят личното си мнение и човек може да почерпи различни гледни точки, ако иска, но в някои случаи това не върши работа (примерно, защото човекът не иска). Тогава е най-добре да си поговори с психолог.
Титла: изневяра
Публикувано от: piligrim в януари 14, 2008, 07:52:19 pm
Както казва cdman: ПРОСТО НЯМАМ ДУМИ...
Титла: изневяра
Публикувано от: empress в януари 14, 2008, 09:27:23 pm
Мила Megi2007, щом
Цитат
той е женкар и аз и сега си знам че не съм единствена
, има ли значение дали те обича?! Е, ако ти е толкова важно да знаеш по какво по принцип се познава дали мъжът те обича, вгледай се в поведението на съпруга си. То сигурно изобилства от отговори на този въпрос. Както Cdman каза някъде, един мъж не кръшка на жена си, защото другата му дава повече, а защото иска по-малко от него. Ако поискаш повече от извънбрачния си възлюбен, наистина ще разбереш колко го е еня за теб. Друг е въпросът, че ти вече си адски наясно с отговорите, та нема и файда да го тестваш. Достатъчно ясно виждаш ситуацията и според мен не си правиш илюзии. Ясно ти е, че работата отдавна е опряла до личния ти избор, но ти си предпочиташ да си стоиш парализирана и да отлагаш решението. Не, хич не си мисли, че нямаш сили! Човек винаги има сили да иде на зъболекар, докато кариесът е малък, но най-често чака раздиращата болка да го събуди от ленивата му кома. Гледай "Мостовете на Медисън", ако не ти е попадал вече. Може да си намериш нещичко в него.
Титла: изневяра
Публикувано от: megi2007 в януари 15, 2008, 10:05:23 am
Благодаря на всички за мненията.При мен проблема не е ,че не мога да прекратя връзката си.Напротив чисто физически аз мога да спра да се виждам с този човек,но как да го "изгоня" от мислите и сърцето си.Мисля си ,че всичко е до настройка и внушение и се опитвам да се убедя че това което изпитвам не е любов ,а страст и че тя ще отшуми ,ако не се виждаме ,но не намирам вътрешен покой.В главата си ,в мислите си аз продължавам да "изневерявам "на мъжа си.Това ме побърква,незнам как мога да изпитвам такова голямо желание да бъда с този мъж,дори когато ме е разочаровал с нещо,държи ме примерно месец и след това пак изпитвам огромна нужда да го видя.Като казвам нужда нямам предвид чисто физ.контакт,а дори само да го видя, да си говорим.
Титла: ..........
Публикувано от: CDman в януари 15, 2008, 10:40:11 am
Мдаааа .... лошо !! :? Много лошо. Искаш, но не можеш или можеш но не искаш ... сложно. :( Това че ти е влязъл под кожата е ясно - вагината е вътрешен орган. Останалите начини за правене на секс също са своего рода подкожни. Спасение няма ... впрочем ... ЕВРИКАААА!! :D Господина е женен !!! Как не ми дойде на акъла до сега ??!! Ново предложение ! Разкажи на жена му всичко. Ако и тя ти е приятелка ще си споделите по приятелски. Ако не е - ще те разбере като жена! Тя ще свърши всичко вместо теб! :wink: А на бас !! 8)
Титла: изневяра
Публикувано от: Missi в януари 15, 2008, 11:31:16 am
Меги, ще си позволя да бъда рязка този път, защото очевидното не стига до теб. Ти бъркаш понятията - любов, страст и пр. Нито иде реч за любов, нито за страст. Това, което търсиш в този човек е нещо съвсем друго, но не е моя работа да ти го назовавам. Просто ти е по-удобно да го назоваваш с доволно познати имена. Всеки средно добър психолог може да ти помогне да видиш, това, за което сега си затваряш очите. Опитай с няколко сеанса; със сигурност при теб ще има добър резултат, защото е нещо доволно просто, не е болка за умиране и вероятно е доста близо до повърхността. Но разговори с приятелки няма да го изкарат... Твоят проблем е именно, че не можеш да прекратиш връзката си с човека! "връзка с човек" е многопластово понятие с богато съдържани за разлика от "връзка за обувки"; то може да включва и физически контакт, но това е далеч по-рядко срещан вариант. Връзката с човек се осъществява на ниво мозък и емоции. След като продължаваш да насочваш мислите си към даден човек, ти продължаваш да "подклаждаш" връзката си с него! Съжалявам, че се повтарям, но един психолог може да ти помогне да видиш именно "котвите", които те приковават към този човек и бъди сигурна, че те не са обусловени от човека, а единствено от теб. Веднъж като ги видиш, ще разбереш, че нямат общо нито с любовта, нито със страстта, а с някакви твои недостици (в смисъл, на емоции, които ти липсват). Тогава ще можеш да видиш и пътища как да попълниш липсите без да изпадаш в крайности и да се самозаблюждаваш. Мисля, че минималната цена за час при психолог е 30 лв., но остава въпросът как да намериш подходящият за теб. Сама можеш да си направиш сметка дали да ползваш услугите на сайта. Другият вариант е да грабнеш семейството и да се изнесете на достатъчно далечно място, за да не можеш да се виждаш с въпросния физически. Новото място и всичко, което следва, ще изтънят и скъсат тази "връзка". Този вариант обаче е значително по-скъп и по-неудобен от терапевта, а и на практика няма да реши същинският проблем, просто ще измести фокуса.
Титла: Отговор
Публикувано от: etherapy в януари 15, 2008, 01:06:10 pm
Здравейте отново megi2007! "Човек е щастлив, когато следва емоциите си". Това е мъдрост, която в днешно време трудно можем да прилагаме безрезервно. Има социални условности, има морални норми, има лични задръжки, куп странични фактори... Да, но човек е много по-устойчив, спокоен и справящ се, когато може да стигне до причините, които са го въвели в конкретна ситуация, когато има съзнаване за факторите, които са в основата на емоциите, колебанията или объркаността му. Не всичко е случайност и необясними емоции. В този смисъл, за да се стигне до това, което описвате, трябва да има начало, движеща причина-една или няколко, стабилизиращи моменти, и търсене.. Има защо да сте толкова дълго време в тази дилема!
Титла: изневяра
Публикувано от: gazelka в януари 20, 2008, 01:27:15 pm
Здравейте на всички които в момента сте на темата.Аз имам 6г.връзка с мъж,който е от типа "женкари",от типа мъже ,които ако им падне нещо чуждо не прощават.Това за мен е много болезнено ,но се чувствам пристрастена и обсебена от този човек ,до такава степен ,че му прощавам всичко и продължавам с него.Всъщност аз само веднъж съм го хващала да ме лъже,че е зает да се видим в момента ,а всъщото време го видях да се прегръща с едно момиче.Това беше преди 2м.и нито той ,нито аз търся някакъв контакт.Но на 7.01 той имаше имен ден и аз му се обадих да му чиститя той се държеше така сякаш нищо не беше се случило.Незнам какво да правя неискам да оставя просто така да приключи тази връзка,защото обичам този мъж,но и не искам да бъда една от всичките му жени.Обръщам се към мъжете пишещи тук-обяснете ми мъжката психика,могат ли хем да държат на една жена и хем да и изневеряват,дори и само за спорта
Титла: изневяра
Публикувано от: piligrim в януари 20, 2008, 02:27:50 pm
gazelka Отговорът е много прост. Ако държиш на някого - не го нараняваш! Мъжете (с някои изключения - едно от които ти пише в момента) далеч не влагат толкова много чувства във връзките си, колкото жените. Особено в извънбрачните. Някои от тези женкари дори преспокойно заявяват, че обичат жените си и факта, че правят секс с други (предимно омъжени) жени... НЕ Е ИЗНЕВЯРА... А казват, че жените имали оплетена логика... :? Препоръчвам ти да прегледаш тази тема: http://e-therapy.bg/forum/viewtopic.php?p=2577#2577 и най-вече последните постове на empress.
Титла: изневяра
Публикувано от: Missi в януари 21, 2008, 09:42:45 am
piligrim ти е отговорил много точно! Мъже тип "женкари" просто имат объркани понятия и нужда непрекъснато да се доказват, което пък говори за проблеми в самите тях на доста по-базисно ниво. Жените, които не могат да се откъснат от такива мъже, въпреки, болката, която те им причиняват, имат нужда от този душевен мазохизъм. Нещо като да се удряш с камък по главата заради удоволствието, което изпитваш когато болката от един удар премине и преди да последва следващия. Също сигурен знак, че нещо със собствената оценка не е наред... Повечето хора са доста мързеливи и рядко желаят да направят нещо за себе си, дори когато могат. Затова има достатъчно психолози, готови да свършат работата на мързеливите срещу съответно заплащане. Вариантът никак не е лош, напротив, сто пъти е за предпочитане пред това да не правиш нищо; но си е въпрос на личен избор...
Титла: Отговор
Публикувано от: etherapy в януари 21, 2008, 12:56:38 pm
Здравейте gazelka! На основния въпрос за разгадаването на мъжката психика: Отговора не може да е еднозначен. Няма как да сложим етикет с качествата, инструкциите за употреба и знак внимание при неправилна експлоатация! Формирането на личностните характеристики при всеки човек зависи от семейството и моделите в него, от средата и поведението, което тя е изисквала от човека за успешно справяне и адаптиране.. Като съотнесем това към конкретната ситуация на женкаря, може да видим какви ли не вариации, довели го до подобно поведение. По-важно е, защо Вие обичате този мъж? Какво Ви дава той, кое е отключило тази "пристрастеност и обсебеност"? Какви са мотивите на прошката, ако осъзнавате, че не сте удовлетворена? До къде стигат здравите чувства..? Каним Ви на разговор в безплатната Ви сесия, за намерите нужните Ви отговори и да се погрижите за себе си.
Титла: ..........
Публикувано от: CDman в януари 21, 2008, 02:33:35 pm
Риторичен въпрос ! Защо жените имат много правилен поглед върху нещата ако става въпрос за други жени, а когато трябва да решат собствените си проблеми или проблемни връзки взимат решения, които не би взела и блондинка с комоцио? Да не е виновна пак 'тръпката'? А ??!!
Титла: ..........
Публикувано от: CDman в януари 21, 2008, 03:46:28 pm
последно обръщение към МЕГИ2007. Уважаема Меги! Похвално е че вече 5 години успяваш да поддържаш връзка с двама мъже, които са приятели без да разбере съпруга ти. Последния ми съвет към теб е - прекрати я докато не сте се "издънили" защото издъните ли се ........ бедна ми е фантазията. Пак ти казвам не бих се ангажирал толкова ако нямаше деца. Всеки родител плаща за собствените си грешки, а децата плащат и за двамата родители. Ако и сега не се замислиш - отказвам се. :?
Титла: изневяра
Публикувано от: megi2007 в януари 21, 2008, 05:16:06 pm
Скъпи CDman прав си че ако ме хване мъжа ми не просто ще ме бие примерно ,той ми е казвал ,че ще ме убие и аз вярвам че в яда си може да го направи.Знам че ще го заболи не толкова от изневярата,колкото от човека с когото го правя.Но бъди откровен и кажи ти никога ли не си изневерявал на жена си,никога ли не си чувствал ,че определена жена за теб е много повече от бройка?Всички сме много компетентни в съветите към другите ,кое трябва и кое не,но като ти дойде на главата положението е съвсем друго.Преди аз бях най-големия противник на изневярата и винаги казвах-кой аз да изневеря,никога!Но ...ето какво ми поднесе живота-изпитание с което се боря,защото аз наистина искам да прекратя тази връзка,но незнам коя болка е по-силна в мен ,дали тази,че не съм единствена за любовника си или тази че повече няма да бъда с него.Ясно ми е че тази връзка е компесаторен механизъм,за някаква емоционална липса и като си помисля единственото което ми липсва е страст към моя мъж-аз никога не съм го желала(дори в най-влюбените си години)така както желая другия мъж.
Титла: изневяра
Публикувано от: Missi в януари 21, 2008, 05:33:05 pm
От последния пост на Меги2007 разбирам, че си търси оправдание за постъпката, а не решение... Ами какво да кажа, CDman го е казал вече - на никой не му пука какво прави Меги2007 с изключение на съпруга й. А когато на него му запука, ще го отнесат съвсем невинни децата им... Ако човек не е открил сексуалността си овреме, понякога са получават и такива ситуации, за които Меги2007 говори. Но и това си има решение. Ако на човек не му се занимава сам да го търси, психолози има достатъчно...
Титла: ..........
Публикувано от: CDman в януари 22, 2008, 10:14:19 am
Dear megi2007! Както обещах няма да ти казвам какво да правиш, но ще отговоря на въпроса ти т.е. на въпросите ти. Почти всички жени с които съм бил са били за мен повече от бройки. Имаше и ‘бройки’ ама бяха по-скоро чесане на краста след дълги периоди на суша отколкото ей така за бройката. Изневерявал съм на гаджетата си, но на жена си не съм. Получавам от нея всичко което желая което е добра причина да не се впускам в подобни авантюри, а и съм бил с достатъчно жени за да кажа че нито една жена не би могла да ми покаже нещо ново. Изневерявал съм на гаджетата си. Даже исках да си легна със сестрата на едно гадже за да и ‘върна’ за унижението да си легне със съквартиранта ми но онази не се нави, което не беше голяма загуба ако ме разбирате. Даже веднъж се чукахме 6 месеца с приятелката на едно от гаджетата ми за което и тогава и сега не съжалявам. Първо заради гадния начин по който ме заряза за да ‘помогне’ на един наркоман да ‘влезе в правия път’ и второ защото мацката си струваше. Гаджето и беше някакво разлигавено детенце с много пари и малка .... (така каза тя). Аз бах на 23 тя на 18 смятайте. Меко казано не ни стигаха нощите за всичко което искахме да правим. Не съжалявам изобщо за това, но се опитвам да се поставя и на мястото на приятеля на мъжа ти. Аз лично не бих си позволил да преспя с жената на мой приятел нито пък с приятелка на жена ми (не че са грозни - напротив ). Първо защото приятелите ни ( истинските ) са много малко и второ защото не бих могъл гледам в очите партньорите им. Ако не познавам партньорите им може да се случи – не казвам голяма дума, но приятел, бизнес партньор дори клиент с който си стискаме ръцете и вазимно си поддържаме бизнеса ........ не е за мен тая работа. Помня още лафа че ‘заради женски полов орган не ставай женски полов орган’ който има десетки потвърждения в реалния живот. Спирам до тук защото мисля, че и това което съм написал няма да намери ‘почва’ при теб.
Титла: изневяра
Публикувано от: megi2007 в януари 22, 2008, 03:31:54 pm
CDman,след като никога не си бил в моята ситуация,защо даваш съвети?Мненията ти са на база как трябва да бъде ,кое е редно,разумно,правилно......Но там където има чувства рядко има рационални решения.Като гледам на всички коментарите май освен на tonus на никой друг не му е ясно за какво става въпрос,просто защото не сте го преживели
Титла: ..........
Публикувано от: CDman в януари 22, 2008, 04:50:38 pm
Уважаема Меги 2007! Не съм бил в твоята ситуация, но вЕрвай ми – не искам и да съм. Сигурно ще ми кажеш и това, че не съм изпитвал любов като твоята през живота си. Трябва да благодаря на съдбата, че ме срещна с човек като теб за да разбера, че никога през живота си не съм обичал истински. Да! Права си, че точно такава любов не съм изпитвал но ако за да я изпитам ще трябва да пикая на жена си и на децата си – не искам и да изпитвам. Сигурно и много от хората четящи тези редове също не са изпитвали подобни чувства. Мислиш ли, че ще се впуснат в подобни авантюри загърбвайки семействата си ? Може и да е за добро че си тук и споделяш чувствата си белким и ние прихванем нещичко от “истинската любов” която изпитваш към онзи мъж. А аз си мислех, че обичам жена си вече 10 години! Глей ти как съм се заблуждавал ! Ивъъъъ!! Ам сиа ??!! :shock:
Титла: изневяра
Публикувано от: megi2007 в януари 22, 2008, 06:07:29 pm
Няма нужда да иронизирош думите ми.Просто при теб силните чувства съм към тази към която трябва-жена ти.Ти можеш ли да се "програмираш" и да носочиш чувствата си към друг човек ,без до го чувстваш-не,нали.Защо смесвате постоянно отношението към съпруга и отношението към децата?Аз лъжа съпруга си-да ,но никога не бих си изоставила децата и да "забегна" с чуждия.Точно вероятността да загубя децата си би ме отказала от другия мъж.
Титла: изневяра
Публикувано от: etherapy в януари 23, 2008, 01:06:19 am
Любовта е нещо за което няма точна дефиниция, категоризация, няма точни параметри и стандартизация - тя не е нито 1см=10мм., нито 1кг.=1000гр. Тя не може да бъде премерена, нарязана и раздадена на всеки според това колко си е поръчал и иска да "закупи" . Всеки мери любовта с неговия си 'аршин', а колкото човеци- толкова 'аршина'. :)
Титла: изневяра
Публикувано от: Missi в януари 23, 2008, 09:54:38 am
Въпреки че въпросът за "програмирането" е кам cdman, аз мога да отговоря - тъй като обичта включва в себе си желанието, да, напълно е възможно човек да се "програмира", особено лесно става "програмирането" към някой, който така или иначе обичаш, но нещо ти липсва. Всичко е въпрос на гледна точка, а именно тя може да бъде съзнателно променена. Не теоритизирам, говоря от личено опит, като съзнавам, че не всеки би имал желание за такава промяна и не на всеки му се заниманава. Но точно това му е хубавато: въпрос на личен избор е и нищо повече! :)
Титла: изневяра
Публикувано от: piligrim в януари 23, 2008, 01:35:46 pm
Меги Проблемът ти е, че толкова време си вярвала и се самоубеждавала, че любовникът ти е единствения мъж, който може да ти даде това от което се нуждаеш, че си започнала сама да си вярваш. Приеми това твърдение не като нападка, а като извод. Ако е истина, че обичаш съпруга си можеш да получиш същите изживявания и с него. Само трябва да си го позволиш! Въпреки твърдението ти, че си влюбена в любовника си, аз оставам с впечатлението, че всъщност става дума за секс и най-вече за секс. Той не е влюбен в теб. На него не можеш да имаш доверие. Но въпреки всичко го желаеш? Не ти ли хрумва, че си попаднала в капан, който сама си си поставила? И пак сама можеш да се освободиш от него! Направи ми впечатление една твоя фраза:
Цитат
... дори нямам желание да правя секс с мъжа ми...
Мисля, че нямаш желание да правиш секс с мъжът си, защото имаш желание да го правиш с любовника. Погледни по този начин: Не правиш секс със съпруга си или когато правиш не му се отдаваш, а мислиш за другия. С времето сексуалното напрежение в теб нараства. И понеже си убедена, че другия е единствения, който може да удовлетвори тази твоя нужда започваш да изпитваш непреодолимо желание отново да „скочиш” в леглото му. От което пък сексуалното „значение” на съпругът ти НАМАЛЯВА! ПО ТОЗИ НАЧИН ТИ САМОИНДУЦИРАШ ЖЕЛАНИЕ КЪМ НЕГО (любовника)! И то те обърква тотално! Напълно съм убеден, че ако имаше възможност да заживееш с този мъж като негова съпруга, отношението и чувствата ти скоро биха придобили драстична промяна! Погледни нещата, такива каквито са! Намери начин поне за малко да се обърнеш с лице към съпруга си. Дай му шанса, който си му отнела преди толкова много време... И си припомни защо, когато те е попитал, дали искаш да му станеш жена си казала „Да”... Надявам се, достатъчно ясно обясних механизма на твоя проблем. Това е единственото (и последното), с което мога да ти помогна. Дано прогледнеш за истината! Иначе те чакат големи мъки и изпитания! И спри да се инатиш с това „Влюбена съм! Не мога без него!” Колкото повече си го втълпяваш, толкова повече намаляваш шансовете да си оправиш живота! Поне за миг си задай въпросите: „Ами ако греша? Ако тези хора, които се опитват да ми помогнат виждат проблема и решението му по-добре от мен?”
Цитат
Като гледам на всички коментарите май освен на tonus на никой друг не му е ясно за какво става въпрос, просто защото не сте го преживели
Не подценявай интелигентността и опита ни само защото не сме преживели, това което ти и tonus преживявате! В крайна сметка ти искаш от нас да ти помогнем, а не да съпреживяваме... На края ще ти кажа отново: Дай шанс на съпруга си, дай го на себе си, дай го и на нас, които се опитваме да ти помогнем (за целта, за мъничко си затвори устата и си „отвори ушите” и разума...). piligrim
Титла: изневяра
Публикувано от: Kori в януари 23, 2008, 02:40:01 pm
Мисля, че освежаването на сексуалната връзка между двама, става само с усилия от двете страни...Ами, ако мъжа и се окаже консервативен и не я разбере, дори и тя да му каже какво точно очаква в секса....или просто предценява, че тя му е толкова сигурна, че тези усилия не са нужни....тогава каво правим...тя си седи с него защото е морално и живота й минава....
Титла: изневяра
Публикувано от: Missi в януари 23, 2008, 03:36:50 pm
Piligrim много добре е обяснил нещата! Kori, не е задължително да е от двете страни, макар че е много по-лесно така... При нас се получи като домино, но аз задействах механизма, напълно съзнателно и с разбирането, че е възможно да отнеме повече време. За късмет, не отне много време, но в моята "програма" бях заложила много "ако" и съответно много изходи все към същия краен резултат. А това което ме накара да ги заложа беше именно съвсем осъзнато и целенасочено желание за промяна и вярата, че е напълно възможно :)
Титла: изневяра
Публикувано от: piligrim в януари 23, 2008, 08:05:48 pm
Kori 1. megi2007 споделя ситуацията в която се намира като проблем, който желае да разреши. 2. Няма как да разберем какъв е съпругът и ако не му бъде даден шанс да го покаже... 3. Аз не говоря просто за освежаване на връзката защото не мисля, че същността на проблема се корени в нейното обезличаване, а в начина по който megi2007 се чувства. Ако тя беше заявила: Вече не обичам съпругът си! Влюбена съм в друг! Изобщо нямаше да се занимавам с нея... Само, че тя твърди друго и аз смятам, че това и дава шанс да оправи живота си без да причинява страдание на себе си и на още куп други хора... Всъщност! Убеден съм, че ако успее дори за миг да види тази своя авантюра в истинската и светлина, после сама ще се чуди какво я е било прихванало...
Титла: изневяра
Публикувано от: tonus в януари 23, 2008, 08:23:34 pm
Цитат на: "piligrim"
Не подценявай интелигентността и опита ни само защото не сме преживели, това което ти и tonus преживявате!
Искам да кажа само,че ТОВА аз съм го преживяла, а не го преживявам и колкото и да си приличат нашите истории във вашите очи, те са коренно различни.Различни са типа отношения, създадени в периода от време на нашата история и както по-горе съм повторила и ще потретя(обръщам се лично към megi) :Погледни в себе си и си задай въпроса ОБИЧАМ ЛИ СЕ.Запитай се защо си причиняваш това сама..Всеки живее в собствен сън,в една отделна реалност и с чувствата и мислите и с действията си влиза в света на останалите хора..Ти сама правиш живота си възможен..Помисли върху това!
Титла: изневяра
Публикувано от: piligrim в януари 23, 2008, 08:39:22 pm
Извинявам се за неточността. И се радвам на миналото (надявам се свършено) време! :wink: Тезите ни до голяма степен се припокриват. Само, че аз съм повече конкретен, а по-малко поетичен. Така или иначе Меги има вече пребогат избор от мнения и съвети – както по форма, така и по съдържание. Дано и помогнат!
Титла: изневяра
Публикувано от: chancy в януари 24, 2008, 11:59:00 pm
Здравейте.Доста неща изчетох по тази тема,която много ме интересува,защото както вече писах и аз съм в такава ситуация.Много е лесно да се дават съвети и мнения,особенно на тези които не са го преживели.А на тези които са го преживели или в момента го преживяват не им е толкоз лесно.Живееш с един човек,и много добре осъзнаваш,че си дълбоко обвързан с него и не ти е приятно да го лъжеш,заедно сте всеки ден,споделяте всичко,имате общи проблеми общо бъдеще дори,и от друга страна ТОЙ/ТЯ,които е превзел мислите ти,чуствата ти.При такова положение ти се раздвояваш във всичко,някъде вътре в теб осъзнаваш че не е редно това което правиш и мислиш дори,но го ИСКАШ и не мислиш за последствията.Нищо друго не те интересува освен да си с другия,да го имаш,да е в прегръдките ти.Осъзнаваш че изневеряваш на половинката ти,на човека в когото си се клела,на човека на когото си се заклела "докато смъртта ви раздели".Изневеряваш с ума си и с тялото си.Да,това изпитвам и аз-обичам мъжа си по някакъв начин,деца нямаме за да мисля и за тях,но безумно много желая ДРУГИЯ.Дори има вероятност сега да съм бременна от него!А това ме побърква.....Само ще помоля хора които не са преживели такова нещо да не дават съвети,защото те не знаят какво е да си в такава ситуация.
Титла: изневяра
Публикувано от: piligrim в януари 25, 2008, 09:10:38 am
О, да chancy! На нас – тези, които сме от другата страна ни е много лесно. Да преживееш изневярата на жената която обичаш е къде - къде по-лесно и приятно отколкото да си влюбена в двама мъже едновременно! Що ли да даваме съвети? Що ли да казваме как ние се чувстваме? Що ли да ви корим за това, което вършите? Ами, че вие си имате страхотно оправдание – вас никой не ви разбира. Вие изживявате едно невиждано и нечувано тайнство – любов на квадрат. Да знаеш само каква ТРЪПКА е да разбереш, че някой друг е „надул корема” на жена ти! Извини ме за грубия, но правдив език chancy! Освен любовника ти, има и още един който ще ти го начука – ЖИВОТЪТ! А жени като теб напълно си заслужават последствията от това! Не бих си и помислил да ти давам съвети. Че кой съм аз? Човек с осакатени чувства, който може да обича само една жена... Тъпанар, който изповядва анахронизми като вярност, чест и достойнство... Давай chancy! Давай! Разтвори широооко крака и посрещни съдбата си...
Титла: изневяра
Публикувано от: piligrim в януари 25, 2008, 09:43:43 am
Предишното беше само за chancy. А ето и едно предложение (не съвет) към всички подобни на нея. Що не вземете да си спретнете една политическа партия. Например Партия на Четирите Пениса – ПЧП. Защо четири ли? Първият Пенис ще бъде Политическият – от него бегане нема! Всеки задник в тази държава си има заврян по един такъв! Вторият Пенис – пенисът на официалната политика. Него ще го размахвате само при официални поводи. Третият Пенис – пенисът на правителството „в сянка”. Той ще определя политиката ви. И Четвъртият Пенис – пенисът на Живота. От него ще получите наградата за усилията си... Убеден съм, че една такава партия за нула време би набрала огромен електорат! И ще стане основна политическа сила. Не вярвам да ни повиши жизнения стандарт защото при това положение ние, които не можем да се присъединим към ПЧП ще сме четворно изчукани... Но в едно съм убеден – ще си имаме най-добре поддържаните и „заредени” домове за деца останали без родителски грижи...
Титла: изневяра
Публикувано от: Missi в януари 25, 2008, 09:52:52 am
Мисля, че вече казах всичко по-темата, но едно изречение на chancy ме провокира. Изразът й че "някой е обсебил мислите и чувствата ти". Не мога да се въздържа тук: НЯМА никакъв начин някой да обсеби мислите и чувствата на когото и да било, колкото и да му се иска на някой!!! Има обаче няколко начина да подчиниш собствените си мисли и чувства на някой!!! Ето това се случва в ситуацията с "тройните" връзки. Колкото и да не ви се иска да го приемете изборът е изцяло ваш собствен. Не е трудно човек да се откаже от едната или от другата връзка. Въпрос на приоритети е и ако човек има ясно съзнание за това, което иска, решенията са ясни и не будат съмненията му. Казвам това с опита на човек излязъл от това положение. Всичко в живота ни е въпрос на личен избор, колкото и изненадващо да звучи това. Направете своя с ум и разум и няма да съжалявате.
Титла: изневяра
Публикувано от: Missi в януари 25, 2008, 09:53:35 am
Мисля, че вече казах всичко по-темата, но едно изречение на chancy ме провокира. Изразът й че "някой е обсебил мислите и чувствата ти". Не мога да се въздържа тук: НЯМА никакъв начин някой да обсеби мислите и чувствата на когото и да било, колкото и да му се иска на някой!!! Има обаче няколко начина да подчиниш собствените си мисли и чувства на някой!!! Ето това се случва в ситуацията с "тройните" връзки. Колкото и да не ви се иска да го приемете изборът е изцяло ваш собствен. Не е трудно човек да се откаже от едната или от другата връзка. Въпрос на приоритети е и ако човек има ясно съзнание за това, което иска, решенията са ясни и не будат съмненията му. Казвам това с опита на човек излязъл от това положение. Всичко в живота ни е въпрос на личен избор, колкото и изненадващо да звучи това. Направете своя с ум и разум и няма да съжалявате.
Титла: ..........
Публикувано от: CDman в януари 25, 2008, 11:29:58 am
Уважаеми кръшкащи дами. Прочетете внимателно полседните два поста на ПИЛИГРИМ. И на вас ли ви се струва, че някой друг е писал през неговия НИК ?? Това е бегла представа как реагира един мъж преживял изневяра на словоизлеянията ви колко е невъзможно да устоите на мъже, които не са ви съпрузи. Казвам бегла защото не ми се мисли как ще реагират вашите собствени съпрузи. Нали искахте човек преживял вашите трезания. Ето – обаче той ги е преживял от 'другата страна'. Постовете на ПИЛИГРИМ се отличават с добронамереност и липса на цинични и нецензурни думи(поне до днес). Ето как експлоадира една ‘логическа нула’ – стете се кое е нещото подпалило фитила. Съмнявам се, че вашите съпрузи биха реагирали с писания по форумите. По-скоро си прегледайте аптечките за дезинфектанти и превързочни материали. Предвидливостта никога не е излишна.
Титла: изневяра
Публикувано от: chancy в януари 25, 2008, 01:34:52 pm
Аз не знам този въпросния ПИЛИГРИМ има ли право по този начин да се изказва и да пише на съвършенно непознат за него човек.Ако той е преживял подобно нещо съжалявам,но след като половинката му е стегнала до положението да му изневери той също има вина.Я кажи ПИЛИГРИМ с какво заслужи половинката ти да потърси ласките на друг.А онтосно циничните думи-на някои хора им липсват първите 7 години.Ако искаш по този начин с тези думи да се изказваш,или просто ако не намираш други в твоя речник,потърси в нета подобни сайтове.Там ще пишеш на воля.
Титла: изневяра
Публикувано от: Missi в януари 25, 2008, 02:03:40 pm
chancy, имаш много малък "опит" тук и не си си направила труда да прочетеш другите мнения на piligrim. Той е един от най-внимателните и дълбоко-мислещи потребители на форума. cdman не случайно се е впечатлил от последните му два коментара. Трувно е да си представи човек, че точно piligrim може да се изразява така, но това е само свидетелство за силата на провокацията. Отговори на въпросите, които постави, ще намериш в първите му 20-30 мнения.
Титла: изневяра
Публикувано от: piligrim в януари 25, 2008, 03:12:42 pm
chancy Искаш друг език? Е, нека бъде друг... Ще си позволя да се спра върху част от едно твое изречение. А именно:
Цитат
„...на някои хора им липсват първите 7 години.”
Вярно е! На теб например. И ти липсват не защото си ги пропуснала, а защото още не си ги изживяла... Първите три-четири от въпросните седем години на човешкия живот се характеризират с няколко неща: 1. Неопитност. 2. Емпирично опознаване на света. 3. Трудно разграничаване на добро, лошо, правилно и погрешно. 4. Неспособност да бъдат контролирани нужди от физическо и физиологическо естество. 5. Неспособност за контрол на емоциите. 6. Зависимост от други хора. Не възнамерявам да привеждам доказателства, че твоето поведение се обуславя именно с тези характеристики понеже те се съдържат в постовете ти... Разбирам защо си толкова сърдита. И причината не е в грубия ми изказ. Искаш или не животът наистина ще ти покаже кой крив, кой прав. Та така. Ако някой ден успееш да прескочиш своите „седем години”, станеш възрастен и отговорен човек, а piligrim е все още тук... Може и да си поговорим като приятели. До тогава ти желая много приятни мигове с твоята любов...! piligrim
Титла: изневяра
Публикувано от: chancy в януари 25, 2008, 07:04:29 pm
Да благодаря ти че ми разясни тези неща.Аз спирам,а на теб ти пожелавам още много време да помагаш на хора в моето положение,така както "помогна на мен".
Титла: изневяра
Публикувано от: piligrim в януари 25, 2008, 08:26:36 pm
chancy Ако можех с удоволствие бих ти помогнал! Само, че ти не търсиш помощ. Ти си търсиш оправдание и някой, който да ти каже, че това, което вършиш си е съвсем нормално и в реда на нещата. Тъкмо това предизвика и реакцията ми. Аз не съм този човек. А и силно се съмнявам да намериш някой, който би повярвал на твърдението ти, че обичаш съпругът си докато се чудиш дали не си бременна от ДРУГИЯ... Терапевтите са професионално задължени да приемат това, пред което пациентите им ги изправят и да се опитат по един или друг начин да помогнат. Участниците във форума обаче нямат тези ограничения. Дано не се случва, но ако след време се окажеш самотна майка – „наритана” и от съпруга и от любовника си – може би ще промениш възгледите си. Мисля, че сама си, си написала чудесен епилог, който напълно те изразява:
Цитат
Да, това изпитвам и аз - обичам мъжа си по някакъв начин, деца нямаме за да мисля и за тях, но безумно много желая ДРУГИЯ. Дори има вероятност сега да съм бременна от него! А това ме побърква...
Ето го твоето огледало... Повярвай ми! Виртуалният шамар, който ти ударих е много по-добра и честна помощ от думите на някой утешител... След време може би ще го оцениш. piligrim
Титла: изневяра
Публикувано от: chancy в януари 25, 2008, 09:03:49 pm
Може би си прав.Аз не търся някой който да ми каже:"Не се притеснявай,това което чустваш и правиш е нормално."Защото знам,че и дори някой да ми го каже,то не е така.Чуствам се виновна всеки път,когато погледна мъжа си в очите,но...Силно се надявам някога да излезна от това положение в което се намирам сега,и може би и аз тогава ще мисля като теб.Това е което мога да кажа
Титла: изневяра
Публикувано от: etherapy в януари 26, 2008, 12:48:38 am
Причините за изневярата могат да бъдат много и различни, точно толкова, колкото и причините за вярност :) . Изневярата би могла да се разгледа като 'симптом' възникнал в организма на двойката. Много често, появата на 'третия', не е причина а следствие от 'заболяването' на връзката между двама души. Безсмислено е отговорността да бъде връчена само на единият от партньорите, поради простия факт, че ВЗАИМОотношенията се носят и от двамата. Кой колко носи, е друг въпрос - на съотношение. Искам да пожелая 'лека нощ' на късните ни потребители със следната мисъл на Етиен Рей : "Във вярността има малко мързел, малко страх, малко планиране, малко умора, малко пасивност, а понякога и малко вярност.“ :)
Титла: изневяра
Публикувано от: piligrim в януари 26, 2008, 02:11:05 pm
etherapy Моите уважения към мушу Рей... Ма, му разбира куфялката от Вярност, толкоз колкото селския пияница вдява квантовата механика...!!! Философите без никакъв свян могат да обърнат какво ли не в пародия... Относно първата част на написаното от вас съм напълно съгласен! Но! Както бях написал преди: „Пожар не се гаси с бензин!” Или ако продължим с пироманията: „Ако гори собствената ти къща – не започваш да гасиш тази, от другата страна на улицата!” Да приемем тезата, че тези жени изневеряват поради проблеми в семейството си – това може да мине за някакво обяснение (не за оправдание). Само дето те твърдят, че обичат съпрузите си, които са мили и прекрасни хора... Или някой лъже, или се самозалъгва, или има температура... Аз търся не само причината за възникването – тя може да е от сериозна и основателна, до тривиална и незначителна. Много повече ме интересува ЗАЩО изневярата се задълбочава до степен, при която жените, дори да желаят прекратяването й, не намират сили да го направят? Според моето виждане те са достигнали етап, при който дори причините да бъдат премахнати, последствията ще продължат да съществуват! :?: Преди време, когато ви поисках мнение относно състоянието на моята съпруга ми отговорихте:
Цитат
„...Тя е просто във възрастовия етап, в който човек е постигнал и изградил основните доминанти в живота си - деца, семейство, работа... След това, със спада на напрежението от постоянния стрес, покрай тези неща идва времето, в което започват да се търсят хубави неща за самия себе си. Та състоянието е половинчато запълване на дефицити, поради факта, че половинката Ви има самоцензура. То не е свързано с маниакалност, а само с имагинерно чувство за удовлетворение и освобождаване...”
Написаното от вас е колкото вярно, толкова и погрешно!
Цитат
То не е свързано с маниакалност, а само с имагинерно чувство за удовлетворение и освобождаване...
Точно тук много грешите! От всичко, което разбрах и най-вече от това, което тя споделя с мен се вижда дори „с просто око”, че най-много са и липсвали именно удовлетворение и освобождаване! Непрекъсната битка със съвестта, чувство за срам, непрекъснато увеличаване на сексуалния глад, загуба на сън, загуба на комуникация с децата, крайно нехарактерно за нея поведение, желание да прекрати и тотална невъзможност да го направи... В постовете на жените от тази тема аз ясно виждам подобни симптоми! Разликата е, че Lady ми каза следното (ще цитирам дословно): „Имаше момент в който за около час или два си мислех, че съм влюбена в него. Това много ме смути и дори ме изплаши. Но когато се замислих за чувствата, които изпитвам към теб и тези, които изпитвах към него разбрах, че те нямат нищо общо. Продължавах да искам секс–чатовете и начина по който ме караха да се чувствам, но нито за миг повече не се усъмних, че изпитвам нещо повече от това!”. Държа да подчертая, че истинността на това изказване е проверена и потвърдена от мен чрез независими източници! 8) Смятам, че – както ги нарича cdman – „кръшкащите дами” са изпуснали точно този момент на оценка и самооценка... След което нещата тотално са се оплескали. В постовете си до тях по един или друг начин се опитах да ги тласна именно към това. Когато попитах Lady: “Добре де! Разбирам ,че ти е било хубаво! Заслужаваше ли си цената, която можеше да се наложи да платим?” Тя ми отговори категорично – дори страстно – „В никакъв случай!!!” Е! Това е... Свалих картите. До някъде... :wink: piligrim P.S. Lady насочи вниманието ми към думата "имагинерно". Искам да стане ясно - и преди и сега тя потвърждава, че в нито един момент не се е чувствала сексуално удовлетворена по време на изневярата.
Титла: изневяра
Публикувано от: Missi в януари 26, 2008, 06:14:15 pm
Ще споделя опит само относно "сексуалното удовлетворение" от изневерите - при мен то винаги е било пълно и точно каквото съм търсила (надявала да получа), но емоционалното удовлетворение липсваше, а според мен то е много по-вяжно, по-дълготрайно... За късмет научих тези разлики и кое е важно за мен преди да срещна съпруга ми, което ме спасява от разни груби грешки сега :)
Титла: Отговор
Публикувано от: etherapy в януари 28, 2008, 11:52:57 am
"ЗАЩО изневярата се задълбочава до степен, при която жените, дори да желаят прекратяването и, не намират сили да го направят?" Това е въпроса на piligrim. Отговор може да даде всяка жена сама за себе си и усещането на всяка жена, в такава ситуация, ще е много индивидуално. За всяка има причина и притегателна сила. Би било най-малко нередно, ако слагаме всички под един знаменател. Но тук се появява и другата страна на изневярата, свързана с последствията, за които говори Пилигрим-прошката. Колко хора са склонни да простят истински изневяра и да продължат напред, градейки отново доверие помежду си? Колко хора след изневяра не преминават в състояние на постоянно желание за контрол и проверки, спрямо партньора си? Колко хора могат да оценят своя принос за изневярата и да строят качествено нови взаимоотношения-много по-удовлетворяващи, с партньора си? Може би в неблагоприятните отговори, които си дават изневеряващите, се крие част от отговора на въпроса, който е задал Пилигрим. Прошката е трудна, особено, когато се свързва с разбирането за чест, но много по-мъчително и тежко е да се живее с постоянното неспокойно ровене и търсене на причини и преповтаряне на факти. Как прощаваме?
Титла: ..........
Публикувано от: CDman в януари 28, 2008, 02:55:54 pm
Уважаеми съфорумци ! Уважаеми терапевти ! Уважаеми дами и господа нерегистрирани потребители ! Уважаеми “кръшкащи дами”! Всичко писано по тази тема е на грешна база. Всички ние (най-вече аз) търсим решението в грешна посока. Как стигнах до този извод ли ? Ами попитах жена си или казано иначе – почерпих от извора. Една вечер след като заспаха децата седнахме в кухнята да си поговорим спокойно за това онова. Тогава и зададох въпрос. “Представи си че аз се пропия и ти срещнеш един много привлекателен за теб мъж. Би ли ми изневерила с него и защо?”. Тя помисли няколко секунди и попита “ Кога ?!” след което за 5 минути ми направи разчет на времето си през седмицата по дни и часове. Гледах със зяпнала уста и не можех да повярвам, че не съм се сетил за това до сега. Много пъти съм твърдял че “детето е 24 часов ангажимент”. Казвал съм и онази крилата фраза, че “ Безделието ражда пороци “ но никога не съм се сетил да свържа двете фрази. Да се е..... в експерта. Да се е...... в психоаналитика. Истината е била толкова близо до мен, че не съм я видял а именно – ако жената не е отдадена напълно на семейството си рано или късно идва момента на изневярата. Реално погледнато аз имам доста работа извън града и по пътя срещам доста често “жени-стопаджийки”, които вместо палец показват среден пръст насочен към устата. Гледайки от моята гледна точка ако прежаля 20 лева ще кръшна даже и с риск да посещавам 6 месеца венерологически кабинет – ей така за ‘тръпката’. Аз обаче “не съм го намерил на пътя” докато за ‘кръшкащите дами’ това май не важи. Кръшкащите дами просто имат достатъчно време за да мислят за други мъже, да търсят косури на съпрузите си и да се чувстват незадоволени от обстановката (материална и духовна) в която живеят и вместо да направят нещо да я подобрят – сменят обстановката.ГЕНИАЛНО! Колкото и да се мъчиш да осигуриш комфорт на една жена - все има какво още тя да поиска. Маана се намира най-лесно. Ако една жена е достатъчно ангажирана с грижи за децата, къщата и собственото си семейство няма време, а и желание да кръшка. Всичко което споменах по-горе за нея е с много нисък приоритет от децата и и семейството и. Ако има кой да и върши работата и да гледа децата какво друго и остава освен да гледа сериали и да се отъждествява с главните героини които ‘пламтят от любов’ и са готови едва ли не да ходят по трупове за да се отдадат на истинската си любов, което в края на краищата се свежда до смяна на един полов член с друг принадлежащ в общия случай на по-богат мъж. Една жена без работа има достатъчно време за да попие внушението на разни сладникави предавания, че любовта изисква жертви и си струва даже ако трябва да пожертва щастието на децата си и други хора на които не им е все едно за да постигне целта си а именно да е с онзи недостъпен мъж. Сигурно сега ще ми набиете фразата, че жената може да изневери и в асансъор. Ако има поведение на крайпътна курва – да. Не ми казвайте че не знам какво е. Кръшкал съм на гаджетата си и чувството когато тя го заслужава и не го заслужава е коренно различно. Ако го заслужава мисълта в общи линии е “ давай мрънкай колкото искаш. Сега ще те опъна теб а довечера приятелката ти. Айде мрънкай дявол да те вземе.” Ако си сглупил или си бил фиркан съвестта те гризе. “Гледай колко е добричка бе! Що го направих ??!! Тя даже е и по-красива от онази. Да се е... в дебила” Рзбира се не е за пренебрегване и факта, че трябва да имаш и съвест. В края на краищата още една крилата фраза -“Оправданието е като задника – всеки си го има”. Сега сигурно ще прочета доста 'оправдания' (исках да кажа задници ама не съм такъв човек ). Това е!
Титла: изневяра
Публикувано от: Missi в януари 28, 2008, 03:48:30 pm
Изводът е съвсем точен! Има обаче два проблема - слагаш всички под общ знаменател (правиш допускания за общото на базата на частен случай) и приемаш допусканията, които правиш за общовалидни, а те не са такива ;)
Титла: изневяра
Публикувано от: CDman в януари 28, 2008, 03:51:56 pm
Цитат на: "Missi"
Изводът е съвсем точен! Има обаче два проблема - слагаш всички под общ знаменател (правиш допускания за общото на базата на частен случай) и приемаш допусканията, които правиш за общовалидни, а те не са такива ;)
Оправдание 1 ...
Титла: изневяра
Публикувано от: piligrim в януари 28, 2008, 10:28:28 pm
Цитат
Но тук се появява и другата страна на изневярата, свързана с последствията, за които говори Пилигрим-прошката. Колко хора са склонни да простят истински изневяра и да продължат напред, градейки отново доверие помежду си? Колко хора след изневяра не преминават в състояние на постоянно желание за контрол и проверки, спрямо партньора си? Колко хора могат да оценят своя принос за изневярата и да строят качествено нови взаимоотношения-много по-удовлетворяващи, с партньора си? Може би в неблагоприятните отговори, които си дават изневеряващите, се крие част от отговора на въпроса, който е задал Пилигрим. Прошката е трудна, особено, когато се свързва с разбирането за чест, но много по-мъчително и тежко е да се живее с постоянното неспокойно ровене и търсене на причини и преповтаряне на факти. Как прощаваме?
Да се прости е много трудно и същевременно много лесно. Не зная, колко хора могат да направят това, което etherapy засягат във въпросите си. До момента аз съм единствения човек, за който зная, че го е постигнал. Аз простих! Не на думи, а реално! :!: :!: :!: Но ако някой си мисли, че заслугата е моя... ще сгреши! Единственото, което аз направих беше да отворя съзнанието си за истината. Заслугата за тази прошка е предимно на Lady!!! Тя (както вие казвате) се е самоцензурирала. Поставила е граници на изневярата си. Каквото и влияние да и е оказвало всичко това – нито за миг не престана да се бори за моето внимание и да се стреми към оправяне на взаимоотношенията ни! Ще попитам и аз като вас: Колко хора изневеряват по такъв начин? Няколко неща научих за прошката! И твърдя, че са ИСТИНА! За да простиш не е нужна сила! Не е нужна и слабост! Нужно е разбиране и такава любов, че дори в подобна ситуация да мислиш повече за другия отколкото за себе си! А най-важното: АКО ПРОШКАТА СЪДЪРЖА ДОРИ МАЛЪК ЕЛЕМЕНТ НА КОМПРОМИС – ТЯ НЯМА ДА БЪДЕ ПЪЛНА И ИСТИНСКА!!! За да простиш, срещу теб трябва да има човек, който го заслужава! Споменавате за контрола и проверката... Около два месеца бях в подобно състояние – докато си изясних всички подробности. Голям кошмар е! Странното обаче е, че нито за миг не изпитах ревност! Повярвайте ми – познавам това чувство. Може би до такава степен съм отхвърлил егото си, че тя така и не се появи?! Или поради намерените доказателства, просто липсваше елемента на съмнение... Знам ли? :shock:
Цитат
...но много по-мъчително и тежко е да се живее с постоянното неспокойно ровене и търсене на причини и преповтаряне на факти.
Това пък е още по-кошмарно! Но! Без да бъдат изяснени причините, нищо не може да бъде поправено!!! Фактите са без значение! Още повече, че много често причините се коренят в поведението на потърпевшия. В нашия случай, аз лиших Lady от внимание и секс. Както и в заобикалящия ни свят, човешките емоции не позволяват „празно пространство”. Но искам да подчертая! Ако ми се беше наложило да се изправя пред причини от рода на: „Исках да усетя какво е с друг мъж”, „Вече нямам чувства към теб”, „Имах нужда от тръпка”, „Изневерих ти за да съживя брака ни” и най-вече "Влюбих се в него"... Lady вече щеше да е „история”... Но тя не се отказа от мен! В момента, в който го разбрах изтрих безвъзвратно всички намерени доказателства! Запазих си само снимките защото въпреки причината, поради която ги е правила са страхотни! И вече не ме депресират ни най-малко... :wink:
Цитат
Може би в неблагоприятните отговори, които си дават изневеряващите, се крие част от отговора на въпроса, който е задал Пилигрим.
Може би жените писали в тази тема и другите като тях, които са я чели ще могат да дадат приемлив отговор на въпроса „ЗАЩО?”... И може би... Може би ще заслужат прошка... Дано има кой да им я даде! piligrim
Титла: изневяра
Публикувано от: devillkata в януари 29, 2008, 03:18:03 am
Piligrim samo s edno nesty ne sam saglasna s tebe :
Цитат
За да простиш не е нужна сила! Не е нужна и слабост! Нужно е разбиране и такава любов, че дори в подобна ситуация да мислиш повече за другия отколкото за себе си!
I ste kaja zasto imax dalga vrazka(dalga, dalga blizo 4 godini ako ne broim 6 meseca razdqla) i ste kaja az v na4aloto bqx stra6no vlubena ili pone taka sam si mislela i sam prostila zastoto to4no poradi tazi pri4ina koqto ti kazva6 Lubov!!! No idva edin takaf moment 4e ti obi4a6. obi4a6, prostava6 prostava6 i nakraq razbira6 kak si bil zaslepen. Ne mislq 4e Lubovta ponqkoi pat moje da ni dade pravilnite saveti. Toi mi izneveri tri pati (moje i da e bilo pove4e no da ne znam) i vseki edin pat prostix parviq pat zastoto go obi4ax, vtoriq pat zastoto go obi4ax, tretiq pat zaradi sebe si. I ste popita6 zasto zaradi men ami zastoto bqx izmorena ot laji. Toi ne sprq da se moli da tarsi vnimanie da se opitva da podobri nestata mejdy nas no v edin moment si kazva6 " Kade mi e bil uma? Tolkov li sam zaslepena 4e da ne prozra vsqka edna tvoq dyma?" Ima izneveri i izneveri. Ste ti kaja kak az postapix v tozi sly4ai: maxnax my kai6a. Dadox si smetka 4e qvno prekaleno sam go zady6avala s moqta luda obi4 i qvno toi ne me obi4a tolkova za da ne se po4ystvagyzen nito vednaj. A moje bi se e 4ystval no 4ove koito potreti postapkata si qvno ne osaznava gre6kite si! qvno nqma savest. I ste ti kaja da trqbva6e my vreme da peceni i toi si poe posledstviqta. Varna se i dalgo vreme tarse6e vnimanieto mi kakto i az imax nujda da preosmislq dali naistina ima za kakvo da my vqrvam. I togava znaex 4e nisty nqma da e sastoto. I ne be6e i nqma i da se varne. Sled parvata iznevqra ve4e nestata se promenqt a sledvastite samo poty6avat oganq. Moje bi i zatova nakraq re6ix da izbqgam ot nego zastoto toi se vmanie4i a az izstinax. Koeto mislq 4e e napalno normalno. :?: :!:
Титла: изневяра
Публикувано от: piligrim в януари 30, 2008, 10:04:34 am
devillkata Чети внимателно! Най-малкото, което казвам е, че трябва да простиш на някого защото си влюбен /а в него!!! Всъщност твърдя точно обратното! Ако това е основанието за прошка означава, че правиш компромис заради собствените си чувства – следователно грешиш! Това, което казвам е, че е необходимо да си влюбен по начин и сила позволяващи ти да загърбиш егото си. Да си способен да пренебрегнеш болката, обидата и т.н., които причинява изневярата за да се поставиш на мястото на човека срещу себе си. Да погледнеш на ситуацията от неговата гледна точка (или както казват американците – да се напъхаш в неговите обувки). Това би ти позволило да разбереш причините и основанията за изневярата! И ако тези причини и основания не са в разрез със собствените ти разбирания, ако до голяма степен оправдават извършеното – тогава можеш да простиш без да бъде необходимо усилие! Ако си чела внимателно поста на etherapy ще видиш, че те намират много от нещата, които твърдя за декларации без покритие. Или по-просто казано смятат твърдението ми „Простих напълно и възстанових доверието си без остатък” за неистина или по-вероятно за самозаблуда. Мотивите им са, че в различни теми и по различни поводи аз се връщам към подробности от това преживяване. Само, че не могат да бъдат напълно сигурни. Техните книги, а може би в някаква степен и опит им казват, че това е невъзможно. От друга страна пък са достатъчно интелигентни хора за да знаят, че в необятното поле на човешкото съзнание и психика – всичко е възможно! И до какво опираме? До вярата?! Ако дори един човек повярва в моите думи. Ако вникне в смисълът им – аз ще бъда щастлив. Cdman и Missi ме поздравиха за силата на характера, която съм проявил след като описах своя начин да разреша проблема – благодаря им за това! Но е много важно тези, които четат, да разберат за какво ми беше необходима тази сила. Тя ми беше нужна за да не позволя нормалните в такава ситуация емоции да замъглят разума и преценката ми, а не за да дам прошката си на Lady!!! Смятам, че случая описан от теб напълно подкрепя тезата ми. Самата ти си установила, че променливите и несигурни човешки чувства не предлагат сигурна опора в решаването на подобни проблеми. Ти си прощавала на този мъж защото си била влюбена в него, а не защото той е заслужавал да му бъде простено... Грешно основание – адекватен резултат. Разделили сте се. Само, че след четири години и шест месеца... Време, което никой не може да ти върне... piligrim
Титла: изневяра
Публикувано от: tonus в февруари 05, 2008, 08:21:37 pm
Цитат на: "Kori"
Мисля, че освежаването на сексуалната връзка между двама, става само с усилия от двете страни.
Как съм пропуснала този пост...много си права.С риск да прозвучи неморално :)) искам да кажа, че сексът в една връзка е много важен и изисква разнообразие..Интересно ми е, колко от вас смеят да си признаят и покажат на съпрузите си какво им харесва, а съпрузите им да отвърнат със същото..Общуването,това е важното.Когато двама се обичат и уважават, те ценят желанията на човека до себе си..идеята ми е,че споделените желания между двама водят до споделени положителни емоции,а споделените емоции заздравяват връзката.А колкото до желанията - нека въображението поработи..и това за сбъднатите фантазии:
Цитат на: "piligrim"
chancy & megi2007 Винаги съм си мислил, че едно от най-лошите неща, които могат да се случат на човек е... да му се сбъднат всички мечти и фантазии... Особено фантазиите
някакси на мен не ми се връзва, защото всичко зависи от света, в който живееш.Няма лоши неща, има несподелени и неизживяни!Винаги има път-напред и назад,ако човек знае къде е началото,винаги ще поема във вярната посока:)Поздрави на всички и лека вечер:)
Титла: изневяра
Публикувано от: corra в февруари 22, 2008, 09:40:26 pm
"Кръшкащите дами просто имат достатъчно време за да мислят за други мъже, да търсят косури на съпрузите си и да се чувстват незадоволени от обстановката (материална и духовна) в която живеят и вместо да направят нещо да я подобрят – сменят обстановката.ГЕНИАЛНО!" Това просто не е вярно. Натовареността, заетостта - физическа - изобщо нямат общо с изневярата. Тя е свързана с емоционален недостиг, а не с излишък - или не - на свободно време. Казвам го от опит.
Титла: ..........
Публикувано от: CDman в февруари 25, 2008, 01:17:18 pm
Защо дамите казват, че когато един мъж кръшка "задоволява нагона и егото си", а когато една жена кръшка - "слуша сърцето си"? :smt017 Въпроса е риторичен. Не се напъвайте, че ще се преуморите и няма да ви останат сили да "слушате сърцето си". :smt020
Титла: ..........
Публикувано от: CDman в февруари 25, 2008, 02:00:24 pm
Хе Хе СМЕХ !! http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1165899 :smt082 Тия "грациозните" са пропуснали да споменат, че на нЕкои мъже може да им кипне и да "тунинговат" фасадата на "практичната" жена. Ако това е добре за италианките .... българките да не се пробват. Впрочем кво пък - проверката е висша форма на доверие. За спешни случаи тел 150 (не се надявайте много) или 166 (ако все пак виждате телефона). Да не кажате после - не знаех ;)
Титла: Re: ..........
Публикувано от: corra в февруари 25, 2008, 02:21:50 pm
Цитат на: "cdman"
Защо дамите казват, че когато един мъж кръшка "задоволява нагона и егото си", а когато една жена кръшка - "слуша сърцето си"?
И в двата пола има "кръшкащи" и по едната, и по другата причина. А кой какви обяснения дава дори за "пред себе си" - това вече е друг въпрос.
Титла: Re: ..........
Публикувано от: skyseer в февруари 25, 2008, 04:02:16 pm
Цитат на: "corra"
Цитат на: "cdman"
Защо дамите казват, че когато един мъж кръшка "задоволява нагона и егото си", а когато една жена кръшка - "слуша сърцето си"?
И в двата пола има "кръшкащи" и по едната, и по другата причина. А кой какви обяснения дава дори за "пред себе си" - това вече е друг въпрос.
Въпроса е и какво от това? Чесането на езици няма да помогне винаги ще има такива хора по простотата причина че човека не моногамен въпреки че доста се стремят да бъдат заради разни стериотипи залегнали далеч назад във времето в доста култури. Естествено има и други причини но няма да ги коментирам сега.
Титла: изневяра
Публикувано от: tonus в април 09, 2008, 08:55:47 pm
Цитат на: "chancy"
Нямаме деца,аз не искам.От известно време го отбягвам и в леглото,защото си мисля само за другия.Просто не го искам.Всяка нощ преди да заспя мисля само за него.На моменти ми е идвало на ум какво ще стане ако се разведа.И дали ако го направя другият ще ме приеме отново.Само мога да кажа,че чуствата на другия бяха много силни преди.Сега не знам.Той е свободен и може би има друга..незнам.Не намирам особени проблеми в семейството ми,но може би не ги виждам а да има такива.На кръстопът съм голям.Чуствата отвътре ме изяждат,не ми дават мира.
Първото изречение ме покърти..Завоалирано в останалата част,някакси извън темата това изречение ме накара да се замисля много...Как е възможно да обичаш един мъж(или двама мъже, в което се убедих лично, че е самозаблуда) :twisted: и да нямаш желание да имаш дете от този мъж..Привличането,страста и всички други названия на усещането,че се чувстваш добре с другия, не са нищо повече от съмнение в собственото си Аз..Но това нежелание за дете ми говори за нещо повече от съмнение.."аз не искам"-което по пътя на логиката води до мъжа ми иска..Защо?Жената е родена, за да стане майка..Това е най-великото чувство,най -истинското(което лично все още не съм изпитала,но се надявам да е скоро)..Не мога повече..оставям на вас.. Визирам още веднъж Оскар Уайлд с неговата мисъл:за да пребориш изкушението трябва да му се отдадеш..е аз се борих,борих,борих..доста дълго и непостоянно(почти две години) и смея да кажа, че се преборих.Искам също да благодаря на всички за критиките и споделените мнения!Помогнахте ми много в доста трудни моменти..е-терапи благодаря и на екипа ви :D