e-therapy.bg

Форуми => Кой как реши психологическите си проблеми => Темата е започната от: nina в юли 25, 2007, 02:57:35 pm

Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: nina в юли 25, 2007, 02:57:35 pm
Имам предложение към заглавието-кой как решава психологическите си проблеми,смятам,че това е процес.Психологическите проблеми са част от живота ни-и тяхното решаване е ежедневно занимание и не може да стане веднъж завинаги.
Титла: има различни варианти
Публикувано от: rumyana_b в август 02, 2007, 07:10:38 pm
Здравейте! Тъй като всеки е различна личност - силен/слаб, различен характер и т.н. предполагам, че всеки решава своя проблем по различен начин. Например моята шефка го решава като обжда на лична основа (тъй като не може да ме бутне професионално, аз съм по-добра и от нея) - мен, човека който мрази и злепоставя :) Аз съответно решавам този проблем по два начина - първият наревавам се, а после изпивам няколко водки хихихихи
Титла: Отговор
Публикувано от: etherapy в август 08, 2007, 10:49:28 am
Скъпа nina, много сте права, че разрешаването на проблемите е процес, но сложихме тук краткото "реши", което е в смисъла на оптимистично действие:)
Титла: .....
Публикувано от: CDman в август 08, 2007, 04:17:50 pm
Днес отново беше доста тежък ден. И пак се оказа че съм наранил нечии чувства. Лошооо. Жените са толкова нежни и раними същества. Така като се замисля колко много мъка съм им причинил. Спомени спомени ....как да ги забравиш. Някои спомени са толкова ярки че все едно са били вчера. Спомням си най нежните реплики галещи крехкото ми мъжко самочувствие изказани след мои нескопосани обяснения в любов и привързаност. Бях на 21. Стараех се да съм максимално внимателен, услужлив, чаровен, остроумен ... колкото мога разбира се. (тука избърсах една сълза издейнически избила от дясното ми око ). Ето най нежните реплики загнездили се в съзнанието ми: 1. Не съм готова за сериозна връзка – нямах нищо против и за несериозна връзка но съществото държеше връзката да е сериозна. След време разбрах че има сериозна връзка с хазяина си. Мнооого сериозна – чак хазяйката беше подала молба за развод. Сериозна работа. 2. Мисля, че не сме един за друг – така беше. Тя си хвана момче от града – все пак друго е да си плащаш наема в натура – почти безплатно е. После май прекъсна ..... 3. Още обичам предишния си приятел – наистина се събраха. Известно време се чудех защо носеше тъмни очила постоянно, докато един ден случайно не видях че е насинена – така е – а аз нямаше да я бия. 4. Нека сме само приятели – най-нежната реплика, която в общи линии значи че ако тя ми поиска услуга аз трябва да и услужа защото сме приятели, а ако аз си поискам секс – не е редно защото ‘ще си развалим приятелството’. Колко далновидно. Репликите са цитирани почти точно. Лошото е, че не мога да опиша празния поглед в нищото с който бяха изричани – нямам талант. Самите реплики макар и в различни варианти бяха изказвани от доста голям брой нежни същества обхващащи почти цялата скала на красотата ако на 10 сложим госпожица Парис Хилтън, а на 1 мисис Даутфайър (това май беше мъж) - като разбира се не претендирам за представителна извадка. Топ репликите обаче са две: Реплика 1 – “Ха – толква готини пичове – точно с теб ...” – колоко дълбок смисъл и колко нежен изказ щадящ напиращите в сърцето ми чувства. По ирония на съдбата срещнах същото създание след 5-6 години. Тя ми се обади защото аз не я познах. Сигурно беше забравила, че не съм достатъчно готин и поговори с мен т.е. оплака ми се че живеела сама с детето си и с майка си – много и било трудно. Не попитах кой е бащата – сигурно някой готин пич .... Кой знае защо си помислих че ако сега започна да и предлагам ще се съгласи още преди да съм свършил. Мъкаааа ... Топ реплика 2 беше изказана по повод реакцията ми относно мнението на един баща за връзката ми с дъщеря му. Бях отишъл у тях да я поканя да излезем, което явно не се хареса на бащата на девойката, който недвусмислено ми показа вратата защото дъшеря му не трябвало да си губи времето , а да залага на ученето. Тръгнах си – какво да направя?! На другия ден се обадих по телефона за да поканя на среща обекта на чувствата ми. Цитата е почти точен защото репликата се заби като нож в мозъка ми. “Не искам да излизам с мухльо като теб. Ако беше мъж на място вчера щеше да му избиеш зъбите .... “. Припомням на късопаметните че ставаше дума за родния и баща .... Съдбата ми спести възможността да разбера как е протекъл живота и след това ... (извинете ме – трябва да сменя клавиатурата – тази вече подгизна). Хубаво нещо са непромокаемите клавиатури – какво ли още ще измислят. Сега може би трябва да спомена и как съм обичал едно момиче – може би най истинското чувство, което може да изпита дебелокожо животно като мен. Запознахме се случайно – тя беше от онези жени от които ти се подкосяват краката и сърцето ти се ускорява само когато чуеш гласа им (във форума всички са такива ) /стига четкии де –това ли си помислихте ??/ Трудно ми е да обясня какво изпитах в момента в който се запознахме. Почти цяла нощ не можах да спя. Тя си имаше приятел – бяха щастливи. Колкото и да не ви се вярва за мен това беше по-важното. Сутрин ставах с мисълта за нея, заспивах с мисълта за нея, ако я видех през деня слънцето започваше да свети по-силно. Ако имах късмет да си кажем “Добър ден” или “Здравей” всичко добиваше смисъл. Никога не съм и го признавал макар че тя може би е забелязала. Когато съдбата ни прати надалеч не направих опит да я потърся – нарочно. Спомена който запазих за нея ме топлеше и ме топли всеки път – даже и сега. /я стига – тва не е сдмана .... изперкал е нещо / Последното, което искам да кажа на съфорумците , съфорумките (и на админ-а) е че сменям тактиката. Ще пиша само в темата ... тука де. Историите ми ще са анонсирани (ммммм че сложна дума) по начин по който да не обидят никого от търсещите помощ във форума. Надявам се, че ще мога да помогна ако не с друго – поне да ви дам 20-30 минути живот .... казват че всяка минута смях удължавала с по 2 минути живота. Те и за цигарите казват нещо такова ама .... или беше обратно ... не знам – не пуша.
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Missi в август 09, 2007, 12:24:40 pm
cdman, почти онемях.... значи все пак и д-р Хаус има сърце, а не само мозък :wink: знам, че сигурно си чувал това многократно вече, но нали съм "от другата страна", ще го напише пак. Много са типични и репликите, и поведението, и сигурно вече знаеш, че не са били насочени лично към теб (макар, че как да не ги приема лично човек такива неща). Било е въпрос на възпитание на тези момичета и личните им комплекси ("някой е по-задръстен от мен"). Но съм сигурна, че знаеш, че такива неща се случват (да не кажа, че са си направо "практика") и от другата страна и са също толкова болезнени за момичетата (и също ги помнят цял живот). Аз самата имах късмета да бъда грозното, но достатъчно умно пате, и да си намеря други, много по-стабилни източници на самочувствие, а не момчетата, както и да се отнасям към другите, така както искам да се отнасят към мен. Доста обиди съм преглътнала, но чевек се примирява с някои неща в юношеска възраст... намира (ако има късмет) важните неща в живота и престава да се занимава, с хора, които очевидно си имат свои си личностни проблеми за разрешаване. Изводът ми обаче е същият - хората, които нараняват и държат да го правят, по-късно се оказват доста ощетени от живота. Не е законът за компенсацията в природата, просто си е следствие от личното им отношение.
Титла: .....
Публикувано от: CDman в август 09, 2007, 05:03:14 pm
Преди време почувствах тежест в стомаха. Отначало не и обърнах внимание като предположих, че е временен дискомфорт. Тежестта обаче не изчезваше и реших да взема някакви мерки. Цяла седмица ядох кисело мляко – по 1 на ден – нищо. Направих си пълни изследвания – всичко е на ред. Отидох на почивка – никакъв резултат. Започнах да пия билки – по лошо. Обаждах се на импулсни телефони на телевизионни врачки и врачове – казаха ми че съм под влияние на чужд акцендент и да очаквам обаждане от чужбина, което ще ми реши проблема ..... Останах с надеждата и с една космическа телефонна сметка. Бях се отчаял напълно докато един ден не се нааках. Сега понамирисвам и може би ще изхвърля дрехите с които съм но пък да знаете как ми олекна .............. :oops: :shock:
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: lady в август 10, 2007, 08:40:29 am
Благодаря, че сподели с нас, cdman. Знаеш ли? Покрай теб и на мен ми олекна. Вече зная откъде понамирисва... :D
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: piligrim в август 10, 2007, 12:57:02 pm
Понеже на това никой не обърна впечатление... ще си позволя да го по-кажа и тук...
Цитат
Предлагам Ви да промените името на рубриката от
Цитат
Кой как реши психологическите си проблеми
на: Как реших проблема си Психологическите проблеми са предимно следствие на житейски проблем(и). В по-голямата си част те ни пречат да решим това, което ги е породило. Именно поради тази причина се налага да ги преодоляваме за да си подсигурим възможността за трезва преценка и намиране на адекватен изход от дадена ситуация. Решаването на даден психологически проблем обаче, съвсем не ни гарантира решаването на житейския, защото в повечето случаи ние не сме единствения компонент на уравнението. Тоест, след като се справим със себе си тепърва ни предстои да се справим с проблема на човека срещу нас. Към настоящия момент "Изповедалнята на cdman" е много по-адекватно поставена и обоснована.
Титла: .....
Публикувано от: CDman в август 10, 2007, 04:04:30 pm
Проститутката поглеждаше чат пат към безлюдната улица. “Бреее – мислеше си тя – такава суша не е било – от час нищо свястно. За цигари няма да изкарам днес ......” В този момент откъм ъгъла се зададе мъж на средна възраст с прошарена коса и дебели очила. “Въъъ – клиент – кат го гледам къв е сигурно не е виждал жена от бая време ....Господине колко е часа .... “. Мъжът я погледна с явна досада, измънка “ Не знам “ и понечи да отмине. “Айде бе господине – в голяма примоция съм – за 2 лева ще ти покажа рошавото ...“ “ Не! Не ! За днес стига ......” смутолеви мъжа и почти тичешком забърза към края на улицата. “ Бреееее –помисли си проститутката – с колко е бил че да му стига ? Колежките не са злезнали още. Пък смотан смотан ... може и пари да нема..“. Мъжът сви зад ъгъла и забави крачка. “ Ей – помисли си той - умиране има оттърване няма. Защо всички жени си мислят че умираме за ... рошавото. Да си гинеколог също е професия ...“
Титла: ....
Публикувано от: CDman в август 13, 2007, 04:04:10 pm
- Ти си говедо и идиот
- Така е - Смрадлива свиня
- Свиня съм - Дебил и малоумник
- Съгласен съм - Защо се съгласяваш с мен – още ли искаш да ме ядосаш??
- Не – така пише в правилника – за да избегнеш спора – съгласявай се с противника
-Защо в правилника – напъни си мозъка поне за това магаре такова
-Ще си напъна мозъка, когато и ти си напънеш мозъка да ми сготвиш нещо като хората
-Това са рецепти от най добрите готвачи ...
-Забележи скъпа – готвачи – не готвачки
-Говедо – да си беше взел готвач
-Хубава идея – поне щях да имам с кой да пия бира
-И да разглеждаш “ПЛЕЙБОЙ”
-Казах ти за този ПЛЕЙБОЙ – получих го в пощата си – да го трия ли ?!!?
-Аз не ти ли стигам импотентно говедо ??
-Даже си ми в повече..
-Спечелих конкурс за най-секси дупе
-Оооо да – когато си била на 18. Казваш го за хиляден път – само дето не го ползуваш. Беше ли го написала в теста за сексуалните техники ??
-Написах “разкрепостена” – не “извратена”
-Да бееее – а интервюто в онова списание как му беше името ...
-МТЕРОПОЛИТАН глупако МТЕРОПОЛИТАН господин мъж на годината
-Не съм виновен че ме номинираха , още по малко че ме избраха..
-Оо да – колко взе за фотосесията ?? 100 милиона ??
-Не бяха 100 милиона – взеха ми 30 милиона за социални , здравни и плосък данък да ги таковам. Ако се обадя на Джи Пи то дали ще дойде да ме прегледа ?
-Да бе – ще ги таковаш а мен кога? И кво се оплакваш от медицински прегледи – пикаеш в чашка и готово. Аз трябва да си навирам всеки път камера във вагината
-Да се чудиш защо не ги направят по-дебели и по-дълги тeзи камери а ....
- Не е смешно – никак даже не е смешно господин перфектен. Да се беше научил за 5 години да си спускаш капака на тоалетната. Или поне да си оправяш леглото ??
 -Че защо да го оправям – да не идва майка ти на инспекция ?
-Не намесвай майка ми – тя беше против
-О да нейното съкровище – ако не беше тука още щеше да сeкретарстваш в онази загубена фирма ...
-А ти още щеше да вдигаш железа в онова мазе
-Не е мазе а фитнес салон
-Да да – сега те мързи да преместиш един стол
-Не ме обиждай на мързел – кой кара все пак
-Да да – караш – сутирн и вечер сядаш да караш за по 10 минути – голям зор
-Зор е я – знаеш ли с каква скорост се движим ? Най-малката грешка и ще отидм на кино.
-Аз отидох – преди 5 години – още не съм се върнала.
-Насила ли те накараха ? Нали бях мъжа на мечтите ти ?? Помниш ли ?
-Помня аз помня – мъжа на мечтите ми нямаше да пърди в спалнята. Като пръднеш и ми се иска да умра..
 -Че проветри бе – то е същото
-Един ден наистина ще проветря и ще си тръгна
-Знаеш къде е вратата – трябва ли ти код ? После червеното копче и след известно време си у вас. Шопинг,пилинг , всякакви забавления – какво чакаш ?? Тъкмо ще похарчиш хонорара от списанието ... как му беше името
-МТЕРОПОЛИТАН МТЕРОПОЛИТАААААН – недей че малко ми остава
-Не ти стиска маце!! Не ти стиска – знаеш ли колко е неустойката по договора ??
-Само за пари мислиш
-Ти да не би да не си мслила за пари преди 5 години ?? Я се огледай наоколо – това струва поне 100 милиона. Цялата патардия която ни прати тук сигурно струва няколко милиарда
-Това не са твои пари за да се перчиш с тях
-Ако поне една десета бяха мои щях да си купя всички мацки на ПЛЕЙБОЙ и щях да си живея на някой самотен остров – далече .. много далече от теб..
 -Тръгвам си ... още сега
 -Тръгвай си ! Искам да го видя. Ако не ме беше страх от късо съединение ще ти плисна и вода. Само дето не знам какво ще облечеш мило. Нали не носиш нищо по два пъти ? А и мен ме боли ръката за да ти затворя циповете ....
-Идиот – ще те убия мръсник долен !!
Залата притихна. Чуваха се даже птичките от близкия парк. Напрежението можеше да се реже с нож.
-Господа – проехтя гласа на главния мениджър - чухте записа. Пътувал е 2 дни от кораба до наземната станция. Очевидно имаме проблем. По вашето мълчание съдя, че всички сте на това мнение. На мен се пада трудната задача да докладвам на инвеститорите, че най-големия проект на човечеството свързан с междупланетни полети и струващ над 10 милиарда долара след 5 годишен полет е на път да се провали заради несходство в характерите на двама души подбрани измежду близо двадесет хиляди кандидати от екип от близо двеста световно признати специалисти. Всички свързани с проекта сте тук. От вас очаквам да направите тази моя задача по-лека. Настъпи гробна тишина .......
Титла: kam cdman
Публикувано от: vassko в август 14, 2007, 10:58:33 am
а бе сидимане.скъса ме бе. :shock: Рядко влизам в такива форуми защото в общи линии се пишат глупости ама тази сутрин ми пратиха линк с много яка препоръка и аз взех че влезнах. последния ти пост направо ме разби. ринтнах го на колегите и сега дочувам от другата стая че се кискат. стигнали са до последните редове май.ти си бил готов писател бе . защо не се регнеш в накой литературен форум. прочетох и другите ти неща. не те разбирам. не ми е ясно каква е промяната на стратегията както си написал. в повечето случаи стреляюш на месо и то доста точно. имам в редвид съветите които даваш на онова момче който чакал гаджето 3 години да му пусне и някои от суветите към блогурките. последните ти постове са некакви фантасмагории които нямат връзка с останалото написано от теб. ще чакам да получа отговор ако може. няма да ми се разсърдиш ако ти напомня все пак че това е публичен форум и утре можеш да видиш постовете си в КОМИЦИТЕ или при славито. да не мислиш че славито ще ти плати авторски права. за неговоте неща вдига врява до бога ама чуждото е общо. да не кажеш че не си предупреден де. тва ми е работата и съм доста наясно след онази работа с торрент тракерите. ще ми е интресно и да прочета нещо обаче. угода нема :D
Титла: Към vassko
Публикувано от: CDman в август 14, 2007, 04:18:15 pm
Dear Vassko Благодаря ти за подкрепата, но не е нужно. И ти май си работил с женски колектив - познаваш проблема отвътре. Сега ще нападнат и теб клетия. Преди бях грубияна на форума - сега съм смешника на форума. Даже има и предложение за по мек доктор Хаус, а защо не и импотентен Дон Жуан - оригнално. Според мен трябва да се радват че съм шута на форума - всяко село трябва да си има селски идиот за да не се налага на останалите да се редуват. Сега на въпроса ти за промяната на стратегията. Прочел си някои от 'съветите' ми и съответно реакцията на останалите. След подобен съвет се налага да уточнявам , да обяснявам, реплики, дуплики , реплики на дупликите ..... Всички са съгласни, че истината трябва да се казва, ама по така. Ще умреш , но ще умреш чак утре - наспи се , почини си.. ' .... утре погребение'. В моя живот най-много съм бил благодарен на една жена която ми удари шамар и ми каза в лицето че съм нещастник, който се раздава за хора, които не струват и пет пари. В момента бях много унизен, но сега съм и благодарен че тогава ме събуди. Иначе още щях да оставям заплатата си на масата и да чакам подаяния от “любовта на живота ми”. В България всички обичат да слушат за нещастията на другите и да съчувстват. Съчувствието обаче не решава проблема, само го тушира за известно време докато проблема не експлоадира не нанесе много повече щети. В Бг-то всичко е възможно. Преди време направиха медийна звезда един немски шморц, който твърдеше че клането в батак е измислица. Защо не се напъне да докаже че концлагерите са били курорти за почивка на военнопленици ? По-наблизо са му все пак. Там щяха да го наврат в кучи гъз, а тука го направиха медийна звезда – всички се надпреварваха да го интервюират, даже и пресконференция май щеше да има ... но млъкни сърце. Въз основа на факта, че всички обичат да намират кусурите на другите (поговорката за сламката в чуждото око и гредата в твоето е много актуална) реших да подходя по различен начин. На база на историите, които чета във форума формирам една “виртуална личност” (глупаво, но само това ми идва на ум) която личност има чертите които са описани в поста. После поставям тази ‘виртуална личност’ в някаква ‘виртуална’ ситуация и въз основа на моя скромен житейски опит развивам ситуацията във времето. Така всички са доволни т.е. поне няма засегнати. Форума си има смешник, читателите на форума се кискат, никой от търсещите помощ не е засегнат защото ‘витруалната личност’ (това взе да ми харесва дали да не го развия) няма нищо общо с тях, критиците във форума са доволни, че са се справили с поредния неудобен блогър и само тези, които четат между редовете намират смисъл. За щастие те са много малко а и са разумни хора – взимат си поука и не се правят на ‘засегнати по принцип’. Между другото историята с проститутката е по действителен случай, но по уникален начин илюстрира поведението на 80 % от жените т.е. че за да получат от живота нещо просто трябва да си покажат ‘рошавото’ или бюста например (някои наистина го получават за съжаление). Примери колкото щеш. Даже вече на никой не прави впечатление като види някой да напредва с ‘онова’ напред. Все пак и те не са виновни – търсенето определя предлагането - бизнес. Историята, която те е развеселила в същност е опит от моя страна да събера “идеалната двойка” избрана с прецизен кастинг и да ги пратя на мечтаното от всички влюбени двойки място където да са си само двамата и никой да не ги безпокои. Идеята ми беше да са на самотен остров , но от СЪРВАЙВЪР можеше да претендират за авторски права. Къде къде по необезпокоявани ще са на няколко години полет в открития космос. Кой не е мечтал да бъде с идеалната жена на място където можете нон стоп да си ходите както ви е майка родила? Когато обаче романтиката свърши идва реалния живот ... гадно но неизбежно. В момента създавам и други “виртуални герои”, като ще се постарая да избягвам истории от типа на проститутката. Това се определя и от свободното ми време , което напоследък е доста малко. Доколкото за опасността от плагиатство .... не смятам да се притеснявам. Ако чакам на хонорари за сценарии – ще си умра от глад. За предложението ти за литературни форуми – представям си колко импотентни критици има там. Не могат да правят секс , но знаят много добре как се прави секс (мисълта не е моя). Бедна ми е фантазията какво ще напишат за мен. Оплюването е национален спорт ... пък и надявам се знаеш колко трудно се обяснава на лудия че е луд и на глупавия че е глупав. Както си прочел ще се опитам да пиша само в тази тема защото май хората не умират да споделят как са решили проблемите си .... поне за сега. Имам малка надежда, че ако се посмеят биха споделили даже и от трето лице как все пак са решили някой техен проблем. Не е сложно .... един мой приятел ... така и така ... ама аз не ... само ви казвам – да знаете ... ;)
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Kori в август 14, 2007, 04:58:44 pm
Интересно ми е, ако аз пусна коментар по тази тема, в който пише : "Само тези, които четат между редовете намират смисъл в моите коментари,хех моля не се блъскайте ,ще има автограф за всеки,знам че съм най-умната ама чак пък толкова интерес ! :roll: Благодаря момичета ,че ме подкрепихте,мъжете просто не могат да разберат ,че ако не покажат увисналото и рошавото не могат да ни впечатлят с нищо, те не са виновни,предлагането е според търсенето! Да да знам колко е гадно да си в мъжки колектив,само те пощипват...Но ние ще се справим,с едни гърди напред сме :lol: Благодаря на всички за подкрепата, на път съм да стана медийна звезда с моято омраза към мъжете хахахахаах :twisted: Тези мъже само се обиждат, много са чуствителни , надявам се че не е защото постоянно ги обсъждам,като че ли са някакви по-нисши същества ,които само трябва да показват увисналото и рошавото,ееее така е от истината боли! Не е много ласкаво нали, и определено ще звуча като чевек ,който има някакъв проблем...с рошавите работи хаха
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: piligrim в август 15, 2007, 09:21:24 am
Kori Мисля, че имаш още да поработиш върху иронията като подход. Ако обаче пренебрегнем опита ти да пародираш написаното по-горе, бих ти отговорил така: Жалко, че един мъж не би могъл да те впечатли с нищо друго освен с половите си органи! Смятам, че да поставяш под общ знаменател жените или мъжете е най-малкото погрешно, а да го правиш от гледната точка на омразата пък съвсем. При условие, че обществото ни става все по-унисексуално, границите между двата пола стават за съжаление все по-размити. Разбирам, че изявлението на cdman за "рошавото" те е провокирало най-много... Ами нека се огледаме около нас. Как ще коментираш поведението на абсолютно всяка чалга певица? Според средно статистическия жител на тази страна, те (тези певици) са част от елитарното общество... Как ще коментираш всички видове събития, чието заглавие започва с "Мис" или "Мисис"? Как ще коментираш все повечето нови и скъпи автомобили, управлявани от млади жени, които изглеждат по определен начин и притежават коефициент на интелигентност клонящ към нула? Разбира се, не всички жени са такива, както и не всички мъже са примитиви, подвластни на половия си нагон. В тази връзка въпроса за търсенето и предлагането става много сериозен. Аз имам щастието да споделям живота си с жена, която освен хубаво лице и страхотно тяло, притежава много повече качества - женственост, интелект, компетентност, култура, чувство за хумор и т.н. Твърдя, че именно тези нейни качества ми позволяват да изпитвам любов и уважение към нея, въпреки 22-те години зад гърба ни! Но нека се върнем на търсенето и предлагането. Ако трябваше да потърся жена като съпругата си сега, в настоящето...?! Къде бих могъл да я намеря? Все по-често виждам мъже, които се държат или като "меки китки" или като мутри, и жени напити "като талпи" и с речник, който би накарал и каруцар да се изчерви... За да бъда мъж, до себе си имам нужда от жена, която да ми позволява да съм такъв! Обратното е валидно и за жените, разбира се. Новият морал или по-скоро липсата на такъв, драстично ограничава именно избора. Все по-често се чувствам като динозавър, понеже виждам как ценностите, които изповядвам и на които държа, не само чезнат, а дори са обект на подигравка и отрицание. Единственото, което можах да направя е опита да възпитам децата си в този морал, от който смятам, че света на хората би могъл да е по-добър. Сега обаче имам много повече опит и мъдрост. Надявам се те да ми помогнат с внуците в още по-голяма степен отколкото с децата...! Missi отправи апел към форума. Аз пък го отправям директно към теб. Опитай да се отнасяш към чуждите мнения с малко повече плурализъм. Да се пише така, че да е нужно "четене между редовете", далеч не е толкова погрешен подход. Ако някой започне да угоява прасето си с пасти, то ще ги изяде, но познай кой ще е глупака и как прасето ще оцени пастите...?! Имам чувството, че ти си млада жена. Това обаче не означава, че не би имала какво да споделиш. Направи го. Критиката и изразяването на противоположно мнение са хубави неща, но не можеш да сготвиш гозба само от подправки нали...?! piligrim P.S. На скоро гледах за малко една медийна звезда (В. Райкова) да си бъбри с едно от тези подобия на жени, които споменах. Въпрос: Вярно ли е, че апартамента ти е обзаведен изцяло във Версаче? Отговор: Да! Всичко е Версаче (горда усмивка). Въпрос: И как се живее в такъв дом? Отговор:.... (Въпроса се оказа много труден) Цък! Смених канала защото имам непоносимост...
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: nina в август 15, 2007, 09:41:21 am
Piligram защо е необходимо да критикуваш начина по който един човек /Кори/ се е почувствал и е изразил мнението си.В сайт,в който става дума за психология има изключителна цензура-нека всеки изразява свободно мнението си и чувствата си-ако на Кори не й е допаднал начина,по който cdman се изразява-защо трябва да се явява някой,който да й казва как да не го прави.Аз също не харесвам писанията на cdman- /защото са безпредметно груби и не търсещи провокоцията/,но не го цензурирам или нападам-за мен това е начин той да решава психологическите си проблеми и не виждам защо да не го прави-нямам намерение да го критикувам.Миси не й допада,че разказвам притчи и разводнявам,това също е цензура.Има един такъв феноен-човек,който си поставя сам твърде много ограничения се дразни много ако друг се изразява свободно.
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: piligrim в август 15, 2007, 09:59:18 am
Nina, защо е необходимо да критикуваш начина, по който един човек /piligrim/ се е почувствал и е изразил мнението си. В сайт, в който става дума за психология, има изключителна цензура-нека всеки изразява свободно мнението си и чувствата си-ако на piligrim не му е допаднал начина, по който Kori се изразява-защо трябва да се явява някой, който да му казва как да не го прави. Аз харесвам писанията на cdman- /защото са изпълнени с опит и хумор, и в тях няма никаква псевдопсихология/, и не го цензурирам или нападам-за мен това е начин той да решава психологическите проблеми на другите и не виждам защо да не го прави-нямам желание да го критикувам. Има един такъв феномен-човек,който си поставя сам твърде много ограничения, се дразни много ако друг се изразява свободно. No More Comments
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: nina в август 15, 2007, 11:25:42 am
Разбира се и ти имаш право да изразиш мнението си,но има разлика от това да споделиш как си се почувствал или как те кара да се чувстваш нещо и да се превръщаш в адвокат на някого.Особено без той да те е молил за това.Явно става дума за криворазбрана мъжка солидарност.
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: piligrim в август 15, 2007, 12:05:09 pm
Nina Тъй де! Ами, че нали отговарям на Kori и споделям как съм се почувствал от феминисткия и изблик?! А, ако се превръщам в адвокат на нещо (някого) то това не е cdman, а мнението му, понеже то съвпада с моето. Мисля, че ще е губене на време да казвам същото като него, само че с мои думи...! Колкото до мъжката солидарност... Че и криворазбрана... За мен има ХОРА и ЛИЧНОСТИ. Претендирам, че не съм толкова елементарен, че да съставям мненията си въз основа на полово разделение! За мен лично фаворита по отношение апела на Missi е Kori. Твърде много емоции и твърде малко обосновани мнения. Явно cdman и въздейства както аз на теб... В написаното до Kori аз изразявам мнение по въпроси, които считам за важни. Защо не вземеш отношение по тях, а само по критиката, която отправям?! Не напразно копирах написаното от теб и само промених имената... Ето това, а не притчите "разводняват" форума! piligrim
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: nina в август 15, 2007, 02:19:52 pm
С удоволствие ще взема отношение по написаното от теб като разкажа една притча: Полуистината Един пророк пътувал със своя спътник-за град,в който трябвало да проповядва.Скоро към пророка се присъединил един последовател на неговото учение:"Господарю,в този град глупостт е под път и над път.Жителите му са твърдоглави.Никой тук не желау да научи нещо.Ти няма да можеш да убедиш никое от тези каменни сърца."Пророкът отговорил добродушно:"Имаш право".Малко след това се приближил друг човек сияещ от радост:"Господарю,ти си попаднал в един щастлив град.Хората тук жадуват за правата вяра и отварят сърцата си за словото ти"Проркът се усмихнал добордушно и рекъл"Имаш право"."О,господарю,-добавил спътника му-ти каза на първия,че има право и на втория,който твърдеше обратното също.Но черното не може да бъде бяло".Пророкът отвърналМ"Всеки вижда света такъв,какъвто очаква да го види.Защо трябва да противореча и на двамата.Единият вижда лошото,другият доброто.Ти би ли казал,че единият от двамата греши?Не са ли хората тук и навсякъде както добри,така и лоши?Нищо невярно не ми казаха,само че не всичко казаха."
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: piligrim в август 15, 2007, 03:33:11 pm
Ха така! Ей това имах в предвид... То и тука трябва четене между редовете... Ама какво да се прави! :D Мъъкааа! Жалко, че в притчата не се казва какво е проповядвал пророка...
Титла: .....
Публикувано от: CDman в август 15, 2007, 04:46:06 pm
Топлината го обгръщаше отвсякъде. Отпуснатото му тяло се носеше насам натам. Вятъра галеше лицето му и още повече засилваше въздействието на топлината, която проникваше във всяка клетка на тялото му. Как му трябваше това след ужасния ден. Пред него още беше мазния поглед на Фред който все едно му казваше “ Още не си си върнал дълга ... внимавай”. Обидите на Джудит, че всичко и всички са по-добри от него. Вчерашната пица за 50 цента, презрителните погледи на мамините синчета от лимузините по Сънсет. Всичко беше зад него. Топлината проникваше все по- навътре и по-навътре. Такива моменти правеха живота му по-лек и по-приятен. Даваха му причина да се събуди на другия ден и да продължи да живее ..........
- Какво имаме полицай ?
-Свръхдоза инспекторе. Този поне е умрял щастлив – погледнете усмивката на лицето му.
-Имайте малко уважение. Момчето е около 15 годишно. Кой би бил щастлив да умре на 15 между контейнерите за смет ? Дано има бог да го прибере при себе си ... макар че се съмнявам да има....
Титла: kam cdman
Публикувано от: vassko в август 16, 2007, 10:36:00 am
сидимане. трябваха ми неколко минути да си събера мислите след последния ти пост. бръкна ми в мозъка направо. пушил съм трева 2-3 пъти, а един пат взех и клодаин. правех го след наистина гадни дни и мога да споделя че чувството е пости същото но никога не се бех замислял че мога да отида на онзи свят щастлив. тва е пост за зависимости ама ти си знаеш нема да пиша повече че и аз се хващам че пиша глупости. доста ше се замиля следващия пат
Титла: пак към сидиман
Публикувано от: vassko в август 16, 2007, 10:51:34 am
прочетох накои от творенията на други блогари по твой адрес. малиииии !! неам думи
Титла: .....
Публикувано от: CDman в август 16, 2007, 05:19:52 pm
Извини ме Васско ! Не предполагах че ще се почувстваш така ( мммм ето го умерения Д-р Хаус ). Пращам ти и няколко линка към литературни форуми. Давам ти правото да постнеш там което си искаш от тук. После стой та гледай :shock: http://penevb.hit.bg/ http://literaturenforum.org/index.php http://www.litclub.com/
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Kori в август 17, 2007, 07:10:31 pm
piligrim, ти пък как реши, че мисля за мъжете по този начен.... :shock: Чети по-внимателно и по редовете моля....Коментара ми беше с цел да покажа как звучи от устата на жена подобно изказване...Да не говорим, че в коментара на CDMAN има голяма доза полова дискиминация,което е нормално да ме обижда! За твое сведение, не съм крайна феминистка и обичам мъжете, много при това :) , но като говорят така за моя пол ми става тъпо, защото не мисля, че сте безгрешни, за да съдите така строго.
Титла: ....
Публикувано от: CDman в август 20, 2007, 12:24:31 pm
- Прекрасна вечер !
- Да !
- Изглеждате чудесно днес !
- Ласкаете ме!
- Ни най-малко!
- Благодаря !
- Как мина денят Ви ?
- Добре
- Да пусна ли музика ?
- Да
- Каква предпочитате
- Нежна
- Моцарт ?
- Да – обожавам го
 - Вие сте страхотна жена. Нежна , женствена, умна, забавна.
- Пак ме ласкаете.
- Заслужавате го.
 - Трябва да има повече мъже като вас.
- Сега пък вие ме ласкаете – трогнат съм.
- Благодаря - за нищо.
- Имате ли приятел в момента ?
- Не.
- Защо ? Такава жена като вас ?
- Не съм намерила подходящия човек.
- Разбирам ! Как намирате моята компания ?
 - Удивителна!
- Искате ли да отидем у нас ?
- Оо ! Не бъзаме ли много ?
- Мисля че не – всяко нещо си има първи път
- Нека не избързваме все пак. Не придружавам всеки срещнат до дома му
- Не съм казал такова нещо. Жена като Вас може да избира
- Така е а и не искам да развалям приятелството ни със секс.
- Разбирам Ви. И все пак – мога ли да се надявам на нещо ?
- Не знам – може би като се поопознаем ... след време
- Давате ми смисъл да съществувам
- О не – не смятам
- О да – не знаете какво е човек да общува с жена като вас
- Благодаря !
- Колко мъже са имали честта да Ви бъдат спътници в живота
- Само един , но той излезе глупак .
- Съжалявам.
- Няма защо – оттогава съм много придричива към запозннствата си.
- Разбирам ! Ще мога ли да ви видя пак някога ?
- О да – разбира се.
Настъпи кратка тишина след което в слушалките прозвуча нежен женски глас: “Сесията Ви свърши. Моля поставете монета “
“Тези автомати компаньони са велико творение - защо и пенсийката ми не беше по-голяма .... “
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: piligrim в август 21, 2007, 09:07:32 am
Мила Kori, Отговарям чак сега не поради неуважение, а защото нямах възможност. Първо бих искал да изясня нещо: 1. Разбрах, че написаното от теб е ирония/пародия ->
Цитат
Мисля, че имаш още да поработиш върху иронията като подход. Ако, обаче, пренебрегнем опита ти да пародираш написаното по-горе, бих ти отговорил така:
2. Позволих си малка контра-ирония, за която се извинявам ако те е засегнала! ->
Цитат
Жалко, че един мъж не би могъл да те впечатли с нищо друго, освен с половите си органи!
От устата на жена, написаното наистина звучи доста грозно и на моменти дори малко истерично. За съжаление, нито аз, нито ти, можем да отречем, че и двата прототипа (на cdman и твоя) са реални. Животът около нас ясно ни показва безброй примери за жени, които разчитат на "рошавото" (а често и обезкосменото ;)) за да намерят мястото си в него, както и мъже, които се интересуват само от него (рошавото/фризираното/обезкосменото :)). Мога да изредя сигурно двадесетина прилагателни, изразяващи отрицателното ми отношение към това явление, но... Протеста ми едва ли би променил нещо! В тази връзка бих цитирал следното:
Цитат
Господи, дай ми сили да променя онова, което мога. Дай ми сили да понесa онова, което не мога да променя. И ми дай разум, за да ги различавам!
Казваш, че в написаното от cdman има голяма доза полова дискриминация. Не съм съгласен! Но нека погледнем въпросния пасаж:
Цитат
Между другото историята с проститутката е по действителен случай, но по уникален начин илюстрира поведението на 80 % от жените т.е. че за да получат от живота нещо просто трябва да си покажат ‘рошавото’ или бюста например (някои наистина го получават за съжаление). Примери колкото щеш. Даже вече на никой не прави впечатление като види някой да напредва с ‘онова’ напред. Все пак и те не са виновни – търсенето определя предлагането - бизнес.
Според мен единственото по което би могло да има спор в това изказване е процента (80%) и то от гледна точка на статистиката. От моя гледна точка тук има критика по равно и към двата пола, защото ако нямаше мъже, които да гледат на една жена само като на сексуален обект, нямаше да има и жени, които да се държат като такива. Но нека не се отплесвам и аз по семантиката. И ти, и Nina проявявате способността да вадите по някое изречение от контекста и да протестирате срещу него, без да обръщате внимание на останалото, което всъщност засяга истинските проблеми. В написаното от мен към теб има 578 думи,от които ти си обърнала внимание на 41... Ами останалите 537?! Нали точно с тях съм изразил истинското си мнение! И то мнение, което смятам, че в голяма степен съвпада с твоето (имам в предвид всичките ти постове)! Не! Не мисля, че мразиш мъжете! Но също така не мисля, че харесваш онези, които ти подсвиркват по улицата, оглеждат те в заведението като парче месо или натискат клаксона за да ти покажат, че за тях ти си просто "рошавото". Ти не си такава... но за съжаление много други са! И това (също за съжаление) е неоспорим факт. Аз съм написал какъв е моя начин да се боря. Горд съм от факта, че дъщеря ми отдаде девствеността си на 19 години и го направи с младеж, в който е истински влюбена. Факта, че го е споделила с мен, ясно говори за взаимоотношенията, които сме успели да изградим! И на мен ми става криво, когато виждам представители на моя пол да се държат като "нерези", готови да "изчукат" всичко което мърда но... За щастие не всички сме такива! piligrim
Титла: kym cdman
Публикувано от: vassko в август 21, 2007, 01:21:51 pm
сидимане . скъса ни от смях. тука се е заформила една фен група. аз мимето и стефко моите колеги. даже днес искат да ти драснат и те нещо нали съм дащен ще им дам тази възмоност още веднъж ти казвам мерси и ще чакаме още постове ------ Здравей Сидимане ! Аз съм Мария. Сигурно си забелязал че се появиха главни букви и някои препинателни знаци. Не е от клавиатурата ;) Васето си пише така – свикнахме му. Той не е на ред по принцип. Причината да ти пиша е да ти благодаря за нещо. От няколко дена насам Васето почти спря цигарите. Не знам дали се дължи на разказа за наркомана, но факта си е факт. Даже научихме че е пушил и друго. Преди пушеше по 2 кутии на ден, а сега по 3-4 цигари. Невероятно на фона на всичко, което пробвахме. Тропахме на шефа, слагахме табели, правехме табла с надписи от цигарите. Резултат нула. Всички от фирмата са в потрес но са и доволни. Благодаря ти от името на всички. Даже и Чефо подскача зад мен и иска да напише нещо. Може би ще напише някоя глупост. Айде успех от мен и ще чакаме още разказчета. Впрочем направих си труда да влезна в сайтовете които си пратил на Васето. Единия беше почти празен, в другия имаше текстове, които трудно могат да се нарекат литература. Един от сайтовете наистина беше доста зареден с публикации. Избрах си една авторка и прочетох две неща – за някакъв прегел и другото беше “С омерзение за България”. Никак не бях впечатлена. Разказ по преживяно, много разводнено, скучно. Авторката може би разказва за собствени терзания, но това не ми е интересно. Повече прилича на новини които се четат само веднъж за информация. Твоите неща, без да те четкам се четат на един дъх. Аз ги чета няколко пъти. Наистина ще се радвам да прочета още нещо. Айде че Чефо вече умира. Здрасти СИДИман-е. Стефан съм. Май няма друг пост писан от трима души, но с Мимето решихме да не се присъединяваме към стотиците безмълвни юзъри, а и Васето е готин и ни угажда. Лудичък е ама е готин ;) Това дето го каза Мимето е верно – за Васето и цигарите. Чак си помислихме че си е ударил главата. Няма да пиша глупости за Мимето. Ние си я харесваме макар че е секретарка. Знаеш ли брато с ква пола е днес ? Как да си мслиш за друго освен за таковата? Добре че сме със здрави сърца че иначе да сме се гътнали. Айде сериозно. Четох всичките ти постове. Най вече ме впечатли поста ти за репликите. Явно нищо не се е променило защото и аз ги чувам доста често. Това което искам да те питам е как се справи ? Има ли някакво решение? На 26 съм, работя, имам и собствена фирма. Смятам се за свестен, само дето жените които харесвам нещо не ме харесват. Искам да те помоля ако си съгласен да споделиш как си решил проблема при теб ? Ако искаш разбира се. Нека психолозите да не ми се сърдят – не ми трябва съвет по принцип, а чисто практически съвет от човек , който е бил на фронта така да се каже. Благодаря ти предварително каквото и да е решението ти.
Титла: Към Стефан & CO
Публикувано от: CDman в август 21, 2007, 04:37:14 pm
Стефане ! Факта че Васско е намалил драстично цигарите си е лично негова победа. Аз едва ли съм спомогнал за това кой знае колко. Васско е човека който е основния ‘виновник’ за промяната. Доколкото за това, което ме молиш – да ти кажа право не бих се наел но преди малко прочетох и един пост на void който доста ме накара да се замисля. Явно проблема е сериозен и ако не друго то поне за тези които четат форума трябва да се опитам да направя нещо. Ако не мога да им кажа какво да правят то поне да им кажа какво да не правят въз основа на моите лични преживявания. То е като на пътя. Може да имаш много умения но ако направиш фатална грешка умираш независимо от всичко което умееш. Между другото ти постави и един много .... интересен въпрос – как да не мислим за секс на работното място когато има “изкушения” с къси поли. Много интересен въпрос – струва си да се помисли. Според поста който сте написали и който наистина е уникален с това че е писан от трима души си създавам една доста интересна представа за вас като колектив. Ще пиша когато мога и както мога. Май вие сте единствените ми фенове тука. Защо да не ви угаждам ??!! Айде до скоро!!
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Missi в август 22, 2007, 09:26:41 am
а, наистина ли е писан този уникален пост от трима души?! :wink: звучи ми много като писан от един.... с известен литературен талант :) независимо от всичко, си е уникален и много забавен :) пък и даде хубав "ритник" на дискусията тук! (every kick in the ass is a step forward!)
Титла: kym missi
Публикувано от: vassko в август 22, 2007, 02:48:39 pm
виж кво мисси. нека да те светна за нещо. анонимността в нета е относителна. винаги си има ip адрес който се записва некаде. да не мислиш че администратора е толкова тъп че да не се усети и дане засече че един адрес съответства на неколко узера. аз влизам от реазлични адреси защото поддържаме мрежа почти в целия окраг. ако искаш драсни на администратора едно писмо да сравни адресите и тогава плюй. впрочем мога да дам на сидимана паролата си и да видим дали администраторите ще засекат съвпадението. имаш касмет че нети пише мимето защото като чух какво наговори оттатък за теб. не ти требва да знаеш. айде нема да ти права вятър.
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Missi в август 22, 2007, 03:07:21 pm
дали ще те изненадам, васско, ако споделя, че ми е известно каква точно е и докъде се простира анонимността в нета. съмнявам се :D не разбрах точно от какво си се зесегнал (или поне така разчитам думите ти). ако е била думата "ритник", да уточня, че беше в изключетелно положителен смисъл, т.е. твоите постове, и особено 3 в 1, вдъхнаха нов живот на дискусията тук. може и да е странно, но този форум цели не просто хората да си лафят, а да споделят проблеми и начини за решаването им. предполагам сам си даваш сметка, че обсъждането на който и да е от постовете и юзърите тук е все едно да обсъждаш героите на сидиман - откъслячни истори, с малко поука, с измислени хора - в нета няма нищо реално (знаеш го по-добре от мен, виждам).... и в крайна сметка си е чиста загуба на време, освен ако намя някаква поука от историята... ако скучаете в офиса, поогледайте се в този форум - има умопомрачителни и сърцеразкъсващи истории, от които при желание, човек може да научи доста или пък да плюе три пъти зад гърба си, да си дръпне лявото ухо и да си каже "слава богу, че не се случва на мен!" Enjoy :D
Титла: kym missi
Публикувано от: vassko в август 22, 2007, 03:20:12 pm
не мислех да ти пиша ама една такава откъслчена история ме накара да не спя 2 ноши и да намала цигарите от 20 на 3-4. всички благодарят на терапевтите аз на сидимана. имате 700 юзери а пишете 7 . защо трябва да има още 2 ма ако може през един юзер. кво ли ти се заяждам се едно не знам кво е.
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Missi в август 22, 2007, 04:00:27 pm
Прав си :D Радвам се, че е имало такъв забележителен ефект за теб!! :) Понякога психолозите "дълбаят" с години и не могат да помогнат на човек, но една проста история или случка, го разтърсва и кара да види нещата от по друг ъгъл. Твоят опит нагледно паказва, че от форума все пак има смисъл! Дано всички активни юзъри тук са успели да помогнат на някой както сидиман на теб!
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: lady в август 22, 2007, 04:29:29 pm
vassko, Твоето намаляване на цигарите /предполагам стъпка към тоталното им отказване/ е наистина добър повод да драснеш някой ред в тази рубрика. Може и ти да успееш да повлияеш на някого да се справи с този проблем. Тайничко се надявам съпругът ми да е от тях. Той ги беше отказал за повече от година и "благодарение" на глупостите, които извърших преди няколко месеца и мъката, която му причиних, той отново пропуши и то по 2-3 кутии на ден. Това е едно от нещата, които тежат на съвестта ми. Искам да му помогна, но не зная как... Спомням си един игрален филм "Предай нататък"... Идеята му много ми допадна.
Титла: kym lady
Публикувано от: vassko в август 23, 2007, 11:59:36 am
lady. тва което ме шокира в онзи пист е че ми правеше удоволствое да пуша. работата ми е много напрегната. мозъка ме боли поняекога и цигарите притапаваха това. и онзи е умрял с чувството че забравя проблемите си. не се отнаса за мен но ми подейства отрезваващо. сега съзнателно не пуша. трудно е. приятелката ми обаче много се зарадва защото е от малкото жени които не пушат. ... айде на лични че ще ме разкъсат
Титла: .....
Публикувано от: CDman в август 27, 2007, 11:42:50 am
- Уважаеми зрители ! Днес ще ви срещнем с най-бързия човек на света –Джим Бенсън. След като вчера за шести път той подобри собствения си рекорд за скорост господин Бенсън се съгласи да даде единствено за зрителите на Канал 99 кратко интервю. Здравейте господин Бенсън! Поздравления за вчерашното постижение!
- Благодаря! - Вие не сте фен на интервютата – така ли е ?
- Да.
- Защо ?
- Не обичам да ме разпитват.
- Разбира се , но нашите зрители са любопитни какъв е следващия Ви проект ?
 - Подготвям нова кола – около 30% по-мощна от тази.
- Значи пак ще подобрите рекорда си ?
- Надявам се.
- Целия си живот сте посветили на рекордите – имате ли още мечти ?
- Имам разбира се.
- За още рекорди ?
- Не . Мечтата ми съвсем не е свързана с рекордите.
- Как ? Не мечтаете ли за още рекорди ?
- Не – рекордите за скорост са само част от желанието ми да постигна мечтата си.
- И каква е тя ? - Амии .... тя е много лична ..
- Споделете я с нашите зрители.
- Амиии .... искам да видя какво има зад хоризонта ... Настъпи неловко мълчание.
- Ами идете и вижте – смутолеви водещата – Какъв е проблема ?
- Проблема е ...... проблема е ..... че колкото по бързо се се движа към хоризонта – толкова по бързо той се отдалечава от мен ...
Титла: ......
Публикувано от: CDman в август 31, 2007, 10:24:34 am
Към Стефан, Void и всички, които имат нужда от съвет. Преместена тук:

http://e-therapy.bg/smforum/index.php?topic=1140.msg5766#msg5766

Запасете се с търпение  ;D
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Missi в август 31, 2007, 12:00:09 pm
Мммм, направо съм възхитена! cdman (за пореден път) доказа, че има талант! А сега показа, че може да пише и дълги текстове :D Сега, съвсем противно на очакванията, аз ще се съглася със почти всичко написано, само с едно изключение - търговията с хора и малтретирането на хора - нека това не е пример за "а можеше и така да бъде", а пример за как никога и при никакви обстоятелства не трябва да се допуска независимо кой (пол, възраст, раса, религия) е обект на това малтретиране/търговия. Въпреки че nina обикновено е много против синтезирането на личен опит като общовалиден (което е разбираемо, впредвид на научните й интереси), аз считам, че написаното от cdman е 100% реални житейски факти (даже не ги наричам и "истана"). Дано повече хора го прочетат! Има смисъл! А и както самият cdman посочва, след една година див и прелестен секс, започват де те интесуват и по-тривиални неща като дали твоят Някой може да готви или пък има вътрешен стремеж към чистотата, или си попаднала на "чалма-невидимка" - мъж, който счита, че единственото му съпружеско задължение е да "чука" когато иска и чат-пат да оставя пари за сметките. :wink:
Титла: kym cdman
Публикувано от: vassko в август 31, 2007, 01:12:45 pm
nmam dumi ! mnogo si prav za mnogo nesta. ste napisa nestp po smisleno kato go osaznaja. stefko se vrasta ponedelnik - napravoi ste mu go printna. mersi
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: nina в август 31, 2007, 02:38:24 pm
Истинското чудо на любовта се крие в недостатъците,не в положителните черти.Истинската любов предполага да приемаш и харесваш другият такъв,какъвто е,а именно недостатъците са тези,които те правят различен от другите.Ако една жена ви харесва заради парите,добрата хигиена и приличен външен вид-дали тя харесва вас и какво ще стане ако утре сте без работа или претърпите злополука?!Съветите на cdman са приложими,но не е трудно да спечелиш вниманието на една жена-трудно е да го задържиш.Не мисля,че трябва да се превърнете в идеалният сваляч-това ще ви донесе женско внимание,но да си щастлив е нещо съвсем друго.Ако търсиш секс и внимание-съветите са добри,но ако се нуждаеш от любов и щастие-дали е достатъчно?!
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Missi в август 31, 2007, 03:55:53 pm
След като прочетох и последното мнение тук, си мисля, че нещата с любовта, щастието и свалките стоят като в поговорката "по дрехите посрещат, по ума изпращат". Т.е. първо трябва да привлечеш нечие внимание, да заинтригуваш някого по един или друг начин, на до га накараш да иска да бъде с теб и евентуално да иска да научи повече за теб. После идва по-трудното да задържиш и развиеш това внимание, да превърнеш любовта в обич, а обичта в щастие :) Който се е женил, сигурно си спомня думите от клетвата. Върпеки, че в различните обредни зали текста е различен, има едни фрази, които навсякъде са еднакви и те се отнасят точно до обичта независимо от всичко - мизерия, болести, трудности.. Ако "да"-то не е било механично, едва ли някой е пропуснал да си ги отбележи и размисли над тях...
Титла: Ot Stefan
Публикувано от: vassko в септември 03, 2007, 02:08:53 pm
Здравей Сидимане! Стефан съм и пиша през юзера на Васето. Много хубаво си го написал. Намирам много мои грешки отпреди. Малко обаче не си ме разбрал. Воид никога не е бил с жена а аз си имам гадже от няколко месеца. Даже ходихме на палатка за няколко дни. Наваля ни дъжд но си прекарахме добре. Мимето ми връчи тази сутрин целия пост оформен с WORD. Ако си е направила този труд и като знам колко и е голям мейл-листа бая хора ще го четат. Има и една молба от нея. Не иска да пише защото нещо са я изнервили. В поста има и много индиректни съвети към жените какви да не са. Мимето иска да и напишеш нещо от рода какви да са. Тя нама проблем с мъжете но ме помоли. Можеш да напишеш всичко. От 2 години работи главно с мъже и е свикнала с всички простотии както се изразява тя. Даже и примера и вдигна настроението ;). Това е - благодаря ти а за Мимето ако не е много нахално драсни нещо. Между другото Васето пуши по 1 (една) цигара на ден. Мислехме че компенсира в къщи но Мимето е разузнала чрез гаджето му- приятелки са. Мислех че ще ми е гадно да го чета, но не е. Айде чао!
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Kori в септември 03, 2007, 04:51:10 pm
Maleee, CDMAN, sto napravo ne izdadesh edin sbornik "Macho naruchnik za nachinaeshti"/primerno/...vmesto da si gubish vremeto da pishesh po forumi...s toia talant i fantazia pari mojesh da izkarash...to biva biva opit, biva biva talant, napravo vsichki se respektiraha tuka! RESPECT priatelu :)
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: piligrim в септември 03, 2007, 08:28:14 pm
Борба, до край...!!! То, до сега супа от камъни ако бях взел да варя, щяха да са омекнали и да стават за ядене... Ама, нейсе! Малеее, СДМАН, що направо не издадеш един сборник "Мачо наръчник за начинаещи"/примерно/...вместо да си губиш времето да пишеш по форуми...с тоя талант и фантазия пари можеш да изкараш...то бива бива опит, бива бива талант, направо всички се респектираха тука! РЕСПЕКТ приятелю - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - Convertor 2001 Pro - вашия верен помощник при трансформиране на E-Mail съобщенията Ви на латиница или кирилица е на www.convert.hit.bg
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Kori в септември 03, 2007, 10:16:19 pm
Piligrim, sorry che ne pisha na BG,ama sum na vakanciika i nyamat kirilici tuka,ocenyavam vse pak ogromnite ti usilia :)
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: piligrim в септември 04, 2007, 07:51:37 am
Пилигрим сори, че не пиша на БГ, ама съм на ваканцийка и нямат кирилица тук, оценявам все пак огромните ти усиля :) - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - Convertor 2001 Pro - вашия верен помощник при трансформиране на E-Mail съобщенията Ви на латиница или кирилица е на www.convert.hit.bg То да беше само ти... Добре, че форума е не е кой знае колко активен... Тогава наистина щяха да са необходими огромни усилия. Впрочем ако пишеш от компютър с Windows операционна система със сигурност има кирилица. В стандартния пакет шрифтове присъстват няколко "open type fonts", които я имат в кодовата си таблица. Весела и релаксираща ваканция от мен! piligrim
Титла: ......
Публикувано от: CDman в септември 04, 2007, 04:31:32 pm
Dear Mimi ! И всички други които не познавам ! Ако ще се връзваш на всичко тука по-добре недей да влизаш. Това което ще напиша е много субективно. В предишния пост за Стефан силно се съмнявах, че ще има накаква връзка между това, което ще напиша и действителността. Сега знам че няма да има. Аз съм на 40 години и жените които харесвам нямат почти нищо общо с мацките, кито виждам напоследък да ‘вървят’. Аз не харесвам хрущяли от тип “МАГАДАНС” но точно такива мацки днес събират след себе си глутници от ухажори. Това може би ще ти даде бегла представа че почти всичко, което ще кажа ще важи за моето поколение а не за вашето. Ще се постарая да насоча нещата в по- различни посоки от физическите качества и накратко ще кажа защо. Айде чети (или копирай в клипборда):
-1. Бъдете жени – не се пробвайте в мъжки занимания като борба, културизъм или други. Гадно е!
-2. Нуачете се да правите всякакъв секс. – Колкото и добър да е ресторанта ако сервират едно и също ядене ......
-3. Няма да е лошо да се научите и да сваляте мъже. (представям си реакциите – Да бе ! Иска ти се ). Доста по-голям е шанса да си намериш добър мъж ако ти го потърсиш а не чакаш той да те намери. Свестните мъже са работари и нямат време да ходят по заведения. По тази причина същите нямат и опит с жените. Дефиниция за “свестен мъж”- мъж който се грижи първо на теб да ти стане добре и после за всичко останало.
 -4. Докато можете правете секс с всички мъже които ви харесват. Опита е много важен във всяка област. Ако сте били с много мъже можете лесно да отсеете житото от плявата. Иначе може да се окаже че мъжа на който сте отдали живота си е ревнив темерут който яде, спи и ви чука когато сте му най-наблизо. Нека клюкарките да не ви притесняват. Ако те имаха личен живот нямаше да обсъждат вас. Правят го повече от завист, че не са като вас. Чисто практически един мъж е доста по-склонен да помага на една жена ако му е била любовница.
-5. Поддържайте телата си. Едно стегнато (не кльощаво) тяло привлича доста повече мъжете от каквито и да било модни парцали.
-6. Усмихвайте се. Една усмивка прави много повече от какъвто и да е грим.
-7. Първо давайте и тогава искайте. Жените за които думата ИСКАМ е основна в речника им доста често остават само с искането си.
 -8. Не носете сутиени с големи подплънки или други коригиращи тялото дрехи. Разочарованието след това е ..... доста голямо.
 -9. Ако искате да не минете за “лека” не се дърпайте повече от 10-тина дена. Ако сте млада и красива – може , но ако не сте изпадате в глупавата ситуация да се криете докато никой не ви търси.
-10. Не правете компромиси с живота си. “Той е добър човек – като ме бие не ме удря по главата”.
 Любвта е силно чувство ама ….. Ако приемете и се вслушате в тези 10 съвета може би ще намерите начин да изживеете младините си така, че да имате хубави спомени.
А да – и се научете да готвите ... ;)
Титла: към CDman
Публикувано от: vassko в септември 05, 2007, 11:14:47 am
Здравей CDman. Мима е. Благодаря за поста. Не беше това, което очаквах но все е нещо. Хитро си ме поставил в шах. Ако кажа сега ИСКАМ попадам под ударите на т.7. Ще се постарая да следвам тези 11 съвета доколкото мога. Пиша за последно. Вече само ще чета. И без това нямам време напоследък. Приятни почивни дни! Мими
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Missi в септември 05, 2007, 06:25:18 pm
cdman, БЛАГОДАРЯ, благодаря! :D Не от името на всички жени, а от името на такива като мен :D Страхотно си го описал! Не е общовалидно, има и други успешни модели (например цял живот с един мъж), но те са трудно постижими и в общи линии рядкост в нашето съвремие. Написаното от теб в тези 11 точки всъщност показва голяма доза уважение към жените - нуждите, телата и всичко останало. Друго си е мъж да го напише! Бих добавила само освен да не се притесняваме да експериментираме в секса, да не се притесняваме и да сменим мъжа, ако не ни удовлетворява в леглото. Не е въпрос на размер!!! Доказано е :D
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: piligrim в септември 05, 2007, 08:24:03 pm
Айде холан!
Цитат
...да не се притесняваме и да сменим мъжа, ако не ни удовлетворява в леглото.
Ти мъжете май за вибратори ги имаш само. Е браво! Точно от теб не съм го очаквал...! :wink: Тези дето сменят мъжете/жените като носни кърпи... накрая много малко хора им ходят бавно... Защо ли? :cry:
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Kori в септември 05, 2007, 09:02:42 pm
Iksam da dobavya po tochka "2" che raznoobrazieto v sexa zavisi i ot tova kak muja go predstavya....ako na edna jena, koyato ne e po experimentite i napravish neshto travmirashto, moje da reshi i nikoga da ne opita....kato pod travmirashto imam v predvid dori samo da i natyakvash che ne iska edi kakvo si kato drugite, bez da e imalo opit s turpenie da i se pokaje che e priyatno...Vsichko e vupros na nejnost i doverie mejdu dvamata...ako jenata se chustva podkrepena i useshta che ima turpenie ot partnyora si, ste opita i drugi nachini...Ima mnogo muje koito opitvat...kazva im se "neznam" i se otkazvat...posle partnyorkata im bila vinovna i ne bila otvorena za experimenti...moje problema da e v tova che ne i e predstaveno po podhodyasht nachin primerno!
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Missi в септември 05, 2007, 09:14:11 pm
Е, явно не е станало много ясно... Ще се пробвам да го изясня: има мъже, има и мъже... когато си на 17, 18...22 имаш някаква идея какъкв мъж искаш, нищо че идеята може често да се мени :wink: И не винаги попадаш на това, което търсиш - нямаш много опит, който да ти помогне да, да ти "каже" с кой мъж ще ти е наистина хубаво в леглото... Спокойно и много вероятно е да попаднеш на "дивак", за който в секса има 3 пози (на предната седалка, на задната седалка, на легло :wink: ) и никога не продължава повече от 15 мин. В този смисъл, го казах да не се притесняваме да сменяме. Сгрешила си в преценката - ок, случва се; не е нужно да се мъчиш само защото "всички са такива". А докато човек натрупа опит, и те такива грешки също се натрупват... :( piligrim, знам, че твоята история е много по различна - ако не знаех, че си реален човек, щях да се закълна, че такива истории се случват само в романите; за останалите е валидно написаното от cdman... Варно е че, всичко е каквото човек сам си го направи, но пък и всеки си има основания да направи един или друг избор... Не се гордея, че съм сменила много мъже, но пък и не се претеснявам от това - всеки ми е дал по нещо и на всеки аз съм дала нещо. Тези времена обаче одавна са минало - оказа се че съм от заклетите привържиници на брака :wink:
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: piligrim в септември 06, 2007, 12:38:26 am
Извинявай MIssi! Станало е леко объркване. Аз визирах мъжа като съпруг, а ти си имала в предвид просто мъж... Преди да открия Lady имах няколко връзки, които ме научиха на ум и разум. Предполагам ти си един от хората прочели "26 дни" преди да я изтрия... Там бях писал за наслагването на реалния образ върху идеалния, който всеки изгражда в съзнанието си. Истината е, че за да може човек да направи това "наслагване" е необходим не само късмет но и много, много ОСМИСЛЕН опит. Когато разкрих историята с Lady и обясних, че тя почти унищожи една от основните константи в моя живот - доверието в нея. Имах силите и за двете решения - да я изхвърля от живота си или да я оставя в него. Само, че при мен не става дума за "ези-тура". Защо мислиш ника ми е piligrim? Защото съм поклонник на едно нещо - ИСТИНАТА. Аз самият бях изненадан от факта, че нито едно от първосигналните чувства нормални за подобна ситуация, не се появи дори за миг в душата ми. Нямаше я наранената гордост. Нямаше я и ревността. Сега от позицията на времето си давам сметка, че в нито един миг не мислех за себе си, а за нея. За жената на която съм отдал живота, цялата си същност. Може да звучи мелодраматично...! Но щом през последните 22 години съм се чувствал (и продължавам да се чувствам) така... Значи това е истината! За съжаление, тя ми даде възможността да и го докажа...! Но това е вече минало. (точка) В началото и задавах само един въпрос - "Как можа?". Повторих го сигурно няколкостотин пъти. Но после дойде истинския въпрос. Това ли е жената която познавам или вече е друга - непозната, различна? Cdman е направил хубава класификация. Но! Мисля, че е пропуснал основното. Няма значение дали жената е хетера или не. Когато погледна моята Lady в очите и видя "онези искрици", когато ме стопли с усмивката си, когато ме обгърне с нежността си... Ето това чувство е най-важното според мен. И за мъжете и за жените. Да можеш да кажеш на човека пред теб "Ти ме допълваш. Караш ме да се чувствам цял и завършен. Животът ми има смисъл защото го споделям с теб." Зная, че звучи романтично. За някои може би дори отнесено и нереално. Но! Който го е преживял, той ЗНАЕ! Аз ЗНАМ! И Lady го ЗНАЕ! И знаеш ли защо е така? Защото и двамата го искаме... Защото се приемаме такива каквито сме. С добрите и с лошите си качества. Малцина са тези, които могат да се радват на това което притежават. В природата на хората е да тичат след химери. По-крсив/а мъж/жена, по-нова кола, по-голяма къща, повече пари и т.н. Само, че всичко това е материално, а любовта не е! Бях щастлив с Lady докато нямахме пари, продължих да съм щастлив и след като ги спечелихме. Обичах я дори, когато ми изневери, защото Истинската любов е БЕЗУСЛОВНА! Напоследък тя няколко пъти ми задава въпроса "Ще ме обичаш ли още ако напълнея?" и всеки път ме развеселява с него. Когато се запознахме аз бях много активен спортист. Имах страхотно тяло и т.н. През годините заседналия и нередовен живот ми трупнаха доста килца. Затова обикновено и отговарям с въпроса "Аз като напълнях ти спря ли да ме обичаш" и тя блокира... В моя наръчник за жената/мъжа би имало само една точка... 1. Бъдете такава/такъв, че човека до вас да се чувства добре! Ако дори след години продължавате да виждате в очите му "онзи блясък", когато ви погледне - значи сте се справили! Cdman пише от гледна точка на опита си и е прав във всичките си 11 точки (и най-вече първите две думи от първа точка - "Бъдете жени"). Но аз също пиша от гледна точка на опита и също съм прав! Истинската любов е чувство, което те кара да даваш, а не да изискваш! ТЯ и егоизма/егоцентризма са несъвместими. А в крайна сметка всичко опира до НЕЯ, нали?! Защото ТЯ е необходимото и достатъчно условие за ЩАСТИЕТО (E! Понякога и за нещастието... Но все си мисля, че нещастната, несподелена любов е сигурен белег, че това не е ТОЙ/ТЯ)! Всичко останало са "технически подробности"! Дори да имаш най-красивия партньор - с всичко се свиква. Дори да имаш всички пари на света - не можеш да караш две коли едновременно. Дори... и т.н. А бе накратко: НАУЧЕТЕ СЕ ДА ОБИЧАТЕ! Другото ще си дойде само. Лека нощ на всички! piligrim
Титла: ......
Публикувано от: CDman в септември 14, 2007, 01:12:01 pm
Огромния мъж почти закриваше вратата. Стоеше неподвижно като статуя на БУДА и гледаше в нищото. Вратата зад него се отвори и от там надникна мъж с тяло на скалалец:
- Заповядаяйте – ще ви приеме.
Огромния мъж бавно се помести. Може би тежеше над 200 килограма. Жената се приближи и почти се шмугна във вратата. Попадна в огромен кабинет облицован с мрамор и с килим в който краката и потъваха почти до глезените.
- Моите уважения кръстник . Аз съм ......
- Знам коя сте. Толкова ли е важно това, че да пропуснете празнуването за трилениума?
- Да! За мен е. Ето, написала съм всичко.
Кръстника започна да чете. Изражението му премина от равнодушие, до изненада и погнуса.
- Да видя дали съм разбрал. Значи имате връзка с мъж на около 50 години, който ви обожава..
- Да.
- Но в същото време сексуално не е в състояние да ви задоволи ...
- Да.
- За това имате връзка с мъж на 25 години който ви задоволява сексуално ...
- Да.
- И сега искате да направите мозъчна трансплантация, като слoжите мозъка на 50 годишния в тялото на 25 годишния за да получите перфектна комбинация от потентен и любящ мъж ? Добре ли съм разбрал ?
- Да ! Напълно !
- Давате ли си сметка какво ще ви струва това ?
- Вашия секретар спомена за 150 милиона.
- Не работим със здравната каса. В същност работим, но не по този начин. Носите ли сумата ?
- При секретаря ви е !
- Чудесно !
- Имате ли лекар който да извърши операцията?
- Имам – инструктора по симулации на големия ми син. Много е способен. Никога не са задържали сина ми за повече от 24 часа.
- Оо впечатляващо!
- Последния път го измъкна от пандиза с диагноза за извънматочна бременност ...
- Браво ! Нает е ! Много съм ви благодарна – ако аз мога да направя нещо ..
- Можете ! Малкия ми син. Говедото е на 35 години и никога не е работил. Имате ли идеи ?
- Защо не го направите министър председател на царство България – там имат подобни прецеденти...
- Оооо не. България е много корумпирано царство. Само парите с които трябва да подкупя всички институции, които се борят с корупцията ще са повече от доживотната издръжка на това говедо.
- Разбирам.
- Договорихме се – само още един въпрос – как ще убедите мъжете ?
- Оставете това на мен.
Мъжът се гледаше в огледалото с интерес. “ Какво чудо на трилениума – да ме подмладят с 25 години... защо обаче не помня тази татуировка на дясната ръка... да не е страничен ефект на облъчването .... или нещо друго? И защо са ми обръснали косата ... Нищо – живота е пред мен “ В този момент в стаята влезе тя.
- О мили – изглеждаш чудесно
- Да мила – благодаря ! Впрочем защо и ти не се подложиш на лъчетерапия за подмладяване. Не боли. Появяват се странични ефекти, но не е чак толкова болезнено.... Защо плачеш ?
- Мили – трябва да ти кажа нещо. Това не е лъчетерапия ....... Мъжът гледаше пред себе си.
- И през цялото време си ме лъгала ?
- Не мили не. Това е последното сега ще сме много щастливи ...
- Правила си секс с мен, а после той те е задоволявал ?
- Да мили , но това свърши – сега си с неговото тяло ... ще ме любиш като него и ще ме обичаш също толкова много
- А помисли ли за момчето ?
- Не мили ! Мислех само за теб.
- А си се чукала с него! Така ли ?
- Мили , това беше само секс.
 - Само секс .... а оргазмите ти ..... имитация ли бяха ?
- Иначе щях много да те нараня мили .... само за теб си мислех ...... за теб го правех. Къде тръгна .... не си отивай моля те ... Ще умра
- Тъкмо ще се срещнеш с младия си любовник.
- Къде отиваш мили?!
 - Отивам да намеря жена , която да ме харесва такъв какъвто съм ..... Сбогом.
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Missi в септември 15, 2007, 03:37:19 pm
тъй, тъй :D ще цитирам една втръснала на всички ТВ-реклама: "искам...искам ВСИЧКО!!" - А ти можеш ли да дадеш всичко (глас от публиката) - Е, поне полагам усилия за това! (и съответно искам същото...)
Титла: ......
Публикувано от: CDman в септември 24, 2007, 12:06:34 pm
Това бяха първите и клиенти. Четиримата мъже стояха безмълвни пред нея и опипваха с поглед всеки сантиметър от тялото и. Докъде я докара?! Да я оглеждат като животно за продан. И как стигна до тук ?! В гимназията беше фаворитка. Всички момчета бяха тайно влюбени в нея, а момичетата и завиждаха. Когато записа икономика още първата година стана солистка на мажоретките и остана такава до завършването си. Какви планове имаше…. После всичко тръгна надолу. В първата фирма в която започна работа не и поискаха даже дипломата. Още на втория ден шефа и предложи да му стане любовница. Напусна с гордо вдигната глава. Гордостта и обаче изчезна когато получи фиша за заплатата за цели 18,65 без данъците. Онзи от енергото не се трогна от полупрозрачния халат с който го помоли да не спира тока. Беше го виждала по филмите, но този не реагира. Дали пък не беше гей ? Ето я сега - стои пред тези перверзници. Онзи младия много прилича на онзи стария. Може би са баща и син? Ужас! После ще си разказват мръсни историйки. Идеше и да си тръгне, но си спомни за студената нощ и празния хладилник. Чувстваше се гадно. Беше виждала много жени да го правят, но не предполагаше, че ще е толкова отвратително. Това беше дъното. Нямаше накъде повече. Тя. Родената за принцеса. Снимката и можеше да краси първите страници на модните списания. Можеше да дефилира по световните модни форуми. Сега стои пред тези четиримата и чака. Стига! Ще искат нещо или ще си тръгват....
- Какво ще желаете ? – наруши мълчанието тя.
- Четири бири и четири порции картофи .....
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: nina в септември 28, 2007, 10:43:11 am
Здравейте-как аз решавам проблема с лошото настроение-в трудните,кризисни моменти в живота си обикновенно се обръщам към детската литература-чета романите на Ерих Кестнер например-при мен помага.Хубав уикенд на всички :)
Титла: ......
Публикувано от: CDman в октомври 23, 2007, 10:26:00 am
Тънка струйка пот се стичаше по челото на режисьора:
- Добре – каза той – толкова ли е страшно? Искате ли по-голям хонорар ?
- Не ! Не искам хонорар ! Искам дубльор!
- Не можем да ви намерим дубльор. Точно за това Ви наехме – защото имате уникална визия. Не искайте това от мен.
- Не мога да го направя. Имам семейство, дете ...
- Взели сме всички мерки..
- Какви мерки? Не искам мерки ! Искам дубльор !
- Добре ! Все ще има начин да се споразумеем. Искайте всичко друго, но не и дубльор. Не мога да прекратя снимките. Или ако искате мога да снимам с друг актьор ?
Настъпи тишина. Целия екип се беше втренчил в актьора и режисьора.
- Добре. Печелите. Но само един дубъл. И кажете на жена ми че сцената се изпълнява от дубльор.
- Това може. Тишина !! Камера !! Снимаме !!
- Ти си най-хубавата жена на света! Не искам да мисля за друга освен за теб! Не искам да обичам друга освен теб ! Твой съм за цял живот .......
Титла: Ани Владимирова до cdman
Публикувано от: etherapy в октомври 23, 2007, 04:20:38 pm
Благодаря Ви за присъствието!
Титла: ......
Публикувано от: CDman в октомври 24, 2007, 10:48:13 am
Благодаря, че ме търпите ..... все още :oops:
Титла: .......
Публикувано от: CDman в ноември 09, 2007, 03:45:49 pm
Екрана потъмня и след малко се появи цифрата едно. Служителя сконфузено се усмихна и пак натисна ентер. След около минута пак се появи цифрата едно.
- Извинете ме госпожо – ще трябва да се обадя.
Жената кимна одобрително. Служителя вдигна телефона.
- Шефе !! Имаме едно съвпадение ... Да – два пъти.
- Какво става ? - попита жената
- Малък технически проблем . Сега ще дойде шефа.
В стаята влезе достолепен мъж.
- Моля последвайте ме госпожо – тихо но настоятелно каза той.
- Какво става ? – уплашено попита жената.
- Не се притеснявайте – ще ви обясня.
Тръгнаха по коридора. Новината явно се беше разчула защото от другите офиси започнаха любопитно да повдигат глави.
- На работа !! - Почти изкрещя мъжът. Нямаше и помен от тихия глас който жената чу преди минутка. Влязоха в кабинета.
- Седнете – каза той със същия тих и настоятелен глас.
- Кажете ми най после какво става – почти изплака жената.
-Нека да ви обясня по-подробно госпожо.
- Госпожице ...
- Да – извинете ме. Значи нашата агенция предоставя уникална услуга за която е разработен уникален софтуер, който понякога дава грешки. Създаването на виртуални личности е сложен процес. В момента имаме създадени или в процес на създаване около 20 милиона виртуални личности.
-Много ....
- Да много са – за това и услугата е .... сравнително скъпа.
-Дали всички имат ... как да кажа ...
-Физически аналози !?
- Да – нещо такова
- Имат разбира се. Базата данни се актуализира автоматично от регистрите на погребалните бюра и родилните отделения, както и затворите и клиниките за психично болни...
-Знам, че не е редно но .... как събирате толкова данни ? Не е ли трудно ?
- Трудно е ... събираме и анализираме данните от покупките с кредитните карти на лицето.
- Покупки ??? Как така покупките ще определят характера на личността – ако купуваш нещо за приятел ? Или за подарък ?
- Има и процент на грешка ,но съгласете се ... ако съпоставим покупките от супермаркетите с посешенията на ресторантите може би ще намерим накаква закономерност. Когато се увеличат посещенията на ресторантите намаляват покупките на продукти. Това не е чак толкова определящо, но ако срвним ресторантите по класа и цени ще разберем дали тази личност обича изтънчени храни и елитна обстановка или просто гледа да се натъпче с нещо.
- Има логика
- Вземат се в предвид и взетите книги от библиотеките както и закупените такива , така също списания, вестници, взетите филми под наем, абонамента за телевизионни програми, гледаемостта им – нещо като пиипълметрия.
- Удивително ... и после ?
 - Характера на личността се определя от поетата информация. На базата на всичко което ви казах се създава виртуална личност, която се вкарва в базата данни на нашата агенция.
- Не е ли незаконно да работите с лични данни на толкова хора.
- Амиии – почти законно е..
- Почти ??!!
- Как да ви кажа .. личните данни са неприкосновени, но ние даже не знаем какви лични данни ви предоставяме. При нас е само един номер който е свързан с личните данни. Софтуера е направен така че да виждаме номера, но не и данните на човека – те се сравняват с критериите които сте отбелязали във вашата заявка. Впрочем заявките ни са доста подробни и вие почти не сте оставили свободни полета. Може би най-подробната заявка която сме обработвали до сега.
- Нали не значи, че съм прекалено капризна ??!!
- По скоро значи, че знаете какво искате
- И все пак – за личните данни ....
- Разбирам. Нека ви обясня по-подробно. Вървите си по улицата – гледате хората и без да искате виждате част от личните им данни – коса, височина , тегло, години .... това е същото. Ако се запознаете с някого вие го правите на основата на личните му данни, които вече сте видяли. Не е ли така ?
- Така е – но какво е различното тогава при вас – аз мога да се запозная с който си искам безплатно ...
- Това също е така, но помислете си – ако се запознаете с един човек ви трябва време да го опознаете. Да разберете какво обича да яде, какво обича да чете , какви ресторанти обича да посещава, какви филми обича да гледа ... и ако повечето от нещата не съвпадат с вашите предпочитания.... се разделяте. Ние ви спестяваме това време като ви срещаме с личност която в голям процент удовлетвоярява изискванията ви.
- Но все пак – например годините ... Има пластична хирургия, лифтинг, подмладяваща козметика ?
- Това .... как да кажа е по скоро заблуда за личността , но не и за другите около нея ...
 - Какво искате да кажете ?
- Например – взимате кола модел от средата на миналия век. Боядисвате я с боя металик, подменяте изцяло интериора с естествена кожа, слагате джипиес, камери за задно виждане, дивиди, стерео, лети джанти, нови гуми, телефон .... но все пак това си е модел от средата на миналия век ... Разбрахте ли ме ?
- Но така колата става много скъпа .. и уникална.
- Именно – разходите са повече от разходите за чисто нова кола в която всичко това е налично. Пазара за такива коли е ограничен – търсят ги много малко хора и то за да ги колекционират ,а не за да ги карат. Новата кола върви 5 пъти по-бързо , по-икономична е, а и поддръжката е сравнително ефтина защото частите се намират лесно. Освен това има и гаранция ....
- Да да – разбрах. Сега ми обяснете за еденицата.
- Това е по лесно. Представете си че търсите в интернет . Колкото по-общи са критериите толкова повече съвпадения ще има. Ако търсите рус мъж например – ще излязат 8 милиона мъже. Ако зададете и критерий – примерно възраст между 30 и 40 – ще намалеят на 4 милиона.Ако добавите и условие да е ерген – ще останат 100 хиляди. Добавете и условие да може да готви и ще останат например 500 ... Ясно ли Ви е сега ?
- Да да – и какво значи – че аз имам само 1 човек в базата данни който да съвпада с моите изисквания.
- Да , но все пак да изчакаме проверката на системата ... Телефона звънна. Мъжът вдигна
- Да тръгваме.
- Какво има ??
- Всичко е на ред. Оказа се че няма грешка. Просто вие знаете какво искате и ще го получите ...
- Да – от 40 години чакам този момент...
Двамата минаха по коридора проследени от погледите на всички служители. Пред вратата ги чакаше симпатично момиче, което държеше един плик. Когато стигнаха до нея тя и го подаде.
- Успех !
- Благодаря !
- Сега какво да го правя ?
- Вътре има адрес – идете на него и се запознайте. Моля ! - мъжът отвори входната врата – радваме се, че бяхте наша клиентка ...
Таксито се влачеше като костенурка. Тя беше решила да отвори плика в къщи. Най после стигнаха. Когато седна в креслото я загложди едно съмнение. “Ами ако се окаже че живее на другия край на света ? Ако все пак не си допаднем ? Има само един начин да разбера ... “ С треперещи ръце тя отвори плика и леко разгърна белия лист за да види само най-горния ред. “ Боже ... ние сме от един град .... цял живот съм го трсила а той живее в нашия град ... “ Сърцето и биеше лудо. Тя трескаво разгърна листа като почти го скъса .... Дъхът и спря , ръцете и започнаха да треперят още по-силно и тя се свлече на пода.....
- Докладвайте полицай какъв е случая.
- Намерена е в дома си. Може би е претърпяла инфаркт или нещо подобно. На нейната възраст това е нормално, но ще изчакаме доклада на съдебния лекар. Няма следи от взлом – обадил се е пощальона, когато е забелязал, че не си е прибирала вестника от няколко дни.
 - Знате ли коя е ?
- Да . Не беше трудно да разберем защото в ръцете си държеше лист с личните си данни. В момента нямам разумно обяснение за това ......
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Missi в ноември 09, 2007, 05:05:07 pm
Брилятно (as usual)! :D Чедесен завършек на работната седмица! По повод на колите, се сетих за онзи стар виц за разликата между французоиките и германките: френската жена е като френската кола - изащен дизай, истинко удоволствие да я караш, ама все ти създава някакви проблеми и полвината време е в сервиз, за разлика от немската кола, която е с малко "ъгловат" дизайн и твърда возия, но пък рядко отказва да работи. :wink: въпрос на предпочитание... :wink:
Титла: .........
Публикувано от: CDman в ноември 26, 2007, 04:29:43 pm
Леглото не беше особено удобно, но му беше все едно. Той се отпусна, затвори очи и се помъчи да не мисли за нищо. Не се получи. Сети се за Нори – първото му момиче. Беше ясна нощ. Звездите бяха обсипали небето като песъчинки. Тревата миришеше приятно свежо. Как му се искаше тогава времето да спре. После Мирел. Колко много неща преживяха заедно. Спомни си как на онази поляна обсипана с пролетни цветя двамата стояха и си мечтаеха за бъдещето. В съзнанието му изникна и Рената. Имаше дълга и красива коса. Беше момиче мечта. Всички си отидоха. Той понякога ходеше на местата, където се беше разделил с тях. Лежеше на тревата, гледаше небето, слушаше как шумят дърветата. Чувстваше присъствието им. Тези моменти му даваха сили да продължи напред. Клепачите му натежаха. Съзнанието му бавно потъна в нищото. Телефона иззвъня.
- Ало. Да ! Приключихте ли? Медиите бяха ли там? Добре! Няма да има пресконференция. Ще подпиша изявление. Да! Лек ден! Мъжът се облегна и облекчено въздъхна. Погледна едновременно с досада и облекчение вестника пред себе си. Заглавието заемаше почти цялата първа страница. “Сериен убиец ще бъде екзекутиран днес”
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: etherapy в декември 26, 2007, 03:41:35 pm
На един остров живеели всички човешки чувства и страсти. Един ден островът почнал да потъва. Всички хукнали да се спасяват, само Любовта стояла и се усмихвала лъчезарно. Когато водата стигнала до брадичката и, тя осъзнала, че ще се удави и започнала да моли преминаващите с лодки покрай нея: - Моля те, Богатство, вземи ме на лодката си! - Не мога, имам толкова натоварено злато, че ще потънем. - Моля те, Суета, вземи ме при теб! - Не мога, толкова чисто и красиво е при мен, а ти си цялата мокра, ще изцапаш. - Моля те, Щастие, вземи ме! То било толкова щастливо, че дори не я чуло... Когато Любовта се отчаяла напълно, край нея минала лодка с един старец. Той я взел и не след дълго я оставил на нов остров. Там Любовта срещнала спасеното Познание и го попитала: - Познание, ти знаеш всичко. Кажи ми, кой беше този старец, който ме спаси? - Времето - отвърнало Познанието - само то може да оцени величието на любовта! ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ! А. Владимирова
Титла: .........
Публикувано от: CDman в декември 27, 2007, 04:25:41 pm
Към и-терапи: Благодаря за хубавата приказка госпожо Владимирова ;) Крайно време беше все пак някой да отсрами терапевтите ;) Това че сте точно Вие е като комплимент за моята скромна личност.
-----
Здрасти Чефо ! Преди време ти постави въпроса “как да не мислим за секс ако хубавата ни колежка е пропуснала да облече пола или полата и е пет пръста под кръста?” Единия от начините е да си прекарал предишната нощ с въпросната колежка, но в общия случай все пак въпроса е сериозен. Мислех да ти постна това за подарък за коледа, но поради липса на време не можах да го редактирам. Вече серизоно редактирам постовете, кито пускам тук защото до момента близо 5800 пъти някой е чел глупостите ми ... което е леко притеснително за мен. Това че не можах да ти го постна преди коледа не е голяма загуба защото разбрах че Дядо Коледа ти е донесъл ново гадже ;) ( не съм питал – казаха ми ). Далеч съм от мисълта, че имам пръст в това. Заслугата е само и единствено твоя, така че да ти е чисто гаджето ...... исках да кажа да ти е честито гаджето но и предишното не звучи зле. От мен толкова – приятно четене! П.с. От сега знам кой ще е против ... ;)
Титла: ..........
Публикувано от: CDman в декември 27, 2007, 04:36:44 pm
Това приличаше повече на затвор отколкото на фирма. Колата мина последователно през няколко пропуска , като на последния охраната претърси и багажника. Когато най-после влязоха в сградата пред тях се откри дълъг коридор, покрит с черен мрамор. В дъното на коридора имаше врата все едно взета от някой царски дворец.
- Натам – каза придружителя – господин Шулц Ви очаква.
Нейт тръгна по коридора обзет от противоречиви чувства. Беше чувал какво ли не за тази фирма. Малко преди да стигне до вратата тя се отвори и оттам се показа приветлив млад мъж облечен с костюм, който струваше може би колкото нов модел автомобил.
- Здравейте господин ....
- Нейт ..
- Да! Здравейте господин Нейт ! На какво дължим вниманието на вашата институция ? Впрочем колко съм нетактичен – моля заповядайте .
Пред Нейт се откри впечатляваща гледка. Огромна зала със стъклен покрив и стени покрити от горе до долу с картини. Беше виждал такова нещо само в Лувъра.
- Моля седнете господин Нейт.
Нейт се настани в огромното кресло в което спокойно можеше да седнат още двама души без да си пречат.
- Кажете какво Ви води насам? Фирмата няма дължими данъци. Всички задължения се плащат в срок. Винаги откликваме на призивите за благотворителност. Проверявани сме не веднъж от ваши колеги и винаги с положителен резултат. Какво лошо сме направили че да Ви пращат на проверка?
- Амиии - заекна Нейт – имаме някои съмнения за фирмата Ви. Слухове, а и има една бивша ваша служителка, която ви обвинява в изнасилване.
Гръмовния смях на Шулц огласи огромната зала. Ехото го направи още по гръмовен. Нейт гледаше с недоумение. След няколко минути господин Шулц се успокои.
- Какви слухове и какво изнасилване ??! Уточнете се моля !
- По-точно не са слухове , а констатации.
- Слушам Ви.
- Първо –поуспокои се Нейт – целия персонал е от несемейни.
- Незаконно ли е ?
- Донякъде е дискриминация ! Второ – много често напускат бременни жени, които вие пенсионирате и им изплащате пенсии до края на живота им като издържате и децата им. В повечето случаи тези жени остават самотни майки.
- Смущава ли ви нещо? Грижим се за бившите си служителки ?
- Да ! Признавам го. Има и друго. През последните няколко години сте узурпирали почти всички идейни проекти. Вие печелите почти 99% от конкурсите свързани с интелектуални разработки. Също така реализирате и огромни пчалби като подтискате конкуренцията.
- Това е пазарна икономика. Мога да обясня.
- Ще съм щастлив да го чуя.
- Добре. Значи има едно изследване според което 70% от времето мъжете мислят за секс а останалите 30% мислят за работа и всичко останало.
- Това шега ли е ??!!
- Не! Сериозно е. В същност това е причината. В нашата фирма ние се грижим мъжете да отделят за секс само 10% от мозъчния си потенциал. Това освобождава 90% от потенциала на нашите служители. Този потенциал ние влагаме във високотехнологични разработки като например вашия часовник с камера и микрофон, който в момента е в режим на запис.
Нейт изтръпна.
- Не се притеснавайте – това е чест за нас.
- Впрочем ъъъъ как така – опита се да остане спокоен Нейт – Много религии забраняват прелюбодейството, но не са постигнали особен напредък. Как вие решихте този проблем – наркотици, заплахи ??
- Не – усмихна се Щулц – Не .... Мотивация.
- Как така? Плащате им ??
- Не .... Не – впрочем ще Ви разведа из офисите само че .... как да Ви кажа – тъй като нивото на секретност е много голямо ще Ви се наложи да минете на гол тест – като по митниците. Вече може да се скрие камера и в игла – пак наша разработка. Съгласен ли сте ?
- Да !! – неохотно се съгласи Нейт.
- Влезте в тази стая, съблечете се, вътре има скенер. После ще излезете от другата врата. Tам има други дрехи. Оставете и бележника с химикалката. И това е наша разработка за ЦРУ. Няма да ви трябва. Моля!
Нейт влезе в една полутъмна стая. Съблече се. След малко нещо изпищя и срещу него светна зелена светлина. Той отвори вратата и се озова срещу чисто голия господин Шулц.
- Къде са ни дрехите ??
- Няма такива – впрочем ако сте облечен ще станете център на внимание – така че по-добре да се разходим така.
В този момент за ужас на Нейт стената се плъзна настрани. Дъхът му спря. Пред него се откри най-неочакваната гледка. Напълно прозрачни офис кабинки в които работеха напълно голи хора. Звъняха телефони, виждаха се компютри – всичко което има в една фирма само че всички служители бяха голи. Някои от тях се бяха разположили по креслата и правеха секс необезпокоявани от никого. Всички подминаваха все едно, че нищо нередно не се случваше.
- Опомнихте ли се господин Нейт?
- Това е невиждано ! Как е възможно ? Вие сте ..... извратен.
- Мисля, че сега ще съм по-убедителен. Всеки мъж среща на работното си място жени. В нормална обстановка той харесва дадена колежка, кани я на вечеря – примерно по обяд и цял следобяд си мисли за вечерята с колежката – дали ще се харесат, дали ще правят секс ... Тук просто я изчукваш на момента и през останалото време работиш .
- Но, Но ! Жените ?
- Те са наясно с това и недейте си мисли, че те не се възползуват понякога първи. На тях също им се въртят подобни мисли само че са по-потайни. Тук това не се налага.
- Ами гейовете и лесбийките ?
- Те също получават това което искат. Погледнете ! Един поглед беше достатъчен на Нейт за да се увери, че всичко което казва Шулц беше вярно. В този момент той усети, че мъжкото му достойнство набъбва неудържимо. Руменина заля бузите му.
- О! Господин Нейт. Не се притеснявайте – това е напълно нормално .. Мирел – обърна се Шулц към едно момиче което носеше някакви папки – погрижи се.
- О не ! ! - понечи да каже Нейт , но докато се опомни той почувства най-дълбокото фелацио, което някога му бяха правили. Не минаха и 30 секунди и цялото му тяло се разтърси. Ушите му писнаха. Прииска му се да седне.
- Моля седнете – поднесе му стол Шулц. Благодаря ти Мирел !
- Моля ! За мен беше удоволствие ! – изчурулика момичето, взе папките и продължи.
- Сега вече сте по-спокоен, нали господин Нейт ??
- О да !! Прав сте. Много по-спокоен. Впрочем защо някои служители са с бельо ?
- Това са стажантите, или жени в цикъл – знаете.
- Стажантите защо ?
- Преодоляват стреса. Даваме им възможност един месец да ходят по бельо и после ако не преодолеят стреса – напускат. Повечето се адаптират след 2-3 дни. Някои след седмица. Редки са случаите на отказали се. Все пак секса е естествена човешка дейност. Като миенето например. Впечатлявате ли се ако видите човек да се мие ?
- Не.
- Същото е.
- Но не си ли поставяте въпроса че някои ваши служители ще идват на работа само заради секса?
- Да – има такова нещо, но то е в началото. Впрочем желанието за работа на служителите ни е такова, че през последните 2 години нямаме нито едно закъснение и нито един ... как да кажа симулант. А за другото – получава се ефекта на шоколадовата фабрика..
- Не съм запознат.
- Ами ако човек започне да работи в шоколадова фабрика първите дни яде като за последно, после постепенно му омръзва и яденето на шоколад минава в нормални граници. Това е общо казано.
- Разбрах ви. Може ли вече да напускаме? Видях достатъчно.
- Да ! Моля !
Нейт и Шулц стояха по средата на голямата зала.
- Мисля, че имате основание да сте доволен господин Нейт.
- О да – само че остана още един проблем – обвиненията в изнасилване.
- Да ! Обвиненията. Можете да дойдете с обвинителката и да изгледате записа по минути – да каже кога точно е изнасилена.
- Какъв запис ?
- Не ви ли казах?! Тук всичко се записва 24 часа от камери които покриват цялата територия на фирмата. Впрочем за малко да забравя. Ето.
- Какво е това ?
- Запис от цялото ви посещение във фирмата. Ако сте пропуснали нещо – можете да го видите от записа. Казах ви, че бележника няма да ви потрябва. Ако го загубите – не се притеснявайте- обадете ми се и ще Ви дам ново копие ..... 
 

Титла: ot Cefo!
Публикувано от: vassko в декември 28, 2007, 02:05:43 pm
не се притеснявай сиди. Беше като подарък за имения ми ден! Благодаря! Мимето наистина е против :oops: ама заради клиентите. Поне така каза :wink:
Титла: ..........
Публикувано от: CDman в декември 28, 2007, 04:32:36 pm
:D само заради клиентите ще да е :D
Титла: ..........
Публикувано от: CDman в януари 15, 2008, 12:35:07 pm
Беше горещ летен ден. Ресторанта беше почти празен. Данчо-Солетата обикаляше лениво масите и чат пат поглеждаше дали смяната му Дончо идва. Бармана Цонко се беше облегнал на бара и следеше траекториите на две мухи, които търсеха свободно място за кацане на мухоловката. Готвача Миро избягал от жегата на кухнята пиеше поредното си студено кафе на бара и се мъчеше да гледа някакъв мач, като от време на време хвърляше и по един поглед на Солетата. На Данчо му викаха Солетата защото много приличаше на добрия каубой в една реклама за солети, която вървеше преди време по телевизията, а и за да не го бъркат с Дончо, когато и двамата са на работа. Жегата беше непоносима. Двата вентилатора от татово време се въртяха почти в синхрон, но единствения резултат беше разклащането на новогодишната гирлянда, която някой беше закачил между тях преди 4-5 години и която се беше превърнала от носеща новогодишно настроение украса в част от обстановката. В полусънната обстановка всяко движение беше интересно , така че когато вратата се отвори всички инстинктивно насочиха глави натам. Гледката беше доста необичайна. В ресторанта влезна облечен като за годеж ром , а след него момиче все едно излязло от клипа “О бейби бейби” на Бритни Спиърс. Двамата седнаха на една маса точно под вентилаторите съпроводени от погледите на всички в заведението.
- Баси ! – възкликна Цонко – А на бас, че тоя е фрашкан с пари - и сложи 10 лева на бас-плота. Така викаха на една полица зад бара на която слагаха пари когато се хващаха на бас. В този момент той разбра, че вече е загубил. На фланелката, която изглеждаше като маркова трудно се разчиташе надпис “ЛЕ КОСТЕ”. Зеленото петно, което трябваше да е крокодил приличаше повече на смачкана жаба, а златните украшения на кавалера бяха оставили издайнически зелени следи по потния му врат. Миро се усмихна под мустак предчувствайки лесна печалба и старателно огледа влязлата двойка.
- Не си прав брато - каза Миро - той е сутеньор и тая ще я продава на някой за работничка – след което победоносно остави 10 лева на бас-плота. В този момент влезе Дончо и веднага забеляза парите на бас-плота.
- За какво залагате ?– попита той.
- Ей за тия – посочи с поглед Цонко – Що тая е с него ?
- Какви са предположенията ?
- Сутеньор и богат.
Дончо се замисли. След малко вдигна пръста си във въздуха и важно каза:
- Тази е по програмата за ромското включване.
- К’во пък е т’ва – учудено попита Цонко.
- Нали има такава програма за облагородяване на ромите. Предполагам, че е активистка, която превъзпитава ромите – важно каза Дончо чиито братовчед по майчина линия беше депутат – ще питам брат’чеда ако трябва.
- Стига бе ! Те за даскалите не намериха пари, че за активисти за превъзпитание ще намерят – отбеляза Цонко.
- Стига да има кой да вземе комисионна, за всичко се намират пари- уточни тезата си Дончо, като след кратък размисъл и останалите поклатиха одобрително глави. Залогът му бе приет. В този момент се приближи Солетата.
- Цонко ! Две кафета за масата на влюбените. Дончо поеми ги, че бързам - каза Солетата. После забеляза парите на бас-плота - За кво пак се басирате ?
- За онези двамата.
- И какви са залозите ?
- Сутеньор, богат, активистка по ромско включване.
- Не ! - твърдо рече Солетата и сложи 10 лева на бас-плота.
- Не можеш да заложиш на НЕ. Кажи си залога – обади се Дончо.
- Синузит – отсече Солетата.
- Кво ?? - учудено попита Цонко.
- Синузит! - повтори Солетата – тежък хроничен синузит. – и влезна в стаичката зад бара за да се преоблече.
След около 5 минути Солетата излезна и учудено се огледа. Бара беше опустял. Дончо водеше неравна битка с клеясалата дуграма на единствения незакован прозорец. Цонко се беше заврял под бара където обикновено слагаха ароматизаторите и трескаво ровеше, а Миро се беше преместил в кухнята до отдушника. С лека усмивка Солетата взе парите от бас-плота и тръгна бавно към изхода с походката на добрия каубой от рекламата за солети.
Титла: ..........
Публикувано от: CDman в януари 28, 2008, 05:11:38 pm
Професора рзгръщаше с недоумение ситно изписаните листове.
- Това е нечувано.
- Нали ??!
- Това е най-глупавата идея която някога съм чувал.
- Моля !!??
- Вие сте луд !
- И защо мислите така ?
- Как може изобщо да си помислите това? Цялото човечество се бори с вирусите, а вие предлагате да се грижим за тях ??!!
- Толкова ли е глупаво ? Какво постигна до сега човечеството с тази борба ? По-смъртоносни вируси! Не е ли така ?
- И кое Ви накара да стигнете до това гениално прозрение ?
- Една риба.
- Моля ??!!
- Една риба, която обитава засушливите райони.
- Та рибата какво ?
- Значи тази риба живее в реки, които пресъхват за 2-3 месеца през сухия период. За да оцелее тя се заравя в тинята и забавя своето развитие до момента в който не завали дъжд и реката не се наводни пак. Тогава излиза от тинята и реката пак не е мъртва.
- Удивително ! И каква връзка има това с вирусите ?
- Почти същото е. Преди много време реката не е пресъхвала. Когато това се е случило за първи път от цялата популация са оцелели примерно стотина риби. После те дават поколение резистентно на такъв вид природен феномен като пълното пресъхване на реката и със всеки нов сух период популацията се реформира във все по-устойчиви индивиди чрез естествения подбор. Ако се замислите при вирусите процеса е същия. Когато създаваме лекарство – то убива 99.9% от вирусите. Останалия 0.1 % вируси са резистентни. Тези вируси се размножават, мутират и ето ви нов по-опасен вирус, който вече не се влияе от лекарството. Тогава създаваме лекарство за новия вирус и процеса се повтаря. Така вместо да се справим с вируса създаваме по-смъртоносен вирус. Перпетуум мобиле.
- И как предлагате точно да се справим ?!
- Ако се разработи благоприятна среда за развитие вируса няма да има причина да мутира в по-опасен и по този начин защитните му способности ще отслабнат. По този начин той ще мутира в по-безвредна форма с която лесно ще се справи самия организъм.
- И как ще стане това според вас ?
- Трудно, тъй като много време сме създавали силно резистентни вируси.
- Вие знаете ли къде сте господине ?
- Да – при вас!
- Това да но иначе сте в института “Транстън”. Най – големия институт за ваксини основан от Дейвид Транстън. Познавате ли го ?
- Чувал съм.
- А чели ли сте трудовете на професор Транстън ?
- Бегло.
- Ами прочетете ги по-основно!
- И какво ще науча от тях ?
- Как какво ??! Те са основата на цялата съвременна микробиология. Най – доброто доказателство за еволюцията.
- Според мен този Транстън е глупак.
- Каквооо!!
- Транстън е глупак. Защо е нужно да се доказва нещо толкова очевидно като еволюцията? Все едно да доказваш, че човек расте и остарява. Този човек е загубил почти целия си живот в опити да променя законите на природата вместо да се възползва от тях. Това не е ли глупаво според вас ?
- Не говорете така за основателя на института. Благодарение на трудовете му са създадени десетки ваксини, които са спасили стотици хиляди хора. Милиони може би.
- И са създали много по-опасни вируси. Никой ли не се е замислял, че Трансън може и да греши ?
- Не смятам да си губя времето с Вас господине. Напуснете кабинета ми и си вземете листовете обратно. Вие даже и на компютър не сте се научили да работите.
- От колко време сте на този пост ?
- Не е ваша работа, но само за информация ще ви кажа, че наследих поста на професор Милър, който се оттегли от научна работа преди 6 месеца.
- Ооо впечатляваща кариера ! Това може би се дължи на факта, че сте прочели няколко пъти трудовете на онзи глупак Транстън.
- Вън ! Вън !!
На вратата се почука.
- Влез ! – почти изкрещя професора.
Вратата се отвори и вътре влезе нисък, плешив мъж със сив костюм.
- Добър ден - поздрави влезлия мъж.
- Добър ден професор Милър – смутено отвърна домакина почервенял от яд – господина тъкмо си тръгва.
- Я виж ти !! – грейна Милър - Гръм да ме удари ! Дейвид Транстън !! Леле колко си се променил ! Как си старче ? Какво те води насам ?
Титла: ..........
Публикувано от: CDman в февруари 18, 2008, 04:23:40 pm
В кантората цареше тишина и само махалото на старинния часовник раздвижваше спрялото време. Мъжът гледаше куфарчето с празен поглед. Дългата адвокатска практика беше пермахнала трепета от пари. Делото мина блестящо. Доста се бори със съвестта си преди да поеме защитата. Живота му през последните шест месеца направи тази битка дълга и тежка. Той се обърна и погледна в голямото огледало на стената. Оттам го гледаше старец с натежали от мъка очи. Нямаше го онзи приветлив младеж стиснал дипломата си за завършено право, решен до край да защитава онеправданите. След две дълги и трудни години и много загубени дела един ден той пое делото на едно мамино синче блъснало с мотора си баба и внуче. Детенцето беше починало, а бабата беше жива но инвалид. Абстрахира се от всичко и зае позицията на клиента си. Приложи всички техники с които неговите конкуренти бяха печелили делата срещу него. Изнуди до край свидетели и експерти. Спечели. Първото му спечелено дело. Не можеше да повярва, че измъкна онзи готованко. Излизайки от съда се размина с бабата на починалото дете. “ Някой ден и вие ще имате внуци.. “ викна тя след него. Преди 25 години думите и му прозвучаха като пожелание, но сега излезли от дълбокото му подсъзнание звучаха като прокоба. Тогава бързо ги забрави. След това дело започна да защитава по имотни клиенти. Спечели си много влиятелни приятели, които го направиха търсен и желан защитник. Често съвестта го гризеше, но фразата ‘всеки има нужда от защита’ вършеше работа. После основа кантора, нае хора. Премести се в тузарския квартал. Когато се запозна с жена си тя веднага се пренесе при него и изживяха най-хубавите години от живота си далеч от тътена и мръсотията на града. Господ ги дари с прекрасно момиченце. Съпругата му не можа да забременее пак и останаха с едно дете. Тя растеше умна и красива. Улисан в дела той не усети кога малката му дъщеричка порасна и записа икономика. След месец им каза, че ще се омъжва за неин състудент. Трудно приеха задомяването и, но когато след година се появи внучката им нямаше по щастливи баба и дядо от тях. Всичко свърши преди шест месеца. Гангстерска престрелка около детската площадка покоси детето и баща му. Оттогава дъщеря му се поболя. Стопи се като свещ пред очите му. Не спеше, не ядеше и по цял ден плачеше. Съветите на терапевтите не вършеха работа. Лекарствата които я държаха жива спираха да действат след месец. Беше заприличала на сянка. Всеки път когато се връщаше в къщи се питаше дали ще я види жива. Всеки път когато отвореше вратата се молеше жена му да не плаче. Вече почти не можеше да говори с нея. Тя се затвори в себе си. Не беше вече човека с който се беше обвързал преди толкова години. Само работата му помагаше да не откачи напълно. Когато пое защитата на клиента си в главата му вече се прокрадваше мисълта за отмъщение. Сега, когато измъкна този убиец от затвора нямаше да се спре пред нищо за да отмъсти за единствената си внучка. Знаеше всички вратички в закона, но за първи път се канеше да го наруши по най-бруталния начин. Не му пукаше за нищо. Живота му свърши в момента когато видя окървавеното тлеце на внучката си. Някъде от дълбините на подсъзнанието му изплуваха и се забиха в мозъка му думите на онази жена, сякаш не бяха минали 25 години. Тогава тя погреба внучето си. Сега беше негов ред. Очите му се напълниха със сълзи. Телефона звънна.
- Да ! Отключвам ! - каза той и натисна бутона за външната врата.
По коридора се чуха тежки стъпки. Вратата се отвори и в стаята влезна двуметров мъж с кожено яке и кубинки.
- Здрасти ! Викал си ме !
- Да ! Имаше ли проблем с освобождаването ?
- Не ! Честно шефе не мислех, че ще се измъкна този път. Адски гадно копеле ще да си след като успя. – избоботи мъжа и седна без покана.
- Не е за първи път. Имам работа за теб.
- Каква работа ?
- Поръчка – каза адвоката и обърна куфарчето към мъжа. – това стига ли за да убиеш някого ?
- Стига и за президента ако трябва. Кой е обекта ?
- Ще трябва ти да разбеш. Аз ще ти дам само фактите.
- Добре ! Слушам.
- Преди половин година две банди се стеляха на една детска площадка. Там загинаха мъж и дете. Искам този, който е стрелял да умре.
Настъпи тежко мълчание. Мъжът стана и излезе без да вземе парите. Адвоката остана като втрещен. Той тръгна след грамадния мъж без да знае какво точно да му каже и какво точно става. Мъжагата крачеше с големи крачки към изхода.
- Страх ли те е ? – с последни сили извика той – Малко ли са парите ? Мъжът се обърна и го погледна с леден поглед.
- Виж кво Шефе. Задръж си кирливите пари или си вземи с тях една курва да те разтовари малко. Измъкна ме от пандиза, а сега искаш сам да си тегля куршума заради някакво насрано бебе?! Не си ли малко нахален а ??!!
Титла: .............
Публикувано от: CDman в март 24, 2008, 02:40:01 pm
Грек се приготвяше да си тръгва когато на монитора излезе съобщение за нов мейл. Денят беше тежък, а и след разговора с Мелиса изобщо не му се четеше, но се сети че понякога шефовете пращаха контролни мейли за да видят кой до кога работи. Кликна върху мигащото писъмце и не след дълго текста се появи на екрана. “Здравейте господин Карт ! – гласеше първия ред – Аз съм любовник на жена Ви.” Той подскочи като ужилен. Стана и заключи трескаво вратата на офиса. После се втренчи в екрана. “Погрижих се този мейл да дойде в последните минути на работния ден за да му отделите нужното внимание. Вие никога не пропускате да останете десетина минути след работно време за да прочетете мейлите си, което доста се нрави на ръководството.” Ледена пот изби по челото на Грек. “Съпругата Ви е чудесен човек, прекрасна жена и много добра любовница. Познаваме се от близо година и половина, а сме интимни от почти година благодарение на връзката Ви с госпожица Мелиса Дийн.” Грек се отпусна безпомощно на стола, но продължи да чете. “Днес тя Ви каза, че иска да приключите връзката си. Съмненията Ви, че това не е заради угризенията които изпитва от чисто женска солидарност, а заради новоназначения шеф на ПР отдела са основателни. Точно това е причината да Ви пратя това писмо. Аз съм много привързан към съпругата Ви, а по моя преценка и тя е привързана към мен. Не искам това между нас да свършва и за това реших да Ви предложа сделка” В главата на Грек нахлу литър кръв и той беше готов да удари монитора с нещо. “Както Ви казах заслугата за това да сме интимни със съпругата Ви се дължи на вашата непредпазливост да се целувате с госпожица Дийн в кафенето на голф клуба, където бяхме решили да изпием по едно кафе. Ако си спомняте тогава тя Ви се обади, че ще спи при майка си.” Така беше. Грек си спомни, че тогава за първи път целуна Мелиса и в същност тогава започна и връзката им. “Причината да не разберете за нашата връзка е, че планирах срещите ни в същите дни когато и Вие бяхте зает с госпожица Дийн. Сега обаче, когато тя Ви напуска това ще се промени, което аз разбира се не желая. Познавате надявам се госпожица Сузи Лин ? “ Познаваше я разбира се – новата секретарка на шефа. Направо потръпваше като я видеше по коридора и силно завиждаше на онзи мъж, който я имаше. “С моя помощ тя вече не е безразлична към Вас. От известно време госпожица Лин получава писма от неизвестен обожател. В приложения файл ще намерите мейла с паролата за достъп както и съдържанието на писмата и отговорите на госпожица Лин. Днес обожателят (Вие) я покани на среща. Тя ще Ви очаква в 18:00 в кафене “ДАН’С” което се намира на около километър преди мотела в който прекарахте с госпожица Мелиса Дийн три дни от пет дневната Ви командировка до Сиатъл миналия месец. Тогава беше и най-рисковата ситуация в която можехте да разкриете връзката на съпругата Ви с мен. Ако си спомняте когато се прибрахте от командировката тя имаше тен. Тя Ви каза че е ходила на солариум което Вие приехте за вярно. Ако не бяхте толкова замаян от командировката щяхте да се досетите, че жена Ви не ходи на солариум без бански.” Грек разхлаби вратовръзката си за да си поеме дъх и попи потта по челото си. “Отворете най-долното дясно чекмедже на бюрото си. Там където оставихте картичката за рождения Ви ден, която даже не сте прочели. Между другото писахме я двамата.” Грек трескаво отвори чекмеджето. Там имаше ключ и опакован като подарък пакет под който беше плика с картичката. С треперещи ръце той отвори плика и зачете. “Желая ти много щастие мили мой! Когато ти си щастлив и аз съм щастлива!”. Краката му омекнаха. “В пакета има бельо на Виктория Сикрет и най-новия парфюм на Антонио Бандерас в луксозна опаковка за който госпожица Лин отдавна си мечтае. Ключа е от бунгало 4 на мотела в който бяхте отседнали с госпожица Мелиса Дийн. Резервацията е на ваше име. Това е всичко господин Карт. Сега трябва да направите избор. Алтернативите са : Да се върнете при съпругата си, която знае за похожденията Ви или да и се обадите, че ще работите до късно и да отидете на срещата с госпожица Лин. Съпругата Ви ще приеме всякакво обяснение тъй като и обещах, че ще сме заедно ако има възможност. Ако решите все пак да отидете на срещата с госпожица Лин знайте, че в бунгалото има още една изненада. В чекмеджето на лявото нощно шкафче има два билета за мача на Лейкърс следващата сряда. Лейкърс са любимия отбор на госпожица Лин. Планирал съм на същата дата да заведа съпругата Ви на представление на ‘Тоска’. Тя обожава тази опера. Последното което искам да Ви кажа е, че съпругата Ви не знае за това писмо. Това ще остане така ако Вие приемете сделката. Ако решите да не започвате новата връзка ще бъда принуден да и разкажа, което ще е и моето оправдание за прекъсвнето на контактите ми с нея. Оставям Вие да вземете окончателното решение. ”
Дъждът барабанеше по тавана на бунгалото. Грек нежно притискаше все още тръпнещото от наслада тяло на Сузи.
- Днес е деня на сбъднатите мечти - тихо прошепна тя и устните и нежно докоснаха неговите - Тайно мечтаех да те имам и вече те имам. Може ли да стане още по-хубаво ?
- Ами ...... Да видим ... Харесваш ли Лейкърс ?
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: elena_s в март 28, 2008, 01:59:37 pm
Здравейте Сидиман! Извинете ме, че пиша тук но искам да Ви благодаря. Ако трябва да съм честна Вие бяхте човека от който очаквах най-много да ме иронизира. Четейки предишните Ви истории намирам много общи черти между Вас и моя мъж. Спомням си веднъж бях решила да се подмладя с разни козметики. Нали освен баба съм и жена все пак. Като се върна ме погледна и ме попита за кой съм се гримирала. За теб - рекох. За толкова години не разбра ли, че те харесвам къпана – каза и седна да гледа някакъв мач. Мисля че това напълно съвпада с отношението Ви към прекаленото гримиране и контене, което за жалост е много популярно сред младите момичета. Четейки друг ваш разказ първото Ви момиче донякъде се разпознах в нея, но в по-лош вариант. Тези мои глупави постъпки някога ме навестиха в навечерието на живота ми, като за пореден път ми дадоха ценен но закъснял урок. Хубаво го казахте – защо ни идва акъла чак като сме вече баби. Прав сте. Докато си научим урока той свършил срока. Може би трябва да разкажа и за тази моя глупост, защото откакто се пенсионирах не мога да се отърся от спомена. Ще спазвам и определена конфиденциалнст, защото все пак човека за който става дума не би бил съгласен да го разказвам. Това би било своего рода извинение за моя грях към него и за доброто с което ми отвърна макар и след време. Когато бях ученичка 6 или 7-ми клас имаше едно момче, което ме харесваше. Не правеше нищо освен да ме заглежда, а след училище вървеше след мен докато се прибирах. Тогава аз си бях харесала един местен бабаит, който го беше бил няколко пъти след мои намеци. Той беше от свитите деца и не след дълго спря да ме притеснява. Като започнах да уча в гимназия се преместихме да живеем другаде и не бях го виждала много веме. Съдбата ме срещна с него след повече от 30 години. Закриха предприятието в което работех и останах безработна 6 години преди пенсия. Всеки който е бил в моето положение може да си представи колко е трудно да си намериш работа на стари години. Мръзнах около година на един пазар за дрехи,а шефа ми така и не ми внесе осигуровките. От моя позната научих, че една частна фирма търси хора. Отидох да подам молба. В личен състав ме помолиха да изчакам шефа за да подпише. Докато си говореха чух да го споменават по фамилия. В началото си помислих, че става дума за съвпадение на имена, но когато влезе разбрах, че това е същото онова момче. Разписа ми назначението без да ми каже нищо и така започнах работа във фирмата му. Благодарение на тази работа аз навлязох в компютрите и интернет, което сега кара някои от моите наборки да ме гледат като магьосница. Рядко се засичахме, а и той никога не показа, че има някакво специално отношение към мен. Бях си помислила, че не ме е познал докато не дойде деня на пенсионирането ми. Когато влязох при него за последен път за да ми разпише документите той ме погледна и каза – Жалко че не е жив Пейзана да те види. Пейзана е онзи бабаит, който го биеше на времето. От комшиите в родния си град научих, че бил се пропил, жена му го зарязала, уморил майка си и баща си и един ден го намерили умрял. Даже нямало кой да го зарови и кмета го погребал на общински разноски. Оттогава често си мисля колко лошо съм постъпила на времето. Даже ме е страх някой от синовете ми да не срещне някоя лигла каквато бях аз. Не е нормално да те бият само за това, че си харесал някое момиче. Жалко наистна, че човек осъзнава някои неща чак към края на жизнения си път. Не ми се сърдете, че разказвам за себе си, но споделяйки това се надявам да ми олекне малко. Мислила съм да му се извиня лично, но нямам смелост а и мисля, че би било много нахално от моя страна. Всеки път когато си взема пенсията минавам през църквата и паля по една свещичка за децата и за него. Поне господ да ми прости този грях. Искам и да Ви предложа нещо. Правя го публично защото предполагам, че говоря от името на всички, които четат вашата рубрика. Едно от малкото предимства на възрастта е, че познаваш много хора. Имам съученик който има издателство. Ако желаете мога да Ви свържа. Чета и препрочитам разказите Ви и не мога да не ви кажа, че са доста интригуващи. Да си призная и аз не се досетих за идеята в разказа за вирусите, което не значи че е лош. В последствие четейки други неща осъзнах идеята на разказа, но това не го направи по-безинтересен. Имате много свежи идеи , които биха могли да се реализират и не на последно място мисля, че креативното мислене е доста добре платена дейност. Разбира се бих споделила повече, но само при положение, че има желание от ваша страна. От всичко което съм чела от вас оставам с впечатлението, че сте много талантлив млад човек, което не е често срещано в наши дни. Извинете ме ако съм Ви засегнала с нещо. Елена
Титла: ..........
Публикувано от: CDman в март 31, 2008, 02:40:59 pm
Все съм очаквал нещо ама това :shock: ... как да кажа. Леко съм притеснен уважаема Елена. Два дни мисля какво да напиша. Ето че започвам и още не знам кое и как. Публично изразената Ви позиция ме задължава публично да изразя и моята позиция. Но по ред: Първо: Не ми се извинявайте че пишете тук. Форума не е мой нито пък ‘рубриката’ е моя. Пиша тук по простата причина че желаещите да споделят как са си решили проблемите са малко (1) или по-точно казано тези който си решават проблемите не влизат във форума. (само така мисля) Второ: Не съм млад. На 40 съм. Не крия че ми стана приятно да ме наричат така но.... все пак. Трето - Не съм Ви адвокатствал (ако това сте искали да кажете). Аз не съм член на фроума за да адвокатствам или да оплювам някого. Ако съм саркастичен или рязък то е за да провокирам някогода сподели повече отколкото му се иска. Вие сте максимално откровена така че не се налага. Впрочем вече имам представа защо сте толкова самокритична. Не че ви анализаирам но е малко странно жена да проявява самокритичност. Както и да е –да не задълбавам. За моите ... разкази. Ами как да ви кажа. Отдавна се каня да споделя защо не искам да ставам писател но все отлагах. Крайно време е да го кажа защото не искам повече да ми натякват за това. Една съфорумка (в лично съобщение) беше споделила, че е в чужбина от доста време, но винаги се е чувствала Казанлъчанка, а моите истории и доказвали че духът на Чудомир бил още жив. Уважаемата госпожа сигурно отдавна не се е връщала в града защото щеше да знае че сладкарница “Чудомир” в която и тя е пила “Алтай” и е яла ‘дънер’-чета (тогава друго почти нямаше) вече е “магазин за един лев” – доста показателен факт колко уважават местните Чудомир, а и не съм съгласен да ме срваняват с такъв стожер на българското писано слово като Чудомир а и е малко обидно (за Чудомир). Признавам че ‘Чудомировите празници” които приключиха наскоро съживяват града за няколко седмици, но сладкарницата беше нещо като втората родна къща на Чудомир. Не отричам че града се премени до неузнаваемост през последните години. Не отричам че стана по-чист и по приятен за живеене, но колко спечели общината от магазина и дали изобщо е имало вариант да се запази този обект като спомен за виден наш съгражданин не знам. Ако толкова го тачат за да има празници защо не купиха обекта (ако не е на общината) и да го съхранят в знак на признателност ? Може това да е само мое мнение разбира се и си признавам, че говоря от позицията на неук в областта на финансирането на общинските обекти. Ако обаче се намират финанси за “дупката” в язовира, която според мен е обречена кауза не знам как точно я мислят общинарите. Както и да е - не мога да контролирам всичко, което ми пишат, но бих ги помолил да не ме сравняват повече с Чудомир или с който и да било. Винаги съм обичал да чета и да пописвам това онова. Преди много време започнах да пиша нещо като стихчета свързани с “любовните ми мъки”. Всичко се свеждаше до една голяма тетрадка в която преписвах на чисто това, което раждаше тийнейджърската ми глава а тъй като жените не бяха много благосклонни към мен тетрадката скоро свърши и започнах втора. Имал съм случаи да подарявам стихчета на момичета за които съм ги писал но нямаше резултат. Веднъж споделих с един мой съученик, който си падаше композитор за моите ‘творби’ и той реши да ги прочете. Някои много му харесаха и даже написа музика за тях, като ги пееше по бригдите. Малко обнадежден от това реших да пратя най-добрите си “твроби” в едно списание за “млади таланти” където “видни литератори” (така пишеше ) даваха рецензии. Речено-сторено. След около 2 месеца се появи едно от моите стихчета с безименна и същевременно унищожителна рецензия. Не знам кое ме засегна повече –рецензията или това че бях изтипосан с всичките си данни там. В общи линии се казваше че стихчетаат ми не били нито в ЯМБ нито в ХОРЕЙ и че нямало чувство (точно тези пък ги бях писал от мъка) в тях. Накрая (не знам кой ) ме съветвше да се запиша на курс по ‘ораторско майсторство’. От сегашния си амвон мога да заключа, че автора на рецензията сигурно е водел такъв курс, а доколкото за рецензията .... нямам мнение но след този случай се отказах да пращам каквото и да било където и да било. Разбира се всичко това си има и положителна страна. Подрязвайки крилцата ми уважаемия критик ме насочи да използувам енергията си в по-доходоносни и по-практични дейности. Ако бях продължил окрилен от положителна рецензия сега може би щях да “духам” на някой продуцент или издател за да печатат книгите ми. Ако с някаква магия се върна в онези години с този акъл бих пратил стихче за ‘партията’. Да го видя онзи “виден литератор” дали ще му стиска да напише същата рецензия, но както и да е. Много неща се промениха оттогава. Тогава четях и се възхищавах от Пушкин, а сега мога да ви кажа виц за него. Вие четете руска класика – ще го разберете, а и малко да разведря обстановката. Ето вица : На един прием Пушкин срещнал своя изгора. Седнали на една маса и той започнал пламенно да рецитира свои стихове посветени на нея. След няколко часа девойката успяла да го прекъсне и казала: - Очарована съм от вас и вашата поезия господин Пушкин. Искате ли да Ви придружа до вас? - Поласкан съм госпожице – казал Пушкин – но все пак кажете ми кое стихотворение Ви хареса най-много. - О - казала госпожицата – Аз бях толкова прехласната че не запомних нищо. - Нищо ?! – учудил се пушкин – даже една строфа ??! - Да ! – казала госпожицата. - Ами тогава – въздъхнал Пушкин – започвам отначало ... ! После се чудим защо не му е вървяло на този човек в любовта.. Сигурно нямаше да има толкова любовна лирика ако не е бил толкова задръстен ... айде стига. Както и да е – да се върнем на нашата тема. Продължавах да давам това онова на моя съученик, а той превръщаше почти всички в песни, които според мен се харесваха на другите. Мълчах си че текста е мой пък и не ми трябваше да знаят – тогава бях от ‘читанките’ които не бяха на почит. Към 19-тата си годиинина повлиян от литературата почнах да пиша и разказчета, които никога не са виждали бял свят. Четяха ги някои мои съученици, но само толкова. После влязох в казармата където единствените книги позволени за употреба бяха уставите и вестниците които издаваше военното издателство. По време на студентството бях по-зает да се издържам и да чета за изпити отколкото да чета класическа литература и опитите ми за писане просто. Бях много щастлив когато се научих да работя с компютър защото намерих начин лесно да запомням и редактирам текстове, но пак поради факта че трябваше да работя много не ми оставаше време да пиша каквото и да било. Преди няколко години бях в труден период и поради липса на отдушник и наличие на компютър започнах да пописвам това онова повлиян от злободневни теми. Влизайки в този форум бях впечатлен от личните драми на хората, както и от почти бездейното наблюдение на останалите. Може би не бях обръгнал като някои хора ... не знам. Неодобрението към езика ми ме накара да прибегна до такова индиректно изразяване на мнението ми към някои постове, но бързо разбрах, че файда много много няма (то и от директните фрази май няма). Историите споделени тук ми влияеха дотолкова, че започнах да създавам “витруални” характери. Тези характери са герои в разказите ми. Не смятам обаче, че би било интересно на болшинството хора да ги четат. Вярно че понякога “скривам” идеите много дълбоко както в разказа за вирусите. Този разказ не ми се получи точно поради тази причина. Не мога да ви кажа какво да правите но ако все пак решите да ме свързвате с някого не ми пращайте на ЛС телефони или нещо подобно. Няма да има резултат още повече че ще излезе че му се моля за нещо. Дайте на този човек линк към форума и той да си реши сам. Не смятам обаче, че ще бъде заинтересован. Сега се четат вулгарни романи и книжлета напомнящи бразилски сериали. Ако е собственик на издателство ще е наясно с това. Аз не се смятам за писател, а и някои от съвременните “писатели”, които познвам изобщо не са хората, на които искам да заприличам. Повечето успешни писатели се реализират в чужбина а тук в България се подвизават повече набедени според мен писатели. Последното ми впечатление от този род писатели е от Христо Калчев – този който пишеше онези романи от които “мафията треперела”. Някакъв спор за авторски права беше причината Карбовски да напарви филм в който главна героиня беше вдовицата му. Приживе бях гледал интервюта в които той споделяше, че не било лесно да се пишат такива романи и трябвало да си много смел за да изнасяш такива факти в книгите си. Останах с впечатление, че макар да приличаше на отшелник или клошар е навътре в подземния свят и книгите му са базирани на изкопчени от опасни типове и с риск на живота си сведения. От разказа на опечалената вдовица обаче излезе, че по цял ден е лочел водка в писателското кафене и макар че го титуловаха като “най-продавания писател” не е успял да отдели пари за собствен компютър, а е ползувал нечий друг диктувайки романите си на някакво девойче. Образ доста различен и много мизерен за да е нещо към което да се стремя. Впрочем водовицата също давеше мъката си в някакви алкохолни коктейли. Споделяше как е черпел този и онзи с уиски и бадеми и изобщо разговора вървеше все към парички и пиячка. Мъката и се изразяваше не в това че си е отишъл, а че няма правата върху произведенията му. За мое съжаление не мога се сетя да са споменавали по медиите за други наистина стойностни писатели. Ако ме упрекнете че се сравнявам с дъното на писателската прослойка мога да ви опонирам че ако сега теръгна да писателствам ще започна точно от дъното. Не ми се иска да съм в графата на бездарните писатели макар че имайки в предвид успеха на ‘либо дибо дат ю’ би трябвало да не се и учудвам от възхода на бездарията. Споменах нещо и за правата. Аз не съм наясно и с тази материя. Тези разказчета нямаше да ги има ако не ги имаше историите във форума. Те са постнати във форум, който е съзаден от терапевтите и те като негови собственици също имат право да претендират за някакви права. Даже могат и книжка да издадат с истории от форума, но с всички тези нецензурни изрази ... не ми се вярва някой де се наеме. Още повече не мисля, че в “необятното медийно пространство” има хора, които биха се притеснили да ползуват тези тесктове наготово и за някои лични цели, а и не мисля че ако някой ги ползува ще ме пита. Честта и достойнството са вредни за съвременните медии и в частност за създателите им. Не вярвам това да се промени в следващите 50 години. За това уважаеми съфорумци и вие Елена – не ме агитирайте повече да ставам писател. Имам си професия, която ми осигурява поне за сега достатъчно средства. За повече не мисля и не лямтя. Ако ви харесват – четете ги. Ако не ви харесват – недейте. Макар, че разказчетата са достатъчно лоши - няма да ме видите на корицата на ПИЙПЪЛ или в предаването на Азис. Не искам да засеначвам госпожа Хасан – да е жива и здрава. ;) Надявам се, че съм изчерпал темата. Ако не съм – извинете. :smt086 А да !! Само една забележка. Тези реплики за “навечерието на живота ми” и “към края на жизнения си път” .... как да ви кажа. Малко ме дразнят. Не се приготвяйте от сега за умиране. Понякога “зеленият път” е много много дълъг.
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: empress в април 01, 2008, 12:48:43 am
Скъпа elena_s, чак аз се трогнах от поста ти. Изчакай само да направим едно преброяване на феновете на cdman-овото творчество, преди да пратиш линка на издателя. Така ще го впечатлим и евентуално - убедим. :P Аз давам един глас "за". Форца! Dear cdman, познавайки провокативната ти природа :wink: , с този пост може би искаш допълнителни аплодисменти (по-масови, ако може :P ) за творбите си. (Тук се заяждам :D ) Сече ти пипето, та много ще се изненадам, ако наистина чак дотам подценяваш таланта си. В случай обаче, че онзи кисел номенклатурчик все пак е успял да ти накриви шапката, аз с удоволствие ще ти поръкопляскам - дълго и искрено. (само кажи кога да спра :wink: ) Две вметки: - природата не създава безсмислици, нито раздава таланти ей така, като патладжани, за лична консумация. Виждам, че си намерил подходяща трибуна за музата си и тя докосва и други хора, но няма лошо да я насочиш и към хартиен носител. Вервай ми, той все още има своите diehard фенове. (Щом още не сме чули за умрели от недохранване книгоиздатели.) - няма значение кой е източникът ти на вдъхновение. Това си е твоят "дайджест" на историите във форума. Аранжиментът също е обект на авторското право. А и не знам Лаура и Беатриче да са вземали някакви роялитети от творбите на Петрарка и Данте. Не знам дали да се фукам, или да се засрамя, ама и тук мога да дам пример от личен опит. ( :smt017 като китка мерудийка съм :D ) След като спечелих няколко конкурса за поезия и публицистика, ми пораснаха крилца и реших да се насоча към журналистическото поприще. Още първия път ударих на камък - и на мен един вкиснат гръмовержец ми умъртви музата и вярата с една-единствена рецензия. По същия начин и на мен тия мераци ми избиха през нета. Видях един конкурс (вярно, не беше литературен) и участвах колкото да споделя разочарованието си от една от родните ни правозащитни институции. Стана обаче така, че участниците във форума видели някакви допълнителни достойнства в експозето ми и подхванали кампания... Аз не знаех, пуснах си писанието от един интернет клуб и забравих за него. Разбрах за лобито на форумците две седмици по-късно по... едно писмо в пощата си. Ежедневникът организатор на конкурса ме канеше за редактор на страница "Общество". Е, и аз съм по-доволна от сегашната си работа. Не станах редактор. Въпросът е, че не знаеш откъде ще ти дойде. И кога. И с чия помощ. Не те навивам, ама ако се навиеш, стискам палци! Ако е само въпрос на подкрепа, имаш я! Колкото до това, къде ще те видим... Абе при Азис не мога да те вкарам, но за списание PEOPLE може да се уреди :D В случай, че още не си попадал на този очарователен сайт, ето ти линкче: http://www.magmypic.com/ Enjoy!
Титла: ..........
Публикувано от: CDman в април 01, 2008, 10:18:20 am
Предполагам този пост “случайно” е пуснат на 1-ви Април ;) (http://s10.rimg.info/84091d95335551dabcba9b8e3356ceb1.gif) (http://smiles.33b.ru/smile.97775.html)
Титла: кой как решава психологическите си проблk
Публикувано от: CDman в април 22, 2008, 02:07:05 pm
Комуникатора звънеше пронизително и дразнещо и Вин с голяма досада отвори.
- Здрасти Ред! Дано да е хубаво. Не съм почивал от доста време - Вин ! Открихме кода ! Открихме го!! - почти се задъхваше Ред от другата страна - има хиляди, милиони документи. Писали са всичко, всеки ден, милиони документи .... сега ги обработваме и с помощта на кода ще ги разшифроваме .... Направо ще умра!
- Недей ! Изчакай да дойда и тогава умирай. Хващам първия полет.
 Площта на разкопките не можеше да се обхване с един поглед. Вин слезе и се насочи към импровизирания команден център. Там го посрещна Ред едва дишащ от възторг.
- Имали са развита цивилизация- без покана започна да говори Ред - ползували са писменост, имали са абстрактно мислене, намерихме документи с десетки хиляди елементи и изображения.
- Чакай чакай. Едно по едно. Писменост ... докладвай
- Ползували са около 40 символа с които са криптирали всеки ден почти всичко , което се случва ... само че ..
- Какво “само че”. Не ми казвай, че още нищо не сте разбрали.
- Не че не сме но тук идва проблема. Имали са абстрактно мислене.
- Обясни ми моля те. Пътуването беше дълго, изморен съм.
- Има нелогични сравнения – например той е дърво. Едното е живо същество от мъжки пол, а другото е предмет.
- Да! Или си едното или си другото. Хм ! Сложно.
- Почти всички открити документи съдържат в голяма степен абстракции.
- Тогава ?!
- Има кратки документи – съдържащи от 10 до 20 елемента. Пуснахме машините да ги разшифроват ... но ....
- Какво но ? Какво но ??!! Пак ли не става ? Как очаквате да разшифровате документите с по няколко хиляди елемента ? Ред !! На теб говоря. Трябваше ли да дойда до тук за да ми кажеш, че сте до никъде ?!!
- Да да – измънка Ред - Имаме известен напредък ... става дума за търсене и предлагане на .... нещо
- Значи търговия ! Какво толкова ? Имали са тъговия – основен признак на развитите цивилизации ..
- Да ! Да ! Но повечето данни са за търсене на определен обект или не знам какво ... може би нещо много важно ... Мисля си , че това нещо е причината да изчезне цивилизацията ..
- Много добре Ред ! Браво! Това вече е някакъв напредък. Ако намерим причината за изчезването може би ще стигнем и до по-големи открития ... Разбрахте ли какво е ... нещото?
- Не ! Не още. Машинния превод както винаги звучи напълно безмислено. Вярно, че сме в началото но ...
- Може да е вид природен ресурс или нещо много важно за популацията – храна , източник на енергия, лек за болест ...
- Сигурно е така. Много документи съдържат търсене , но не сме намерили още документ за налични количества.
- Имайте в предвид, че сте въвели само малка част Ред. Отговора може да е в документите, които още не сте разшифровали. Но посоката е вярна. Не забравяйте, че все пак говорим за изчезнала цивилизация. Причината за ичезването е едно от най-важните неща, от които може да се разбере много за цивилизацията. Какво е все пак това толкова дефицитно нещо.
- Ще ти го цитирам дословно Вин. Не ме питай какво значи. Целия екип си блъска мозъците, но никой не е намерил някакво обяснение.
- Добре – давай! Чувал съм какво ли не – ще го преживея ...
- “Емоционално стабилен, финансово осигурен мъж търсещ сериозна връзка”
- Емицолнално сбатабинел - дълбоко се замисли Вин - Сложна работа. Подължавайте! Дано да го откриете това нещо или поне какво значи, макар че и на мен ми звучи като пълна безмислица. Открихте ли все пак нещо конкретно? Например как са наричали тази планета обитателите и ?
- Земя – каза въодушевено Ред – Земя ! Това го знаем вече със съгурност.
- И това е нещо. Добро начало. Браво! Продължавайте да работите - каза Вин и тръгна към хотела с намерение да спи цяла седмица.
======
Превод от Лирски - CDman
Титла: да си кажа и аз
Публикувано от: eve в април 23, 2008, 05:48:15 pm
Искам и аз да споделя:-) Въпреки че темата е старичка. Но пък е интересна. Аз съм твърде емоционална и чувствителна. Винаги съм била такава и определено има моменти, в които това ми пречи. Или поне преди ми пречеше, защото се справям с това. Ще дам пример - като бях малка и се ступах с някой в училище, дори аз да набия детето, започвах да плача. Просто не можех да се спра. Не от болка или нещо, а от това, че е имало някакво такова напрежение - естествено тези анализи си ги правя сега. Тогава си плачех и плачех, чувствах се огорчена и нещастна. Като се скарам с някого също беше така. Обаче това е много гадно, чувствах се ужасно и постепенно се научих да се владея. Като ми дойдат сълзите, започвам да дишам мнооого бавно и дълбоко. Веднага си насочвам мисълта към нещо друго, казвам си някоя сентенция, стих от песен, нещо, което да ме разсее. И така, постепенно победих неконтролируемия плач пред хора. Това, с което ми предстои да се боря, е че взимам прекалено навътре думите на хората. Засега ми помага като не анализирам защо той/тя е казала или направила така. Казвам си, че няма какво да се вързвам за дребните неща и си продължавам. Това, с което обаче ми е трудно да се справя, е че повечето хора не разбират, че съм толкова чувствителна. Те виждат моята увереност, професионализъм, директен подход и си мислят, че аз съм абсолютен непукист. Така че аз все още търся баланса между показването на емоции и непоказването. Затова пък в семейството ми ме знаят като леко нервна и склонна към крайности:-)
Титла: кой как решава психологическите си проблk
Публикувано от: CDman в май 10, 2008, 11:17:26 am
Тод запали още една цигара твърдо решил, че ще си тръгне след като я изпуши. Беше тежък ден. Шефа го нахока за няколко затлачени следствия, а за капак и това телефонно обаждане, което беше и причината да дойде на този изоставен паркинг. “Едва ли може да стане по-лошо” помисли си той и погледна мъждукащия часовник на таблото на колата. В този момент на входа на паркинга се появиха фаровете на друг автомобил. Дългата работа в отдел убийства беше изострила до крайност сетивата му и го беше научила винаги да е подготвен за най-лошото. Той извади пистолета си и зареди. Колата бавно се приближаваше. Тод напрегнато я следеше и се мъчеше да забележи колкото се може повече подробности. Светещите габарити му подсказаха че колата е лимузина, но тъмнината му пречеше да види повече. Лимузината приближи и спря почти до предната броня на колата му. Тод стисна пистолета с дясната си ръка осъзнал, че единствения му изход е отрязан. От колата излезе човек с фуражка и с бавна походка се запъти към него. Тод свали предпазителя. Човека приближи, наведе се и почука на стъклото.
- Следовател Тод ?
- Аз съм.
- Заповядайте в колата моля - със спокоен глас каза човека и се отдалечи.
Тод излезе от колата си като продължаваше да стиска пистолета. Човека отвори задната врата на лимузината и оттам излезе висок и слаб мъж. В светлината на габаритите Тод разпозна Дейв Родли един от най-богатите хора в града, който бавно тръгна към него.
- Здравейте господин следовател – протегна ръка той. – извинете че Ви накарах да чакате но трябваше да съм сигурен, че сте сам. Заповядайте в колата. Тод за миг се поколеба но осъзнавайки че няма друг изход влезе в колата.
- Настанете се удобно. Нещо за пиене ?
- Не ! Благодаря! Вие ли се обадихте ?
- Да ! Извинете още веднъж за неудобството но случая е деликатен.
- За какво става дума – попита Тод.
- За предстоящо убийство.
- Така ли ? И кой ще е жертвата ?
- Аз!
- Откъде знаете ?
- Аз наех убиеца. Тод за миг си помисли, че всичко това е шега но лицето на Родли не подсказваше ни най-малко, че той се шегува.
- Интересно ! Ще ми рзкажете ли ?
- Знам, че звучи невероятно.
- О да ! Нямате представа.
- Истина е. Нека Ви разкажа – спокойно продължи Родли все едно ставаше дума за някой друг – Преди 5 години имаше финансова криза в която аз загубих почти всичко, което имам. Бях принуден да продам тогавашната си компания и известно време погасявах дълговете си с парите от продажбата. В един момент обаче кредиторите станаха неумолими и бях решил да сложа край на живота си. Тъй като нямах смелост да го направя сам реших да наема най-добрия наемен убиец Ралф Мангрек - Колта.
Тод подскочи. Преди доста години той арестува и тикна в затвора Колта след шумен процес.
- Този тип е в затвора – каза Тод – аз го вкарах там.
- Именно за това се обадих на вас.
- Как тогава сте го наели ?
- Обадих му се.
- Това е невъзможно. Разговорите се записват. Не може да сте го наели докато е в затвора.
- Не му се обядих по телефона. Представих се на един човек за журналист пишещ материал за него. После кореспондирахме по вътрешен канал.
- Вътрешен канал ?
- Хора от охраната, които срещу заплащане предават съобшения от и на затворниците.
 - Интересно ! – каза Тод и пак се огледа за скрити камери.
- В кореспонденцията ни аз споделих, че трябва да убие някой си Родли тъй като ми дължи много пари. Сумата която той ми поиска обаче далеч надхвърляше финансовите ми възможности.
- Защо не наехте по-ефтин убиец ? – все по-недоверчиво каза Тод.
- Винаги съм искал и получавал най-доброто. Исках да съм сигурен,че ще ме убият. Все пак парите не бяха малко.
- И как постъпихте ? – с нескрит сарказъм каза Тод.
- Изчислих, че ако внеса на негово име срочен депозит сумата с която разполагах за период от 4 години и 3 месеца в края на периода, който съвпадаше с края на присъдата на Колта той ще разполага с необходимата сума за да извърши услугата. Поради деликатното положение на господин Колта в договора за депозита фигурираше моя адрес. Съгласете се, че би било съмнително ако напиша адреса на затвора.
- Аха ! Разбирам! Нещо като убийсво на лизинг – подметна Тод.
- По-скоро фюджърсна сделка, но това не е важно.
- И после ? - с нескрит интерес и с все по-голямо недоверие попита Тод.
- После зачаках. След месец неочаквано получих предложение за работа като консултант в конкурентна на моята фирма, което аз по принуда приех. Имайки опит в този бизнес аз отдавна знаех за слабостите на конкуренцията, които отстраних. По този начин фирмата зае доста голям пазарен дял, което накара бившите ми конкуренти и сегашни работодатели да ми предложат съдружие, което аз приех.
- И после ?!?!
- После улисан в ежедневието забравих за сделката докато преди седмица получих на домашния си адрес известие от банката към господин Колта, че срока на депозита му изтича след месец, което значи че след 3 седмици Колта ще излезе на свобода, ще изтегли парите и ще ме потърси за да си свърши работата.
- Не опитахте ли да отмените поръчката.
- Опитах разбира се. Влизайки пак в ролята на онзи човек му предложих да вземе само парите, но той ми отказа.
- Защо ?
- В неговите среди се разчуло, че има поръчка да убие публична личност като мен и било въпрос на чест да го направи. Ако се отметнел щял да загуби положителната си репутация на безотказен убиец. Той все пак не знае, от кого е нает.
- И сега ??!
- Вие кажете! – каза още по-спокоен Родли и впери поглед в Тод.
Тод се замисли. В главата му бушуваха хиляди варианти кой от кой по идиотски. “По дяволите ! – мислеше си той - Всеки път когато си кажа, че деня не може да стане по-гаден той става .........”
Титла: За Сидиман
Публикувано от: elena_s в май 16, 2008, 11:31:27 am
Сидиман ! Пиша тук защото въпроса ми касае много твои анализи. Как го правиш ? Защо веднъж си рязък, директен а друг път не. Говорихме си един ден с една моя братовчедка, която цял живот е работила като обслужващ персонал в психиатрично заведение. Тя изказа тезата, че нарочно и целенасочено създаваш грешна представа за себе си за да имаш свободата да казваш нещата така както искаш. Думите и бяха "Това не се учи за един ден. Нашите доктори правеха по два сеанса преди да излезнат с подобни констатации, а имат години практика. Този е професионалист, но явно му е писнало от лекарска етика и завист и сега прилага опита си под друга самоличност". Признавам че думите и ме накараха да се замисля много. Цял час чета темите. Коментарите ти са приемани от всички. Винаги има реакция, било то добра или лоша, което ме навежда на мисълта че братовчедка ми е права. Ако е така - нека да е така. В края на краищата помощта е добре дошла независимо под каква форма е. Не споделям мнението на някои съфорумци за теб. Ако съм те засегнала - извини ме. Елена
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: CDman в май 29, 2008, 02:39:54 pm
Уважаема Елена ! Няма да лъжа че коментара ти в началото леко ме нокаутира. Почти всеки път когато влизам го чета и до днес все отлагах отговора. Давам си сметка че ако си замълча ще създам впечатление че си права и за това започвам да пиша без да знам как мога да те убедя че “нЕмам сестра”. Тази твоя братовчедка да не е прихванал нещо на работното си място ??!! Майтапя се – по скоро е развила имунитет, но да не отлагам повече. Ще започна малко отзад напред. За пореден път те моля (вече на ТИ) да не ми се извиняваш за отношението към мен. От много време насам съм приел факта, че няма човек еднакво харесван от всички и всеки път когато на небосклона се появи такава личност си имам едно на ум. Събитията от последните месеци още повече затвърдиха мнението ми, че ако “всичко е на 6” нещо не е на ред. Имам в предвид един човек когото се надпреварваха да хвалят че “остарявал като катедрала”, че бил “голЕм пич”, най-големия меценат, най-големия мъж и какво ли още не. Все си мислех че всичко това е на база на финасови облаги но едно излязло на показ събитие осветли факта, че всеки влязъл в досег с неговата личност подписва доживотна деклараЦИЙКА, че няма да засяга достойнството му по никакъв начин и при никакви обстоятелства. Накратко – за неговата фирма (и в частност за него) “или добро или нищо”. Колкото и да е зловеща тази фраза за БГ това не е прецедент. Нашето поколение помни за кого и за коя партия трябваше да се говори “или добро или нищо”,а дръзналите да се опълчат загубваха младостта си и здравето си в ‘лагер за поправителен труд’ или казано по друг начин ‘концлагер’. Все си мислех че поне на децата ми няма да се налага да обяснявам че някои хора са по-равни и “даже и да съгрешат” пак са прави, но явно ще ми се наложи. Добре платените адвокати могат да обърнат всяка правда в неправда стига да им платят достатъчно. И за да е пълна идиотията сега същия този човек призовава българите да говорят “както и с когото си искат” ??!!!??? Свикнали сме ... ама чак пък толкоз. Пак ще свикнем – къде ще ходим. Та нито искам нито ще ми е приятно да съм от тези хора така че ако една критика е обоснована на факти – не ми я спестявай. Ти си от хората от които не мога да се обидя. Доколкото за това дали съм психолог ??!! Ами представи си да влезеш в кабинет на психолог, а той да ти сложи насреща една купа с едно топче и да ти каже “Тва е ! Или ще се лекуваме и двамата или оставаш на “дъното” .... “ не върви малко. Не знам някой психолог да подхожда по-този начин, но не мога и да твърдя защото не съм ползувал услугите им. В същност ако имах възможност да правя по 2 сеанса преди да дам мнение .... не знам. Тук нямам тази възможност. Мисля че съм го казвал, но това че понякога съм рязък е с цел да накарам хората да споделят повече за себе си, което едно че ще ги “разтовари” друго че ще даде на и-терапи и на останалите съфорумци база за по-точна ‘диагноза’. Съгласете се че повечето хора ще реагират остро ако започна да задавам конкретни въпроси “ Кво те интересува бе !! “, но ако подметна това онова по някакъв начин излизат на яве нЕкои подробности. Примера не е показателен но : “Мога да имам 5 мъже но не искам ......” ....... засягам уважаемата на тема “И кво....??!! “ и само след няколко часа ........ “В същност аз имам 5 обожатели ама ги държа “за илач” ......” Когато не виждаш човека и се налага да четеш написаното е много по-трудно да “напипаш” кога те лъже и кога не. Хронологията и съпоставката на изложените факти в повечето случаи дава представа за начина на мислене на един човек, което пък ми дава и база за заключения и анализи. Това че има хора, които ми благодярят публично ми дава известен хъс за да продължавам да вмествам писането във форума в делника си макар че напоследък свиквам да не чакам благодарности за услугите или помощта която съм оказал на някой близък или приятел. Това е – много си тачен като имат проблем но решиш ли им го ... забравят на мига. Впрочем ти без да искаш вметна една тема за която може бни не сме се замисляли, а именно защо никой друг освен и-терапи не се е представил за лекар и не пише анализи на базата на дългогодишен практически опит? Лично на мен един член на форума ми се представи (в ЛС) за лекар с дългогодишна практика но само за да придаде по-голяма тежест на думите си. Ако аз бях наистина човека за който той ме смята отдавна да съм го представил на съфорумците – ето го човека – питайте го него. Аз обаче уважавам решението му да остане анонимен. Не знам дали факта че е по-лесно да “тичаш сам на хиподрума” или “варденето на занаята” пречи на хора дали хипократова клетва (ако им пука де) да пишат във форума, но съм сигурен че колегите на Ани Владимирова редовно “гостуват” във форума за да злорадстват или просто да се забавляват. Както и да е! И сега най-трудния въпрос. Как така винаги има реакция на постовете ми ??! Да ти кажа право понякога и аз се изненадвам. Може би се дължи на особения ми поглед върху човека като съвкупност от физика и психика или ако трябва да говоря в по-материален смисъл – хардуер и софтуер. Човешкото тяло е удивителна машина. Хора живеят на места с климат от -50 градуса (че и по-малко) до +50 градуса (че и повече). Човешкото око е в състояние в тъмна нощ да забележи запалена кибритена клечка на километри. Вестибуларния ни апарат регистрира отместване от порядъка на части от милиметъра. Няма машина, която да възстановява сама счупените си “части”. Подложени на системно натоварване костите ни се удебеляват на местата където това е необходимо и изтъняват там където не са натоварени. И всичкото това съвършенио творение се подчинява на мозъка, който създава нематериалната част от човка наречена съзнание или както още му викат “душа”. Едно съзнание може да те вкара в гроба независимо колко си здрав физически, може и да те излекува от неизлечима болест независимо от научно обоснованите диагнози на лекарите – има предаване по ДИСКАВЪРИ – МЕДИЦИНСКИ ЧУДЕСА май се казваше (Medical Miracles). Дали човек ще е Майк Тайсън или Пенъо от ББ, дали ще е Майка Тереза или Парис Хилтън – всичко е въпрос на съзнание. Съзнанието е нещото което “регистрира” кога сме щастливи и поражда въпроси от типа “ А бе що съм нещастен ?? Карам кола мечта, имам пари пък съм нещастен ?!! Дали не е щот ме заряза гаджето ??!!! ....” или “Ко стана ?? Толкова обичам мъжа си а не съм щастлива ??!! Е попийва си и ме побийва ама каква тръпка имам само ..... “ или “Той е много добър съпруг и грижовен баща ... ама нЕмам тръпка като от приятеля му Кофти ми е като кръшкам ама да знаете къф кеф ... Знаете ли колко е трудно да устоиш ??!!.”. Примери из форума колкото искаш, но ако беше само това с мед да го намажеш. Има и много по-тежки случаи. Промитото съзнание кара младежи да се опасват с експозиви и да стават ‘мъченици’ убивайки невинии хора. Най-елементарния въпрос който биха могли да си зададат (и който явно не си задават) е например за какво са му 67 девственици ако пишката му се търкаля някъде на местопрестъплението ? Тези 67 девственици така и ще си останат девственици. Предполагам че в “договора за ползуване” има и клауза – ако не ги ползуваш си ги взимаме обратно. Ето как си отговорихме и на въпроса защо не свършват девствениците макар че атентаторите (мъчениците) се увеличават . Сещам се за онзи виц за наркомана, който попаднал в АД-а и ахнал. Пред погледа му се открила цяла плантация с марихуана. С треперещи ръце си свил цигарка и потръсил кибрит. Не намерил у себе си и поискал от дявола. Оооо - рекъл дявола – то ако имаше кибрит тва щеше да рай ...... . Има разбира се и други интересни решения на съзнанието като например да припишеш жилището си на някаква компания, която да ти дава по 300 лева на месец. Всеки здравомислещ човек би си задал въпроса защо трябва да прехвърля собственото си жилище срещу едно обещание, а не го дава под наем да речем. Така хем ще си взема месечно наема – хем жилището си е негово ... Мисля че няма нужда да давам повече примери как съзнанието играе доминираща роля в живота ни. Реално погледнато на самото тяло му стига да е на топло и да е сито за да се чувства добре. Останалото е въпрос на съзнание или по-просто казано на “щастие” за което изискванията са много повече от храна и топлина. Духовната храна на съзнанието определя колко “сито” е то и колко сме щастливи ние. Щастието на човек зависи от възможността на съзнанието да приема определен вид духовна храна и да я преработва в положителни и отрицателни емоции. Всичко това се определя и от развитието ( формирането) на самото ни съзнание. Самото съзнание се формира заедно със физическото израстване на човека. Тази своеобразна операционна система (ОС) има заложени някой основни (инстинктивни) функции. Започвайки от почти чиста ОС изпълняваща съвсем простите неща като дишане, сърдечна дейност, хранене и отделяне тя постепенно се развива и продължава да се развива почти до самата смърт на човека. На определен етап се формират и своеобразни субпродукти на съзнанието като “чест”, “достойнство”, “съвест”, които са зависими както от личността така и от заобикалящото общество. Реално погледнато ние можем съвсем съзнателно да подтискаме тези производни на съзнанието, а някои хора направо са ги ампутирали главно поради иконимичски подбуди (и да си кажа право май са по-добре). Самото съзнание обаче не може да се “изключи” или “излекува” от нещо външно освен от самото себе си . Не знам защо толкова малко хора си дават сметка за това. Преди не ми е правило впечатление, но от доста време насам се чудя защо освен “физическо” децата нямат и “психическо” имайки в предвид колко е важно психическото здраве на човека. Спомням си по време на моите ученически години се учеше психология, но самия предмет само натоварваше и не носеше някаква “психична имунизация”, която да ни направи емоционално по-стабилни. А факта че ни преподаваше и същия учител който ни преподаваше БКП..... Имайки в предвид сегашното крайно деградирало образование не ми се и мисли за това, но не мога да не си дам сметка че в края на краищата колко “щастлив” или колко “жив” е един човек се дължи на възприятиятя му, които се формират именно в ‘софтуера’ (съзнанието). На същото място ‘живеят’ и мечтите и кошмарите му. Лесно е да се предположи че съжителството на тези “елементи” определя и лесното преливане на едното в другото. Живота може да е както мечта така и кошмар. Всичко е плод на една и съща ОС, която пък е плод на съзнанието. Но да не излизаме много от темата. Изграждайки собственото си “АЗ” ние по своеобразен начин инсталираме допълнителни “програмки” или “драйверчета’ към нашата ОС които до голяма степен определят нашия характер. Излъже те някой –“драйверче” за предпазване от други подобни лъжи. Сбиеш се с някой – “драйверче”. Влюбиш се в неподходяш човек – ‘драйверче” или както казва народа “обица на ухото”. Рзбира се не говоря за съзнателно ‘инсталираните’ умения и навици като четмо и писмо, префесионални умения и знания. Поняога тези ‘обици’ или ‘драйвери’ дотолкова натоварват ОС (съзнанието) че тя (то) “блокира” и се стига до състояние на депресия или своеобразна ‘дупка’. Точно в такова състояние са и повечето юзъри, които споделят свои проблеми. На базата на казното по-горе аз се опитвам да влезна в ролята на човека написал поста т.е. опитвам се да се поставя на негово място. Ако инфо-то не стига – питам по моя начин за още. Определяйки за себе си колко “натоварена” е ОС на конкретния юзър решавам и дали да му дам съвет или да го уверя че “неволята” няма да му помогне. Съвета е полезен за ОС които имат “ресурс” за инсталиране на т.нар “сървис пак” (/service pack/ програмки коригиращи грешки във вече работещите ‘драйвери’). Пояснявам че колко е натоварена една ОС не зависи от възрстта на човек, макар че се приема по подразбиране че по-възрастните имат по-натоварени ОС. Веднъж приел съвета и осъзнал грешките си юзера намира собствен начин да изчисти ненужните ‘драйвери’ и да продължи живота си по начин по който той би бил по-щастлив. За по-натоварените ОС нещата стоят малко по-различно. Самите ОС имат афинитет към всякакви “сървис пак”-чета (съвети), които даже влошават нещата. Към такива “натоварени” съзнания подхода е малко по-жесток. Единствения начин такова съзнание да се освободи е самия юзър да направи един своеобразен “рестарт” и да “презареди” (преосмисли) цялото си поведение и живот. Трудно е да накараш някой да направи това ако този накой разчита на някаква помощ или на някакви лекарства, които в общи линии подтискат реакцията на физическото тяло на “командите” на съзнанието но на практика не променят самите “команди”, които съзнанието дава. Веднъж осъзнал че никой друг освен него няма възможност да му помогне и на фона на почти пълния блокаж на съзнанието сработва една дълбоко скрита в самите нас защитна функция, а именно - инстинкта на самосъхранение. Искаме или не искаме тя е “инсталирана” в най-ниското ниво на “софтуера” и е причината да оцелеем като вид. Съзнателно подтискан понякога, но винаги в налчиност този инстинкт кара човека да преосмисли състоянието си и да направи избор дали да се погуби или да промени начина си на живот или просто казано ‘да се вземе в ръце’. Преосмисляйки приоритетите си и игнорирайки ненужните “драйвери” съзнанието се самоосвобождава и отваря към външната среда използувайки само собствените си ресурси, което е и целта на занятието. Предполагам че повечето четящи този пост са умрели от смях четейки нескопосаните сравнения на съзнанието с Операционна Система. Надявам се това да е неоспоримо доказателство че не съм психолог, но ако не дай си боже ви се наложи да видите човек с мозъчен инсулт може би ще разберете донякъде аналогията. Мозъчния инсулт е аналог на пълен “ШЪТ ДАУН” (изключване) на съзнанието. На лице са само основните функции на тялото регистрирани от апаратурата. Ако сте виждали подобно нещо може би ви е направило впечатление че макар да познавате този човек той не е същия. Липсва накакъв контакт на ниво, което не можете да осъзнаете. Вашето съзнание търси неговото и не го намира. Насилвате се да си внушите че това е същия човек но ... нещо липсва. Някои му викат АУРА. Предполагам толкова сме свикнали с това че го забелязваме чак когато го няма. Ако извадите кабела на хард диска на вашия компютър ще видите че той ‘умира’ макар де факто е ‘жив’. Свети захранването, БИОС–а писука опознал елементите но само толкова. Ако състоянието се дължи на повреда или вирус се налага пълна преинсталация на ОС както се казва ОТ ФОРМАТ. Повечето хора преживяли подобен “ШЪТ ДАУН” преосмислят тотално живота и приоритетите си. От финансови акули стават дарители и доброволци. От пълни егоисти стават напълно отдадени на другите. Сигурно и вие сте гледали или слушали за хора преминали през “бялата пътека” на чистилището. Защо обаче трябва да се стига до там ??! Споменавал съм едни думи на Проут от филма “К-PAX”. “Всяко живо същество във вселената има потенциал да се излекува само.” Понякога си мисля, че в тази фраза има много повече истина отколкото си мислим.
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Kori в юни 02, 2008, 12:00:08 pm
Цитат
“Мога да имам 5 мъже но не искам ......” ....... засягам уважаемата на тема “И кво....??!! “ и само след няколко часа ........ “В същност аз имам 5 обожатели ама ги държа “за илач” ......”
:lol: :lol: :lol: hahahah Cdman , ти наистина ме развесели....Мислиш, че съм казала тези неща, защото ти си ме провокирал! А кой е казал, че са тайна и че е необходимо някой да ме провокира да ги кажа...Просто не е имало повод да разказвам за себе си...в смисал ще е странно да седна да разправям, ни клин, ни в ръкав, историята на моя живот, но това не значи че ти си ми измъкнал истината!!!!! Кой лъже, че не разбрах? Аз не лъжа, не спя с тези мъже, начи ми е чиста съвестта, никой не съм излъгала! Казах този коментар с цел съвет, ако гаджето ви е много контактно и ви ебава, че само гледате с подозрение на контактите му и не приемате "чистите" приятелства, намерете и вие такива "чисти" приятелства и така да видим, колко ще му е гот на него?! И пак казвам , казах го с цел да помогна на хора с този проблем, не защото ти си ми измъкнал инфо...Също така беше и по темата за изневерите и завоалиран съвет към Piligrim, за да не се чувства капо, а да намери приятелка от другия пол, с която малко да размърда пламъците в брака си, това е всичко....ама ти пак обра овациите, за моята погрешно разбрана искренност! Ееех Cdman, много добър PR си правиш, поздрави!
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: CDman в юни 02, 2008, 01:45:34 pm
Ако имаше някаква вероятност да разбереш бих се пробвал да ти обясня но... впрочем чЕкай Пилигрим да прочете това .. той ще ти го обясни .. :wink:
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Missi в юни 02, 2008, 06:24:34 pm
Ще изкривя темата (т.е. ще бъде мнооого ОФФ) ама много ми се иска да споделя личното си мнение по повод "как да надцакаме гаджето/мъжа/жена си". Ами... ако сме я докарали дотам да се надцаквате, явно е време за един от онези сериозни рестарти, за които беше писано два пост-а по-горе. Според мен решението, което носи резултати в този случай е: 1) "рестарт" на собстванета система с цел да видим къде ще се изпишат грешки (защото неудовлетвореността от нечие чуждо поведение и нуждата да го контролираме си е именно вид "грешка" в собствената ни система от гледни точки към света) и 2) много е вероятно след като грешките бъдат коригирани да установим, че въпросната чужда система също бъка от грешки и за нашата собствена безопасност и добра работа в бъдеще е добре да не се свързваме с такива системи, а да си намерим някоя добре работеща и редовно проверявана за грешки и вируси. Ама това е генерално решение на проблема, иначе непрекъснато кликане на "отказ" по системните съобщени пак ще закрепи нещата до едно време - после могат много сериозно да се сринат и да трбва вече нЕкой специалист да прави преинсталация....
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Kori в юни 02, 2008, 06:49:41 pm
Съгласна съм Missi, но не сме застраховани, че и слидващия и следващия няма да има много приятели/ки от другия пол и няма да се стигне пак до там...Все пак моята цел е да запазя отношенията си с един човек, като малко се променя и приема контактите му с други хора....Специално в моят случай аз съм болезнено ревнива и ми е самотно дори когато е в другата стая и ревнувам, че предпочита да е там а не при мен....знам си диагнозата и се боря със себе си в случая....Не смятам, че няма да допусна същите грешки в следваща връзка и затова май не намирам смисал да приключа тази...ако я приключа, ще е заради други причини, които са по-сериозни от собствената ми несигурност!
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: piligrim в юни 02, 2008, 11:29:38 pm
Цитат
Също така беше и по темата за изневерите и завоалиран съвет към Piligrim, за да не се чувства капо, а да намери приятелка от другия пол, с която малко да размърда пламъците в брака си, това е всичко...
Kori ти направо ме метна в оркестъра! В момента погледа ми изследва вътрешността на виолончелото, а задника... май извивките, които има тръбата на тубата... Дори в посредствените холивудски комедии - в които героите непрекъснато се надцакват един друг - накрая те неминуемо се изправят пред руините на това, за което са се дракали... Семейният живот не е флирт при който се опитваш да привлечеш нечие внимание! Бракът ми едва не изгоря, а ти ме съветваш да „поразмърдам пламъците”...??? Както бях писал някъде „Огън с бензин не се гаси!” Но виж – така и не можах да се сетя къде съм писал, че се чувствам капо...?! Kori дано не започнеш да използваш собствените си съвети защото много има да патиш! Тая работа със семейството без доверие не става! А логиката в стратегията „Ти предаде моето доверие – чакай да видиш сега пък аз какво ще направя с твоето...” – определено ми се губи... Ти ревнуваш защото не си сигурна в Себе си! Ако не си сигурна в партньора си, чувството е съвсем различно – можеш да ми вярваш – и е всичко друго, но не и ревност! piligrim
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Kori в юни 03, 2008, 02:24:17 am
На мнение съм, че когато един партньор ти изневерява, под каквато и да е форма, по някаква причина вече не те оценява. В този случай, за да не стане едно безкрайно изтичане на енергия само към изневеряващия, и един дисбаланс, ситуаията може да се погледне от по-различен ъгъл, и лъганият да създаде близка емоционална връзка с друга жена, и да афишира, че се разбират добре, без да губи тази с жена си, това много би помогнало и на самия него да се освобождава от напрежението пред някой, който му е близък, докато партньорът му не осъзнае сам решката си....Под "приятелка" имам в предвид САМО ПРИЯТЕЛКА! Това е тактика за задържане интереса на другия, без да ограничиш свободата му налагайки вето от типа: "Или аз или твоя любовник, ИЗБИРАЙ!", защото една забрана може да диктува на мозъка, но не и на сърцето.Как ще я накараш да спре да мисли за него, ако е влюбена! А всяка жена, виждайки мъжа си близък с друга, веднага би се нахвърлила ревностно да си го върне, и ще го иска със сърцето си този път, защото човек най-често оценява нещо, когато усети, че го губи....Тук става въпрос за една много финна игра, без да се минават граници, просто стратегия за прелъстяване, пише и по книгите за тези неща!
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Missi в юни 03, 2008, 09:43:43 am
Струва ми се, че много добре разбирам какво казва Kori. Логиката й е безпогрешна в един тип игра, при който всеки печели някакви точки, ако засегне някого. Обаче тази логика е пълната алогичност, ако играта е "всеки печели, когато другия печели", т.е. когато целта е постоянното щастие (изразено в безпределна любов, пълно доверие, взаимност и пр.), а не временно да ни боли по-малко. Мисля, че именно в целта на "игрите" се различават гледните точки на Kori и Piligrim. Разбира се, всеки е свободен сам да избере типа игра, който най-точно отговаря на моментните му нужди. В началото на 20-те си години аз също играех играта "да ме боли по-малко", но по-късно установих, че е много по-хубаво изобщо да не ме боли :D А това се постига с поемането на някои рискове и някой и друг рестарт на системата. Ако мога да си позволя един съвет към Kori: вече знаеш как се изразява твоят проблем (в случая, чрез ревността). Самото проявление дава насока за проблема, но не то е проблемът. Твоят преблем не се казва ревност, това е само негов симптом. Имаш пълната свобода да избереш дали да се бориш със симптома или да потърсиш същинския проблем и да работиш за разрешаването му. От мненията ти тук съдя, че си достатъчно зряла и осъзната по отношение на себе си, за да можеш да се справиш без големи усилия с истинския проблем. Може някоя книга да ти даде насока или пък да поговорш с подходящ човек, на който няма да ти е трудно да се довериш във вско едно отношение (нямам предвид терапевт, макар че и такъв може да помогне, стига да можеш да му се довериш).
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Kori в юни 03, 2008, 12:55:40 pm
Е, радвам се, че поне един човек се опита да разбере какво казвам без нападки :) Стратегията, която предлагам е за точно такива случаи, в които нещата са се поразклатили и няма друг изход...освен насилствено да накараш другия да спре да чувства, което не дава резултат. По отношение на моят случай нещата са много по-сложни...Обвързана съм от дълго време, без деца и съответно почти нищо не ни обвързва силно и отговорно в едно. Той е много амбициозен и си дерзае да успее в нещо си и аз след дълги години осъзнах, че никога няма да му бъда приоритет...За сметка на това не го виждам и на други жени да обръща сексуално внимание, всичко наблюдавам и смея да твърдя, че наистина са му само приятелки...Мен ме терзаят всевъзможни съмнения, защото вниманието му е почти нула...абе сложно е...този човек просто си е решил, че личния живот няма да му е приритет, докато не успее в нещо...Много жалко, но факт...Проблема е че на мен всичко ми харесва в него, а на мен много рядко ми се случва някой мъж да ми харесва, пасва ми като чувствителност, като начин на мислене,интелектуално, визуално, чувството за хумор, справя се относително добре с финансовите въпроси и е доста отговорен и грижовен, сигурна съм, че и като баща би могъл да е такъв. Начина на живот с него е интересен и свободен, той ме измъкна от състояние на пълен творчески застой и ме подбутна към нещо което в момента ми носи много самочувствие, радост и приятни емоции. Дори смея да твърдя, че когато не е зает се разбираме невероятно добре и отношенията ни са хармонични. До сега не съм срещала такъв човек, ако мислех, че мога да срещна, може би щях да се потърся, но съм оглеждала достатъчно и за дългите години на търсене намерих само един, който така да ми пасне на творческата натура... /За тези които не знаят, аз съм творец в няколко области вече/. Проблема настъпва, когато той превключи на вълна амбиции, което за съжаление е доста голяма част от времето и започва да минава като валяк през всичко за постигане на целта си и аз така да се каже, "му взимам от енергията", която е впрегнал за постигане на нещо... Опитвам се да бъда толерантна, и той и аз сме още млади за нещо по-отговорно, но моята женска природа си казва своето "искам сигурност , безкрайна хармонична любов с много сладки бебенца"....Да обаче, отскоро имам нова, втора професия, в която набирам все повече скорост и искам да постигна нещо. За целта са ми нужни години упорит труд и учене, а вече получавам много комплименти за успехите си в тази сфера, тя е с доста бохемски начин на живот, но май ще се окаже по-подходяща от сегашната ми професия в която не мисля, че имам чак такъм феноменален успех....И какво излиза, че ако искам да успея ще трябва да подтисна много неща, много желания и един вид тази връзка ще се окаже достатъчна, въпреки че не ми е...Както вече ти казах Missi, не съм убедена, че в следващата ми връзка няма да се повторят нещата, защото и аз самата не съм в състояние да дам повече...А пък, ако е някое сериозно момче, ще ми каже, искам да си по-често в къщи, искам да правим това и това заедно, а аз всеки ден съм заета и човека с който съм ме разбира, защото и той е толкова зает....Ние сме си голяма упора един на друг и си помагаме, единствено емоционалните ни взаимоотношения много страдат, заради отчуждаването и това, че на мен все не ми стига внимание...За мен да го напусна е суууупер сериозно и съдбовно решение, не съм убедена, че животът ми ще е същия, нямам смелост да го направя, признавам си....и само като си помисля че някоя по-студенокръвна и дебелокожа ще се намърда на мястото ми...направо се вбесявам...но едно е факт, не съм страшно щастлива, казала съм му го и съм му казала, че ако случайно намине някой по-добър принц на бял кон се качвам и толкова...Друг път пък си мисля, че проблема е в това, че аз нямам самочувствието да съм с такъв мъж и затова все не ми стига внимание /както и детски травми от липсата на баща/....Хващам си едно строхотно момче и го затварям в златна клетчица, за да наблюдавам какво става и естествено той не иска да е там, просто проблема до голяма степен си е в моя телевизор, знам го и работя по въпроса...Кой би искал да има връзка с надзорника на собствения си затвор....за съжаление стореното сторено, ходи му обяснявай сега,че не съм такава или че съм се променила...Ми естествено,че няма да ни вървят нещата...когато аз всекидневно му изсипвах всичките си страхове на главата....какво да си мисли за мен...Сега се чувствам доста по-уверена и развивам относителна резистентност към подобни ситуации в бъдеще. Готова съм да срещна друг принц, който да ме спаси от този, за да се влюбя безпаметно и да осъзная, че дори когато върви до мен се чувствам несигурна, дали е напълно мой, за да го полея отново със съмненията си и той да избяга уплашен от деспотичната ми природа...А защо просто да не остана с този, ако все още е останало нещо по между ни и да се опитам да се променя, поне малко, за да не се повтори сценария с евентуален следващ...
Титла: Всякаква прилика с действителни лица и съ
Публикувано от: CDman в юни 03, 2008, 02:06:26 pm
Таксито се тресеше като каруца. От двете страни на пътя се издигаха високи огради, които внушаваха респект и страхопочитание. Доктор Терпешев никога не беше идвал в този квартал. Дълго и упорито отлагаше тази среща. Нямаше практика да ходи по домовете на пациентите си, но просто нямаше повече сили и нерви да отказва на жената. Тъй като му се случваше за първи път беше проучил доколкото е възможно пациентката си. Името и титуловано с “Топ модел” беше споменато в няколко статии по повод женитбата и с едър бизнесмен. След настойчиви ежедневни покани за сенас и намеци, че цената не е от значение психолога се съгласи само и само пациентката да престане с ежедневните си обаждания. За причината за настоятелната покана той беше изкопчил само едно ‘семеен проблем’. Таксито спря. Той слезе от колата и се почувства направо нищожен пред огромната порта, обкована с желязо и мед. В страни имаше някакво табло, което приличаше повече на лабтоп отколкото на звънец. “Добре, че се облякох по-официално” помисли си той и напосоки натисна най-големия бутон който видя. След няколко секунди прозвуча нежна музика и на едно малко екранче се появи усмихната млада жена.
- Ехоооо! Очаквах ви !! След малко съм при вас !!. Доктора се почувства малко странно. Момичето никак не беше подтиснато както очакваше, но можеше и да не е така все пак. След минутка нещо изщрака и вратата безшумно се отвори. Гледката леко учуди психолога. На прага стоеше лъчезарно усмихната девойка облечена с зашеметителна рокля с гол гръб и високи обувки.
- Влезте, влезте ! – подкани го ведро тя – очаквах ви. Харесва ли ви тоалета ми ? Версаче. Много е удобна и я обличам почти всеки ден.
- Да! Благодаря – почти заекна психолога и пристъпи на широката алея постлана със ситен бял чакъл по който сякаш никой не беше стъпвал.
- Следвайте ме - каза със същото весело изражение тя и тръгна по алеята.
“ Това е нов подход – помисли си психолога – да видим докъде ще я докараме така” и тръгна след момичето. Алеята зави и пред него се откри още по неочаквана гледка. Чисто ново и лъснато до блясък БМВ сякаш спуснато от невидима ръка върху белия чакъл. Върху гумите му нямаше нито една прашинка сякаш не беше в двора а в автосалон.
- Това е сватбен подарък от моя съпруг. Много обичам да я карам през уйкендите. Да ви повозя ли ?
- О ! Не не ! Заекна доктора – някой друг път.
- Добреее ! Сега да ви разведа из къщата – изчурулика момичето и отвори голяма входна врата - Ето това е салона за гости. Тук правим партита с приятели и бизнес партньори на съпруга ми. Тук беше и следсватбеното тържество с което завърши най-хубавия ден в живота ми.
 - Да ! Чудесно ! Да поседнем някъде !- понечи да каже доктора, но стопанката сякаш не го чу.
- Да се качим на втория етаж.
- Добре - подчини се той решил да оставя нещата да се развиват сами.
- Ето това е стаята с трофеите – усмихнато обясняваше момичето – тук събрахме всички трофеи от сафарито на което бяхме по време на околосветското пътешествие, което направихме след най-хубавия ден в живота ми - моята сватба.
- Да ! – примирено каза психолога осъзнал, че няма никакъв контрол над ситуацията.
- Това е параклиса, който направи съпруга ми за да кръстим децата си, когато се появят – тайнствено се усмихна момичето.
- Чудесно!
- Това е стаята за масажи, която моя съпруг ми подари след околосветското пътешествие. Личния ми масажист може да ви напарви един масаж ако желаете.
- О не ! Благодаря! На работа съм все пак !
- Да да ! Работохолик а ??! И мъжът ми е такъв. Той е чудесен човек. Много се грижи за мен. Няма по-влюбен и нежен мъж от него.
- Да ! Точно за това искам да поговорим .... – понечи да започне разговор психолога.
- Не и преди да ви покажа басеина и зимната градина – весело каза стопанката и затрака с токчетата си по мраморния под.
- Добре! – почти отчаяно каза доктора и тръгна покорно след момичето.
- Ето това е зимната градина. Тук с моя съпруг прекарваме дълги вечери на усамотение. Говорим за бъдещето, за деца, за нас, за перспективите пред младите хора в България. А ето там е басеина. Водата е минерална. Ако желаете можем да се изкъпем.
- О ! С удоволствие но друг път. – малко объркан каза доктора.
- Добре ! Сега да отидем горе. Може би сте изморен?!! Доктора кимна утвърдително.
- Ще поседнем тук. Това е всекидневната. Тук съм подредила всички снимки от сватбата ни за да ми напомнят за най-хубавия ден в живота ми.
- Добре ! Чудесно! Сега може ли да започнем с въпросите.
- О да ! С удоволствие ще ви отговоря на всички въпроси. Нали за това сте тук – закачливо намигна момичето.
- Първо ! Защо потърсихте помощта на психолог ?
В следващата секунда доктор Терпешев разбра, че е направил голяма грешка, макар че още не знаеше каква.
- Мръсни вестникари ! - изсъска момичето. Приветливото и допреди секунди лице придоби злобно изражение. – Откъде знаете ??!!
- Това ми е работата госпожо !!
- Не ме госпожосвай червей такъв. Не те поканих да бистрим клюките. Телефона ми ли подслушвате а ?!! Мъжът ми е спонсор на парцала, който издавате !
- Но госпожо ... – понечи да каже нещо психолога – аз..
- Млък !!!! – изкрещя с писклив глас момичето - или ще повикам охраната да те изхвърлят навън като мръсно коте. Мерзавец! Знаете ли кой е мъжът ми ??! Ще го накарам да те навре в кучи гъз. Само да излезе това в пресата и ще те закопае жив. Никога няма да ти дам тъпото интервю. Ще закрия жалкото ви списанийце! Вън ! Вън!
- Нека само да кажа нещо – с умолителен тон каза доктора – имате грешка.
- Никаква грешка няма идиот с идиот! Вън!
- Госпожо моля ви успокойте се. Да ви се представя поне и си тръгвам. Казвам се доктор Терпешев и съм психолог. От няколко седмици ми се обаждате почти всеки ден и ме молите да дойда за сенас. В понеделник приех поканата ви и се уговорихме за днес. Ето ме. Ако съм ви обидил с нещо моля да ме извинете. Ще си тръгна щом желаете.
Момичето прибледня като призрак. Тя погледна доктора, после папката в ръцете му, после календара. После пак доктора. След няколко минути тя се поопомни, но още не можеше да перцени обстановката. След няколко безкрайни минути тя вдигна глава и пророни с измъчен гласец.
- Днес четвъртък ли е ?
- Не госпожо, сряда е.
Лицето и помръкна. Минаха няколко дълги секунди в които доктор Терпешев се почувства почти безпомощен. В този момент момичето избухна в плач и се строполи на земята.
- Госпожо! Какво ви стана ?! Госпожо !
- Не мога да живея повече с този изверг докторе ! – хлипайки каза момичето - Кажете ми какво да правя .!! Помогнете ми докторе ...... Моля ви .......
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Missi в юни 03, 2008, 03:31:14 pm
За мен "творец" непременно се свързва с "особена чувствителност", което пък е пряка линия към много емоционални терзания. Много хубаво описваш, Kori, какво ти харесва, какво не ти харесва, какво търсиш и от какво се опасяваш. Така, както стоят нещата в момента, това, което си направила (с 5-мата) е най-лесното и бързо решение, макар и да е временно, както сигурно сама подозираш. Обаче Е решение; т.е. дава ти малко време и пространство да си подредиш нещата без непрекъснатото усещане за "болка". Твоят човек в момента има други приоритети... Бих казала: Чудесно! Това е още една възможност (чисто времева и от гледна точка на емоционална ангажираност), която съчетана с временно премахнатата болка, ти дава възможност да се посветиш малко на себе си :D Вместо да очакваш някой конкретен да ти обръща внимание, обърни си го ти. Постави себе си в центъра на собсвения си живот. Липсата на баща и ролята, която си поемала в семейството, със сигурност ти се е отразила. Вместо дете, понякога е трбвало да бъдеш върастен, да поемаш отговорности, да потискаш собствените си нужди. Предполагам, че от това идва поне част от силната ти нужда от чуждо внимание. Дай си време лично за себе си; ако твоят човек не е в настроение, приеми го като възможност ти да направиш нещо за себе си, а не като нежелание от негова страна да ти обърне внимание. За същаление, ако човек не си изчисти нещата, се върти все във същия омагьосан кръг. Дори да се пови нова принц на хоризонта, ако ти не си си свършила работата по изчистването на старите болки, страхове и пр., той ще се окаже почти копие на сегашния принц и нещата пак ще се завъртят в същата плоскост. Не случайно се казва че "неведоми са пътищата Господни". Няма как да знаеш кога ще срещнеш Г-т Точният, но ако непрекъснато се страхуваш, че няма да го срещнеш, няма да направиш и никакво усилие в тази посока; т.е. ще самосбъднеш страха си. Лично аз си мисля, че няма нужда сега да взимаш колосални решения (като да се резделите); ситуацията ти дава достатъчно възможности да започнеш стъпка по стъпка да променш нещата (а, и ти вече си започнала, трбва само да си набележиш посока). От опит ще споделя, че и най-щастливите бракове не са само слънчеви дни и сладки бебчета (те и най-сладките плачат и акат ;)). Всяка връзка си има и тежки моменти, изпитания и пр. Важното е обаче как влизате и излизате от тях. Ако е с чувство, че нещата могат да се разпаднат всеки момент, че може да нямате друга възможност и пр., може би трябва да се замислите по-сериозно. Ако е с усещането, че това е временна пречека, временно "изпушване" в неподходящ момент - е, това вече е блаженство :) Да знаеш, че независимо от всичко, можеш да разчиташ на човека до теб и да знаеш, че той усеща същото :) А децата не помагат за закрепянето на нездрави връзки - отвън изглежда, че са закрепени, но вътре... децата винаги го отнасят под формата на куп вини и емоционални проблеми, когато пораснат, пък макар и някои родители (и деца) никога да не си дават сметка за това...
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Biltin в юни 04, 2008, 12:48:14 am
Missi, moята надежда...............................................
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Missi в юни 04, 2008, 04:59:34 pm
Каква е твоята надежда, Biltin? (не става ясно от многоточието :wink: )
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: CDman в юни 10, 2008, 09:54:07 am
Наличието на време ме накара да се замисля по-конкретно върху въпроса “ Какво все пак е надеждата ?”. Излизайки от рамките на конкретиката в случая мога да споделя, че според мен понятието “надежда” може да се определи като: “желанието на отделната личност заобикалящия го хаос да се подреди по начин по който самата личност би се чувствала максимално комфортно” Демек: “целия останал свят да прави това което искаш и харесваш ти” хм...... не е лошо. Иначе наистина умира последна ... и слава богу защото ... (http://s.rimg.info/6a2158fcfd6b867e588155c17519219e.gif) (http://smiles.33b.ru/smile.5423.html)
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Biltin в юни 13, 2008, 01:59:37 pm
Cdman, az za poreden put sum ti mnogo blagodarna. Kogato naskoro prochetoh replikata na Missi, se pochustvah taka sjakash sum navljazla v edno "spokoino" i tiho prostranstvo i sum go razvalila, vdignala sum mnogo shum moje bi "za nishto". No istinata e naistina tazi - "Missi, mojata nadejda..." znacheshe tochno tova - che tam njakude vse oshte ima edin svjat, koito ne se e izgubil, ne se e izgubila podredenostta mu, smisula mu, cennostite mu...(sujaljvam za gadnata latinica, ot edno izvestno vreme v kushti njama internet i sega pisha ot drug kompjutur) Ta, taka mila mi Missi, izvun vsjakakvi podsuznatelni niva, koito ochevidno v tozi forum mnogo aktivno dejstvat, chisto i prosto v teb, v tvoja nachin na podhojdane kum choveshkata bolka, muka, problemi, krizi i t.n., vidjah neshto, koeto mnogo otdavna bjah izgubila...zatova napisah tezi dumi. Sujaljavam, ako tova ti e stranno, ako ne me razbirash...vsichko obache si ima objasnenie. Kakto naskoro kazaha v edin film, istinata za sveta e che njama takova neshto kato "Ne", ima samo "da-ta", t.e. samo priemane, ne i otrichane. S drugi dumi, ako mi dadesh vuzmojnost, shte ti objanja kakvo znachi "Missi, mojata nadejda"
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: CDman в юни 13, 2008, 03:28:27 pm
Dear Biltin! Коментара ми беше по принцип, а не специално за репликата ти към Мисси. А дали вдигаш много шум “за нищо” ??!! Бих се съгласил ако си разлигавена и капризна примадона търсеща начин да задоволи его-то си, но точно в твоя случай това не е така. Проблемите на някого за повечето хора са “нищо” за разлика от пъпката на задника им за която трябва да ходят на лечение в чужбина ... Впрочем радвам се че все пак някой ползува темата по предназначение. Обещавам да не я наводнявам (флууд-вам, спам-вам /превод за тийнейджъри с двойки на матурите/) повече с глупости. Айде приятна събота и неделя ! (http://s2.rimg.info/558890dd1f440452b83e72edc5977fb6.gif) (http://smiles.33b.ru/smile.31504.html) (тук има празник на розата та имаме в излишък ;) )
Титла: сдман
Публикувано от: elena_s в юни 15, 2008, 01:13:03 pm
Сидиман! Никога не съм оставала с толкова противоречиви чувства. Четейки отговора на моето питане към теб се почувствах така сякаш съм била сляпа за много неща. Тепърва ще мисля за всичко,което си писал. Не мога да кажа нищо освен Благодаря !
Титла: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Missi в юни 20, 2008, 10:51:35 pm
Biltin, радвам се, че си открила нещо изгубено! :D Много точно са го казали във филма, наистина няма не-та... Като оставим настрана вселената (не, че е възможно, но всеки математек знае как да се абстрахира ;)), дори на елементарно ниво, човешкият мозък не приема не-тата (поне дотолкова ми стигат познанията в сферата на НЛП...). Т.е. изисква се известна концентрация, и няколко години обучение (което всички преживяваме като деца), за да започнем да разбираме и де се съобразяваме с концепцията за не-тата... Пожелавам ти да не губиш убежденията и вярата си в истинските неща!
Титла: Re: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: LetMeCry в октомври 01, 2008, 07:39:13 am
Аз съм тук от няколко месеца, а ми се струват години. Исках и все още искам да помогна на един човек с ник Имунитас. Вече съм на края на силите си, а изглежда ,че той не желае да му се помага. Вече имам чувството, че не иска да се оправи. От повече от година е в депресия. Казва, че причината е моя изневяра. Сега да обяснявам, че не съм му изневерявала вече се уморих, защото той не желае да повярва. Нямам представа за диагнозата, защото той е лекар и мисля, че сам си я постави. Лекарства пие , но кога и какви , сам си ги е назначил. Непрекъснато ходи умислен и мрачен.Напоследък забелязвам обаче, че само с мен е така. С другите хора си говори нормално, дори намират сили да се шегуват, да си правят майтапи. Изпълнява си всичките задължение перфектно , работи много , но в работата си е много добър. Само ,когато останем заедно слага тъжното лице. Ако го питам как е, не отговаря. Ако му кажа нещо , веднага ме вкарва в някакви сценарии. Много често казвам едно , а той го разбира точно на обратно. Мисля, че посред бял ден е в състояние да спори с мен, че е нощ навън.
Кажете ми как да помогна на човек, който не желае да му бъде помогнато ? Неговото поведение е един вид някакво наказание за мен ли? Знам, че ще прочете това , но вече ми е безразлично. Намира сили да обсъжда отношенията ни със своите приятели , но с мен не. Искам нещата да се оправят, но вече не знам как , а и той не помага с нищо. Излиза , че съм наникъде. Така се справих аз с моите проблеми - НИКАК ! :'(
Титла: Re: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: etherapy в октомври 01, 2008, 10:49:08 am
Това, което описвате може да се нарече болестни взаимоотношения между жертва-обвинител и обвиняем. Обвиняемия трябва да  дава постоянно разкаяния, които да са храна за жертвата. А жертвата забравя какво е да си щастлив и че тази роля е самостоятелен избор, в който от определен момент насетне се е появила сигурност. Защото жертвата "държи" обвиняемия със силата на недоволството и експлоатацията на съвеста. "Виновният", който обича, изчерпва постепенно надеждата си и силите си  за справяне с ударите по нуждата от близост. В крайна сметка ролите отдавна са се сменили и "жертвата" е станала психическия агресор, докато  същинската жертва не е само този, който търпи обвинения, но самата връзка и близостта в нея.
Колкото повече се стараете да обяснявате какво сте и какво не сте направила, толкова повече храна давате на "жертвата"и се отдалечавате един от друг. Може би е дошъл момента, в който той трябва да направи стъпката и да активира реалните си ресурси за справяне в тази ситуация и така и двамата да застанете рамо до рамо в запазването на връзката.
Можете да разчитате на нашата подкрепа.
Титла: Re: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: Sad_boy в октомври 01, 2008, 11:06:47 am
Тъкмо ще разбереш какво му е на Сд-то. Той май беше единствения който те взимаше насериозно и се мъчеше да ти дава някакви насоки. Еми сега ще го разбереш като си на неговото място. Пробвай да му се извиниш. Аз не мога да ти помогна.
Титла: Re: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: LetMeCry в октомври 01, 2008, 01:54:10 pm
Безкрайно съм благодарна за отговора, etherapy! Има за какво да се помисли. Другото го пиша на ЛС.


Тъкмо ще разбереш какво му е на Сд-то. Той май беше единствения който те взимаше насериозно и се мъчеше да ти дава някакви насоки. Еми сега ще го разбереш като си на неговото място. Пробвай да му се извиниш. Аз не мога да ти помогна.

Ти да не си му адвокат? Той е достатъчно голям, когато има нещо да си каже, така както винаги е правил. Тук всички се вземаме насериозно, ако ти си дошъл да пускаш плоски шеги мисля,че е време да си преосмислиш присъствието. В противен случай такива неуместни забележки не са ми неоходими. Да не говорим,че точно Сд ме е посрещнал тука с приказки ,достойни за каруцар . Ако  нямаш нещо съществено за казване, спри да спамиш в сериозна тема!  >:(
Титла: Re: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: ani в октомври 01, 2008, 06:44:53 pm
:( Аз също мисля ,че темата е сериозна.Още повече , че и двамата и LetMeCry и  Immunitas търсеха помощ в този форум. Ние по някакъв начин било грубо или нежно се опитахме да дадем своите мнения по техните проблеми .Сега обаче изглежда ,че техния проблем е общ . Струва ми се ,че те са двама души, които се обичат и държат един на друг , но защо не могат да се разберат или кое им пречи ?!? 
Титла: Re: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: diplodon в април 05, 2010, 03:02:59 pm
Както и да е! И сега най-трудния въпрос. Как така винаги има реакция на постовете ми ??! Да ти кажа право понякога и аз се изненадвам. Може би се дължи на особения ми поглед върху човека като съвкупност от физика и психика или ако трябва да говоря в по-материален смисъл – хардуер и софтуер. Човешкото тяло е удивителна машина. Хора живеят на места с климат от -50 градуса (че и по-малко) до +50 градуса (че и повече). Човешкото око е в състояние в тъмна нощ да забележи запалена кибритена клечка на километри. Вестибуларния ни апарат регистрира отместване от порядъка на части от милиметъра. Няма машина, която да възстановява сама счупените си “части”. Подложени на системно натоварване костите ни се удебеляват на местата където това е необходимо и изтъняват там където не са натоварени. И всичкото това съвършенио творение се подчинява на мозъка, който създава нематериалната част от човка наречена съзнание или както още му викат “душа”. Едно съзнание може да те вкара в гроба независимо колко си здрав физически, може и да те излекува от неизлечима болест независимо от научно обоснованите диагнози на лекарите – има предаване по ДИСКАВЪРИ – МЕДИЦИНСКИ ЧУДЕСА май се казваше (Medical Miracles). Дали човек ще е Майк Тайсън или Пенъо от ББ, дали ще е Майка Тереза или Парис Хилтън – всичко е въпрос на съзнание. Съзнанието е нещото което “регистрира” кога сме щастливи и поражда въпроси от типа “ А бе що съм нещастен ?? Карам кола мечта, имам пари пък съм нещастен ?!! Дали не е щот ме заряза гаджето ??!!! ....” или “Ко стана ?? Толкова обичам мъжа си а не съм щастлива ??!! Е попийва си и ме побийва ама каква тръпка имам само ..... “ или “Той е много добър съпруг и грижовен баща ... ама нЕмам тръпка като от приятеля му Кофти ми е като кръшкам ама да знаете къф кеф ... Знаете ли колко е трудно да устоиш ??!!.”. Примери из форума колкото искаш, но ако беше само това с мед да го намажеш. Има и много по-тежки случаи. Промитото съзнание кара младежи да се опасват с експозиви и да стават ‘мъченици’ убивайки невинии хора. Най-елементарния въпрос който биха могли да си зададат (и който явно не си задават) е например за какво са му 67 девственици ако пишката му се търкаля някъде на местопрестъплението ? Тези 67 девственици така и ще си останат девственици. Предполагам че в “договора за ползуване” има и клауза – ако не ги ползуваш си ги взимаме обратно. Ето как си отговорихме и на въпроса защо не свършват девствениците макар че атентаторите (мъчениците) се увеличават . Сещам се за онзи виц за наркомана, който попаднал в АД-а и ахнал. Пред погледа му се открила цяла плантация с марихуана. С треперещи ръце си свил цигарка и потръсил кибрит. Не намерил у себе си и поискал от дявола. Оооо - рекъл дявола – то ако имаше кибрит тва щеше да рай ...... . Има разбира се и други интересни решения на съзнанието като например да припишеш жилището си на някаква компания, която да ти дава по 300 лева на месец. Всеки здравомислещ човек би си задал въпроса защо трябва да прехвърля собственото си жилище срещу едно обещание, а не го дава под наем да речем. Така хем ще си взема месечно наема – хем жилището си е негово ... Мисля че няма нужда да давам повече примери как съзнанието играе доминираща роля в живота ни. Реално погледнато на самото тяло му стига да е на топло и да е сито за да се чувства добре. Останалото е въпрос на съзнание или по-просто казано на “щастие” за което изискванията са много повече от храна и топлина. Духовната храна на съзнанието определя колко “сито” е то и колко сме щастливи ние. Щастието на човек зависи от възможността на съзнанието да приема определен вид духовна храна и да я преработва в положителни и отрицателни емоции. Всичко това се определя и от развитието ( формирането) на самото ни съзнание. Самото съзнание се формира заедно със физическото израстване на човека. Тази своеобразна операционна система (ОС) има заложени някой основни (инстинктивни) функции. Започвайки от почти чиста ОС изпълняваща съвсем простите неща като дишане, сърдечна дейност, хранене и отделяне тя постепенно се развива и продължава да се развива почти до самата смърт на човека. На определен етап се формират и своеобразни субпродукти на съзнанието като “чест”, “достойнство”, “съвест”, които са зависими както от личността така и от заобикалящото общество. Реално погледнато ние можем съвсем съзнателно да подтискаме тези производни на съзнанието, а някои хора направо са ги ампутирали главно поради иконимичски подбуди (и да си кажа право май са по-добре). Самото съзнание обаче не може да се “изключи” или “излекува” от нещо външно освен от самото себе си . Не знам защо толкова малко хора си дават сметка за това. Преди не ми е правило впечатление, но от доста време насам се чудя защо освен “физическо” децата нямат и “психическо” имайки в предвид колко е важно психическото здраве на човека. Спомням си по време на моите ученически години се учеше психология, но самия предмет само натоварваше и не носеше някаква “психична имунизация”, която да ни направи емоционално по-стабилни. А факта че ни преподаваше и същия учител който ни преподаваше БКП..... Имайки в предвид сегашното крайно деградирало образование не ми се и мисли за това, но не мога да не си дам сметка че в края на краищата колко “щастлив” или колко “жив” е един човек се дължи на възприятиятя му, които се формират именно в ‘софтуера’ (съзнанието). На същото място ‘живеят’ и мечтите и кошмарите му. Лесно е да се предположи че съжителството на тези “елементи” определя и лесното преливане на едното в другото. Живота може да е както мечта така и кошмар. Всичко е плод на една и съща ОС, която пък е плод на съзнанието. Но да не излизаме много от темата. Изграждайки собственото си “АЗ” ние по своеобразен начин инсталираме допълнителни “програмки” или “драйверчета’ към нашата ОС които до голяма степен определят нашия характер. Излъже те някой –“драйверче” за предпазване от други подобни лъжи. Сбиеш се с някой – “драйверче”. Влюбиш се в неподходяш човек – ‘драйверче” или както казва народа “обица на ухото”. Рзбира се не говоря за съзнателно ‘инсталираните’ умения и навици като четмо и писмо, префесионални умения и знания. Поняога тези ‘обици’ или ‘драйвери’ дотолкова натоварват ОС (съзнанието) че тя (то) “блокира” и се стига до състояние на депресия или своеобразна ‘дупка’. Точно в такова състояние са и повечето юзъри, които споделят свои проблеми. На базата на казното по-горе аз се опитвам да влезна в ролята на човека написал поста т.е. опитвам се да се поставя на негово място. Ако инфо-то не стига – питам по моя начин за още. Определяйки за себе си колко “натоварена” е ОС на конкретния юзър решавам и дали да му дам съвет или да го уверя че “неволята” няма да му помогне. Съвета е полезен за ОС които имат “ресурс” за инсталиране на т.нар “сървис пак” (/service pack/ програмки коригиращи грешки във вече работещите ‘драйвери’). Пояснявам че колко е натоварена една ОС не зависи от възрстта на човек, макар че се приема по подразбиране че по-възрастните имат по-натоварени ОС. Веднъж приел съвета и осъзнал грешките си юзера намира собствен начин да изчисти ненужните ‘драйвери’ и да продължи живота си по начин по който той би бил по-щастлив. За по-натоварените ОС нещата стоят малко по-различно. Самите ОС имат афинитет към всякакви “сървис пак”-чета (съвети), които даже влошават нещата. Към такива “натоварени” съзнания подхода е малко по-жесток. Единствения начин такова съзнание да се освободи е самия юзър да направи един своеобразен “рестарт” и да “презареди” (преосмисли) цялото си поведение и живот. Трудно е да накараш някой да направи това ако този накой разчита на някаква помощ или на някакви лекарства, които в общи линии подтискат реакцията на физическото тяло на “командите” на съзнанието но на практика не променят самите “команди”, които съзнанието дава. Веднъж осъзнал че никой друг освен него няма възможност да му помогне и на фона на почти пълния блокаж на съзнанието сработва една дълбоко скрита в самите нас защитна функция, а именно - инстинкта на самосъхранение. Искаме или не искаме тя е “инсталирана” в най-ниското ниво на “софтуера” и е причината да оцелеем като вид. Съзнателно подтискан понякога, но винаги в налчиност този инстинкт кара човека да преосмисли състоянието си и да направи избор дали да се погуби или да промени начина си на живот или просто казано ‘да се вземе в ръце’. Преосмисляйки приоритетите си и игнорирайки ненужните “драйвери” съзнанието се самоосвобождава и отваря към външната среда използувайки само собствените си ресурси, което е и целта на занятието. Предполагам че повечето четящи този пост са умрели от смях четейки нескопосаните сравнения на съзнанието с Операционна Система. Надявам се това да е неоспоримо доказателство че не съм психолог, но ако не дай си боже ви се наложи да видите човек с мозъчен инсулт може би ще разберете донякъде аналогията. Мозъчния инсулт е аналог на пълен “ШЪТ ДАУН” (изключване) на съзнанието. На лице са само основните функции на тялото регистрирани от апаратурата. Ако сте виждали подобно нещо може би ви е направило впечатление че макар да познавате този човек той не е същия. Липсва накакъв контакт на ниво, което не можете да осъзнаете. Вашето съзнание търси неговото и не го намира. Насилвате се да си внушите че това е същия човек но ... нещо липсва. Някои му викат АУРА. Предполагам толкова сме свикнали с това че го забелязваме чак когато го няма. Ако извадите кабела на хард диска на вашия компютър ще видите че той ‘умира’ макар де факто е ‘жив’. Свети захранването, БИОС–а писука опознал елементите но само толкова. Ако състоянието се дължи на повреда или вирус се налага пълна преинсталация на ОС както се казва ОТ ФОРМАТ. Повечето хора преживяли подобен “ШЪТ ДАУН” преосмислят тотално живота и приоритетите си. От финансови акули стават дарители и доброволци. От пълни егоисти стават напълно отдадени на другите. Сигурно и вие сте гледали или слушали за хора преминали през “бялата пътека” на чистилището. Защо обаче трябва да се стига до там ??! Споменавал съм едни думи на Проут от филма “К-PAX”. “Всяко живо същество във вселената има потенциал да се излекува само.” Понякога си мисля, че в тази фраза има много повече истина отколкото си мислим.
Поредният пост, който ме кара да изкажа възхищението си. Жалко че колкото и да осмислям правотата на всичко казано все още не съм успял да намеря начина да изчистя грешките от операционната си ситема.
Титла: Re: кой как решава психологическите си проблеми
Публикувано от: абонатаелуд в март 31, 2012, 06:49:12 pm
аз не пия но намирам често утеха когато съм се натоварил между краката на жена ми и действа страхотно :)